Барбара Бозуел
Троен шанс (6)

Шеста глава

Вдигна я с лекотата, с която носеше малката Емили, като доказа силата и физическото си превъзходство над нея. Благоразумието подсказваше на Кари, че има причини да се страхува. Беше сама с мъж, значително по-силен от нея, когото в действителност не познаваше.

Но не изпитваше страх. Интуицията й подсказваше, че не съществува никакъв риск, че може да бъде сигурна с Тайлър. Тази мисъл я изненада.

Тя се обърна и погледите им се срещнаха. Тайлър потъна в синята бездна на очите й. Лошото му настроение се изпари. Горещината вече не беше толкова непоносима, а звукът от телевизора не го влудяваше. Поставил ръка върху извивката на хълбока, а другата — на бедрото й, той чувстваше топлината на кожата й през меката тъкан на роклята. Тялото му се стегна и сякаш започна да пулсира. Искаше…

Напрежението се сгъстяваше. Кари усети, че трябва да наруши наелектризираната тишина.

— Често ли го правиш? — промърмори. — Това движение, с което ме прехвърли в скута си? — откровено попита тя.

Тайлър задържа ръцете си върху тялото й, доволен, задето тя не направи опит да стане, защото се съмняваше, че изобщо ще я пусне. С изненада откри, че притежава неандерталски инстинкти. Преди никога не бяха се проявявали.

— Не беше движение — призна неохотно той, — а по-скоро сграбчване. Обикновено съм много внимателен и деликатен. Често са ми правили комплименти за съвършения подход. Но този път се изложих. Не бях галантен. Скочих върху теб така, както Психо Кити се нахвърля върху своята жертва.

— Слут вече не ловува — увери го Кари. — Сега той има дом и семейство, вече не обикаля по улиците.

— Съмнявам се. Той само пробва как ще се чувства в домашна обстановка и ще се върне към навиците си, щом се отегчи.

— Не, тази метаморфоза с него е окончателна. Не греша.

— Цяла нощ ли ще говорим за този глупав котарак?

— А ти за какво искаш да говорим? За рекламната дейност на „Тримейн“ ли? — подразни го Кари със святкащи очи. — Сега ще ти дам една безкрайно интригуваща тема за разговор. — И без да му остави възможност да реагира, тя обхвана врата му и се облегна свободно на него. Почувства се успокоена, а в същото време странно вълнение се разгоря дълбоко в душата й.

— Мисля, че бих предпочел да не разговаряме изобщо — отвърна напрегнато той.

Погледите им се срещнаха отново. Кари почувства, че се потапя в дълбоките му зелени очи. Главата й се замая. Има толкова красиви очи, помисли си тя. Пръстите й нежно проследиха извивката на устните му. Забрави да извика спомените за Ян. Съществуваше само мигът, който я изпепеляваше.

Тайлър нежно погали бедрата й. Привлече главата й към себе си и обсипа лицето й с целувки, подразни ухото й, почувства упойващия аромат на кожата й, пръстите му ставаха все по-ласкави, а ръцете по-настойчиви.

Вълна от чувствена топлина заля Кари. Донякъде беше обезпокоена от неочакваната сила на привличането му. Но ласките й харесаха толкова много, че искаше все повече и повече. Очите му се затвориха, когато тя отметна глава, за да улесни допира на устните му. Болезнено съзнаваше как бавно се приближава ръката му към гърдите й.

Устните му жадно се впиха в нейните, горещи и нетърпеливи и Кари потрепери от пронизалото я желание. С нежен стон изви тялото си към него, а пръстите й потънаха в гъстите му тъмни коси.

Сърцето й биеше лудо. Мислите й се накъсаха. Знаеше, че не трябва да продължават, но не можеше да го спре.

— Изоставаш — каза дрезгаво Тайлър. — Целуни ме както преди! — Споменът за онези разтърсващи целувки разпали горещия огън, който го изгаряше отвътре. Изпитваше неистова нужда като наркоман, лишен от дозата си. След като веднъж вече бе почувствал страстната й отзивчивост, не можеше да се задоволи с по-малко.

Подробните му инструкции я възбудиха. Почувства чисто женската нужда да му даде от себе си… И не по-малко силното желание да поеме страстта, която той й предлагаше.

Тя се облегна на гърдите му и се подчини. Целуна го страстно, жадно и се притисна към него. Желанието пулсираше в тялото й, остро, болезнено и шокиращо приятно.

Ръката му обхвана гърдите й, а палецът му се плъзна по нежните зърна. Реакцията на Кари беше мигновена. Тя потрепери конвулсивно и тихо стенание се откъсна от устните й.

— Ти си изключително чувствена. — Напрегнатият и дрезгав глас на Тайлър я възбуди още повече. — Знаех, че жена, така страстна и отзивчива, колкото беше ти… О, как се целуваш… По дяволите… — Думите му заглъхнаха. Той едва успяваше да сглоби цели изречения със замъгления си от страст разум.

Кари почувства, че губи самообладание. Ръцете й обгърнаха раменете му, тя усети напрегнатите мускули. Притисна се сладостно към него.

Тайлър беше разтърсен от силата на своите чувства, от силата на собствената си нужда. Знаеше, че може да задоволи една жена и да вземе своята част от удоволствието… Неговата техника беше безотказна… Но никога кръвта му не беше бушувала с такава първична сила.

Дишайки тежко, той повдигна дрехата й и пръстите му се плъзнаха между бедрата й. Почувства горещата влажна коприна, неопровержимо доказателство за нейното желание, и я погали. Дъхът й секна и тя леко помръдна, за да го улесни с безмълвна, но недвусмислена покана.

Обзе го нова дива вълна от желание. Но това продължи само няколко мига.

— Тайлър, не! — Кари отблъсна ръката му. Все още чувстваше допира на пръстите му, които изгаряха кожата й. Чувстваше болезнената възбуда в себе си. Но стана. — Трябва да спрем дотук — рече, останала без дъх и прекоси стаята.

— Няма защо да спираме — възрази Тайлър. Кръвта бучеше в ушите му, тялото му пулсираше. — И двамата сме…

— Сигурно мислиш, че съм… Че съм някаква мръсница. — Тя закрачи напред-назад пред вентилатора. Имаше нужда да охлади не само главата си. Тялото й крещеше да се освободи от натрупаната нервна енергия.

Не искаше да води разговор. Тялото му гореше от възбуда. Почти простена при спомена за копринената й кожа.

— Ти не си мръсница, Кари. — Умът му беше замаян от неудовлетворената страст и той не успяваше да се съсредоточи. — Няма ли да седнеш — изръмжа. — Получавам морска болест.

— Аз измених на Ян. — Кари спря за момент и пак закрачи из стаята. Краткият епизод на дивана тази вечер не се дължеше на любопитство или съчувствие, не можеше да се преструва. Желаеше го твърде силно. И още по-лошото беше, че не успя да си припомни някога да е изпитвала такова непреодолимо влечение към Ян. Той все повече се превръщаше в духовен образ, чист, почти светец, лишен от всичко земно и истинско, каквито бяха сексуалните желания и мисли. Никога досега тялото и ума й не са били в такова противоречие.

— Кари, няколко целувки и ласки не са изневяра.

Страните й пламнаха. Той вече беше категоризирал и определил като обикновена експлозивната страст, която беше разтърсила нейния малък свят. Почувства се объркана и наранена, потърси подходящи думи, за да го накара да изпита същото.

— Кари, Ян е мъртъв! — Тайлър погрешно изтълкува мълчанието й като колебание. Опита се да прикрие своята нервност и безсилие, но не знаеше доколко успява. — Ти си обичала този мъж, но сега той не е до теб. В клетвата за вярност се казва „докато смъртта ни раздели“? Клетвата вече не е валидна.

Кари сякаш замръзна. Той видя как кръвта се отдръпна от лицето й и очите й се напълниха със сълзи. Прокле се за думите си. Почувства се негодник, както когато взе гуменото пате от ръцете на Франклин и Дилън и гледаше как малките им личица се сгърчиха от плач.

Но това, което казах, беше вярно, оправдаваше се Тайлър и тя трябваше да го чуе. Колкото и да е болезнено, Кари трябва да се примири с факта, че нейните чувства и нужди не са загинали с нейния съпруг. Той се изправи и приближи до нея.

— Кари, не плачи! — Беше и молба, и заповед едновременно.

— Няма! — Кари преглътна сълзите, решена, че няма да им позволи да потекат. — Мразя да плача! — каза тя ядосано. — Гордея се, че не съм плакала, откакто се родиха близнаците. Понякога едва успявам, но си го налагам.

Нейната твърдост въздейства на Тайлър много повече, отколкото ако беше избухнала в сълзи.

— Може би ще ти е по-лесно, ако от време на време поплачеш — каза той тихо, удивен от думите си. Сълзите на жените винаги го караха да се чувства неудобно, гледаше да избяга още при първото ридание.

— Не — поклати глава тя. — Плачът не решава нищо. — Усмихна се леко и с вече овладян глас продължи: — Очите ти се зачервяват, носът ти се подува и изглеждаш ужасно. Не, благодаря, ще мина и без това.

— Кари, не би могла да изглеждаш грозна, дори да искаш.

Той импулсивно протегна ръка и я погали по бузата. Кари бързо отстъпи назад извън обсега на ръцете му. Чувстваше се неловко и беше изтощена. Искаше той да си отиде.

— Става късно — каза тя и погледна недвусмислено часовника.

— Даа, много късно. Девет часът е — саркастично допълни той. От нейния отказ го заболя повече, отколкото би трябвало. — Права си. Нямам абсолютно никаква причина да остана.

Внезапно вратата се отвори и Тайлър застана лице в лице с Бен Шоу, който бе не по-малко изненадан да го види.

— Какво има? — попита Бен и прехвърли поглед от единия към другия. — Добре ли са децата? Ти как си, Кари?

— Всичко е наред, Бен — увери го тя. — Тайлър се отби да донесе няколко играчки за децата. Тъкмо си тръгваше.

— Хей, няма защо да бързаш! — възкликна Бен. — Кари, защо не ни донесеш нещо студено за пиене и може…

— Вече го почерпих с чаша леден чай — каза безизразно тя. — Много му е горещо тук. Свикнал е с климатична инсталация и сега го обливат горещи вълни.

— Горещи вълни ли? — повтори с негодувание Тайлър.

— Няма от какво да се срамуваш, човече. Случва се на всеки.

— Е, да, но не и на мен! Разбрах, че си прекарал уикенда с Ранди. Как беше?

Той видя как лицето на Кари пламна от гняв, забеляза синия огън в очите й и се усмихна доволно. Знаеше, че тя няма да хареса интереса му към приключението на Бен и не можеше да пропусне да я подразни.

— Ранди! — Бен почти въздъхна при звука на името й. — О, господи, беше страхотно. Тя беше страхотна! — След това блажената му усмивка се замени с намръщване и той погледна Кари. — Това ме подсети за причината за моето посещение тук. Ще бъдеш ли така добра да кажеш на сестра си, че аз съм достатъчно възрастен, за да се справям със собствения си живот и ще се радвам да не се намесва в него със своите съвети! Кажи й да не си пъха носа в чуждите работи!

— Моята сестра ли? — Кари не можа да потисне усмивката си. — Толкова ли е лошо положението?

— Още по-лошо — изръмжа той. — Алекса полудя, като разбра, че съм спал с Ранди още същата нощ, след като се запознахме.

— Само за сведение, колко часа се познавахте, преди да скочите в леглото? — попита Тайлър.

— Знам, че се шегуваш, Тайлър, но Алекса ми зададе същия въпрос. Оттогава ме тероризира с наставления за рисковете от секса и ме обвинява, че използвам жените също като Райън Касиди… Представи си! След като знае колко мразя онзи тип!

— Имаш предвид карикатуриста Касиди?

Кари и Бен размениха бързи погледи и Тайлър беше изненадан от неприкритата омраза в техните очи.

— Карикатурист ли? — изсумтя презрително Бен. — Той няма чувство за хумор. Дори не може да рисува. Карикатурист!

— Той е много популярен — отбеляза Тайлър. — Неговите селекции са сред бестселърите на нашето издателство.

— Ние не ги купуваме — навъсено отговори Кари.

— Знам, че има противоречиви мнения за работата му, но вие като че ли имате лично отношение — полюбопитства Тайлър.

— Съществува някаква физическа непоносимост между нас — призна Бен. — Да не говорим и за голямото количество захар, нали, Кари? — намигна й той.

Бен очевидно смяташе, че е остроумен и потаен, но очите на Тайлър проблеснаха разбиращо.

— Преди години някой изсипа килограм захар в резервоара на червения му форд, модел 1964 година. От дълго време се опитвах да го убедя да ми продаде този красавец, но той не беше съгласен. А захарта развали напълно двигателя, колата се обезцени и…

— Не беше обезценена, а опропастена — поправи го Бен.

— Ти си го направил, нали? — погледна го Тайлър изумен. — Защо?

— Бен, не казвай нищо повече — предупреди го Кари.

— Касиди е студенокръвен негодник — продължи Бен, — който разби сърцето на Алекса. Нямаше да е честно да страда само тя, но тъй като Касиди няма сърце, решихме…

— Ясно! — Тайлър погледна обвинително Кари. — И ти ли си в играта?

— Не, Кари и Алекса не знаеха нищо — отговори вместо нея Бен. — Сам го направих.

Кари прочете неодобрението и възмущението в очите на Тайлър, които веднага събудиха нейната сестринска лоялност.

— Касиди е студен, арогантен мръсник и заслужаваше нещо по-лошо!

— Но защо колата? Разбирам, че ако случайно намеря захар в моя резервоар, ще знам кого да обвиня — подхвърли той през рамо, докато бързаше да излезе от къщата. Обеща си, че никога повече няма да се върне тук.

— Сега той мисли, че сме побъркани — отбеляза Бен.

Кари се опита да не обръща внимание на пронизалата я болка.

— Няма значение какво мисли той, Бен.

— Има значение. Той е Тримейн! Имам страхотна идея за напълно нова рекламна серия за „Тримейн“, в това число и за телевизията. Започнах я още в деня, в който се запознах с него. Ако успея да я продам на корпорацията, моята малка кантора ще прерасне в агенция.

— Не мисля, че Тайлър е изпълнен с желание да те изслуша.

— Да, беше грешка, че си признах за колата. Добре, че поне не знае останалата част от отмъщението. Кари, ще ми направиш ли една услуга? Ако случайно Тримейн се отбие отново насам, не би ли могла…

— Да използвам своето обаяние ли? — Кари направи саркастична гримаса. — По-добре опитай чрез вашата обща приятелка Ранди.

— Той наистина се интересуваше от нея, нали? — замислено промълви Бен. — Като че ли му се искаше да говорим за нея. По дяволите, защо се отплеснах с онзи Касиди. Хей, Кари, къде отиваш?

— Горе, да си взема душ — отвърна тя. — Там, където няма да се обсъжда интересът на Тайлър Тримейн към легендарната Ранди.

 

 

През следващите три дни във всеки свободен момент Тайлър си напомняше каква съдба очаква беззащитните коли на онези, които се опитват да напакостят на близнаците Шоу. Представяше си как запалва някой от своите ценни модели и в двигателя се впръсква фаталната захар. Поздрави се, че навреме бе прекратил познанството си с тях.

Часовете в офиса минаваха, както винаги, в безкрайна поредица от срещи и телефонни разговори. Той можеше да е наследник на корпорацията, но също така беше и нейният енергичен вицепрезидент, отдаден на просперирането й.

В семейството негласно се бяха споразумели, че след оттеглянето на баща им, Коул ще поеме председателското място, а Тайлър — президентското. Но той държеше да заслужи своето издигане с работа, а не с родствените си връзки.

Вечеря с клиенти, а на следващия ден отиде на коктейл на търговската асоциация, където благодарение на неотразимия си чар успешно представи компанията.

И двете вечери, на път за дома, спираше и се заглеждаше в къщата на ъгъла. Тя тънеше в тъмнина. Единственото осветление идваше от слабата крушка на входната врата. Очевидно Кари и нейните три близначета спяха.

И както седеше в колата, пред него изплуваше нейният образ — усмивката й, големите сини очи, от които струеше топлина. Видението беше така реално, че той дори чуваше смеха й, чувстваше мекотата на кожата й, аромата на косите й.

Образът й се появяваше така живо не само когато беше буден. Тя идваше и в съня му…

Лежаха заедно, целуваха се и малките й нежни ръце го галеха, отначало невинно, а след това с бавни, смели движения се плъзгаха надолу. Той простенваше от удоволствие, след това неговите длани обхващаха закръглените й гърди. Устните му целуваха стегнатите розови връхчета, докато тя изнемогваше от възбуда. Той я поваляше с дълга, страстна целувка, която продължаваше цяла вечност. Пръстите му се плъзгаха между бедрата й, чувстваше влагата на тялото й и знаеше, че го очаква. Тя шепнеше нежно и интимно в ухото му думи, които го разпалваха още повече. Сърцето му биеше до пръсване, кръвта му пулсираше.

— Кари! — извика и се събуди.

Седна в леглото, облян в пот, сърцето му още туптеше лудо, а ерекцията му беше силна като взрив. Беше сънувал онзи тип сексуални сънища, каквито не беше имал от години. Нямаше нужда от нощните фантазии, защото истинският живот му осигуряваше доволството и освобождаването, от което се нуждаеше тялото му. Поне така беше до скоро. Сега той страдаше от сексуално разстройство и незадоволеност, плащайки цената за онези твърде кратки, страстни случки с Кари, които тя беше прекъснала с почти обидна лекота.

Крайно време беше да промени сценария. Нямаше да редува горещи сънища със студени душове посред нощ. Това не беше необходимо, не и на Тайлър Тримейн! И той реши да послуша желанието на тялото си и да обърне повече внимание на интимния си живот, който явно му липсваше напоследък.

Заредиха се коктейл, шоу, вечеря и нов коктейл в малкия задимен джаз клуб с привлекателната млада жена на име Гуенда, която възхитено попиваше всяка негова дума и весело се смееше на шегите му. Гуенда се смееше дори когато той не се шегуваше, но Тайлър нямаше нищо против. Тя не му се караше и не го отпращаше като една позната жена, чието име и лице непрекъснато се въртяха в главата му, въпреки усилията да я прогони от мислите си.

Беше доволен, когато Гуенда предложи да продължат вечерта в нейния апартамент. Имаше приглушена музика, интимно осветление, чуваше се тихото жужене на климатичната инсталация, която прогонваше горещината и влагата. Тя му наля чаша вино и седна близо до него на черния кожен диван.

Посланията бяха недвусмислени. Пътят беше отворен и негов ред беше да действа. Тайлър се поколеба и тя направи следващата крачка. Точно тогава той разбра, че нищо няма да се получи.

Беше напълно объркан. Всичко изглеждаше толкова просто. Той осигуряваше на своето тяло сексуалното освобождаване, за което жадуваше. В крайна сметка сексът беше само обикновен първичен инстинкт. Ако той беше гладен, щеше да изяде това, което му предложат. Защо сега собственото му тяло проваляше опитите да му помогне? Какво се беше случило с неговата суперпотентност?

Когато Гуенда изрази съчувствие и разбиране към неговия „проблем“, унижението му нямаше граници. Тръгна си веднага и когато пристигна вкъщи, видя, че за разлика от миналите нощи, къщата на Кари беше обляна в светлина.

Той не изпадаше лесно в паника, но реши, че се е случило нещо лошо. Остави колата на пътя и заудря по входната врата.

— Кой е? — разтревожено попита Кари.

Позна гласа му и отвори веднага. Тайлър стоеше пред нея очевидно облечен за официална вечеря. Сините й очи го гледаха възхитено и объркано. В срязани джинси или елегантен костюм той безспорно беше страхотен мъж. Но какво, за бога, правеше на нейния праг в три часа сутринта?

— Нещо лошо ли се е случило? — попита тя нерешително.

— Дойдох, за да ти задам същия въпрос. — Тайлър не можеше да свали очи от нея.

Тя носеше къса роба от синя коприна, която засилваше магията на тюркоазните й очи. Дрехата беше стегната с тънък колан, чийто възел можеше да се освободи с едно леко дръпване. Робата щеше да се разтвори и да разкрие тялото й. Тайлър се чудеше с какво ли беше облечена отдолу? Не можеше да разбере как и защо, но непрекъснато я заварваше с нощни дрехи. И въпреки че бяха скромни и неразкриващи нищо, го възбуждаха. Изтезанието беше непоносимо. Точно сега нямаше нужда от тази непрекъсната игра на привличане и отблъскване.

— Това място е осветено като коледна елха — едва продума той. — Запалила си всички лампи.

— Не всички. Стаята на децата е тъмна. Те спят.

Тайлър внимателно следеше движенията на ръцете й, които си играеха с възела на колана. Дали се разхлабваше, или само така му се струваше?

— Искаш ли да влезеш? — попита тя накрая тихо и несигурно.