Уилям Шекспир
Зимна приказка ^[0] (8)

Втора сцена

 

ЛЕОНТ

С дълбока скръб откриваме това

съдебно заседание, защото

във него обвиняема страна

е дъщеря на крал, съпруга наша,

и то от нас обичана, уви!

За никакво тиранство тук не може

да става дума, тъй като въпросът

разглежда се открито и ще следва

законния си път, додето стигне

до оправдание или присъда.

Да влезе обвиняемата!

 

СЛУЖИТЕЛ

По заповед на краля Хермиона

да се яви пред тоз законен съд

собственолично!

                Тишина!

 

ЛЕОНТ

                Да бъде

прочетен обвинителният акт!

 

СЛУЖИТЕЛ (чете)

„Ти, Хермиона, съпруга на достойния Леонт, крал на Сицилия, си обвинена в държавна измяна за това, че си прелюбодействала с Поликсен, крал на Бохемия, и участвала заедно с Камило в заговор, целящ да отнеме живота на твоя царствен съпруг, нашия владетел, краля, който заговор, бидейки отчасти разкрит от стечението на обстоятелствата, ти, Хермиона, нарушавайки съпружеска вярност и поданически дълг, си посъветвала и подпомогнала своите съзаклятници да избягат сред нощ, за да се спасят от наказанието.“

 

ХЕРМИОНА

Понеже всичко туй, което мога

да кажа тука, противоречи

на обвинението, а свидетел

друг нямам освен себе си, едва ли

ще има полза да твърдя пред вас:

„Невинна съм“; когато мойта честност

е смятана лъжлива, за лъжа

ще вземете и нейната защита.

И въпреки това, ако небето

отгоре гледа ни — а то ни гледа! —

аз твърдо вярвам в туй, че Клеветата

ще руменее пред Невинността

и че Насилието ще трепери

пред тихото Търпение. Кралю,

от всички тук вий знаете най-твърдо,

макар да го признавате най-малко,

че винаги била съм толкоз вярна

и непорочна, колкото сега съм

нещастна и злочеста. А такава

съм повече от всички героини

на древността, представяни със цел

да трогват зрителите. Погледнете:

една кралица с власт над половина

от трона на мъжа си, дъщеря на

велик владетел, майка на надежден

наследник на престол, стои и дрънка

в защита на живота и честта си

пред всекиго, комуто се прище

да дойде да я слуша! За живота

милея толкоз, колкото човек

милее за скръбта, която с радост

отхвърлил би; но честното си име

в наследство ще оставя и за него

едничко боря се! Към съвестта ви

отправям зов: преди да ни гостува

крал Поликсен, какво бе мойто място

в сърцето ви и със какво го бях

спечелила? А след като дойде той,

какво извърших толкова нередно,

та тук съм днес? Ако на йота само

закона на честта съм нарушила

или показала съм — в дело, в мисъл —

към туй наклонност, каменни да станат

сърцата на присъстващите тук,

най-близкият ми сродник да извика

„Пфу, срам!“ над гроба ми!

 

ЛЕОНТ

                Не помня случай

безсрамието, със което някой

е газел във разврата, след това

да му е липсвало, та да не може

да отрече срама си!

 

ХЕРМИОНА

                Тук сте прав,

но поговорката ви, господарю,

за мен не се отнася!

 

ЛЕОНТ

                Вий не щете

да я приемете!

 

ХЕРМИОНА

                Приемам всичко,

което вий наричате вина,

но не и повече: за Поликсен,

когото съм обичала — признавам,

обичах го, но както той бе в право

от мене да изисква и със обич,

която подобаваше на дама

със моя сан; каквато — да, такава,

и друга никаква! — каквато вие

сам искахте от мен да му показвам,

така че моят отказ би бил дързост

към вас самия и неблагодарност

към госта ви, чиято обич — знаех, —

във детството продумала за пръв път,

бе дала дума, че ще бъде ваша!

А колкото до заговора, аз

не знам вкуса му и да ми го бяха

поднесли вече сготвен, пак не бих го

опитала! Едно аз знам: Камило

бе честен мъж, а по каква причина

избягал е от двора ви, това

и боговете няма да ви кажат,

ако не знаят повече от мен!

 

ЛЕОНТ

За бягството му знаели сте вие,

тъй както и за туй, което после

е трябвало да сторите!

 

ХЕРМИОНА

                        Кралю,

езикът ви за мен е непонятен.

Направил сте живота ми мишена

на своето бълнуване и аз

на вас го предоставям.

 

ЛЕОНТ

                Значи тъй —

бълнувал съм греха ви. Това пале

от Поликсен и то е сън. Тъй както

преди — подобно всички като вас —

без капка свян били сте, тъй сега сте

без капка истина! Но няма полза

от туй усукване, защото както

прокуден бе законно твоят изрод,

понеже нямаше баща за него

(и за това вината всъщност беше

пак твоя повече!), така и ти

закона на страната ще усетиш

и знай, че той ти обещава смърт

във най-добрия случай!

 

ХЕРМИОНА

                Господарю,

пестете си заплахите! Тоз ужас,

със който стряскате ме, е за мене

жадуван блян. Животът вече няма

с какво да ме зарадва: обичта ви,

украсата на дните си, аз чувствам

загубена, макар и да не зная

защо и как! До втората ми радост

и първа на плътта ми не ме пускат

като заразна! Третата и сетна

утеха моя, в черен час родена,

с невинно мляко в устица невинна

отскубнаха от майчината гръд

и пратиха на гибел! Мен самата

на път и кръстопът провъзгласяват

за блудница; със ненаситна злоба

отказва ми се отдихът, дължим

на всякоя родилка; и накрая

довлечена бях тук, на съд открит,

безсилна още! Е, сега кажете,

какво добро предлага ми животът,

та от смъртта да бягам? И така,

съдете ме, но казвам ви — и не

зарад живота си, за мен по-евтин

от сламка даже, а зарад честта си,

която искам чиста, — ако бъда

призната за виновна по догадки,

без улики, по-силни от онези,

които ражда вашата ревнивост,

това ще е насилие, не съд!

Почтени старци, аз се позовавам

на висшия оракул. Аполон

да бъде съдник мой!

 

БЛАГОРОДНИК

                Таз ваша просба

е правилна. Да бъдат огласени

словата на оракула!

 

ХЕРМИОНА

                Баща ми

бе император на Русия — о,

да беше жив, да зърне дъщеря си

тъй съдена; да види глъбината

на нейната беда, но пак с очи

на състрадание, не, не на мъст!

 

СЛУЖИТЕЛ

Вий двамата, Дион и Клеомен,

над меча на закона дайте клетва,

че сте били във Делфос и оттам

ни носите словата съкровени

на Аполон, поети от ръцете

на главния му жрец, и че не сте им

разчупили печата и прочели

свещения им отговор!

 

КЛЕОМЕН и ДИОН

                Кълнем се!

 

ЛЕОНТ

Печата разчупете и четете!

 

СЛУЖИТЕЛ (чете)

„Хермиона е честна, Поликсен — безупречен, Камило — верен поданик, Леонт — ревнив наследник. Детето е законно заченато и кралят не ще има наследник, ако загубеното не бъде намерено.“

 

БЛАГОРОДНИЦИТЕ

Да славим Аполона!

 

ХЕРМИОНА

                Слава! Слава!

 

ЛЕОНТ

Добре ли го прочете?

 

СЛУЖИТЕЛ

                Да, кралю.

Тъй както е написано.

 

ЛЕОНТ

                        Лъжа е!

Съдът ще продължи! Това е чиста

измислица!

 

СЛУГАТА

                Къде е кралят? Кралят!

 

ЛЕОНТ

Какво е станало?

 

СЛУГАТА

                О, ваша светлост,

ще ме намразите след мойта вест!

Синът ви, принцът, от печал и мъка

по майка си издъхна!

 

ЛЕОНТ

                Как?

 

СЛУГАТА

                        Умря!

 

ЛЕОНТ

Това е Аполоновият гняв!

Небето ме наказва зарад мойта

несправедливост! О!

                Какво й стана?

 

ПАУЛИНА

Ах, тази вест бе гибелна за нея!

Тя свършва!

 

ЛЕОНТ

                Отнесете я в леглото!

Сърцето й е само угнетено.

Ще се поправи. Ах, премного вярвах

на свойте подозрения! Госпожи,

към свойта господарка приложете

най-нежните лекарства!

                        Аполоне,

прости кощунството ми срещу твоя

велик оракул! Аз ще искам прошка

от Поликсен, отново ще привържа

към себе си кралицата, ще върна

Камило, за когото тук признавам,

че мъж добър и честен е, защото,

подтикнат от страстта си на ревнивец

към кръвожадни мисли, аз чрез него

поисках да отровя своя пръв

приятел Поликсен; което нещо

би станало, ако Камило мъдро

не бе забавил моята припряност,

макар че аз пришпорвах го да действа

с награди и заплахи! Благороден

и изтъкан от милост, той разкрил е

кроежа ми пред моя царствен гост

и тука положение оставил —

високо, знаете, — се е предал

на случая с едничкото богатство

на свойта чест. Ах, колко тя блести

пред моята ръжда! Как дваж по-черен

пред него ставам аз!

 

ПАУЛИНА

                О, мрачен ден!

Срежете връзките ми, че от напън

сърцето ми, усещам, ще се пръсне!

 

БЛАГОРОДНИК

Какво ви е, мадам?

 

ПАУЛИНА

                Какви най-страшни,

тиранино, какви най-тънки мъки

за мен ще изнамериш? Клещи? Стеги?

Ще ме дереш на живо? Ще ме пържиш

в олово или в масло? Коя болка

добра за мен ще сметнеш, като всяка

от мойте думи, зная, ще те хвърли

в най-страшен гняв? Тоз твой тирански дух,

сдружен с приумиците ти ревниви —

детинщини, каквито и децата

не могат да измислят! — гледай, виж го

какво направил е и от това

побъркай се, напълно полудей,

защото всичките ти досегашни

безумства са шега пред туй последно!

Това, че измени на Поликсена,

бе нищо — само знак, че и за луд си

непостоянен и към туй ужасно

неблагодарен! Дреболийка беше

и подлият ти опит да отровиш

честта на благородния Камило

с кралеубийство! Все простъпки леки

пред следващия ужас! И към тях

бих вписала и туй, че заповяда

да хвърлят малката ти дъщеричка

на враните — нищожен грях, макар че

и дяволът, преди да го извърши,

пролял би сълзи из очи от огън!

И също тъй не бих могла да кажа,

че пряко си виновен за смъртта

на младия ни принц, чиято чест,

несъразмерна с крехката му възраст,

разби сърцето му, узнало как

един жесток безумец позори

невинната му майка; не, за туй

не ти си отговорен! Но това

последното!… О, господа, когато

го изрека, плачете и ридайте:

кралицата, добрата ни кралица —

тъй милата, тъй нежната — издъхна!

И отмъщението за смъртта й

се бави още!

 

БЛАГОРОДНИЦИТЕ

                Как? Не е възможно!

 

ПАУЛИНА

Умря — ви казвам! Мъртва е — кълна се!

И ако ни на дума, ни на клетва

не вярвате, вървете и я вижте

и някой стори ли да придобият

цвят устните й, погледът й — блясък,

гръдта й — дъх, и кожата — топлик,

от Бог ще го почитам по-високо!

Но ти, палачо, ти недей се кая —

премного тежко е това, което

си сторил, за да можеш да го духнеш

с въздишки късни! Затова ридай,

но без надежда! Хиляди години

бос, гол, на колене, във пост суров,

на ледна канара сред зимен вихър

не ще изпросят от небето с милост

към тебе да погледне!

 

ЛЕОНТ

                Още! Още!

Каквото и да кажеш, ще е малко!

Заслужил съм от всичките езици

най-острото да чуя!

 

БЛАГОРОДНИК

                Замълчете!

Дори и да сте права, пак речта ви

е прекомерно дръзка.

 

ПАУЛИНА

                Искам прошка!

Когато разбера, че съм сгрешила,

аз винаги разкайвам се. Уви,

нали съм си жена — говорих малко

прибързано. Личи си, че е трогнат

дълбоко в благородната си същност…

Непоправимото не заслужава

да се скърби за него. Не тъжете,

че просих от небето мъст за вас —

по-скоро накажете ме, задето

припомних ви неща, които вие

ще трябва да забравите! Кралю,

добри ми господарю, извинете

една глупачка за това, че тя

от обич към жена ви… Пак сглупих!

Не, няма вече да я споменавам!

И няма — за децата ви! Тъй както

и за мъжа ми, също тъй загубен!

Кълна се, няма думица да кажа

за всички тях!

 

ЛЕОНТ

                Ти правдата ми каза,

а тя за мен е по-добра от тези

слова на състрадание. Води ме

при мъртвите тела на мойте скъпи

жена и син! Общ гроб ще имат те

и той — за срам мой вечен — ще разказва

какво ги е убило. Всеки ден

параклиса му аз ще посещавам

и плач да ръся там ще бъде мойто

едничко облекчение в живота.

Додето сили имам, тоз обред

най-строго ще извършвам. Отведи ме

при двойната ми скръб!