Уилям Шекспир
Зимна приказка ^[0] (12)

Трета сцена

 

АВТОЛИК (пее)

        „Когато лик покаже нарциса

        и дрозд зачурулика —

        ехей! — и юноши, и старци са

        съгрети от топлика!

        И мамят край плета чаршафите

        сърцето ми крадливо —

        — ехей! — защото даже графът е

        щастлив пред канче пиво!

        И всяко «тирили» на птичка ме

        издига в небесата —

        ехей! — когато се боричкаме

        с девойчето в тревата!“

Бях на служба при принц Флоризел и се обличах тогава в кадифе първо качество, но понастоящем съм в доживотен отпуск…

        „Но що от туй! Щом грейне месеца,

        за сън селякът ляга,

        а пътищата сто и десет са

        пред волния бродяга.

        А пък понеже калайджията

        с торба законно скита,

        то тя, щом пипнат ме за шията,

        ми служи за защита!“

Аз съм по чаршафите. Щом ястребът гнезди, прането си варди! Баща ми ме е кръстил на името на крадливия Автолик^[1], понеже се бил пръкнал — като сина си — под знака на Меркурий и си падаше по задигането на незначителни дреболийки. Заровете и фльорците ме докараха до тези одеяния, а изворът на доходите ми е благословеното мошеничество. Бесилките и тоягите растат твърде нагъсто край пътя на пладнешкия разбойник, а пък аз за отвъдния живот пет пари не давам, но от боя и въжето ме е страх… Ха, плячка, плячка!

 

ГЛАМЧО

Чакай сега! Единайсет брави дават една бала вълна. По лира и нещо балата. Ако острижем хиляда и петстотин, колко пара ще вземем?

 

АВТОЛИК (настрани)

Само да издържи примката, пъдпъдъчето е мое!

 

ГЛАМЧО

Не мога да го сметна без камъчета. Чакай да видим какво трябва да купя за празника на стригачите! Три фунта захар; пет фунта стафиди; ориз… защо й е дотрябвал ориз на тази моя сестричка? Нали я направи татко домакиня на празника — сега мярка не знае! Приготвила ми е двайсе и четири букета за стригачите (вярно, до един първи певци, майстори на песните за три гласа; ама гласовете им са все от ниските. Само един пуританин има сред тях, който гъгне псалмите си изтънко като гайда)… Освен това шафран за крушовия сладкиш, карамфил, фурми… не, фурми няма, не ми е писала… индийски орехчета — седем; едно-две коренчета джинджифил — но тях ще ги взема без пари, в придавка — четири фунта сушени сливи и четири фунта сухо грозде…

 

АВТОЛИК (гърчи се на земята)

О, да не бях се раждал!

 

ГЛАМЧО

Господи, помилуй!

 

АВТОЛИК

Помощ, помощ! Само ми смъкнете тези дрипи и да умра, да умра!

 

ГЛАМЧО

О, бедни голтако, на тебе ти трябва не тях да смъкваш, а други да трупаш отгоре им.

 

АВТОЛИК

О, господине, тези гадни дрехи ме мъчат повече от ударите, които получих, а те бяха сто хиляди и хем здрави!

 

ГЛАМЧО

Сто хиляди? Ами че толкоз бой не е малко нещо! И кой те би?

 

АВТОЛИК

Един разбойник, господине! Преби ме и ме обра! Взе ми парите и дрехите и ми навлече тези гадни парцали!

 

ГЛАМЧО

На кон ли беше или пеш?

 

АВТОЛИК

Пеш, господине, пеш.

 

ГЛАМЧО

То си личи, че е бил от пешите. Тази дреха, за да бъде от конник, би трябвало да е видяла доста служба. Дай ръка да ти помогна. Хайде, давай!

 

АВТОЛИК

Ох, по-полека, господине!

 

ГЛАМЧО

Ах, нещастник!

 

АВТОЛИК

По-полека, господине! Май ми е изкълчена плешката.

 

ГЛАМЧО

Сега как е? Можеш ли да стоиш прав?

 

АВТОЛИК

По-полека, мили господине! Ха, така! Ох, по-полека! Оказахте ми голяма услуга.

 

ГЛАМЧО

Трябват ли ти пари? Да ти дам малко?

 

АВТОЛИК

Не! Не, господине! По никакъв начин! Умолявам ви! Имам един роднина — миля няма оттук, — при него отивах. Той ще ми даде и пари, и всичко. Не ми предлагайте пари, моля ви се, обиждате ме!

 

ГЛАМЧО

И що за човек беше тоя, дето ви ограби?

 

АВТОЛИК

Един негодник, господине, когото съм виждал да върти комарджийски игри по съборите. Беше по едно време на служба при принца, но после, не помня за каква негова добродетел, но във всеки случай знам, че го нашибаха с камшик и го прогониха от двора.

 

ГЛАМЧО

Искате да кажете „за какъв порок“. В двора не гонят добродетелите с камшик. Напротив, коткат ги, за да останат, но те все пак не се застояват.

 

АВТОЛИК

Да, „порок“ исках да кажа. Добре го зная аз него! След това разиграваше маймуни, беше по едно време пристав, после скалъпи някакъв куклен театър и представляваше блудния син, а сетне се ожени за една вдовица на калайджия, живее съвсем близо до моите имоти, и като изреди всички мошенически занаяти, най-после се спря на чистото разбойничество. Автолик му викат.

 

ГЛАМЧО

Ах, проклетникът! Значи той е бил! Крадец не, ами оттатък, честна дума! Където има празник, панаир или борби на мечки^[2] — там е и той!

 

АВТОЛИК

Точно така! Той беше. Той, тоя негодник, ме нареди така!

 

ГЛАМЧО

Няма по-голям пъзльо от него в цяла Бохемия. Ако го бяхте погледнали накриво и заплюли, щеше да офейка.

 

АВТОЛИК

Трябва да ви призная, господине, че не съм много войнствен. Плашлив съм си от рождение и той го е знаел навярно.

 

ГЛАМЧО

Сега как сте?

 

АВТОЛИК

Много по-добре от преди. Мога вече да се държа и да вървя. Дори мога да се сбогувам с вас и да поема полека към дома на моя роднина.

 

ГЛАМЧО

Да ви изведа ли до пътя?

 

АВТОЛИК

Няма нужда, милостиви господине, няма никаква нужда!

 

ГЛАМЧО

Тогава сбогом! Имам да купувам подправки за празника на стриганите!

 

АВТОЛИК

На добър път, любезни господине!… Твоята кесия не се е затичала да ти купува подправки… Аз и на празника ви ще дойда и ако днешният фокус не роди още един и не острижа стриганите ви като овце, да ме зачеркнат от списъка на вагабонтите и да ме зачислят сред честните люде!

        „Крачѝ, крачѝ, че щом си весел,

        минаваш двеста мили,

        а нос когато си повесил,

        след две загубваш сили!“