Луиз Бегшоу
Блясък (18)

Шестнадесета глава

Отначало Хайя започна бавно. Седмица — две посвети на запознаването с персонала, преглеждането на стоката на Ахмед, на цените, на това как намира килимите. Опресни писмения си арабски, научи как той си води счетоводството — по старомодния начин, в подвързани с кожа томове. Съпругът й бе човек с поглед в бъдещето и влюбен в красотата на стоката, която предлагаше. Първата работа на Хайя бе да купи компютър, да вкара всички данни в таблици и да започне да подрежда в отделни файлове данните за клиентите. Ахмед не одобряваше много, но тя не му обърна внимание и продължи упорито да се труди. Само след няколко дни той гледаше с изумление простичката и ефикасна система, която тя бе измислила, а после и той самият пожела да я използва.

Хайя се обади на баща си. Двамата проведоха дълъг и скован разговор. Тя реши да не говорят за брака й. Каква полза? Той щеше да започне да се оправдава. Вместо това Хайя настоя да получи помощта на баща си.

Това бе цената на прошката й. Не го заяви открито, но и двамата го разбираха прекрасно.

Баба̀, отрезвен от тона й, обеща да помогне. Щеше да уреди няколко срещи, да поговори с хора, които на свой ред познаваха други хора, неща от този род. Имаше изложения, търговски панаири. Познаваше търговци на дребно, макар че повечето от тях вече имаха своите доставчици…

— Ние ще им дадем по-ниска цена — безскрупулно заяви Хайя. — Кажи им го.

Ахмед я чу и се ухили.

— А щом ги обвържем, цената ще скочи.

Той целуна жена си по челото. Беше толкова умна, а сега му помагаше много. Край на дългите нощи, в които се бореше със счетоводните книги до съмнало. Вече нямаше да прелиства тефтерите си, докато най-сетне намери търсения номер. Беше му помогнала дори и за данъците.

Това му харесваше. Предишната седмица той бе отишъл да напазарува нова стока във Фез и без да се налага да бърза като друг път, бе успял да спазари по-добро качество на по-ниска цена.

Освен това се възбуждаше, когато гледаше умната си тъмнокоса жена, наметната скромно с шал върху косата, съсредоточена в сметките, докато пръстите й пробягваха по клавиатурата. Тя не бе от онези, които си стоят у дома или клюкарстват с приятелки. Беше ангажирана и с огнен дух — същия плам, който я караше нощем да се вкопчва в него и да се извива в брачното им ложе…

Бизнесът беше негов, разбира се. Той беше начело. Но Хайя защитаваше позицията си и Ахмед се вслушваше в нея.

* * *

— Имам някои идеи — подхвана Хайя една вечер, след много успешна продажба.

Ахмед бе спечелил поръчка от хотелска верига в Египет — солидна поръчка за всички лобита и конферентни зали на хотелите в „Шарм ел Шейх“. Беше им доставил килими на стойност четиридесет хиляди долара. Сега разполагаха с много пари в брой. Той нямаше да се изненада, ако тя хукне да харчи.

— Какво имаш предвид?

— Бизнес идеи. Мисля, че трябва да се промениш.

— Да се променя ли? — Ахмед примигна. — Какво да променя? Това работи, любов моя. Върша го, откакто бях на твоите години.

— Не самата стока… може би донякъде. Бихме могли да разнообразим асортимента. — Ахмед се намръщи и тя побърза да продължи. — Но смятам, че трябва да намериш нов подход в продажбите. Да не се занимаваш с тези дребнави хорица. Те не заслужават вниманието ти, скъпи. — Тя целуна ръката му през материята на ризата. — Трябва да го правиш по-различно, да продаваш тези красиви килими, както подобава. Всеки поотделно. Да бъдат изложени като скъпоценности. Трябва да намерим повече клиенти като хотелите и по-малко като Бегум Систанти. — Богатата и дебела вдовица на вътрешния министър, която винаги се обръщаше към тях, когато си купеше нова вила или апартамент в Париж, най-вероятно с пари, присвоени от данъкоплатците.

Ахмед я слушаше, забеляза го. Тя продължи настоятелно, окуражена от вниманието му.

— Трябва да бъдат изложени във витрини, всеки да се предлага за хиляди долари. Защо да не бъдеш като собственик на галерия? — Арабският й беше недотам прецизен, но тя продължи. — Те представят произведенията си със специални истории, произход… каталози. Можеш да продаваш килимите си по този начин. Всички са абсолютни уникати. Защо разни надменни туристи от Европа, които изобщо не ги оценяват, да ги купуват и да ги постилат в домовете си?

Той се усмихна, но в очите му се четеше интерес.

— И как предлагаш да стане това?

— Трябва да започнем да изнасяме — уверено заяви тя. — В Америка. В ексклузивните магазини. Може би най-напред в някоя галерия. Някоя много реномирана. — Хайя мина на английски. — Нали си чувал онзи американски израз: „Продавай образа, а не стоката“? Приятелката ми Сали ме научи на това.

Той се засмя.

— Харесва ми.

— Аз мога да помогна — настоя тя. — Говоря перфектно английски. Освен това познавам и тях — най-богатите американци, знам какво искат, какво купуват. Нека стана твой директор по износа. Нека да работя за теб.

Ахмед я прегърна през кръста.

— Ти и сега работиш за мен.

— Това не е работа.

— И вече ти казах, че не искам да ме изоставяш и да ходиш в Щатите. Дори и само за седмица.

— Тогава ела с мен — помъчи се да го убеди тя. — Ела с мен. Мога да те науча на по-добър английски. Както ти ме учиш на арабски. А и аз познавам разни хора. Говорих с баща си…

Той се замисли.

— Наистина ли смяташ, че мога да ги продавам по-добре?

— Несъмнено — уверено отвърна тя.

Ахмед се наведе и я целуна страстно по устата.

— Тогава да опитаме — каза той.

Вярваше на жена си. Тя беше млада, но много умна. В нея имаше качества, на които един мъж можеше да разчита. Двамата можеха да са партньори в бизнеса, както и в живота. Нека тя да му помогне за това ново начало, а после той щеше да поеме контрола. И без друго тя скоро щеше да е заета в детската стая.

— Мога ли да се обадя пак у дома? — с грейнало лице попита Хайя.

Той леко се засегна.

— Никога не съм те спирал.

— Значи не възразяваш? Мога ли да кажа на баба̀, че пристигаме?

Ахмед се притисна към нея.

— Още от първата нощ вярвам в теб, Хайя. Нека да опитаме.