Барбара Бозуел
Троен шанс (4)

Четвърта глава

Тайлър чу гласовете на децата, радостните им писъци и плискането на вода, докато приближаваше към тесния проход в живия плет, който го разделяше от дома на Кари. Поколеба се и погледна назад към своята къща — хладна и тиха под горещото следобедно слънце. Повечето от гостите си бяха отишли, въпреки че някои все още спяха, изтегнали се по диваните или на пода, а други си приготвяха закуска в огромната кухня. Тайлър послуша няколко минути вялите им разговори и го завладя необяснимо желание да избяга.

И ето че сега — гол до кръста, със срязани до коленете джинси — стоеше и гледаше към зейналия проход в живия плет. Ако се съдеше по звука, децата на Кари си играеха на двора. Тайлър се намръщи, осъзнавайки колко много се е надявал на продължението на снощната целувка. Да я намери сама и…

И какво, запита се цинично той. Ще продължат оттам, докъдето бяха стигнали вечерта? И откъде по-точно? От момента, в който я целуна и телата им пламнаха с неприкрита страст, или когато тя му каза да си върви.

Беше странно да се чуди какво да прави с една жена, след като имаше претенциите, че познава доста добре противоположния пол. Тайлър се поздрави за своята стратегия. Беше толкова просто. Колкото повече се срещаше с нея, толкова по-безинтересна щеше да му става тя. Всеки начинаещ в маркетинга беше запознат с тази теория. Колкото повече, толкова по-малко! А Тайлър Тримейн имаше завършен курс в тази област.

Но планът му не включваше присъствието и на трите хлапета, не и след като беше спал едва няколко часа предишната нощ. Той се обърна и тръгна обратно към къщата си.

— Дилън, върни се! Не, не, Дилън. Не отивай там! — Гласът на Кари го спря. Миг по-късно чу победоносен вик и през плета се промъкна малка руса главичка.

Тайлър разпери ръце и хвана беглеца, който веднага започна да се извива енергично в ръцете му.

— Пусни! — настоя Дилън нетърпеливо.

— Искаш да кажеш, да те пусна вкъщи — поправи го Тайлър и го понесе обратно към плета. — С удоволствие ще изпълня желанието ти. И искрено се надявам да останеш там. — Тайлър премигна срещу слънцето и видя, че Кари тича към тях, стиснала по едно дете във всяка ръка. — Като че ли и двете ти ръце са заети — отбеляза весело той. — Как смяташе да хванеш този, със зъби ли? Твоят случай е особено тежък, защото съотношението е три към едно.

— Не можех да оставя Емили и Франклин сами в басейнчето — сви рамене Кари. Той не й казваше нищо ново. — Ще се подхлъзнат под водата само за секунди. По-добре да опитам да хвана Дилън със зъби.

Тайлър се усмихна. Харесваше му духът й, за който нямаше „не мога“. Никакви оплаквания. Никакво хленчене. Вероятно тя действително би хванала Дилън със зъби!

Той погледна зад рамото й и видя кръглия син надуваем басейн, наполовина пълен с вода. След това се втренчи в Кари. Тя носеше скромен светложълт бански костюм от две части. Отбеляза, че краката й бяха доста дълги за нейната миниатюрна фигура. Спомни си, че го забеляза още снощи. Бяха изключително добре оформени — от глезените до бедрата.

— Започва да ти става навик — каза Кари.

— Ъ-ъ, не знам какво имаш предвид — смотолеви Тайлър и отклони поглед, чувствайки, че почервенява от смущение.

— Да спасяваш моите бегълци — усмихна се тя. — Благодаря ти!

Тайлър преглътна тежко. Краката й бяха страхотно оръжие, но усмивката й и тези дълбоки сини очи поразяваха още по-силно. Той я гледаше объркан.

— Къпане! — възкликна Франклин и посочи към малкия басейн. Беше облечен с бяло плувно костюмче със зелени жабчета. Емили — с розов гофриран бански, се извиваше в ръката й и правеше познатия му номер с главата надолу.

— Къпане! — повтори като ехо Дилън и за малко да скочи от Тайлър. Мъжът го хвана здраво, този път малко по-умело след вчерашната тренировка с Емили.

— Къпане! Къпане! Къпане! — закрещяха и тримата.

— Плуване — поправи ги Кари. — Сега ще плувате в басейна.

Тайлър машинално я последва, когато тя тръгна през двора към синия басейн. Какво друго му оставаше?

— Пуване — каза Дилън с желание за разговор.

— Искаш да кажеш „плуване“? — Тайлър беше много изненадан. — Хей, ти си разбрал. Плуване, а не къпане. — Никога не беше вярвал в способностите на малките да разсъждават, но това хлапенце очевидно беше разбрало какво каза Кари. Само дикцията му беше доста лоша. — Плуване — поправи го Тайлър.

— Пуване — повтори Дилън.

— Е, добре, на прав път си. Продължавай да се упражняваш. — Тайлър сложи Дилън в басейна, след като Кари вече беше оставила другите две деца вътре.

— Къпане! — изкрещя в екстаз Франклин и разплиска вода около себе си.

— Плуване — поправи го Тайлър. — Кажи „плуване“. Хайде, момче, покажи на брат си, че си умен като него.

— Ти всичко поставяш на конкурентно начало — отбеляза сухо Кари. — Те са само на година и половина, а ти искаш да ги посветиш в основните принципи на конкуренцията.

— Братята по рождение са конкуренти, не е необходимо да ги обучаваш — възрази Тайлър. — Най-ранните ми спомени са свързани с опитите ми да надвия по-големия си брат във всяка игра. Разбира се, Коул беше по-голям с цели три години и аз никога не успявах, но имах шанс с по-малкия Натаниъл…

— И ти винаги печелеше срещу него, по същия начин както Коул срещу теб — обобщи Кари.

— Точно така — светнаха очите на Тайлър. — Всяко момче трябва да има по-малък брат, когото да побеждава. Това изгражда характера.

— Или го разваля — мрачно каза Кари. — Искам децата ми да са приятели, а не съперници.

— Пуване — викна Дилън.

— Къпане! — изкрещя Франклин.

Кари и Тайлър се спогледаха и се разсмяха.

— Те вече се дуелират словесно. — Кари седна на шезлонга, защото почувства слабост в коленете. Усмивката на Тайлър й въздействаше, замъгляваше разсъдъка й и я замайваше, така както и вида на голите му гърди — мускулести и широки, дългите му силни крака и протритите джинси, които очертаваха всяка извивка на тялото му. Кари преглътна. Позволи си да го погледне само за момент и след това бързо извърна очи.

Тайлър Тримейн изглеждаше страхотно и като че ли с всяка изминала минута я привличаше все повече. И той, разбира се, го усещаше. Тайлър притежаваше онази вътрешна самоувереност, която винаги е била високо ценена от противоположния пол. Кари беше сигурна, че не е първата жена, останала без дъх под въздействието на неговата усмивка и мъжествена фигура, но той беше първият мъж, очаровал я така силно. Никога преди не й се беше случвало да погледне мъж и в същия миг да я обземе желание.

Младата жена се почувства виновна заради моментното си предателство към паметта на Ян. Той беше рус, красив и целият му вид на добросърдечно съседско момче я беше очаровал още при първата им среща в кварталното кафене преди шест години. Сърцето й се сви, когато си спомни онези невинни години. Беше тъжно и мъчително да се обръща назад.

Тя сложи тъмните слънчеви очила и си спомни колко много бе обичала Ян. И че винаги щеше го обича. Никой не можеше да заеме мястото му. Ако случайно се беше загледала в друг мъж, това не означаваше нищо. Все пак тя беше жена, нали? Трябва да си извънземен, за да не те впечатли Тайлър Тримейн.

Тайлър погледна крадешком към Кари. Зарадва се, че тя си сложи очилата. Блестящите й очи го обезоръжаваха. Вероятно се дължеше на интензивността на цвета им или на будната им интелигентност. И почти с облекчение насочи вниманието си към децата.

— Добре, Емили, ти сигурно имаш свое мнение по въпроса. — Тайлър коленичи до басейна, където момиченцето методично пълнеше с вода някаква кутийка и я изпразваше в пластмасовата кофичка, която плуваше наблизо. — Хайде да чуем какво ще каже дамата. Каква е тази дейност: къпане или плуване?

Емили го изгледа продължително.

— Вота — отвърна тя спокойно и възобнови заниманието си.

— Тя каза „вода“ — обяви възбудено Тайлър, като не взе под внимание лошото произношение.

Кари кимна разсеяно.

— Хей, тя е най-умната от всички! — Тайлър беше удивен. — Направи скок и направо обобщи, че всичко е вода, било то къпане или плуване.

— Не е ли късмет, че не си имал сестра — пошегува се Кари. — Щеше да ви надскача с брат ти и да печели всеки път.

— Горкият ти брат! — извърна нагоре очи Тайлър. — Двете със сестра ти вероятно го водите за носа.

— Само да не те чуе — засмя се тя. — Винаги е вярвал, че именно той е водещият.

— Горкото момче — поклати глава Тайлър.

В този момент Франклин и Дилън посегнаха едновременно към дебелото гумено пате в средата на басейна. Франклин го сграбчи за опашката, а Дилън го хвана за главата.

— Мое! — изпищяха и двамата в един глас.

— Това е тяхната нова дума — каза Кари кисело. — Научиха я миналата седмица и я използват непрекъснато.

Никое от децата не отстъпваше патето и виковете „мое“ пронизваха главата на Тайлър.

— Няма ли да направиш нещо? — попита той. — Започват да вдигат страхотен шум.

— И да чуя това от мъжа, чието увеселение проглуши целия квартал? — сви рамене Кари. — Те просто водят братски спор. Мислех, че го одобряваш. Това не те ли връща към детските ти години?

— Е, щом ти нямаш намерение да се намесиш… — неодобрително промърмори Тайлър, издърпа играчката от ръцете на момчетата и я подаде на Емили, която не обръщаше никакво внимание на спора. — Сестра ви ще пази патето, момчета — каза той назидателно. — Виждате ли какво се случва, когато крещите?

Не успя да довърши. Дилън и Франклин избухнаха в плач. Тръгнаха войнствено към Емили като армия в настъпление. Тя погледна към патето в ръката си, а след това към братята си и хвърли играчката извън басейна. Това вече не беше по силите им. Те ревнаха отново. Изглеждаха беззащитни и нещастни.

— Чувствам се отвратително — промърмори мрачно Тайлър. Вдигна отново патето и го подаде на момчетата, но и двамата отказаха да го вземат.

Кари влезе в басейна и взе хлапаците в скута си.

— Как издържаш? — загледа се Тайлър в тях, а лицето му изразяваше ужас и страх. Тя живееше сред крясъци и плач двайсет и четири часа на ден, триста шейсет и пет дни в годината. Вероятно работата й в болницата в края на седмицата беше вид почивка за нея!

Кари не отговори на въпроса му, а насочи вниманието си към малките. Трябваха й само няколко секунди, за да ги успокои с нежния си гальовен глас. Личицата им се разведриха, двамата взеха по една лодка, която тя им подаде, и запляскаха по водата. Кари излезе от басейна и се върна на шезлонга.

Не забеляза, че Тайлър се е приближил и когато седна, кракът й допря гърба му. И двамата се отдръпнаха така рязко един от друг, че биха се изсмели, ако въобще им беше до смях. Тя почувства как пламна кожата й на мястото на допира.

А Тайлър все още усещаше копринената мекота на крака й. Почувства как тялото му се стегна, как се надигна вълна от желание и той едва успя да потисне стона си. Точно сега близнаците трябваше да го облеят със студена вода или отново да се разпищят, за да може да се успокои.

Но децата се бяха съсредоточили в игрите си, тъй че Кари и Тайлър останаха безмълвни в напрегнатата тишина.

Мъжът прехвърли поглед върху малките. Те изглеждаха възхитително и му беше интересно да ги наблюдава как играят, макар че не му се искаше да го признае. Колкото до Кари, тя беше привлекателна, но недостъпна. Не че имаше някакви намерения към нея, но дори да имаше, щеше да се откаже, защото не искаше да се заплита в толкова сложна ситуация с майката на три деца. Беше немислимо.

Тайлър почувства остър прилив на гняв, но не разбра причината.

— Значи това правиш по цял ден? — наруши мълчанието той, а презрителният тон отговаряше напълно на изражението му. — Усмиряваш дечурлигата, тичаш след тях, храниш ги, сменяш им дрехите и след това пак ги храниш, за да им ги смениш отново. Всеки ден едно и също, безкрайно и нескончаемо, и нямаш нито миг за себе си. Адски тъпо съществуване, ако питаш мен.

— А кой те пита? — сряза го Кари. — Никой не те е молил да идваш тук, нито пък да останеш. Ако ти се вижда адски тъпо с нас, тогава се махай!

Тайлър я погледна. Тя беше свалила слънчевите очила и очите й го пронизваха. Кипеше от гняв и той смутено пристъпи от крак на крак. Не можеше да си спомни някой да го е гледал с такава неприкрита ярост. Не и жена. Беше така шокиран, че забрави яда си.

— Не ми казвай, че отново ме изхвърляш от къщата си? — рече несигурно той и пусна най-очарователната си усмивка на лошо момче.

— Точно така! — Кари не беше впечатлена ни най-малко. — Ти си в лошо настроение и си жесток, а аз нямам намерение да търпя нито едното, нито другото. Така че… изчезвай!

— Лош? Жесток? Аз? — Тайлър беше смаян. И засегнат. — Обвиненията ти са неверни, безпочвени и обидни. Аз никога…

— Да, сигурна съм, че никога не си чувал тези истини за себе си. Ти си богат и следователно разглезен. Много жени биха изтърпели какво ли не от мъж като теб само заради заблудата, че така биха могли да спечелят… самия принц!… и да живеят щастливо и честито с твоите милиони.

Тя замълча, за да си поеме дъх. Тайлър отвори уста, за да каже нещо и пак я затвори. В думите й имаше истина. Той положително осъзнаваше своето обществено положение, както и личното си обаяние и добре използваше предимствата, които му даваха. Поведението му невинаги беше… за пример. Но нито една жена… не беше посмяла да му го каже. Досега.

— Е, аз нямам намерение да те търпя — продължи тя. — Нямам какво да губя, напротив, само ще спечеля, ако си отидеш и не се връщаш повече тук.

— Ти си твърде горда… — Гласът му леко потрепери и той се прокашля. — И тъй като не го търпя в жените, с които… се срещам — той се усмихна глупаво, — мисля, че ще трябва да го уважавам като качество у една приятелка.

— Не съм твоя приятелка.

— Снощи каза обратното.

— Исках само да се отърва от теб.

— Не е ли парадоксално? Твърдиш две съвсем противоположни неща с една-единствена цел — да се отървеш от мен. Ако си тръгна, вече няма да се върна. Повече няма да ме видиш.

— Добре! — Тя скръсти ръце, без да откъсне поглед от него.

— Но защо продължавам да стоя тук? — раздразнено пое въздух той. — В крайна сметка, никой не ме е вързал. Защо не се махна от този проклет двор и не благодаря на бога, че съм се отървал от една вещица с остър език и лош нрав.

— Май щеше да използваш по-силна дума.

Тайлър се загледа в нея. Като че ли вече не беше толкова ядосана. Помисли си, че дори забелязва игриви пламъчета в очите й. Устните му внезапно пресъхнаха.

— Не ми ли се сърдиш вече? — Той внезапно се почувства изненадващо въодушевен. И замаян.

— Мисля, че не — сви рамене Кари. — Признавам, че имам най-лошият характер на света. Бързо избухвам, но и бързо ми минава. Това, което каза за живота ми… за грижите по децата… не е нищо ново. Бен ми го повтаря всеки ден. Но да го чуя от теб… — Гласът й заглъхна и тя потръпна. — Заболя ме. Приех го твърде лично и се вбесих.

— Да, забелязах. — Тайлър обхвана раменете й. Беше съвсем естествено да я докосне. Пръстите му се плъзнаха разсеяно по нежната й кожа. — Виж, Кари, аз…

Тя се отдръпна и влезе в басейна.

— Време е за обяд — обяви весело. — Гладни ли сте, деца? — попита тъй ентусиазирано, че хлапетата подеха едно след друго: „Бяд, бяд!“.

— Чудесно! Хайде, тогава! — Тя помогна на Емили да излезе, а след това и на Франклин и Дилън. Момчетата се затичаха към къщата. Емили се спря и загледа Тайлър.

— Бяд? — каза тя въпросително.

— Да не би да ме каниш на обяд, Емили?

Момиченцето го гледаше с огромните си сини очи. Повдигна малките си ръчички с недвусмислено желание да я гушне.

— Искаш да те нося? — попита Тайлър. Малката не отговори, но продължи да стои с протегнати ръце. Тайлър я вдигна и се насочи към къщата. Трябваше да го направя, оправда се наум той. Да разочарова хлапето щеше да е непростимо грубо. — Добре, Емили, приемам твоята мила покана. Ще обядвам с теб.

— О, не! — простена Кари. — Мислех, че си тръгваш?

— Какво искаш да кажеш? — продължи към кухнята той. — Ние вече не се караме — припомни й. — Защо да си тръгвам?

— Защото ме натоварваш — отвърна тя откровено. — Спах само три часа снощи и съм така изморена, че искам само да нахраня децата, да ги сложа да спят и да потъна в леглото.

— Харесва ми това „потъване в леглото“ — усмихна се дяволито Тайлър. — Аз съм стимулиращ, а не изморителен. Попитай членовете на управителния съвет на фирмата кой спасява съвещанията от скучното еднообразие.

— Скучно може да означава отморяващо, а ти си изморителен. Затова бих искала да отклоня поканата на Емили.

Е, не съвсем, призна пред себе си тя. Не му разказа за онези вълнуващи тръпки, които я пронизаха, когато я докосна. Почти упоителното желание да се разтопи в прегръдките му, да се притисне до гърдите му, да почувства допира на бедрата му.

Не можеше да си го позволи. И без това прекара твърде много време в спомени за снощната целувка, за вкуса на устните му, дори ги сънува през краткото време, докато спа.

Пълна лудост! Нямаше нужда от сексуални увлечения! Освен това се срамуваше от предателството си към Ян.

Тайлър вероятно беше свикнал жените да се хвърлят на врата му и да изпълняват прищевките му. Единствената причина за присъствието му тук беше нежеланието й да му угажда, което той намираше за романтично. Тя не беше като другите. И имаше намерение да запази това положение на всяка цена.

— Хайде да сменим мокрите дрешки — посегна Кари към Дилън. Свали мокрите гащички и ги хвърли в кошчето за дрехи. Дилън се изтръгна от ръцете й и хукна гол към хола.

— Искаш ли да го настигнеш, да го подсушиш и облечеш? — обърна се Кари към Тайлър, който я наблюдаваше внимателно, все още с Емили на ръце.

— Не!

— Е, ако настояваш да останеш, постарай се да бъдеш поне полезен. Би ли занесъл горе Емили и Франклин, за да ги преоблека? Аз отивам за Дилън.

— Как мога да откажа на такава мила молба? — Тайлър направи дълбок поклон.

— Маамунка — каза Емили, докато се качваха по стълбите. Тя потупа Тайлър по бузата с малката си ръчичка. — Маамунка!

— Аз те нарекох така снощи! — промълви изумен Тайлър. — Емили, нима си го запомнила?

Той разказа случката на Кари, докато младата жена преобличаше децата.

— Представяш ли си? Тя е свързала фактите, спомнила си е за мен и думата „маймунка“. И след това каза…

— Сигурно си е помислила, че това е твоето име — пошегува се Кари. — Или твоята порода.

— Кари — не можеше да се успокои той, — тя ми го каза двайсет и четири часа след като го е чула! Аз го произнесох един-единствен път! Тя е изключително умно дете — добави той развълнуван.

— Тя не е глупава — съгласи се Кари, — но „изключително умна“ е малко пресилено. Децата учат много бързо на тази възраст, Тайлър, запомнят нови неща всеки ден. — Тя наклони глава и го погледна открито. — Вълнуващо е. Да ги наблюдаваш как се развиват и растат, точно затова не мисля, че водя… как го нарече… тъпо съществувание.

— Шах и мат! Ти ме матира — съгласи се Тайлър, без да крие своето възхищение.

— И ще го направя пак. Не го забравяй, когато решиш да водиш борба с мен следващия път.

Близнаците тичаха из стаята и разхвърляха играчки около себе си. Тайлър се пресегна и привлече Кари с гръб към себе си, когато тя мина покрай него.

— Ти си костеливо орехче! — проблеснаха с палаво предизвикателство очите му.

— Да — погледна го косо тя. — Така че не се захващай с мен, господине.

— Да си предупреден, означава да си въоръжен. — Ръката му я обгърна през кръста, силно и властно. Тя притвори очи и обърна главата си към него в мига, в който устните му потърсиха нейните — движение, така синхронизирано, сякаш беше отрепетирано.

Той леко докосна устните й и те се разтвориха насърчаващо. Ръката му се плъзна по корема й и тя я покри със своята. Пръстите им се преплетоха.

Тайлър не издържа и простена, езикът му се плъзна дълбоко с палаво провокиращо движение.

Кари издаде тих стон. Гърдите й се стегнаха, зърната се втвърдиха, сякаш действително ги беше погалил. Почувства как в слабините й се разлива сладостна топлина.

И отново в съзвучие един с друг, Кари се извъртя в ръцете му в мига, в който той я обърна към себе си. Повдигна се на пръсти и ръцете й обгърнаха врата му, когато мъжът я притисна, а големите му силни длани, ласкави и възбуждащи, се плъзнаха по нежната извивка на гърба й.

Устните им се сляха в дълга, продължила сякаш цяла вечност, целувка, която ставаше все по-пламенна и необуздана, а телата им, плътно прилепени едно към друго, изгаряха от страст и желание.

— Мамо, мамо! — скочи Франклин срещу Кари и обви малките си ръчички около крака й. — Ходи, ходи, ходи!

В същото време Емили заобиколи заинтригувана Тайлър и дръпна къдравите косъмчета по крака му.

— Ох! — извика той от болка.

Тайлър и Кари се откъснаха така рязко един от друг, че залитнаха и едва не загубиха равновесие.

— Ох! — изкрещя доволно Дилън. — Ох, ох, ох! — На него явно му хареса звученето на новата дума.

Тайлър прокара пръсти през косата си. Беше още зашеметен, не можеше да дойде на себе си. А виковете на Дилън „ходи“ и „ох“ продължаваха да ехтят в главата му.

— Защо да кажеш едно нещо веднъж, като можеш да го произнесеш петдесет пъти — промърмори той мрачно. Изглежда това беше девизът на тримата близнаци. Наведе се машинално и вдигна Емили. — Хей, ти да не искаш да ставаш козметичка? Боли ме!

— Ох! — каза Емили щастливо.

— Време е за ядене! — Гласът на Кари звучеше приглушено и несигурно. Срещна погледа на Тайлър и бързо извърна очи.

Без да продумат повече, те занесоха децата в кухнята и Кари им завърза по едно лигавниче, преди да ги сложи на високите столчета.

Тайлър седна и се облегна удобно, загледан в младата жена, докато тя разрязваше шунката и сиренето на малки хапки.

— Може ли моята част да е на сандвич? — попита той.

— Вземи си хляб, маруля и домати. — Кари побутна към него храната. — Можеш да направиш сандвичите, докато аз извадя морковите и гроздето. — Тя подаде на всяко дете по едно тънко резенче суров морков и няколко зърна грозде без семки.

Малките се нахвърлиха върху храната. Тайлър и Кари ги наблюдаваха мълчаливо. Погледът й се плъзна от децата към него. Неочаквано откри, че той я наблюдава внимателно и бързо извърна очи.

— Дори не си започнал сандвичите. — Гласът й все още звучеше несигурно.

— Мразя да готвя — отдалечи храната от себе си Тайлър.

— Да направиш сандвич едва ли може да се нарече готвене.

Кари взе филиите хляб и започна с методична прецизност да размазва майонезата и горчицата.

— Какво има? — попита я Тайлър с настоятелен поглед.

— Нищо — отвърна бързо тя. — Защо?

— Изглеждаш… — Той замълча за момент. — … различно. Някак нервна. — Наведе се към нея и очите му предизвикателно проблеснаха. — Да, доста нервна. Мислиш за… това, което се случи преди малко, нали?