Джеймс Патерсън, Андрю Грос
Спасителят (14)

14.

Изчаках толкова дълго, колкото бе нужно, за да видя как вкарват носилката в линейката. Точно в този момент ръката на Тес провисна от брезента, с който бе завита, и се отпусна навън. Трите златни гривни не можеха да бъдат сбъркани с никои други.

Дръпнах се от тълпата като насън. Усетих, че ми притъмнява. Не можех да мисля за нищо друго, освен за това, че бях излязъл от стаята й само преди няколко часа.

Трябваше моментално да се омитам оттук. Навсякъде бе пълно с полиция. Опасявах се, че може да тръгнат да търсят и мен.

Успях да стигна до колата точно когато първите конвулсии разтърсиха тялото ми. Извърнах се и повърнах в нечия грижливо подстригана ливада.

Тес бе мъртва.

Но как е възможно, та аз току-що я бях оставил сама, след като прекарах с нея най-прекрасния следобед в живота си. Администраторката бе казала, че е убита. Ала как, защо? На кого му беше притрябвало да убива Тес?

Като в мъгла, започнах да превъртам в главата си дните, преди да се запознаем. Спомних си как след това се бяхме разбрали пак да се видим. И как накрая работата в Каза дел Осеано се оказа капан.

Всички тези неща нямаха нищо общо едно с друго. Просто се получи ужасно съвпадение. Усетих как с усилие се боря със сълзите.

Когато вече не можех да се сдържам, се предадох.

Оброних глава и стоях, без да мърдам, с обляно в сълзи лице. По някое време си дадох сметка, че трябва да се махам. От персонала можеше да ме познаят и да кажат, че съм бил при Тес днес следобед. Например русата администраторка. Не можех просто да отида в полицията, за да изчистя подозренията, като се има предвид какво бях вършил вечерта. Качих се в колата и подкарах. Нямах представа накъде. Просто исках да се махна.