Банте Хенепола Гунаратана
Осъзнатост на чист български (10)

Глава 8
Структуриране на медитацията

Всичко дотук беше теория. Сега нека да се потопим в истинската практика. Как точно да пристъпим към това нещо, наречено медитация.

Първо, трябва да определиш редовен график за практикуване — определен период от време, когато ще практикуваш Випасана медитация и няма да правиш нищо друго. Когато си бил бебе, не си знаел как да вървиш. Някой се е потрудил доста, за да те научи на това умение. Този някой те е дърпал за ръцете. Окуражавал те е силно. Карал те е да поставяш единия си крак пред другия, докато си се научил да го правиш сам. Тези периоди на обучение представляват редовното практикуване на изкуството на вървене.

При медитацията следваме същата основна процедура. Отделяме си определено време, специално отредено за развиване на това умствено умение, наречено осъзнатост. Посвещаваме тези периоди от време изключително и само на тази дейност и структурираме околната си среда, така че да има възможно най-малко разсейвания. Това не е най-лесното умение за научаване в света. Прекарали сме целия си живот, развивайки умствени навици, които всъщност са точно обратното на идеала за непрекъсната осъзнатост. За да се избавим от тези навици, е нужна известна стратегия. Както казахме и преди това, нашите умове са като чаши с мътна вода. Целта на медитацията е да пречисти тази мътилка, така че да можем да видим какво се случва там. Най-добрият начин за това е просто да я оставим да седи. Ако я оставим достатъчно време, тя ще се утаи. Накрая получаваме чиста вода. В медитацията заделяме определен период от време за този процес на пречистване. Когато се погледне отвън, изглежда напълно безполезен. Седим си и изглеждаме продуктивни колкото някой каменен водоливник. Отвътре обаче се случва доста. Умствената супа се утаява и оставаме с яснота на ума, която ни подготвя да се справим с предстоящите събития в живота ни.

Това не значи, че трябва да правим нещо, за да насилим това утаяване. Това е естествен процес, който се случва от само себе си. Самото действие на седене и осъзнаване води до това утаяване. Всъщност, всяко усилие, което може да извършим, за да насилим това утаяване, предизвиква обратен резултат. Това е потискане и то не работи. Ако опиташ да насилиш нещата от ума, само добавяш енергия към тях. Може да успееш временно, но в дългосрочен план само ще си ги направил по-силни. Ще се скрият в подсъзнанието, докато спреш да наблюдаваш, и след това ще изскочат и ще те оставят безпомощен да се справиш с тях.

Най-добрият начин да пречистиш умствената течност е просто да я оставиш да се утаи от само себе си. Недей да добавяш никаква енергия към ситуацията. Просто наблюдавай осъзнато как мътилката се завърта, без да се замесваш по никакъв начин в процеса. Тогава, когато най-накрая се утаи, ще си остане утаена. В медитацията упражняваме енергия, но не и сила. Единственото ни усилие е нежна, търпелива осъзнатост. Периодът за медитация е като напречно сечение на целия ти ден. Всичко, което ти се случва, се съхранява в ума под някаква форма, умствена или емоционална. По време на нормалната дейност протичащите събития те грабват толкова силно, че основните проблеми, с които се занимаваш, рядко се уреждат напълно. Те се заравят в подсъзнанието, където кипят и се пенят и гният. После се чудиш откъде е дошло цялото това напрежение. Целият този материал излиза под една или друга форма по време на медитацията. Получаваш възможност да го разгледаш, да видиш точно какво представлява и да се освободиш от него. Задаваме редовен период за медитиране, за да създадем благоприятна среда за това освобождаване. Установяваме отново осъзнатостта си през равни интервали. Оттегляме се от онези събития, които постоянно стимулират ума. Отдръпваме се от цялата дейност, която подбужда емоциите. Отиваме на някое тихо място и сядаме неподвижно и всичко започва да извира. След това си отива. Крайният резултат е като презареждане на батерия. Медитацията презарежда твоята осъзнатост.

Къде да седим

Намери някое тихо, уединено място, място, където ще бъдеш сам. Няма нужда да е някакво идеално място посред някоя гора. Това е почти невъзможно за повечето от нас, но трябва да е някъде, където ще се чувстваш удобно и където няма да бъдеш притесняван. Също така трябва да е някое място, на което няма да се чувстваш като на показ. Нужно е цялото ти внимание да е свободно за медитация, а не да се хаби за притеснения относно това как изглеждаш за останалите. Опитай да избереш място, което да е възможно най-тихо. Не е необходимо да е звукоизолирана стая, но има някои определени шумове, които са силно разсейващи, и трябва да се избягват. Музиката и говоренето са едни от най-лошите. Умът лесно се поглъща от тези звуци по неконтролируем начин и цялата концентрация си отива.

Има някои традиционни помощни средства, които можеш да използваш, за да създадеш подходящото настроение. Някоя затъмнена стая със свещ е добре. Тамян е добре. Малко звънче, с което да започва и да завършва сесията, е добре. Това обаче са дреболии. Те действат окуражително на някои хора, но в никакъв случай не са съществено важни за практиката. Вероятно ще е полезно да седиш на едно и също място всеки път. Специално място, запазено за медитация и за нищо друго, е полезно за повечето хора. Скоро започваш да свързваш това място със спокойствието от дълбоката концентрация и тази асоциация ти помага да достигаш дълбоките състояние по-бързо. Най-важното е да седиш на място, което чувстваш, че спомага за твоята собствена практика. За това е нужно малко експериментиране. Опитай няколко места, докато намериш онова, на което се чувстваш удобно. Трябва само да намериш място, на което няма да се чувстваш стеснително и където можеш да медитираш без прекалени разсейвания.

За много хора е полезно и насърчаващо да седят заедно с група от други медитатори. Дисциплината на редовната практика е от особена важност, а за повечето хора е по-лесно да седят редовно, ако са подкрепени от отговорността към график за групово седене. Дал си дума и знаеш, че те очакват. По този начин синдромът „прекалено съм зает“ хитро се заобикаля. Може да успееш да намериш група практикуващи медитатори в твоя район. Няма значение дали практикуват различна форма на медитация, стига да е от безшумните форми. От друга страна, трябва да се опитваш да бъдеш самодостатъчен в практиката си. Недей да разчиташ на присъствието на група като единствената мотивация, за да седнеш. Когато се извършва правилно, седенето е удоволствие. Използвай групата за помощ, а не като патерица.

Кога да седим

Най-важното правило за това е следното: когато става въпрос за седене, важи описанието на будизма като Средния път. Недей да седиш прекалено много. Недей да седиш прекалено малко. Това не означава да сядаш, всеки път когато ти скимне. Това означава да си направиш график за практикуване и да го спазваш с нежна, търпелива решителност. Задаването на график действа окуражително. Ако обаче сметнеш, че графикът е престанал да бъде насърчение, а се е превърнал в бреме, значи нещо не е наред. Медитацията не е дълг, нито задължение.

Медитацията е психологическа активност. Ще се занимаваш със суровия материал от чувствата и емоциите. Затова медитацията е дейност, за която е много важно отношението, с което започваш всяка сесия. Това, което очакваш, е и най-вероятно това, което ще получиш. Затова практиката ще се развива най-добре, когато очакваш с нетърпение сядането. Ако сядаш и очакваш мъчителен къртовски труд, най-вероятно това и ще се случи. Затова си създай ежедневна схема, с която можеш да свикнеш. Направи я поносима. Направи така, че да се вмести в останалата част от живота ти. А ако започнеш да усещаш, че вършиш тежка и безрезултатна работа за освобождението си, тогава промени нещо.

Сутрин веднага след ставане е чудесно време за медитиране. Тогава умът е свеж, още преди да си се заровил с отговорности. Сутрешната медитация е чудесен начин да започнеш деня. Тя те настройва и те подготвя да се справяш ефективно с нещата. Преминаваш през останалата част от деня малко по-леко. Но непременно трябва да си съвсем буден. Няма да напреднеш особено, ако седиш и клюмаш сънено, така че се наспи достатъчно. Измий лицето си или се изкъпи, преди да започнеш. Може да искаш да направиш малко физически упражнения преди това, за да задвижиш кръвта си. Направи каквото е нужно, за да се събудиш напълно, след което седни да медитираш. Недей обаче да се зарейваш към ежедневните дейности. Просто е прекалено лесно да забравиш да седнеш. Направи медитацията първото важно нещо, което правиш сутринта.

Вечерта е друго подходящо време за практика. Умът ти е пълен с целия умствен боклук, който си натрупал през деня, и е чудесно да се освободиш от бремето, преди да заспиш. Медитацията ще пречисти и обнови ума ти. Установи наново осъзнатостта си и сънят ти ще бъде истински сън. Когато започнеш да медитираш за първи път, веднъж на ден е достатъчно. Ако искаш да медитираш повече, това е добре, но недей да прекаляваш. Съществува феномен на прегаряне, който често виждаме при новите медитатори. Те се гмуркат направо в практиката по петнадесет часа на ден за няколко седмици и след това истинският свят ги настига. И решават, че тази работа с медитацията просто отнема прекалено много време. Нужни са прекалено много жертви. Нямат време за всичко това. Недей да падаш в този капан. Недей да прегаряш първата седмица. Напредвай бавно. Направи усилията си постоянни и стабилни. Дай си време да внедриш практиката на медитацията в живота си и я остави да се разраства постепенно и нежно.

Когато интересът ти към медитацията започне да расте, ще усетиш, че започваш да разчистваш повече време в графика си за практикуване. Това е спонтанен феномен и се случва общо взето от само себе си — не е нужно никакво насилване.

Напредналите медитатори успяват да практикуват по три или четири часа на ден. Те водят нормален ежедневен живот и пак успяват да ги вместят. И се наслаждават на това. Случва се по естествен път.

Колко дълго да седим

И тук важи подобно правило: медитирай, колкото можеш, но недей да прекаляваш. Повечето начинаещи започват с двадесет или тридесет минути на ден. В началото е трудно да се седи по-дълго от това и да има полза. Позата е непозната на хората на запад и е нужно известно време, за да може тялото да свикне. Умствените умения са също толкова непознати и за това свикване също е необходимо време.

Когато започнеш да свикваш с процедурата, можеш да удължиш медитацията си малко по малко. След около година постоянна практика вероятно ще можеш да седиш удобно за около един час на един път.

Има обаче нещо важно: Випасана медитацията не е форма на аскетизъм. Целта не е само-мортификация. Опитваме се да развиваме осъзнатост, а не болка. Малко болка е неизбежна, особено в краката. Подробно ще разгледаме болката и как да се справяме с нея в Глава 10. Има специални техники и отношения, които ще научиш за справяне с дискомфорта. Тук се има предвид следното: това не е състезание по сурова издръжливост. Не е нужно да доказваш нищо на никого. Така че не се насилвай да седиш в мъчителни болки само за да можеш да кажеш, че си седял един час. Това е безполезно упражнение за его. И недей да прекаляваш в началото. Знай ограниченията си и не се укорявай, че не можеш да седиш вечно като камък.

Когато медитацията започне да става все по-голяма част от живота ти, можеш да удължиш сесиите си за повече от час. Общото правило е просто да определиш каква е комфортната продължителност от време за този момент от живота ти. После стой пет минути повече от това. Не съществува точно определено правило за продължителността на седене. Дори ако си определил твърд минимум, може да има дни, в които да е физически невъзможно да седиш толкова дълго. Това не значи, че трябва просто да отхвърлиш цялата идея за този ден. Изключително важно е да се седи редовно. Дори десет минути медитация може да са много полезни. Между другото, избирай продължителността на сесията, преди да медитираш. Недей да го правиш, докато медитираш. Иначе е прекалено лесно да изпаднеш в безпокойство, а то е едно от главните неща, които искаме да научим да наблюдаваме осъзнато. Така че избери някаква реалистична продължителност и след това се придържай към нея.

Може да използваш часовник, за да засичаш сесиите си, но недей да поглеждаш на всеки две минути, за да видиш как се справяш. Концентрацията ти ще се загуби напълно и ще се породи раздразнение. Ще започнеш да искаш да станеш, преди сесията да е свършила. Това не е медитация — това е следене на часовника. Недей да поглеждаш часовника, преди да сметнеш, че е изтекъл целият период за медитиране. Всъщност, изобщо не се нуждаеш от часовник, поне не всеки път когато медитираш. По принцип трябва да седиш толкова, колкото искаш да седиш. Няма някаква магическа продължителност. Най-добре е обаче да си зададеш някаква минимална продължителност. Ако не си определил предварително някакъв минимум, ще видиш, че си склонен към къси сесии. Ще побягваш, всеки път когато излезе нещо неприятно или когато усещаш безпокойство. Това не е добре. Тези преживявания са едни от най-полезните, с които може да се срещне медитаторът, но само ако преминеш през тях, докато седиш. Трябва да се научиш да ги наблюдаваш спокойно и ясно. Гледай ги осъзнато. Когато направиш това достатъчно пъти, хватката им изчезва. Виждаш какво представляват наистина: просто импулси, възникващи и преминаващи, просто част от преминаващото шоу. В резултат от това животът ти се изглажда по красив начин.

„Дисциплина“ е трудна дума за повечето от нас. Извиква образи на човек, стоящ над теб с пръчка, който ти казва, че грешиш. Но самодисциплината е различна. Това е умението да прогледнеш през кухото крещене на собствените си импулси и да прозреш тяхната тайна. Те нямат власт над теб. Всичко е шоу, илюзия. Копнежите ти крещят и вилнеят; те ласкаят; те придумват; те заплашват; но всъщност не носят никаква пръчка. Поддаваш се по навик. Поддаваш се, защото никога не си се захванал да погледнеш отвъд заплахата. Там отзад всичко е празно. Но има само един начин, по който можеш да научиш този урок. Думите на тази страница не са достатъчни. Но погледни навътре и гледай нещата, които излизат — безпокойство, опасения, нетърпение, болка — просто наблюдавай как излизат и не се замесвай. Може да се изненадаш, но те просто ще си отидат. Възниква и преминава. Толкова е просто. Има и друга дума за „самодисциплина“. Тя е „Търпение“.