Тес Геритсън
Гонитбата (15)

Епилог

Сватбата бе в разгара си. Нямаше никакво съмнение. Под съпровода на весела ирландска мелодия, изпълнявана на флейта и арфа, Нина и баща й вървяха ръка за ръка по горската поляна. Там, под огненото великолепие на есенните листа, я очакваше Сам. Беше сигурна, че ще я чака.

Усмихваше се, нервен като новак полицай, на когото му предстои първият удар. До него бе застанал кумът, Джилис, заедно с преподобния Съливан, и двамата широко усмихнати. Тесният кръг от приятели и близки също бяха сред дърветата. Уенди и съпругът й. Шефът Купърсмит. Колегите на Нина от болницата. Сред гостите бе и Лидия, стаила неодобрението си от факта, че дъщеря й ще се жени за едно най-обикновено ченге.

Някои неща в живота, мислеше си Нина, не могат да се променят. Беше приела този факт. Може би някой ден Лидия също ще се научи да приема нещата.

Музиката заглъхна, а от дърветата се посипа истинска пелена в червено и оранжево. Сам протегна ръка към нея. Усмивката му й разкри всичко, което искаше да разбере. Сега вече всичко бе наред, както би трябвало.

Тя пое ръката му.