Луиз Бегшоу
Блясък (32)

Тридесета глава

Джейн се свести само след минутка в офиса на Сали, в задната част на магазина; приятелката й плискаше лицето й с вода.

— Добре, добре! — Джейн се засмя. — Стига. Съвзех се. — Зяпна Сали, сякаш виждаше призрак. — Не мога да повярвам, мислех, че съм те изгубила завинаги. Знаеш ли колко пари съм пръснала, за да те намеря? — Тя стисна здраво ръката й. — Имаш ли представа къде е Хелън?

— Намерих я! — изчурулика Сали, която кипеше от вълнение като същински гейзер. — Миналата седмица. И тя дойде в магазина — това е най-хубавото нещо, което някога съм правила.

Джейн се ухили глуповато.

— Това е невероятно. Как е тя?

— Сега се казва Хайя.

— Моля?

— Нека тя да ти разкаже. — Сали изтича да отвори вратата. — Ли Сун, ще си взема почивка до края на работния ден.

— Колата ми е паркирана отпред. О, Сал, Сал! — Джейн с мъка се изправи на крака и стисна в здрава мечешка прегръдка най-близката си приятелка. — Нямаш представа какво означава това за мен! Не можеш да си представиш колко дълго съм чакала да те видя. Липсваше ми, толкова много. Защо не ми се обади?

— Опитах. Ти не се задържаш много на едно място, скъпа. Беше изчезнала от града. Без да оставиш адрес за връзка, без нищо.

— Може ли да се обадим на Хелън? — с надежда в гласа попита Джейн. — Къде е тя?

— Насам. — Сали я изведе през задния вход. — Хайде веднага да идем при нея. Има къща близо до Холивуд Хилс.

— Ето я колата ми — каза Джейн и кимна към отсрещната страна на улицата.

— Уха. — Сините очи на Сали се разшириха. — Явно и ти си се справила чудесно. Ние с Хайя се оправяме някак, но ти…

— Парите не са всичко. Всъщност, без вас двете изобщо не беше весело.

Сали се усмихна и в очите й проблесна частица от стария плам.

— Скъпа, това ще се промени.

* * *

— Оооо! — Хайя изпищя от радост и изтърва чинията, която миеше, в мивката. Изтича на двора и обви ръце около Джейн в мига, в който тя слезе от колата. — Не може да бъде!

— Бременна ли си? — Джейн я целуна и погали закръгления й корем. Стисна здраво лявата ръка на Хайя. — Чух за брака ти, за Ахмед. Много съжалявам.

— Да, сърцето ми е разбито. Но това ми помага — каза Хайя, изпълнена с искрена радост. — Много ми помага. Мислех, че си изчезнала завинаги, Джейн. Сали ми каза за баща ти — и аз много съжалявам. Нямах възможност да ти го кажа.

Джейн сви рамене.

— Вие двете винаги сте били истинското ми семейство. Разбрах това, докато бяхме разделени.

— Наех детектив — изтърси Хайя. — Много сериозно ви търсих.

— Явно всички сме го правили — обобщи Сали. — Някой ден ще обменим опит.

Стояха на алеята пред дома на Хайя и никоя не искаше да помръдне и на сантиметър, не искаше да развали магията, сякаш приятелките й ще се изпарят отново само ако мръдне за миг.

— Имаш ли заден двор? — попита накрая Джейн. — Една бременна жена не бива да стои дълго време на слънце…

— Да! Влезте, влезте вътре. Ще ви направя лимонада. — На Хайя й идваше направо да се разскача от щастие. — Толкова се радвам да те видя, Джейн. Мина много време. Беше ужасно — каза тя простичко и Сали се засмя.

— Амин.

Направиха си импровизиран пикник на моравата с големи чаши ледена лимонада и Джейн си каза, че никой лъскав ресторант никога не е поднасял по-вкусна храна.

— Ами какво стана с теб? — попита Сали.

— Излъгах, че отивам във Вашингтон — призна си Джейн. — Ти беше изгубила баща си и не исках да се тревожиш за мен. Трябваше сама да се измъкна от дупката, нали разбираш. Да постигна нещо сама. Когато онзи негодник почина, отнесе всичко със себе си.

Описа накратко живота си; разказа им за мизерния малък апартамент, за хлебарките, за дните, в които бе работила по шестнайсет часа, за ужасните момичета от училището им…

— Не мога да повярвам, че са го направили — промълви Хайя и остана с отворена уста. — Толкова е долно, дори и за тях.

— Беше за хубаво — сви рамене Джейн. — Така срещнах Родри.

Много накратко описа на момичетата издигането си до върха, като спести голяма част от преживяното. Като се оглеждаше наоколо, можеше да забележи, че Хайя, а до известна степен и Сали, бе успяла да се справи — всички живееха добре, а Сали имаше проспериращ магазин, но само тя беше богата. И не искаше да им навира успеха си в лицето.

— Ами ти? Разкажи ми, Сал. Как беше в Тексас? Разкажи ми всичко.

Сали се поколеба. Дори и пред Хайя не бе споменала за изнасилването. Но сега, когато бяха и трите, се почувства някак задължена. Момичетата бяха най-близките й приятелки, а приятелите споделяха всичко, дори и най-грозните и страшни рани. Може би именно тях най-вече.

— Далечните ни роднини се отрекоха от нас, а приятелките на майка ми я изоставиха. Работех в салон за красота и изкарвах някакви пари. Мама беше, още е, алкохоличка. Но тогава беше по-зле. Понякога имах чувството, че бягам с всички сили само за да се задържа на едно място.

Хайя бе чувствителна жена; очите й се насълзиха.

— Имаше и един негодник. Бяхме в едно и също училище, преди да прекъсна. Беше син на собственичката на салона. Една вечер той ме изведе с колата извън града и ме изнасили. Така изгубих девствеността си.

Джейн потръпна.

— Боже мой. Сали, ужасно съжалявам. Само ако бях успяла да те открия.

— Не можех да ти го кажа по-рано — обърна се Сали към Хайя. — Не можех да намеря думи. — Тя вдигна брадичка. — Но сега ви го казвам, защото не се срамувам. Той трябва да се срамува, а не аз.

— Но добре ли си? Беше ли на терапия? — попита Хайя.

— Нямах време. Някой трябваше да се погрижи за мама.

Хайя си пое дълбоко въздух.

— И аз много се притеснявах да ви кажа, но причината да замина за Египет беше, че родителите ми ме измамиха. Те ми натрапиха уреден брак с Ахмед. Против волята ми. Когато се озовах там, търсех начин да остана за малко, колкото да спася репутацията си, и после да се върна. Но се страхувах от него.

— Сигурно — възкликна Джейн.

— Избягах — каза простичко Хайя. — Но изобщо не познавах Кайро, не знаех езика. Ограбиха ме… Ахмед ме последва и ме спаси. Взеха ми паспорта. Докато чакахме да ми издадат нов, той беше истински джентълмен, отнесе се към мен с по-голямо уважение, отколкото собствените ми родители. Влюбих се в него. И така бракът ни се превърна в истински. — Тя въздъхна. — Хубаво е, че мога да ви го кажа. Аз просто… просто не исках да ви се сторя глупава.

— Аз нямам толкова ужасна история за разказване — обади се Джейн.

— Слава богу. — Сали се ухили иронично. — Това не е съревнование.

— И аз изгубих девствеността си с един абсолютен негодник, но това бледнее в сравнение с преживяното от вас. — Въпреки това им разказа и им сподели какво е осъзнала за Томас. — Много ме бива да се оправям с пари. — Джейн сви рамене. — Не ме бива с мъжете.

— Никого ли си нямаш? — попита Хайя.

Сети се за Крейг.

— Има един мъж… — Тя сви рамене. — Но няма да се получи нищо.

Хайя вдигна чашата си с лимонада.

— Намерихме се и никога вече няма да се разделим.

— Амин! — възкликна Сали.

— За бъдещето — вдигна тост Хайя. — За нас.

— За нас — съгласиха се и другите две, чукнаха чашите си и отпиха.

— Трябва да се връщам в магазина — въздъхна Сали.

— Елате довечера у нас — веднага предложи Джейн и им даде адреса си. — Толкова много имаме да си разказваме. Имам чувството, че едва сме започнали.

* * *

Трите се събраха на вечеря същия ден в задния двор на Джейн. Тя бе купила готова храна от пазара и бе сложила всичко на трапезата — печено пиле, шунка, ягоди, пъпеши, франзели, вино и сокове, както и кана с чиста вода и натрошен лед. Градината й бе суха, но някой я бе засадил много предвидливо — имаше розмарин и лавандула, палмови дървета и кактуси; до устойчиви на сушата рози бяха посадени лехи с провансалски подправки. Джейн запали множество свещи и светлината им грееше меко в спускащия се над Лос Анджелис мрак. Спомни си как бедна и самотна бе напуснала този град и оголената напълно къща, която много приличаше на тази. Приятелките й ги нямаше, а така наречената й бавачка бе изчезнала с най-високата скорост, която колата й можеше да вдигне.

Джейн си позволи да се наслади на мига — беше се върнала и сега, когато имаше приятелките си, вече имаше всичко.

След всички ужаси, след много усилия и мъки най-сетне бяха заедно. И Джейн си каза, че в този миг е сред единствените близки хора, които някога е имала.

Закле си никога да не ги остави да си тръгнат отново.

Независимо от всичко.

* * *

— Харесва ли ви? — попита Джейн. Тъкмо бе развела другите две момичета наоколо; не й отне много време, но можеше да се гордее с къщата си. Беше много по-хубава от всичко, с което бе разполагала благодарение на баща си.

— Фантастична е. Справила си се най-добре от всички ни — отбеляза Сали с лека нотка на завист.

— Ако искаш, ще ти подаря един килим — като подарък за новия дом — предложи Хайя. — Имам един копринен килим от кашмир, който ще подхожда чудесно на спалнята ти.

— Не бих могла да приема подобен дар.

— Искам да е за теб. Ахмед би се натъжил, ако стоката му остане да събира прах в някакъв си склад в Лагуна бийч.

— Трябва да ги продадеш.

— Не мога. Нямам магазин — отвърна Хайя. — А не искам да ги дам на едро на някой прекупвач. Те са много ценни и заслужават нещо по-добро. — Тя сви рамене. — Може би след време, когато се роди детето ми, ще се занимая с тях. Искам да намеря за всички прилични домове — така, както Ахмед искаше да бъдат продадени. С уважение.

— Моите клиентки си падат само по модерното — отбеляза Сали.

— Как вървят нещата? — поинтересува се Джейн.

Сали се усмихна.

— Направо е супер. Всеки ден наемам нови шивачки. Не мога да смогна с търсенето. И давам интервюта. Всички местни вестници искат да поговорят с мен, а аз трябва да задоволя всички. Нали разбираш… — Тя се изчерви. — Да ги очаровам. Направо са луди по американския идеал. Ами ти? Защо напусна сладката си работа на изток?

Джейн им разказа, като не спомена и думичка за Крейг Левин.

— Сега искам да отворя магазин. Утре тръгвам по банките. Имам тринайсет срещи. — Тя сви рамене. — Ще бъде трудно да ги убедя, но мисля, че мога да следвам модела на „Уол Март“ и „Шоп смарт“ и да си набавя малко капитал. В това поне имам опит. Ще ми трябват пари да наема складови площи, да купя стока, компютри, да наема персонал. Става дума за крупна сума. — Опита се да си придаде уверен вид. — Някой все ще се навие.

Хайя внимателно си отряза парче зряла нектарина.

— А защо да не се откажеш от това?

— Казах ти, че не искам да получавам заплата.

— Не, защо не го направиш иначе? Всички ние имаме проблеми. На Сали й трябва пространство за продукцията, както и производител — не може вечно да разчита на домакини, които шият в задната стаичка. Аз не искам сама да ръководя магазин, но познавам бизнеса и имам стока — прекрасна стока. А ти имаш опит в механизма на продажбите.

Сали примигна.

— Да не би да предлагаш да си основем компания?

— Магазин. Да. Защо не? — Хайя постепенно се разпалваше. Погледна приятелките си и осъзна, че за първи път от много години се вълнува от кариерата си.

— Виж каква страхотна къща има Джейн и кола…

Джейн се изчерви.

— Каза, че те бива с парите. Е, и аз бих искала да имам свои. Не парите на баща ми или на съпруга ми, а мои собствени.

— И аз — възкликна Сали. — Но още имам чувството, че съм заседнала на стартовата линия.

— И трите имаме различни таланти. Какво ще стане, ако ги комбинираме? — предложи Хайя. — Да основем наш собствен магазин. И то не какъв да е. Страхотен магазин. Като „Харъдс“ или „Сакс“. — Обърна се към Джейн. — Знам, че си имала предвид масови стоки и много ниски цени, но тази сфера вече е претъпкана. Защо не обърнем модела наопаки? Дизайнерски стоки. Малки количества, високи цени. Всяко нещо ще се продава като бижу. Така, както Ахмед искаше да продаваме килимите си. Като произведения на изкуството. Мисля, че бяхме улучили правилната посока с галерията; просто нямахме представа за технологията на бизнеса.

Джейн направо потръпна от вълнение. Господи! Защо не? Вместо да се опитва да се изкатери сама по стръмния склон, защо да не впрегне и двете момичета? Сали разбираше от лукс като никой друг — сама бе свидетел на това. А от онова, което бе чула за Хайя, разбираше, че момичето е пораснало и се е превърнало в жена, преживявайки трагедията си. Притежаваше онази изтънчена красота, онази дълбочина на характера, която липсваше на блясъка на Сали. Защо да не основат магазин, който продава истински съкровища за ценители — прекрасни източни килими, произведения на изкуството, изтънчена мода, най-добрия грим? В Лос Анджелис имаше толкова много богати жени. А и тази концепция работеше по целия свят.

Самият търговски център като звезда. В Лос Анджелис, както Джейн отлично знаеше, скъпите магазини бяха просто в моловете — големи, бездушни молове, в които се качваш по ескалатори и вървиш по коридори с луксозни магазини. Ако постигнат целта си, Джейн щеше да предложи на тези жени едно-единствено убежище.

Тя навлезе в темата.

— И козметика — непременно трябва да има гримове.

— Мога да разработя собствена линия в козметиката — веднага се обади Сали.

— А аз мога да се върна у дома — да ида в Йордания. Ще ви донеса овлажнители от Мъртво море. Неговата кал има свойства, които и най-добрите лаборатории на Париж не могат да създадат.

— Ами мястото? — Джейн се замисли. — Това ще бъде най-голямата ни инвестиция.

— Но аз вече имам галерия — извика Хайя. — Сега е празна, но е почти хиляда квадратни метра. И има приличен паркинг.

— Ще ни трябва адвокат. — Джейн искаше да започне незабавно; не можеше да чуе за добра идея и да стои мирна.

— Ще основем компания. Какво ще кажете, дами, всяка да участва с една трета?

— Звучи добре… — Сали бе притеснена. — Вижте, вие и двете имате пари. Аз тъкмо започнах да продавам, още нямам нищо спестено.

— Компанията ще ти заеме, колкото ти е нужно. — Джейн махна с ръка. — Сал, ти притежаваш стил, какъвто ние никога няма да имаме. Това ни е нужно от теб, вътрешен дизайн, модни консултации. Не само за дрехите. Хайя може да се погрижи за екзотичните стоки, но ти трябва да се погрижиш за основното — фантастични чанти, страхотни аксесоари, електронни машинки, козметични терапевти. Трябва да е пълно с прелестни и апетитни дреболийки. Играчки за момичета. За магазина трябва да се говори — половината от добрата търговия е в представянето. Трябва да е претъпкано с хора от самото отваряне. Както малкото ти магазинче на „Мелроуз“.

— Значи така ще го наречем? — попита Хайя. — „Уейв“?

— Не — разпалено отвърна Сали. — Това е нещо съвсем ново. Само наше. Трябва ни ново име. Нещо, което да описва магазина. Нещо, което да описва нас самите.

Сали се замисли за миг и после се усмихна.

— „Блясък“ — каза тя.