Барбара Бозуел
Троен шанс (9)

Девета глава

Предположението на Бен, че Тайлър ще прекарва повече време след направените нововъведения в къщата на Кари, се оказа вярно. През следващите седмици почти не минаваше ден, в който тя и децата да не го видят. След работа той отиваше у тях и прекарваха вечерта заедно. Плуваха в неговия басейн, а след това се връщаха за ритуала преди сън.

Тайлър обичаше да пътува и включваше в програмата си повече командировки, отколкото беше необходимо. Но пътешествията вече не го привличаха. Използваше предимствата на телефоните и факсовете. Беше по-ефективно от финансова гледна точка и не се налагаше да бъде далече от Кари.

Оставаше в града и през уикендите, отиваше в къщата, преди тя да тръгне за болницата и неизменно се грижеше за децата след нейното заминаване. Сприятели се с Алекса, но Бен, който се отбиваше понякога, се отнасяше към него с раболепно ласкателство и това едновременно го дразнеше и забавляваше.

А в поведението на Кари нямаше поза. Ако не одобряваше нещо, веднага му го казваше. Въпреки разликата в общественото положение, възгледите им бяха удивително еднакви и това се засилваше с всеки изминал ден. За двама души, които идваха от толкова различни светове, те имаха много общи теми за разговор. Държаха се естествено, а в минутите на спокойна тишина бяха щастливи от мълчаливото присъствие на другия.

А тишината беше нещо доста необичайно при тримата близнаци. Децата бяха непрекъснато около тях и с всеки изминал ден се привързваха все повече към него. Той осъзна, че очаква с нетърпение тяхното посрещане на вратата всяка вечер. Всеки го дърпаше и искаше да бъде вдигнат на ръце. Беше изключително приятно да те приветстват така радушно за добре дошъл и Тайлър не можеше да устои на очарованието на тази „домашна сцена“.

Нетърпеливо очакваше да види и Кари, въпреки че тя не му се хвърляше на врата, както правеха децата. Но усмивката и блясъка на сините й очи сами по себе си бяха награда. Мислеше често за нея, припомняше си предишни разговори, обмисляше нови теми. Чуваше смеха й, виждаше изразителното й лице, интелигентността, която струеше от погледа й.

Сякаш беше записал и съхранил в главата си хиляди нейни образи и можеше да извика всеки от тях с точността на компютър. Представяше си лицето й, озарено от нежност, докато обличаше близнаците; начинът, по който повдигаше вежди при някой от буйните изблици на Бен. Виждаше замисленото и загрижено изражение, когато беше разтревожена. Всички тези образи го вълнуваха силно, но когато пред очите му изплуваше замечтаното й лице, влажните полуотворени устни, сините очи, изпълнени с желание, кръвта му пламваше и тялото му се стягаше.

Въпреки че я желаеше повече от която и да е друга жена в своя дълъг ергенски живот, той не се опитваше да я заведе в леглото. Не беше в негов стил да си отказва това, което желае и той с право си задаваше въпроса защо вече не се стреми към сексуални изяви.

Обясняваше си го с факта, че му е невъзможно да се справя с неочакваните приливи и отливи на желанието у Кари. Ако децата, Алекса или Бен не бяха наблизо, за да им попречат, то призракът на Ян Уилкокс винаги беше готов да се появи, така че нямаше смисъл изобщо да започват.

В крайна сметка имаше и други алтернативи за изразходване на излишната сексуална енергия. Тайлър възобнови членството си в тренировъчния клуб, увеличи времето за игра на тенис и голф, взимаше чести, продължителни студени душове. Вторият вариант — да уталожи страстта си с друга жена, докато връзката му с Кари оставаше платонична — не го привличаше.

Колкото повече време прекарваше с Кари, толкова повече я желаеше. Тя бе любвеобилна по природа и изглежда не осъзнаваше какво означава за него, когато се обляга на гърдите му, докосва го или се хвърля в прегръдките му в спонтанен изблик на радост. Тайлър й отвръщаше внимателно, обгръщаше раменете й, държеше я за ръка. Не минаваше и ден без някакъв физически контакт, но не отиваше по-далеч. Можеше да гледа нежната извивка на врата й, гърдите й, бедрата й, но не я докосваше.

Не смееше. Чувствата му към Кари бяха толкова силни, че го объркваха. Нямаха нищо общо с това, което беше изпитвал досега и не смееше да рискува, като ги допълни с дивата сила на секса. Никога не бе чувствал някоя жена толкова близка. Съчетанието на страст и секс водеше до интимност, с която все още не можеше да се справи и предпочиташе да се скрие зад идеята за интересна платонична дружба с добра приятелка и съседка.

 

 

Националният празник на Щатите, Четвърти юли, се падаше в сряда и предлагаше само един почивен ден в средата на седмицата.

— Имам малка вила на брега на океана в Рехобът — каза той в понеделник вечерта, докато плуваха един до друг в басейна. Тя дърпаше розова пластмасова лодка с вградена седалка, на която се бе настанила Емили, а той теглеше Дилън и Франклин в надуваемата лодка. — Тази седмица не си дежурна и ще е хубаво да заведем децата там. Ще тръгнем в петък вечерта и ще се върнем късно в неделя.

Пропусна да спомене, че това лято изобщо не беше ходил там, че отклоняваше предложенията на приятелите и познатите си и че те бяха много любопитни да узнаят защо Тайлър Тримейн, редовният посетител на летните крайбрежни купони, така подозрително изчезна от сцената. Само ако знаеха, че прекарва уикендите с децата на съседката си, докато тя е на работа… Просто нямаше да повярват.

— На децата ще им хареса, Кари. Къщата е точно на брега. Ще могат да си поиграят на пясъка, има малки катерушки…

— О, Тайлър. Има цели два часа път. Те никога не са пътували толкова дълго с кола. Къде ще спят? Къде ще ядат? Нямаш високи столчета… Не, невъзможно е. Благодаря ти, но…

— Кари, заминаваме — каза твърдо той. — Мислил съм за това. Децата не ходят никъде, дори до супермаркета. Ще е трудно с тях, но те вече са пораснали. Помисли колко обичат да идват при мен, защото е по-различно. Те са умни, любознателни и трябва да натрупат повече впечатления. Ще закърнеят умствено и емоционално, ако не виждат никого.

— Може би… си прав — рече замислено тя. — Да, прав си. И баща ми би казал същото.

— Искаш да кажеш, че съм на вълната на полковника. — Тайлър беше шокиран. — Ето ти тема за размисъл.

— Баща ми е много умен и силен мъж. Ще го харесаш. Мисля, че двамата много си приличате.

— Да се върнем на въпроса за нашия уикенд. Можем да наемем креватчета и високи столчета, а що се отнася до пътя, ако тръгнем късно, те ще спят вероятно през цялото време.

— Тайлър, мислиш ли, че прекалявам със стремежа си да предпазя децата от всичко? — попита тя миг по-късно.

— Разбира се, че не. Съвсем естествено е за една майка да държи децата близо до себе си.

— Предполагам, на бащата е отредена грижата да осигури връзката на децата с околния свят, да ги изведе от гнездото стъпка по стъпка — отвърна Кари и едва тогава осъзна какво е казала. Тайлър не беше баща на нейните деца!

Щеше да е огромна грешка от нейна страна да си позволи да мисли за него като за втори баща на близнаците. Всъщност той й беше заявил съвсем недвусмислено, че не иска да играе тази роля. Това изглеждаше толкова отдавна. Думи, изречени от друг мъж за хипотетични деца, които нямаха нищо общо с нейните.

През изминалите седмици децата също свикнаха да разчитат на неговото присъствие, да го очакват в края на работния ден. В редките вечери, когато имаше продължителни съвещания, той им липсваше. Много им липсваше.

Кари не разпитваше Тайлър защо прекарва толкова много време с тях. Подозираше, че самият той не е наясно. Едно временно развлечение, въпреки очакванията на Бен за истинска връзка. Кари не си правеше илюзии. Знаеше, че е влюбена в Тайлър, но не се заблуждаваше относно приказния щастлив край.

Съвсем обикновен завършек. Доста мъчителен и за нея, и за близнаците, които също бяха обикнали „Тай“. Какво щяха да правят, когато престанеше да идва? А това щеше да се случи рано или късно, ако тя продължаваше да говори за задълженията, които се очакваше да изпълнява „таткото“.

Кари погледна крадешком към него. Той тъкмо взимаше играчката на Дилън и очевидно беше приел забележката като хипотетична и не я бе отнесъл към себе си.

Но тя грешеше. Думите й още отекваха в главата му. Ролята на баща? Тази роля ли играеше с близнаците на Уилкокс, запита се той.

Франклин избра точно този момент да се изправи в лодката и тя се преобърна. Двете момчета веднага изскочиха на повърхността, издигнати от спасителните жилетки. Те се разкихаха и се разсмяха. Тайлър ги хвана и ги сложи обратно в лодката, преди Кари да стигне до тях. „Много умен и силен… Ролята на бащата…“

— Всички тези приказки за бащите ме накараха да се замисля за моя собствен — каза Тайлър намръщено. — Той и съпругата му искат да ги посетя на четвърти, в сряда вечерта. Какво ще кажеш да дойдеш с мен заедно с децата, Кари? Едно малко изпитание преди морската екскурзия, въпреки че ти обещавам да прекараме много по-хубаво на брега на океана, отколкото с фамилията Тримейн.

Той я канеше да се запознае с неговото семейство? Въпросът обаче избледня при мисълта за тяхното място в обществото. Това беше известното семейство Тримейн!

— С удоволствие ще дойдем — каза бързо Кари, преди да се е уплашила и да е отказала.

— Поканата на Ричард Тримейн е истинска бащина заповед — обясняваше Тайлър, докато откарваше Кари и близнаците към имението на Тримейн. — Радвам се, че си с мен заедно с децата при този глупав опит на татко и Нина да направят хубав старомоден празничен пикник.

Кари го погледна крадешком. Все още се чудеше на неговата покана, но той беше казал, че ще бъдат негов щит срещу скуката и ще му послужат като извинение, за да си тръгне по-рано от тъпото семейно тържество.

— Играта на „голямо щастливо семейство“ е лицемерна и фалшива, въпреки желанието на татко и Нина да изглежда по друг начин. Нина е втора съпруга на баща ми, ожениха се преди няколко години. Тя беше вдовица със син и две дъщери. Баща ми, разбира се, имаше и други жени, след като остана вдовец, но, според легендата, твърде много обичаше покойната си съпруга, майка ми, за да мисли за нов брак.

— Майка ти е починала много отдавна, Тайлър — отбеляза внимателно Кари. Тя се обърна назад, за да провери близнаците, които си играеха тихо на задната седалка, привързани с предпазни колани в редица един до друг. Пътуваха с колата на Кари, защото беше оборудвана специално, за да превозва децата.

Дали ще очакват от нея да отдаде живота си в памет на техния баща? Тя си спомни, че точно това имаше намерение да направи, преди да срещне Тайлър. Кари се загледа в профила му и страните й пламнаха.

— Наистина ли мислиш, че баща ти… е предал паметта й, защото се е оженил за друга жена три десетилетия по-късно?

— Той й измени още докато беше жива — отговори горчиво Тайлър. — Срещал се е с Нина още когато брат ми Коул е бил бебе. Тя е забременяла и според сегашната редактирана версия, баща ми е искал да се разведе и да се ожени за любовницата си. Но благородната Нина не искала да разваля неговото семейство! Намерила някакъв нещастник на име Макей, който се оженил за нея и отгледал детето й като свое собствено. Баща ми се върнал при съпругата си и имал още двама сина, Натаниъл и мен, а Нина — две дъщери от Макей. Когато майка ни загина при онази автомобилна злополука, баща ми предложи на Нина да напусне съпруга си и да се омъжи за него. Но получи отказ и влезе в ролята на предания вдовец, който не желае да се ожени отново. Ала всъщност не скърбеше по майка ми, а защото не можеше да има Нина. Цялата истина излезе наяве, когато моят… Моят полубрат Конър Макей се появи преди две години.

— Ти не знаеше ли за неговото съществуване?

— Чувствах се като герой от евтин сериал — отвърна сухо той. — Що се отнася до татко, сега той има многобройна челяд. Четирима сина, две заварени дъщери и тяхното многобройно потомство. Конър, който случайно започна работа в „Тримейн Инкорпорейтид“ и законно взе името Тримейн, е женен, с малка дъщеря и чака второ бебе. Двете дъщери на Нина също имат деца.

— Поправи ме, ако греша, но фактът, че този Конър е станал Тримейн те безпокои повече, отколкото бракът на баща ти. Ти гледаш на него като на потенциален съперник във фирмата.

— Трябва да съм глупак, за да не го виждам — отвърна грубо Тайлър. — Искам да съм президент на фирмата и работя твърде усилено, за да го постигна. Когато баща ми се оттегли и Коул стане председател на управителния съвет, президентството трябва да бъде мое. Конър твърди, че е доволен от работата си като главен юридически съветник, но ми е трудно да му повярвам. Той е умно момче, а майка му най-накрая се е омъжила за баща му, който иска да направи всичко възможно, за да компенсира липсващите години.

— Това едва ли включва и президентското място, след като ти си положил толкова усилия за него — отсъди Кари. — А Коул и Натаниъл? И те ли се чувстват заплашени?

— Положението на Коул е неоспоримо. Той е първородният син, а що се отнася до Натаниъл… — Тайлър се изсмя. — Знам, че брат ми има ум, но няма желание да го използва в деловия свят. Работи в отдела за аранжиране на витрини към фирмата, но няма никакви амбиции за повече власт или отговорност. Той е семейният лентяй, който обича дългите ваканции, пропуска съвещания и върши каквото иска.

— Предполагам, отказал се е от борбата с братята си още от малък. Никога не е успявал да победи, тогава защо да опитва?

— Кари, моля те, престани с тези психоанализи — стисна зъби Тайлър. — Знам, че издателството на Тримейн продава тонове от тази литература, но на мен ми се повдига от нея.

— Четох интересна книга — не отстъпи Кари — за поредността на децата в семейството. В нея имаше и за доведените деца, и за проблемите на първородните, които чувстват, че тяхното място в семейството е узурпирано.

— Узурпирано ли? — повтори Тайлър и неволно се усмихна. Упоритостта на Кари към някои теми, които той намираше за смешни, винаги го забавляваше. Потупа я лекичко по коляното. — От друга страна се радвам, че от ужасяващите трилъри си преминала към психоаналитични залъгалки. Поне няма да те държат будна нощем.

Кари постави ръката си върху неговата и го погледна, очаквайки да се отдръпне, като искрено се надяваше, че той няма да го направи.

Дали беше приятелски жест, или прелюдия към нещо повече, Кари не беше сигурна, но Тайлър не отмести ръката си до края на пътуването.

Младата жена беше смаяна от вида на имението на Ричард Тримейн, мястото, където бяха израсли Тайлър и неговите братя.

— Само къщата е с размера на някои от кварталите, в които съм живяла — ахна тя. Не беше виждала толкова огромна сграда.

Тя приглади нервно широките си шорти на бели и виненочервени ивици. Беше с блуза от изкуствена коприна, която допълваше тоалета й и преди да види палата пред себе си, смяташе, че се е облякла подходящо за случая. Сега вече не беше толкова сигурна. Това място изискваше диаманти и коприна!

— Не се впечатлявай толкова от парадността на фамилията. Получавам достатъчно ласкателства от брат ти.

Страните на Кари порозовяха. Бен наистина много настойчиво раболепничеше и не криеше своето възхищение от всичко, свързано с името Тримейн. И ако той можеше да види това място, вероятно щеше да коленичи и целуне земята пред себе си. Леко напрегната, тя се обърна и освободи децата от седалките им, докато Тайлър паркираше колата.

Близнаците бяха облечени в костюмчета с панталонки на червени и бели райета и светлосини блузки с бели звезди. Емили имаше червена шнола във вечно разрошените си коси, за да се отличава от братята си. И трите деца настояваха да вървят сами, така че с Тайлър ги хванаха за ръка и петимата заедно се насочиха към парадния вход на къщата.

Когато масивната врата се отвори от портиер в униформа, Кари едва потисна нервния си смях. Мъжът говореше дори с британски акцент и изглеждаше като типичен слуга от средновековен замък. Забележката, която възнамеряваше да изрече, замря на устните й, когато в просторния мраморен вестибюл се появи красива петдесетгодишна блондинка, облечена в изискана вечерна рокля, облегната на ръката на висок джентълмен с посребрена коса в смокинг.

— Здравей, татко. Здравей, Нина — поздрави Тайлър сърдечно, но хладно. — Запознайте се със семейство Уилкокс — Кари, Дилън, Емили и Франклин.

Той не уточни кой кой е, но Кари беше твърде заета с мисълта за своето неподходящо облекло, за да забележи това. Междувременно към тях се присъединиха още няколко жени и мъже, чийто външен вид беше като на домакините — скъпи рокли, впечатляващи бижута, смокинги.

Тя погледна ужасена към Тайлър, който беше със срязани джинси и моряшка фланелка. Изглеждаше толкова не на място сред тези богато облечени хора, колкото и самата тя.

— Мама! — изхлипа Емили и се притисна към крака й, очевидно разтревожена от насъбралите се непознати. Кари сложи ръка върху рамото на дъщеря си. Децата на фамилията Тримейн не се виждаха никъде. Тайлър беше казал, че ще има цяла тълпа дечурлига, но тя вече знаеше със сигурност, че тук няма никакви деца. Това беше официално тържество само за възрастни… а тя беше пристигнала с близнаците си, облечени като за пикник.

Хвърли към Тайлър полуумоляващ, полуобвинителен поглед. Как можа да постъпи по този начин с нея! Но той явно не изпитваше никакви угризения. Усмихнат, обгърна раменете й и започна да я представя на морето от лица, които се разливаха пред помръкналите й очи.

Коул, Конър, Кортни, Кристин, като че ли не беше достатъчно унизително и объркващо всичко, ами и всички тези имена, които започваха с буквата „к“! Шега ли беше това? Почти с облекчение чу тези на Мелина, Джеф, Том и Натаниъл, които нямаха „к“, но беше вече твърде смутена, за да ги запомни.

Всички се усмихваха учтиво, а тя не можеше да се съвземе и да им отвърне по същия начин. Изражението й наподобяваше лицата на близнаците, напрегнато и много несигурно.

— Тайлър, не познаваш племенничките на Нина от Чикаго — каза Ричард Тримейн със своя спокоен, но леко заповеднически тон. Две високи блондинки с къси рокли без презрамки пристъпиха напред, за да ги представят.

— Колко прелестно от страна на леля Нина и чичо Ричард — започнаха в един глас двете момичета, а очите им хищнически поглъщаха Тайлър — да ни поканят на този празничен бал!

— Предполагам, че сме братовчеди? — изкиска се едната.

— Целувка, братовчеде! — настоя другата.

— Останалите гости вече са на терасата — намеси се Натаниъл Тримейн, а очите му проблеснаха дяволито: — Всички питат за теб, Тайлър.

Бал? Още гости на терасата? Сякаш по погрешка беше попаднала в роман на Франсис Скот Фицджералд. Кари хвърли убийствен поглед към Тайлър. Той беше казал, че това ще бъде обикновено семейно тържество, а не празничен бал.

Защо ги беше довел тук? За да провали плановете на Нина и да развали нейния прием? Тайлър съвсем ясно разкри своите чувства към съпругата на баща си. Не се изискваше кой знае какво въображение, за да разбере, че той иска да саботира нейното тържество. На Кари й призля. Беше жесток удар да използва нея и децата за тази цел.

Трябва да си тръгнем, реши Кари. Незабавно! Ще се извиня на домакините и ще се махнем оттук. Но преди да успее да каже и дума, буен лабрадор профуча покрай тях и се вмъкна по средата на групата.

— Маркиз е избягал! — засмя се нервно Нина Тримейн и опита да хване кучето за каишката. — Той е още малък и пълен с енергия.

Маркиз може и да беше малък, но бе значително по-едър от близнаците, които веднага привлякоха вниманието му. Той скочи радостно срещу Дилън, събори го на земята и започна да го ближе по лицето. Чуха се загрижени гласове, а Кари реагира мигновено и отдръпна кучето за каишката. Дилън се изправи и се засмя.

— Голямо куче! — възхитено произнесе той. Емили обаче не сподели възторга на брат си. Кари държеше здраво Маркиз, но той скочи и се разлая. Малкото момиче нададе пронизителен писък и избухна в сълзи.

— Голямо куче! — изкрещя тя, като вложи съвсем друго съдържание в думите на Дилън. Ужасена протегна ръце нагоре към Тайлър, за да я спаси от страшния звяр.

Тайлър прегърна детето.

— Няма ли кой да изведе това проклето куче оттук? — прогърмя гласът му. — Уплаши Емили.

Нина се извини и поведе лабрадора навън. Кари взе Дилън и се опита да изтрие следите от кучешките целувки. Точно в този момент забеляза, че Франклин не е до нея.

— Франклин? — извика тя. — Н-не го виждам наоколо. — В гласа й се прокрадна паника.

Никой не го беше виждал. Нямаше го.

— Конър, провери плувния басейн! — разтревожи се неговата съпруга, която беше в напреднала бременност и очите й се изпълниха с тревога. Конър се затича.

Преди да настъпи пълен хаос, Натаниъл съобщи:

— Едно момче, облечено като американското знаме, е седнало в средата на масата в трапезарията.

Всички се насочиха към трапезарията, а Кари остана сред последните, защото не знаеше къде се намира стаята. Стори й се, че измина цяла вечност, преди да стигнат.

Чу шепот на неодобрение, примесен с развеселени гласове, преди да види картината, привлякла вниманието на всички. Франклин седеше в средата на огромна маса, дъвчеше нещо, а пътят му можеше да се проследи по преобърнатия стол, бутнатия китайския сервиз и сребърните прибори.

Преди някой да успее да стигне до него, момчето протегна едното си краче и без да иска ритна голяма кристална ваза с красиво подредени цветя. Кари наблюдаваше всичко като в забавен каданс. Вазата се преобърна, водата се разля и цветята се разпиляха по безукорно подредената маса.

— Ух-ох! — извика Франклин. Не се смути от факта, че седи в локва и плесна няколко пъти по водата с малките си ръчички. — Мокро! — отбеляза той важно. Това беше нова дума и той я повтори на висок глас. — Мокро!

Кари простена. Някой вдигна сина й и го подаде. Дилън, който също беше в ръцете й, се протегна към брат си и го пипна.

— Мокро! — потвърди той.

Конър Тримейн, останал без дъх, нахлу сред тях и съобщи, че детето го няма около басейна.

— Той е тук. Решил е да поплува в трапезарията.

Всички се разсмяха. Емили, която все още хълцаше в прегръдките на Тримейн, извиси отново глас и плачът й заглуши напълно смеха на останалите. Кари почувства как погледите на всички се насочиха към нея. Някой ден, обеща си мълчаливо, и аз ще се смея на тази случка. Но сега този миг й се струваше безкрайно далеч.

— Отиваме си вкъщи — заяви високо тя.

Тълпата се раздели, за да й направи път. Очевидно никой нямаше намерение да я спре. Тя забърза към изхода. Въпреки бученето в ушите си, успя да чуе „куче“ и „мокро“ няколко пъти.

— Невероятно! Не мога да повярвам, че Тайлър го направи! — Натаниъл изскочи изневиделица и затича успоредно с нея. — От коя агенция ви нае Тайлър? Хайде, не се преструвайте пред мен. Знам, че брат ми ви е наел, за да се покаже тук… И всичките тези деца! Хей! Страхотен удар! Тайлър предупреди татко, че му е омръзнало това непрекъснато сватосване. Сигурен съм, че вече ще престанат да му досаждат. Дайте ми телефонния си номер. Искам да ви видя отново.

— Защо не се обърнете към вашите нови братовчедки?

Тя се насочи към колата. Само да можехме магически да се телепортираме оттук, мислеше си мрачно, докато привързваше Дилън и Франклин на техните седалки. Нямаше желание дори да погледне Тайлър, но той вече беше зад нея и носеше Емили. Кари дръпна рязко дъщеря си, сините й очи проблясваха гневно.

— Можеш вече да се върнеш на приема — сухо рече тя. — Сигурна съм, че другите няма да ти се сърдят за неуместното облекло, а още по-малко двете братовчедки с плуващите в очите им долари.

— Какъв празничен пикник, а? — Тайлър имаше наглостта да се усмихва.

— Как можа? Разбирам недоволството ти срещу твоя баща, но… да ни правиш за смях! — Тя беше възмутена, очите й се напълниха със сълзи, но не заплака.

Тайлър я гледаше втренчено. Едва сега разбра, че тя не вижда нищо смешно в цялата ситуация.

— Не съм те използвал — възрази той. — Нима мислиш, че нарочно съм те подвел? Не съм, Кари.

Тя седна зад волана, вперила поглед право пред себе си.

— И искаш да повярвам, че не си знаел за празничния бал? Смяташе, че ще бъде семеен пикник с наденички на двора?

— Да — отговори Тайлър доста объркано. — Наистина. Обикновено така празнуваме Четвърти юли.

— Не ме прави на глупачка, Тайлър!

— Не съм и помислил. Премести се, аз ще карам.

— Не, аз ще карам! — отсече тя и Тайлър разбра, че е по-разумно да не й противоречи.

— Добре — отвърна той внимателно. — Аз ще бъда съпровождащо лице. — Той се отдръпна, за да заобиколи колата. В мига, в който се отдалечи, Кари потегли. Гумите изсвистяха и около него се разхвърчаха камъчета. В огледалото тя зърна слисаното му изражение.

— Тай! — проплака Емили и избухна в сълзи.

Кари знаеше как се чувства дъщеря й, но едва ли можеше да й помогне, докато шофираше.

— Хайде да чуем някоя песен — подхвърли тя с фалшива веселост и включи радиото, за да разсее мислите си. За нещастие в този момент пееха за разбити сърца, а тя усещаше своето тежко като олово. С Тайлър вече всичко приключи. Трябваше да приключи.

Тази вечер той беше показал какво мисли за тях: удобни фигурки, които можеше да използва срещу баща си. Кари се чувстваше наранена, унижена и предадена…

Но какво ли значение имаше това за покорителя на женските сърца Тайлър Тримейн!