Дей Леклеър
Любовта на викинга (11)

Епилог

— Това е най-сладкият грейпфрут, който някога съм яла — възкликна Джордан.

Андреа държеше на ръце малката Валерия. Усмихна се и леко разроши къдриците й с цвят на червено злато.

— Някой да желае каноли? — попита Тор. — Джо намина да го остави за младата „мома“ и да каже, че е щастлив отново да има Торсенови за доставчици.

— Счупих си краката, само и само да ти осигуря капитан Александър като клиент, а какво излезе? — оплака се Андреа. — Джек Максуел не възнамерявал да скъсва с „Торсен“!

Тор отхапа голямо парче от пастата.

— Умен е. Като отказа да включи в сделката „Торсен продюс“, той ни принуди да преразгледаме договора.

— И получи по-добри условия?

— Малко по-добри. Другата разлика е там, че новият ни договор не ми осигури съпруга.

— Нито старият ти я осигури! — възмути се Андреа. — Ако си спомняш, провалих именно тази възможност.

— Вече нищо няма да проваляш. Нали обеща?

— Кога съм обещавала?

— Не помниш ли какво каза пред пастора и хиляди свидетели?

— Първо, не бяха хиляди, а стотици. И второ, обещах само „да обичам и уважавам“. Толкова — сопна му се тя.

— И да бъдеш закриляна, и да живеем заедно! И да не ликвидираш нищо повече!

— Аз никога не…

— Свещеникът изрично спомена…

— Сигурно, но на норвежки.

— Точно така. — Той започна да смята на пръсти. — Да обичаш, да тачиш, да бъдеш закриляна, да живееш с мен, да не проваляш сделки и… да се подчиняваш.

— Никога! — Тя връчи бебето на Райнър и застана пред Тор с ръце на кръста. — Никога не съм обещавала да се подчинявам!

— Аз пък съм сигурен в това. — Тор я гледаше упорито.

— Определено го имаше — обади се и Райнър.

— Да, на норвежки — добави Тор, — затова не си спомняш.

— Райнър винаги твърди, че съм била обещала да мия чинии — засмя се Джордан.

— А, виж, това е добра идея. И да миеш чинии.

— Това ли е всичко? Да обичам, да тача, да бъда закриляна, да живея с теб, да не провалям сделките, да ти се подчинявам и да мия чинии. Нещо друго?

— Засега е това. — Тор се изправи и я прегърна.

Андреа се усмихна. Трябваше да понаучи норвежки.

— Но мога да се сетя за нещо друго. Например, да работим заедно до края на дните си. Защото като работим заедно, бизнесът е удоволствие…

— А удоволствието е на първо място! — възрази тя.

— Точно така, любима. Най-после го разбра.