Деби Макомбър
Стефани (9)

Девета глава

— Татко! — Стефи с мъка сдържаше гнева и отчаянието в гласа си. Втурна се към портата със стиснати юмруци. — Ти ми беше обещал… Какво точно си казал на Чарлз?

— Уверявам те, нищо драстично. Има ли значение? — Дейвид я погледна озадачено.

— Да, има значение! Трябва да знам! — Положи неимоверни усилия да запази присъствие на духа, да не се развика и да не потърси сметка на баща си.

— Изглеждаш разстроена, Принцесо.

— Разстроена съм и много добре знаеш защо! Просто ми кажи какво си наговорил на Чарлз?

— Седни малко при мен.

Стефи се подчини и седна на горното стъпало до стола на баща си.

— Чарлз се е отбил тук днес следобед, нали така?

— Да, побъбрихме си. Той опита да ми внуши, че е дошъл да види мен, обаче съвсем скоро се убедих в противното. — Усмивката на баща й издаваше всичко.

— Вероятно аз бях обект на разговора ви, нали? — Насили се да не повиши тон.

— Говорихме за теб.

— Разбирам. — Тя стисна очи. — И до какъв извод стигнахте?

— Нека първо да чуеш какво каза Чарлз.

— Какво? — Сви ръце в юмруци, само и само да запази спокойствие.

— Ами, Чарлз се отби, както вече споменах, и се престори, че идва при мен, когато и на двамата ни беше пределно ясно, че иска да види теб. Известно време се правих на разсеян, а после направо го попитах какви са намеренията му към теб. Казах му, че според моите очаквания дъщеря ми трябваше отдавна вече да има годежен пръстен на ръката си.

— Татко! — Стефи скочи на крака. — Ти не оправда доверието ми! Вярвах, че ще удържиш на обещанието си и няма да говориш с Чарлз! А сега се отмяташ от думата си! Не си ли даваш сметка какво си направил?

— Направих го от обич към теб, Принцесо. — Лицето му посърна от огорчение.

— О, татко, ако знаеш само колко усложни всичко!

— Не искаш ли да узнаеш какво отговори той? — Дяволита усмивка отново грейна на лицето му. — Искаш, нали? Седни пак и ще ти кажа.

— Добре, добре. — Разтреперана, тя се отпусна на стъпалото.

— Чарлз се изненада от въпроса. Явно нямаше намерение да отговаря. Честно казано, Принцесо, не остана много очарован.

— Не вярвам да ти е дал отговор.

— Разбира се, че даде отговор. При това много уместен. Заяви, че ако въпросът за сватбата бъде повдигнат, то следва да го разрешите вие двамата помежду си, без намесата на трети човек.

— Изобщо не трябваше да споменаваш за никакви сватби!

— Виж, Принцесо, така или иначе Чарлз щеше да постави въпроса. Освен това не изпитвам желание да бъдеш подведена или наранена от него.

— Татко, ти издигна такава преграда между мен и…

— Остави ме да довърша, защото това не е всичко — прекъсна я той.

— Тогава продължавай! — Стисна зъби.

— Опитвам се да намеря подходящите думи, за да не те нервирам повече. Разказах на Чарлз нещо, което ти не би желала.

— Разказал си му за съня? — прошепна Стефи. — Нали ме увери, че не си му наговорил неща, които искам да се запазят в тайна! На всичко отгоре, обеща да не засягаш въпроса за сватбата!

— Грешиш, Принцесо, никога не съм давал подобно обещание. Уважих мнението ти, ала нищо не съм заявявал на глас. Престани с твоите притеснения. Чарлз не знае нищо за моя разговор с майка ти и за трите разкошни дечица, които ще ви се родят.

— Какво отговори Чарлз? Не — бързо се поправи, — първо повтори какво точно му каза ти.

— Ами, както ти е известно, ние си бъбрихме…

— Мини направо към разговора ви за сватбата.

— Добре. Само знай, че не съм му разказвал съня си. Не защото ти не беше съгласна, а защото едва ли щеше да ми повярва. Вие трите се отнесохте с недоверие, какво остава за един външен за семейството човек?

— На Колби си разказал!

— Разбира се. Като мой лекар той имаше право да знае.

— Чудесно. С други думи, изръсил си, че очакваш Чарлз да се ожени за мен, защото не си искал да нарани чувствата ми?

Думите увиснаха нелепо във въздуха. Каква горчива ирония! Ето защо Чарлз се държа хладно с нея.

— Не точно. Исках да узная намеренията му. Той отвърна, че въпросът засяга само вас двамата. Вече ти го казах.

— Добре. — Стефи почувства облекчение. — Това ли е всичко?

— Не съвсем.

— Какво още има?

— Казах, че очакваш предложение за женитба, а аз също.

Стефи стисна зъби, за да не си излее гласно гнева си. Това вече надминаваше всичките й опасения. Оклюма се, съсипана от отчаяние. По-добре Дейвид да беше разказал съня си! Така Чарлз изобщо нямаше да се усъмни в нея. А сега премълчаните подробности усложняваха положението неимоверно.

Гласът на Чарлз бе прозвучал сърдито по телефона. Беше отказал да се разпростира нашироко и бе изразил неведнъж своето „разочарование“. Явно вярваше, че тя е подтикнала баща си да постави ребром въпроса за женитбата. Налагаше се убедително да изложи истината пред Чарлз.

— Къде отиваш? — попита я баща й, когато пет минути след разговора им тя се появи с пуловер и чанта.

— Да говоря с Чарлз и да му обясня нещата. Ако мога!

— Добре. — Дейвид се усмихна доволен. — Момчето се нуждае от малко насърчение. Почакай и ще се убедиш сама. Като се върнеш, ще ми благодариш, че съм взел инициативата в свои ръце. Трябва да се отдаде заслуженото на жената, която уреди всичко.

Стефи се чувстваше изцедена. Не можеше да се сърди на баща си. Човекът бе подхванал темата с най-добри подбуди и намерения. Той нямаше как да надникне в миналото и да узнае какви номера беше правила на журналиста. Затова и не проумяваше гнева на Чарлз.

— Ще те изчакам да се върнеш, за да празнуваме заедно.

Стефи вяло се усмихна. Едва ли щеше да има повод за празнуване!

 

 

На път за къщата на Чарлз тя опита да събере мислите си. Дано той не подходи към обяснението й с предубеждение. Най-вече искаше да го увери, че не е придумвала баща си да поставя въпроса за женитба…

Чарлз я очакваше или поне имаше такъв вид. Едва бе звъннала, когато той отвори вратата.

— Здравей! — Стефи се стресна от мигновеното отваряне на вратата. — Сметнах, че ще бъде добре да седнем и да поговорим.

— Добре. — Той дори не се усмихна.

— Татко ми разказа, че е говорил с теб за… нашата женитба. — Думите заседнаха в гърлото й.

— Наистина спомена нещо такова — мрачно потвърди Чарлз.

Не я покани да седне и да се настани удобно. Както и да е, и без това не я свърташе на едно място. Разхождаше се напред-назад из хола. Въпреки топлото пролетно време ледени вълни обливаха тялото й.

— Смяташ, че аз съм придумала татко да повдигне въпроса, нали?

— Да — открито призна той.

Докато тя се движеше безцелно, Чарлз стоеше безучастен на едно място и гледаше с безизразен поглед.

— Не съм молила татко за подобна услуга.

— Де да можех да ти повярвам!

— Какво ти пречи? Ако възнамеряваш да въвличаш миналото във всеки наш спор и да ме наказваш за неща с тригодишна давност, тогава…

— Не говоря за времето преди три години, а за настоящето.

— Какво точно имаш предвид?

— Ще ти кажа, Стефи, станала си много по-потайна.

— В какъв смисъл?

— Първо, паркираш пред редакцията на вестника точно когато…

— И кога това?

— Миналата седмица. Говорех с Уенди и щом вдигнах поглед, видях как ни наблюдаваш втренчено от колата. Колко време си стояла там?

— Откъде да знам?

— Сега, като се замисля, осъзнавам какъв глупак съм бил. Шпионирала си ме от седмици, нали?

Идеята беше толкова абсурдна, че Стефи се засмя. Ако той беше убеден в думите си, нямаше никакъв смисъл да разговарят. При това положение връзката им бе обречена.

— Май нищо не ти убягва, а? — подметна саркастично тя. — Дни наред се спотайвам в града и наблюдавам с бинокъл всяка твоя стъпка. Учудвам се, че не ме разобличи по-рано.

— Намери сгоден случай да си изкълчиш крака онзи ден, нали? За да паднеш право в прегръдката ми!

— Избрах най-подходящия момент, не мислиш ли? — Не й беше изобщо до смях. — Прав си, успях да изпипам всичко до съвършенство.

— А след това вечерята, която ме чакаше вкъщи онази вечер… Спагети по италиански, приготвени по рецепта на баба ми.

— Учудваш се откъде имам рецептата ли?

— И всичко това води до един-единствен извод!

— И какъв е той? — попита Стефи. Беше засегната, но скръсти ръце и гордо вирна глава. Толкова много държеше на тази връзка! Бе свалила всички прегради и почти повярва в чувствата на Чарлз, защото го обичаше искрено. Осъзна колко се е лъгала.

— Ти пак играеш номера, госпожице.

— Пропусна лунната светлина през нощта, когато ходихме до водопада. Аз я поръчах наред с всичко останало. Трябва да призная, че ми костваше доста усилия, но нали съм си хитрана!

— Не е нужно да бъдеш саркастична.

— Не мисля така — отвърна предизвикателно.

Чарлз промърмори нещо под нос, но тя не го чу.

— Държа да подчертая, че разкри много бързо колко съм потайна и как ти въртя детски номера, как те преследвам и всичко останало.

— Нека си изясним отношенията веднъж зави…

— Те са си от ясни по-ясни — прекъсна го Стефи и махна с ръка. Знаеше, че се е разгорещила прекалено, но не можеше да спре. — Бях разкрита и всичко свършва дотук!

— Свършва дотук?

— Разбира се. Защо да се преструвам повече?

— За какво говориш?

— За отмъщение. Щеше да бъде фино изпипано, ако не бе успял да ме разкриеш на време.

— Какво възнамеряваше да направиш?

— Искаш да кажеш, че още не си се досетил и за това?

— Кажи ми, Стефани! — Гласът му бе студен и твърд като лед.

— Добре, щом толкова държиш да знаеш. Ако ти се беше обърнал към мен с предложение за женитба — прекъсна драматично, — щях да ти се присмея и да те отблъсна. Справедливо е, като си има предвид начинът, по който ме унижи. Веднъж се присмя над мен. Чарлз, а сега аз на свой ред щях да ти се присмея. Само че ти пръв разкри…

— Баща ти… — Лицето му се сгърчи от болка.

— Не се притеснявай, той изобщо не е в течение на тази част от моя план. Да го заставя да те засрами и да те подтикне да отправиш предложение за женитба криеше известни рискове, но не беше трудно да споделя с него колко се страхувам да не накърниш чувствата ми. — Тя въздъхна, дълбоко учудена, че Чарлз приема тези врели-некипели за чиста монета.

— Разбирам…

— Как да те надхитря, Чарлз? Какво да кажа? Няма смисъл повече да играя този театър.

— Най-добре си върви.

— Прав си. Сега поне знаеш колко боли да ти се присмеят!

Чарлз отиде до входната врата и я отвори. Стефи напусна дома му с твърди крачки.

— Е, може пак да се видим. Бъди спокоен, няма да те шпионирам повече.

Чарлз не отговори и Стефи разбра, че е прекалила — той бе отвратен от нея. Беше направо бесен! Дори не можа да я изгони от дома си навреме.

— Не би трябвало да обвиняваш едно момиче, че си е опитало късмета — сви тя рамене, като минаваше покрай него.

Вместо отговор Чарлз тръшна силно вратата след нея. Стефи трепереше толкова силно, че едва запали мотора. Въздухът бе заседнал в гърдите й, изпита остра нужда да издиша. Подобно на Чарлз, никога досега не е била толкова ядосана. Дълбоко в съзнанието си усещаше, че не биваше да изкарва Чарлз от нерви с всички тези нелепи лъжи.

Най-странното и тъжно бе, че й повярва. Според него всичко си пасваше идеално. След време Стефи можеше и да съжали за избухването си. В момента обаче бе напълно заслепена от гнева и не я бе грижа.

 

 

— Е? — погледна я баща й с нетърпение и очакване, когато час по-късно тя влезе в къщата. — Ще търсите ли годежни пръстени идните дни?

— Не точно — отвърна Стефи на влизане в кабинета.

Баща й я чакаше, както бе обещал. Седеше в любимия си стол и четеше.

— Говорихте за женитбата, нали?

— Не съвсем. Ние, ъъ, решихме да отложим това за по-късно.

— Ти не се възпротиви, нали?

— Не съвсем.

Стефи не знаеше до колко може да се довери на баща си. Ако той разбереше за настъпилия разрив между нея и Чарлз, щеше да се почувства задължен да закърпи положението.

— Ще се видиш ли с него скоро? — Дейвид остави настрана очилата за четене и я загледа настойчиво.

Напълно възможно, нали и двамата живееха в Орчард Вали? По тази причина отиде да учи в Европа преди три години!

— Естествено, ще се виждаме.

— Добре — успокои се баща й.

— Мисля да се кача в стаята си и да почета. Лека нощ, татко.

— Лека да е, Принцесо.

Стефи срещна Нора на стълбите. Сестра й само я погледна и моментално я атакува с въпрос:

— Какво не е наред?

— Какво те кара да мислиш, че нещо не е наред?

— Бързаш да се добереш до стаята си, преди да си избухнала в сълзи.

Нора я познаваше прекалено добре. Стефи се чувстваше ужасно — обезсърчена, обезверена, потисната. Но в сегашното състояния не беше в състояние да разкаже за случилото се.

— Какво да не е наред? — Насила се опита да живне малко.

— Странно — Нора подхвана сестра си под ръка и я поведе към стаята, — но неотдавна и Валери ми зададе същия въпрос. Какво може да не бъде наред? Имаш неприятности с мъж.

— Колко си досетлива!

— Тогава става въпрос за Чарлз. — Нора не обърна внимание на сарказъма в думите на сестра си.

— Явно.

Стефи бе уморена до мозъка на костите и копнееше да се потопи във ваната. Но без пяна. Отбягваше ваните с пяна заради времето, прекарано във ваната на Чарлз…

— Да не сте се скарали?

— Не точно. Слушай, Нора, ценя твоята загриженост. Нека не звучи неблагодарно от моя страна, обаче съм капнала от умора и искам да си легна.

— Да си легнеш ли? Боже мой, още няма седем!

— Имах уморителен ден.

— Сигурно — подозрително я изгледа Нора.

— Освен това ме чака много работа за понеделник.

— Какво ще става в понеделник?

— Ще ходя до Портланд да придвижа въпросите по моето кандидатстване в университета и да си намеря апартамент.

За миг Нора остана безмълвна. Направо зяпна от учудване.

— Не беше ли обещала на татко да изчакаш малко?

— Да…

— И няма да отлагаш повече? Въпреки даденото обещание?

Стефи извърна поглед, не искаше сестра й да съзре огромната болка в очите й. Чувстваше се ограбена. Нима Чарлз наистина допускаше, че е способна по такъв коварен начин да го принуди да се ожени за нея? Явно всичко, свързано с Чарлз Томазели, бе неизбежно обречено на болезнен крах…

 

 

— Какво красиво утро! Чувствам се по-добре от всякога — каза Дейвид на Стефи на следващата сутрин. Той седеше край масата в кухнята, пиеше кафе и преглеждаше неделното издание на централния портландския всекидневник. Посрещна я с топла усмивка, без да обръща внимание на мрачното й настроение.

— Красиво е — промърмори Стефи, сипа си кафе и се затътри към масата. Очите й бяха зачервени от безсъние. Сякаш се движеше в някакъв кошмар.

Цяла нощ си бе блъскала главата с лъжите, които бе наговорила на Чарлз. Накрая стигна до убеждението, че е постъпила съвършено правилно. Той искаше да чуе тези думи. Попиваше всички нейни подмятания и с готовност ги приемаше за чиста монета.

— Към колко часа ще намине Чарлз? — опита се да подхване разговор баща й.

— Чарлз ли? — Сякаш за пръв път чуваше това име.

— Нямахте ли уговорка да пояздите днес следобед?

— О, не съм сигурна дали ще успее да дойде.

Сигурно бе забравил за тази уговорка, след като и на нея й бе излетяла от ума. Що се отнасяше до нея, всичко между тях бе приключило. Колкото повече се връщаше към снощната кавга, толкова повече се ядосваше. Ако Чарлз действително вярваше в лъжите, които му бе наприказвала — а той явно бе повярвал — връзката им бе безнадеждно обречена. Завинаги.

— По-добре да се приготвя за църква.

— Имаш достатъчно време.

— Нора трябва да отиде там по-рано.

Сестра й пееше в хора и обикновено тръгваше преди всички. Стефи реши да пътува с нея тази сутрин, ако не за друго, то поне да избяга от въпросите на баща си. Само да поостане още малко в кухнята и Дейвид щеше да я подложи на кръстосан разпит!

 

 

След посещението в църквата Стефани се почувства пречистена. На душата й бе по-леко. Към обяд двете с Нора се прибраха вкъщи. Колата на Чарлз бе паркирана отпред. Душевният покой на Стефи, получен сред тишината и песнопенията в църквата, се сгромоляса.

— Някакви проблеми? — попита я Нора.

— Не знам.

— Искаш ли да говориш с него?

— Не — на минутата отвърна Стефи. Но не можеше и да се отдръпне. Нямаше да позволи на Чарлз да я изгони от собствения й дом. Сега той беше на нейна територия!

Стефи паркира зад колата на Чарлз и се насили да запази спокойствие и самообладание. Баща им явно ги беше чул и излезе да ги посрещне с усмивка. Още се предвижваше бавно, но доста по-уверено. Понякога направо не беше за вярване, че се възстановява от тежка операция.

— Стефи, Чарлз е тук!

— Виждам. — В гласа й не прозвуча никакво въодушевление.

— В конюшнята е и те чака.

Тя кимна и с разтуптяно сърце мина покрай него нагоре по стълбите.

— Няма ли да говориш с него, Принцесо?

— Първо трябва да се преоблека.

— Но… — Дейвид се поколеба и с неохота прие решението й.

Стефи влезе в стаята си разтреперана. Вече беше толкова объркана, че не знаеше дали трепери от гняв, или от притеснение. Не беше готова да се среща с него, нито пък да издържи пороя от обвинения и укори. Седна на леглото и се опита да вземе някакво решение.

— Стефи! — Нора стоеше на прага на вратата и я наблюдаваше със загриженост. — Добре ли си?

— Да… Не… Не съм добре. Не съм подготвена психически за разговор с Чарлз.

— Никъде не е казано, че трябва да говориш с него, ако нямаш желание. Ще измисля извинение и ще го отпратя.

— Няма нужда. — Гордостта не й позволяваше да издаде колко дълбоко е наранена.

— Всеки момент ще се разплачеш!

Стефи изправи рамене и срещна загрижения поглед на сестра си.

— Няма да му доставя това удоволствие.

— Само така! — одобрително я насърчи Нора.

Стефи се преоблече в джинси и тениска и слезе по задните стълби в кухнята. Не очакваше да намери Чарлз, седнал до масата, унесен в приказки с баща й. Гледката я порази. Но най-много я стъписа поведението на Чарлз — държеше се така, сякаш изобщо не се бяха карали.

— Здравей, Стефани — прекъсна разговора си с Дейвид той и присви очи.

— Ще ви оставя насаме — каза баща й, стана и се запъти към вратата. — Имате да обсъдите доста неща.

Стефи понечи да се възпротиви. Каква полза? Просто сви рамене и остана на няколко крачки на Чарлз. Не гледаше към него. Възцари се тягостна тишина.

— Не очаквах да дойдеш — с дрезгав глас наруши мълчанието Стефи. — Наистина нямаше нужда да се правиш труда.

— Знам, че не си ме очаквала.

— Нямам настроение да яздя, а и ти едва ли изгаряш от желание.

— Не съм дошъл заради ездата.

— Тогава какво те води насам?

Чарлз нямаше готов отговор. Стана и отиде до прозореца. Явно се прехласна по нещо, защото известно време остана безмълвен.

— Защо си дошъл? — Готова бе да го помоли да си върви.

— Не знам за теб, но аз не успях да заспя снощи. — Рязко се обърна към нея.

Стефи не искаше да признае, че с нея се е случило същото, затова не отговори.

— Премислях отново и отново това, което ми каза баща ти и това, което ти наговори — продължи той.

— И до какви изводи стигна? — Гордо отбягваше погледа му и се преструваше на безразлична.

— Изводът е само един.

— И какъв е той? — Стефи се престраши и най-после погледна към него. Беше впил поглед в нея.

— Струва ми се, че след като баща ти гори от нетърпение да те задоми, а и на теб не ти липсва желание, тогава добре.

— Добре?! — Повтори го така, сякаш бе някакъв тъп виц.

— С други думи — отвърна кратко Чарлз, — съгласен съм да поискам ръката ти.