Серия
Еркюл Поаро (18.2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Incredible Theft, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 16 гласа)
Сканиране
noisy (2014 г.)
Разпознаване и корекция
maskara (2014 г.)

Издание:

Агата Кристи. Невероятната кражба и други разкази

Английска. Първо издание

ИК „Абагар“, София, 1995

Редактор: Боряна Гечева

Компютърен набор: „Абанос“ ЕООД, София

Печат: ДФ „Полипринт“, Враца

ISBN: 954–584–120–6


Глава първа

Лорд Мейфилд се бе привел към съседката си отдясно, лейди Джулия Карингтън, тъкмо когато лакеите поднасяха суфлето. Лордът не преставаше нито за миг да поддържа репутацията си на безупречен домакин. Жените неизменно го намираха за очарователен, но все още не бе женен.

Лейди Джулия беше на около четиридесет години, висока, мургава и експанзивна. Красива, макар и възслаба. Ръцете и краката й бяха изящни. Обноските й не бяха лишени от резкостта, присъща на силно емоционалните жени.

Почти точно насреща й на кръглата маса седеше нейният съпруг, маршалът на военновъздушните сили сър Джордж Карингтън. Започнал кариерата си във флота, все още бе съхранил нещо от непосредствеността си на морски офицер. Смееше се и забавляваше красивата мисис Вандърлин, която седеше от другата страна на домакина.

Мисис Вандърлин бе изключително привлекателна блондинка. В говора й се чувстваше съвсем лека следа от американски акцент, едва доловима, колкото да не дразни.

От другата страна на сър Джордж Карингтън бе седнала мисис Маката, член на парламента. Смятаха я за специалист по въпросите на жилищното настаняване и грижите за децата. По-скоро изстрелваше думите си, отколкото ги изговаряше, а и самият й вид донякъде смущаваше нейните събеседници. Може би предпочитанията на маршала на ВВС към съседката му отдясно бяха напълно разбираеми.

Мисис Маката, която винаги говореше по същество, където и да се намираше, излая късчета информация по своята си специалност на съседа си отляво, младия Реджи Карингтън. Реджи Карингтън беше двадесет и една годишен и жилищното настаняване, грижите за децата, пък и каквато и да е политика въобще, никак не го интересуваха. От време на време изричаше: „Какъв ужас!“ и „Напълно съм съгласен с вас“ и съвсем ясно си личеше, че умът му е нейде другаде. Мистър Карлайл, частният секретар на лорд Мейфилд, бе седнал между младия Реджи и майка му. Изражението на този блед млад човек с пенсне подсказваше ум и сдържаност. Говореше малко, но никога не бягаше от разговор. След като забеляза, че Реджи Карингтън едва се сдържа да не се прозине, Карлайл се наведе напред и зададе на мисис Маката съвсем уместен въпрос, свързан с програмата й „Здраве за децата“.

В убитата кехлибарена светлина около масата се движеха тихо икономът и двама лакеи, които поднасяха ястия и наливаха вино в чашите. Лорд Мейфилд плащаше много голяма заплата на главния си готвач и беше известен като познавач на вината.

Масата бе кръгла, но въпреки това нямаше как да не се разбере кой е домакинът. Началото й съвсем определено започваше от мястото, където седеше лорд Мейфилд. Той беше едър мъж с квадратни рамене, гъста сребриста коса, голям прав нос и леко изпъкнала брадичка. Лицето му бе от тези, които изкушават карикатуристите. Още докато бе известен като сър Чарлз Маклафлин, лорд Мейфилд съчета успешната политическа кариера с ръководството на голяма инженерна фирма. Освен това, самият той бе първокласен инженер. Бе получил титлата пер на Англия преди година заедно с назначението си начело на новоучреденото министерство на въоръженията.

Току-що бяха поднесли десерта. Лакеите веднъж вече бяха разлели порто в чашите. Лейди Джулия срещна погледа на мисис Вандърлин и се изправи. Трите жени напуснаха стаята.

Лакеите разляха втори път порто и лорд Мейфилд заговори за фазани. През следващите пет минути разговорът бе запълнен със спортни теми. По едно време сър Джордж се обърна към сина си.

— Реджи, момчето ми, виждам, че ти се иска да отидеш при другите в библиотеката. Лорд Мейфилд едва ли ще има нещо против.

Момъкът бързо разбра намека.

— Благодаря ви, лорд Мейфилд. Точно това ми се щеше да направя.

— Моля да ме извините, лорд Мейфилд — промърмори мистър Карлайл, — трябва да прегледам няколко докладни записки, пък имам и друга работа…

Лорд Мейфилд кимна с разбиране. Двамата млади хора напуснаха стаята. Прислугата се бе оттеглила по-рано. Министърът на въоръженията и командващият военновъздушните сили останаха насаме.

— Е, всичко ли е наред? — попита Карингтън след минута.

— Напълно. Нито една европейска страна няма бомбардировач, който може да се мери с този.

— Значи всичко е наред. Така си и мислех.

— Постигаме превъзходство във въздуха — каза уверено лорд Мейфилд.

Сър Джордж Карингтън дълбоко въздъхна.

— Знаеш ли, Чарлз, беше време това да стане. В цяла Европа трупат оръжие, а ние, ако щеш, така и не бяхме готови, дявол да го вземе! Разминахме се на косъм с изоставането. Пък и все още е твърде рано да кажем, че сме го избегнали, колкото и да сме ускорили производството.

— При все това, Джордж, по-късното започване си има и предимства — промърмори лорд Мейфилд. — Голяма част от тази европейска техника вече е старомодна, пък и производителите й почти са банкрутирали.

— Не вярвам това да има някакво особено значение — отвърна мрачно сър Джордж. — Непрестанно се говори, че една или друга държава е пред фалит, но в същото време тя продължава да си съществува. Трябва да ти призная, че финансите продължават да са абсолютна загадка за мен.

В очите на лорд Мейфилд проблесна насмешка. Сър Джордж Карингтън винаги се държеше като прям и честен стар морски вълк. Някои хора казваха, че това е съзнателно възприета поза.

Карингтън междувременно смени темата.

— Тази мисис Вандърлин е наистина привлекателна жена, нали? — попита с подчертана небрежност.

— Чудиш се какво прави тук, така ли? — отвърна му с въпрос лорд Мейфилд.

Виждаше се, че му е забавно.

— А, не, моля те — отвърна Карингтън. Изглеждаше леко смутен.

— Чудеше се, Джордж, не го усуквай. Признай си, че умуваше дали не съм последната й жертва.

— Ще призная, че присъствието й тук именно в този уикенд ми се видя мъничко странно — произнесе бавно Карингтън.

Лорд Мейфилд кимна с разбиране.

— Където има леш, сбират се лешояди. Съвсем определено имаме леш, така че бихме могли да приемем мисис Вандърлин като лешояд номер едно.

— Какво ти е известно за тази жена? — попита сопнато командващият авиацията.

Лорд Мейфилд отряза края на една пура, внимателно я запали и, отмятайки глава назад, отговори подчертано ясно.

— Какво ми е известно за мисис Вандърлин ли? Знам, че е американска гражданка. Знам, че е имала трима съпрузи, съответно италианец, немец и руснак и че вследствие на това разполага с, както е прието да се казва, „връзки“ в тези три страни. Знам, че си купува много скъпи тоалети, живее в разкош и съществува известна неяснота относно източника на парите, които й позволяват да води такъв живот.

— Както виждам, Чарлз, твоите шпиони не са безделничили — промърмори ухилено сър Джордж Карингтън.

— Знам също така — продължи лорд Мейфилд, — че освен дето притежава прелъстителна красота мисис Вандърлин е чудесен събеседник и умее да изслушва с интерес това, което й се казва. Накратко, един мъж може да й разкаже всичко за работата си и през цялото време да остава с впечатлението, че това е изключително интересно на въпросната дама. Някои лекомислени млади офицери се поувлякоха в желанието си да бъдат интересни на дамата и вследствие на това пострада кариерата им. Разказали на мисис Вандърлин малко повече неща, отколкото е трябвало да си позволят. Почти всички нейни приятели са униформени. Миналата година е ходила да ловува в една местност, разположена в непосредствена близост до един от най-големите ни военни заводи, и приятелствата, които е завързала там, съвсем не са били на спортна основа. Накратко, мисис Вандърлин е много полезна за… — описа широк кръг във въздуха с пурата си — … хайде да не казваме за кого. Хайде да кажем само, че е полезна на една европейска държава. А може би и на повече от една европейска държава.

Карингтън дълбоко си пое дъх.

— Току-що махна голямо бреме от плещите ми, Чарлз.

— Да не би да си си помислил, че съм се поддал на песента на тази сирена? Драги ми Джордж, от стара коза яре съм и методите на мисис Вандърлин са твърде прозрачни за мен. Пък и хората приказват, че вече не е първа младост. Колкото до мен, младите командири на ескадрили може и да не забелязват, но аз съм вече на петдесет и шест. Любезни друже, след още четири години навярно ще се превърна в проклет старец, който по време на светски прояви ще търси единствено компанията на младите момичета, които за първи път се представят в обществото.

— Признавам, че сгреших — извини се Карингтън. — Работата е там, че ми се стори малко странно…

— Сторило ти се е малко странно присъствието й тук, на една интимна вечеря и то тъкмо в момента, когато заедно с теб трябва да проведем неофициален разговор относно откритие, което по всяка вероятност ще представлява революция във въздушната отбрана, нали така?

Сър Джордж Карингтън кимна утвърдително.

— Това е капан — рече лорд Мейфилд и се усмихна.

— Капан ли?

— Виждаш ли, Джордж, както се изразяват в шпионските филми, нямаме никакви доказателства. А такива ни трябват. Тази жена се е измъквала суха от водата при много по-големи прегрешения от сегашните й. Винаги е била внимателна, страшно внимателна. Знаем с какво се е занимавала, но не разполагаме с никакви конкретни доказателства. Затова и решихме да я примамим с нещо голямо.

— И това голямо нещо е документацията на новия бомбардировач, така ли?

— Точно така. Достатъчно голямо е, за да я накара да рискува и да се разкрие. Именно тогава ще я заловим!

Сър Джордж изсумтя и каза:

— Добре замислено. Предполагам, че така и трябва. Я си представи обаче, че тя не пожелае да рискува?

— Би било жалко — отвърна лорд Мейфилд и добави: — Но според мен ще рискува… — Стана от креслото и попита: — Не е ли време да се присъединим към дамите? Не би трябвало да лишаваме съпругата ти от удоволствието да поиграе бридж.

— Джулия прекалено много се вживява в този бридж — измърмори недоволно сър Джордж. — Обръща му твърде голямо внимание. Сто пъти съм й казвал, че не трябва да си позволява толкова големи залози. Но за съжаление тя е с твърде хазартна нагласа.

Сетне заобиколи масата, за да се присъедини към домакина.

— Надявам се планът ти да успее, Чарлз — добави сър Джордж на излизане от трапезарията.