Банте Хенепола Гунаратана
Осъзнатост на чист български (9)

Глава 7
Какво да правиш с ума си

Медитацията, която учим, се нарича Проницателна медитация. Както вече казахме, разнообразието от възможни обекти на медитация е почти неограничено, а човешките същества са използвали огромен брой през вековете. Дори в традицията на Випасана съществуват различни варианти. Някои учители по медитация учат своите ученици да следват дъха, като наблюдават повдигането и спускането на корема. Други препоръчват вниманието да се фокусира върху докосването на тялото във възглавницата или на едната ръка в другата или чувството от единия крак върху другия. Методът, който обясняваме тук, обаче, се счита за най-традиционния и вероятно Гаутама Буда е учил учениците си на това. В Сатипатана Сутта (Основите на осъзнатостта) — най-ранната беседа на Буда за осъзнатостта — специално се казва, че човек трябва да започне, като фокусира вниманието върху дишането и след това да продължи, като наблюдава всички останали физически и умствени феномени, които възникват.

Седим и наблюдаваме въздуха, докато влиза и излиза от носовете ни. На пръв поглед това изглежда като изключително странна и безполезна процедура. Преди да преминем към специфичните инструкции, нека разгледаме причината за нея. Първият въпрос, който може да разгледаме, е защо е нужно изобщо да се фокусира вниманието? В крайна сметка нали опитваме да развиваме съзнаване. Защо просто да не седнем и да съзнаваме каквото е в момента в ума? Всъщност има подобни медитации. Понякога се наричат неструктурирани медитации и са доста трудни. Умът е пакостлив. Мисълта по същество е сложна процедура. Като казваме това, имаме предвид, че се улавяме, увиваме и засядаме в потока на мислите. Едната мисъл води до друга, която води до друга и друга, и друга, и т.н. Петнадесет минути по-късно внезапно се събуждаме и осъзнаваме, че сме прекарали цялото това време, хванати в блянове или сексуални фантазии или тревоги за сметките или каквото и да е.

Има разлика между това да съзнаваш дадена мисъл и да мислиш дадена мисъл. Разликата е много фина. Основната разлика е въпрос на усещане или консистенция. Мисъл, която просто съзнаваш с чисто внимание, се усеща с лека структура; съществува усещане за разстояние между мисълта и съзнанието, което я наблюдава. Тя възниква леко като балонче и преминава, без задължително да предизвиква появяването на следващата мисъл във веригата. Обикновената съзнателна мисъл е много по-тежка като консистенция. Тя е тежка, доминираща и натрапчива. Тя те засмуква и поема контрола върху съзнанието. Самата й природа е маниакална и тя води директно към следващата мисъл във веригата без видима празнина между тях.

Съзнателната мисъл създава съответно напрежение в тялото, като например мускулно съкращение или ускоряване на сърдечния ритъм. Но няма да усетиш напрежението, докато не се превърне в истинска болка, тъй като обикновената съзнателна мисъл освен всичко е и алчна. Превзема цялото ти внимание и не оставя никакво, за да забележи собствения си ефект. Разликата между това да съзнаваш мисълта и да мислиш мисълта е съвсем истинска. Но е изключително фина и трудно доловима. Концентрацията е един от инструментите, необходими, за да се види разликата.

Дълбоката концентрация има ефекта да забавя мисловния процес и да ускорява съзнанието, което го наблюдава. Резултатът е увеличена способност за изследване на мисловния процес. Концентрацията е нашият микроскоп за разглеждане на трудно доловимите вътрешни състояния. Използваме фокуса на вниманието, за да постигнем еднонасоченост на ума със спокойно и постоянно насочвано внимание. Без фиксирана отправна точка ще се загубиш, ще надделеят неспирните вълни на промяната, протичащи отново и отново в ума.

За фокусиране използваме дъха. Той служи като тази жизненоважна отправна точка, от която умът се отклонява и към която се връща. Разсейването не може да се разбере като такова, освен ако няма някакъв централен фокус, от който да се разсейваме. Това е отправната рамка, на фона на която можем да видим непрекъснатите промени и прекъсвания, които се случват постоянно като част от нормалното мислене.

Древните Пали текстове оприличават медитацията на укротяване на див слон. Процедурата през онези дни е била хванатото животно да се завърже към някакъв стълб със силно здраво въже. Когато това се направи, слонът не е щастлив. Той крещи и тъпче и се дърпа срещу въжето в продължение на дни. В крайна сметка той осъзнава, че не може да избяга и се успокоява. На този етап човек може да започне да го храни и да се грижи за него, като му предоставя известна безопасност. В някой момент човек може да се освободи напълно от въжето и стълба и да тренира слона за различни задачи. Вече слонът е опитомен и може да се използва за полезна работа. В тази аналогия дивият слон е твоят необуздано активен ум, въжето е осъзнатостта, а стълбът е нашият обект на медитация — дишането. Опитоменият слон, който е резултат от този процес, е добре трениран, концентриран ум, който може да се използва за извънредно трудната задача да се премине през слоевете на заблуда, които закриват реалността. Медитацията опитомява ума.

Следващият въпрос, който трябва да разгледаме е: Защо избираме дишането като основен обект на медитация? Защо не нещо малко по-интересно? Отговорите на този въпрос са много. За да бъде полезен даден обект за медитация, той трябва да спомага за развиването на осъзнатост. Той трябва да е преносим, леснодостъпен и евтин. Също така трябва да е нещо, което няма да ни въвлече в онези състояния на ума, от които се опитваме да се освободим, като например алчност, гняв и заблуда. Дишането отговаря на всички тези критерии, а и на други. Дишането е нещо общо между всички човешки същества. Всички ние го носим с нас, където и да отидем. Той е винаги там, постоянно на разположение, никога не престава от раждането до смъртта и е напълно безплатен.

Дишането е не-интелектуален процес — нещо, което може да се преживее пряко без нуждата от мисъл. Освен това е и много жив процес, аспект на живота, който се променя непрекъснато. Дъхът се движи в цикли — вдишване и издишване. По този начин той е миниатюрен модел на самия живот.

Усещането за дъха е фино и все пак е съвсем доловимо, когато се научиш как да се настройваш към него. Нужно е известно усилие, за да го намериш. И все пак всеки може да го направи. Трябва да работиш над това, но не прекалено тежко. Поради всички тези причини дишането е идеален обект за медитация. Дишането обикновено е неволен процес, който се извършва по собствения си ритъм без съзнателна воля. Въпреки това само чрез едно усилие на волята можем да го забавим или ускорим. Да го направим дълъг и плавен или кратък и накъсан. Балансът между неволното дишане и насилствената манипулация на дъха е доста деликатен. И тук могат да се научат уроци за природата на волята и желанието. Освен това точката на върха на ноздрата може да се разглежда като един вид прозорец между вътрешния и външния свят. Това е свързваща точка и място за пренос на енергия, където нещо от външния свят преминава вътре и става част от това, което наричаме „мен“, и където част от мен изтича, за да се слее с външния свят. Тук могат да се научат уроци относно идеята за „аза“ и как я формираме.

Дишането е общ феномен за всички живи неща. Истинското разбиране, произлизащо от опита, те приближава до останалите живи същества. То показва твоята присъща свързаност с всичко живо. И накрая, дишането е процес в настоящето. С това се има предвид, че се случва винаги тук-и-сега. Разбира се, обикновено ние не живеем в настоящето. Прекарваме повечето от времето си оплетени в спомени за миналото или прескачаме напред в бъдещето, пълни с тревоги и планове. Дишането е свободно от „другото време“. Когато наистина наблюдаваме дъха, ние автоматично се разполагаме в настоящето. Отдръпваме се от тресавището на умствените изображения и оставаме в чисто преживяване на тук-и-сега. В този смисъл дишането е жива част от реалността. Осъзнатото наблюдение на такъв миниатюрен модел на самия живот води до прозрения, които са широко приложими към останалите ни преживявания.

Първата стъпка при използване на дъха като обект за медитация е да го намерим. Това, което търсиш, е физическото, осезаемо усещане от въздуха, който преминава навътре и навън през ноздрите. Това обикновено се случва точно от вътрешната страна на върха на носа. Но точното място е различно при различните хора в зависимост от формата на носа. За да откриеш своята точка, поеми бърз дълбок дъх и забележи точката от вътрешната страна на ръба на ноздрите или върху горната устна, в която има най-ясно усещане за преминаващия въздух. Сега издишай и забележи усещането в същата точка. От тази точка ще следваш цялото преминаване на дъха. След като ясно откриеш собствената си точка на дъха, не се отклонявай от това място. Използвай единствено тази точка, за да фиксираш вниманието си. Ако не избереш такава точка, ще усетиш как се местиш вътре и навън от носа, нагоре и надолу по дихателната тръба, вечно гонейки дъха, който никога не можеш да хванеш, тъй като той продължава да се променя, мести и да тече.

Ако някога си рязал дъски с трион, вече знаеш какъв е трикът. Подобно на дърводелец, не си застанал там да гледаш острието на триона да се мести нагоре и надолу. Ще ти се завие свят. Фиксираш вниманието си върху мястото, на което зъбите на острието се забиват в дървото. Това е единственият начин, по който можеш да режеш по права линия. Като медитатор фокусираш вниманието си върху това единствено място на усещане вътре в носа. От тази гледна точка наблюдаваш цялото движение на дъха с ясно и събрано внимание. Не прави опити да контролираш дъха. Това не е упражнение за дишане, подобно на тези в йога. Фокусирай се върху естественото и спонтанно движение на дъха. Не се опитвай да го регулираш или да го подчертаваш по някакъв начин. Повечето начинаещи изпитват затруднения в тази област. За да си помогнат да се фокусират върху усещането, те несъзнателно изострят дишането си. Резултатът е едно насилено и неестествено усилие, което всъщност спъва концентрацията, вместо да й помага. Недей да увеличаваш дълбочината на дишането или звука от него. Последното е особено важно по време на групови медитации. Шумното дишане може да е истинска неприятност за хората около теб. Просто остави дъха да се движи по естествен начин, както когато спиш. Отпусни се и остави процеса да се движи по собствения си ритъм.

Това звучи лесно, но е по-сложно, отколкото си мислиш. Не се обезкуражавай, ако видиш, че собствената ти воля пречи. Просто използвай това като възможност да наблюдаваш природата на съзнателното намерение. Наблюдавай деликатното взаимоотношение между дъха, импулса за контрол на дъха и импулса за прекратяване на контрола върху дъха. Известно време може да ти се струва обезкуражаващо, но е изключително благотворно като урок, а и е преминаваща фаза. В крайна сметка процесът на дишане ще премине в собствения си ритъм. И няма да изпитваш никакъв импулс да го манипулираш. В този момент ще си научил важен урок относно собствената си натрапчива нужда да контролираш вселената.

Дишането, което изглежда толкова досадно и безинтересно на пръв поглед, всъщност е изключително сложна и очарователна процедура. Ако се загледаш, ще видиш, че е пълно с деликатни разновидности. Има вдишване и издишване, дълъг дъх и кратък дъх, дълбоко дишане, плитко дишане, плавно дишане и неравно дишане. Тези категории се комбинират една с друга по фини и сложни начини. Наблюдавай дъха съсредоточено. Изучи го истински. Ще откриеш огромно разнообразие от варианти и постоянни цикли на повтарящи се модели. Той е като симфония. Недей да наблюдаваш само повърхностното очертание на дъха. Може да се види много повече, отколкото просто вдишване и издишване. Всеки дъх има начало, среда и край. Всяко вдишване преминава през процес на раждане, растеж и смърт, което важи и за всяко издишване. Дълбочината и скоростта на дишането се променя в зависимост от емоционалното ти състояние, мислите, които преминават през ума ти, и звуците, които чуваш. Изучи тези феномени. Ще видиш, че са очарователни.

Това обаче не значи, че трябва да седиш и да водиш дребни разговори със себе си вътре в главата си: „Ето кратък накъсан дъх и ето дълбок и дълъг. Чудя се какво ли следва?“ Не, това не е Випасана. Това е мислене. Ще видиш, че подобни неща се случват, особено в началото. Това също е преминаваща фаза. Просто отбележи феномена и върни вниманието си към наблюдаването на усещането от дъха. Умствените разсейвания отново ще възникват. Но върни вниманието си към дъха отново и отново, и отново, и отново, и отново, колкото пъти е необходимо, докато спре да се случва.

В началото, когато започнеш тази процедура, е нормално да срещнеш трудности. Умът ти непрекъснато ще се разсейва, мятайки се насам-натам като пияна пчеличка, и постоянно ще се отплесва. Опитай се да не се тревожиш. Феноменът на „ума маймунка“ е добре известен. Това е нещо, с което всеки напреднал медитатор е трябвало да се справи. Те са преминали през препятствието по един или друг начин и ти също можеш да се справиш. Когато това се случи, просто отбележи факта, че си мислил, фантазирал, че си се тревожил или каквото и да е. Нежно, но здраво, без да се разстройваш или да се съдиш за това, че си се отклонил, просто се върни към физическото усещане от дъха. Направи същото и следващия път отново и отново, и отново, и отново.

По някое време в този процес ще се сблъскаш лице в лице с внезапното и шокиращо осъзнаване, че си напълно луд. Умът ти е пищяща, дърдореща лудница на колела, търкаляща се презглава надолу по склона, напълно безконтролно и безнадеждно. Няма проблем. Не си по-луд, отколкото си бил вчера. Винаги е било така, просто никога не си забелязвал. Освен това не си по-луд от всички други около теб. Единствената истинска разлика е, че ти си се изправил срещу ситуацията, а те не са. Така че те все още се чувстват относително комфортно. Това не значи, че те са по-добре. Неведението може да е блаженство, но то не води до освобождение. Така че не се оставяй това разбиране да наруши спокойствието ти. Това всъщност е важно събитие, знак за истински напредък. Самият факт, че си погледнал проблема право в очите, означава, че си тръгнал по пътя, водещ до освобождаване от него.

По време на безмълвното наблюдаване на дъха има две състояния, които трябва да се избягват: мисленето и потъването. Мислещият ум се проявява най-ясно като феномена на „ума маймунка“, който обсъждахме досега. Потъващият ум е почти обратното. По принцип потъване на ума означава всяко намаляване на съзнаването. В най-добрия случай това е вид умствен вакуум, в който няма мисъл, няма наблюдение на дишането, няма съзнаване на нищо. То е пропаст, безформена умствена сива зона, подобно на спане без сънища. Потъващият ум е пропаст. Избягвайте я.

Випасана медитацията е активно действие. Концентрацията представлява силно, енергично внимание към един-единствен обект. Съзнаването е ярка чиста будност. Самадхи и Сати (осъзнатост) — това са двете способности, които искаме да развием. А в потъващия ум няма никоя от двете. В най-лошия случай ще те приспи. Дори в най-добрия случай просто ще ти изгуби времето. Когато разбереш, че си изпаднал в състояние на потъващ ум, просто отбележи факта и върни вниманието си към усещането от дишането. Наблюдавай осезаемото усещане от вдишването. Усети усещането от докосването на издишването. Вдишай, издишай и наблюдавай какво се случва. Когато си правил това за известно време — може би седмици или месеци — ще започнеш да усещаш докосването като физически обект. Просто продължи процеса — вдишвай и издишвай. Наблюдавай какво се случва. Със задълбочаването на концентрацията ти ще имаш все по-малко проблеми с „ума маймунка“. Дишането ти ще се забави и ще можеш да го следиш все по-ясно и по-ясно с все по-малко прекъсвания. Започваш да усещаш състояние на дълбоко спокойствие, в което се наслаждаваш на пълна свобода от онези неща, които наричаме психични дразнители. Без алчност, страстни желания, завист, ревност или омраза. Раздразнението си отива. Страхът отлетява. Това са красиви, ясни, блажени състояния на ума. Те са временни и ще приключат в края на медитацията. Въпреки това дори тези кратки преживявания ще променят живота ти. Това не е освобождение, но това са мостове по пътя, водещ в тази посока. Но не очаквай незабавно блаженство. Дори за тези мостове е нужно време и усилие и търпение.

Медитационното преживяване не е състезание. Има точно определена цел. Но няма разписание. Това, което правиш, е да дълбаеш все по-надълбоко през слоевете от илюзии към реализацията на върховната истина за съществуването. Самият процес е очарователен и задоволяващ. Той сам по себе си носи радост. Няма нужда от прекалено бързане.

В края на добре проведена сесия медитация ще усещаш ума си чудесно свеж. Това е омиротворена, весела и радостна енергия, която можеш да приложиш към проблемите на ежедневието. Това само по себе си е достатъчно възнаграждение. Целта на медитацията обаче не е да се справя с проблеми, а възможността да се справяме с тях е само една допълнителна полза и тя трябва да се разглежда като такава. Ако поставиш прекалено ударение върху решаването на проблеми, ще забележиш, че вниманието ти се отнася към тези проблеми по време на сесията и отклонява концентрацията. Не мисли за проблемите си по време на практиката. Избутай ги настрани много нежно.

Почини си от цялата тревога и планиране. Нека медитацията ти бъде пълна почивка. Довери се на себе си, довери се на собствената си способност да се справиш с тези проблеми по-късно, като използваш енергията и свежестта на ума, които си изградил по време на медитацията. Довери се на себе си по този начин и това наистина ще се случи.

Не си поставяй цели, които са прекалено трудни за постигане. Бъди нежен със себе си. Опитваш се да следваш собственото си дишане постоянно и без прекъсване. Това звучи доста лесно, така че ще съществува тенденция още от самото начало да се насилваш да бъдеш щателен и взискателен.

Това не е реалистично. Вместо това раздели времето на малки участъци. В началото на вдишването изгради решителността да следваш дъха само за периода на това единствено вдишване. Дори това не е толкова лесно, но поне може да се направи. След това, в началото на издишването, бъди решителен да следваш дъха за това единствено издишване, през цялата му продължителност. Пак ще се проваляш постоянно, но продължавай с усилията.

Всеки път когато се препънеш, започни отначало. Започни с по един дъх във всеки момент. Това е нивото на играта, на което можеш наистина да спечелиш. Придържай се към него — свежа решителност с всеки цикъл на дъха, на съвсем малки участъци от време. Наблюдавай всеки дъх с внимание и точност, като го следваш момент след момент със свежа решителност отново и отново. По този начин в крайна сметка ще се развие постоянно и непрекъснато съзнаване.

Осъзнатостта за дишането е съзнаване в настоящето. Когато я извършваш правилно, ти съзнаваш само това, което се случва в настоящето. Не гледаш назад и не гледаш напред. Забравяш за последния дъх и не очакваш следващия. Когато вдишването тъкмо започва, не си мислиш за края на вдишването. Не прескачаш до издишването, което ще последва. Оставаш точно там с това, което наистина се случва в момента. Вдишването започва и на това обръщаш внимание. Това и нищо друго.

Тази медитация е процес на обучаване на ума наново. Състоянието, към което се стремиш, е такова, в което осъзнаваш напълно всичко, което се случва в собствената си вселена от възприятия — точно така, както се случва, точно когато се случва. Абсолютно, непрекъснато съзнаване в настоящия момент. Това е невероятно висока цел и не може да се постигне изцяло наведнъж. Нужна е практика, затова започваме по малко. Започваме, като ставаме абсолютно осъзнати за един малък участък от време, само едно-единствено вдишване. А когато успееш, ти предстои едно напълно ново усещане за живота.