Уилям Шекспир
Зимна приказка ^[0] (3)

Втора сцена

 

ПОЛИКСЕН

Овчарят е зачеркнал девет смени

на влажното светило^[1], откак ние

престола си оставихме опразнен;

и толкоз време още да изпълним

със благодарности, пак в дълг пред вас

ще си заминем, братко. Затова,

като със нула, сложена във дясно,

с едно-единствено „Благодарим ви!“

ще умножим ний хилядите други,

изречени пред него!

 

ЛЕОНТ

                Драги братко,

спестете си тез думи за деня

на тръгването си.

 

ПОЛИКСЕН

                Тоз ден е утре.

Гнетят ни страхове, че нещо може

да се е случило или родило

от нашето отсъствие. Дано

повеял ни във къщи леден вятър

не ни накара да си кажем: „Ах,

как прави сме били!“ Освен това

премного застояхме се и вече

сме в тежест вам.

 

ЛЕОНТ

                Ний имаме здрав гръб —

ще издържим, не бойте се!

 

ПОЛИКСЕН

                        Не, не!

 

ЛЕОНТ

Поне неделя още!

 

ПОЛИКСЕН

                Не, не, утре!

 

ЛЕОНТ

Тогава по средата! И не щем

да чуваме за откази!

 

ПОЛИКСЕН

                Не, братко,

не ме насилвайте! На тоя свят

от всички убеждаващи езици —

да, да, от всички! — вашият най-лесно

надвива ме. И би надвил и днес,

дори и срещу волята ми, стига

молбата ви да имаше причини.

Но грижите ме дърпат към дома —

ярем ще сте за мен, ако ме спрете

(простете думата), а пък за вас

товар ще бъда аз, ако остана.

Така че зарад двама ни, мой братко,

прощавайте!

 

ЛЕОНТ

                А моята кралица —

така без глас? Вмеси се!

 

ХЕРМИОНА

                        Господарю,

отлагах за когато гостът вече,

притиснат от молбите ви, ще почне

да се кълне, че няма да остане;

но вие молите го твърде хладно!

Кажете му, че всичко е добре

в Бохемия, че скорошна, от вчера,

е тази вест — и тъй ще го свалите

от коня му!

 

ЛЕОНТ

                Отлично, Хермиона!

 

ХЕРМИОНА

Да беше казал, че нетърпелив е

да зърне своя син и туй го тласка,

ний щяхме да го пуснем, не, а с хурки

оттука да го погнем!… Ваша светлост,

назаем ще ви искам седем дена.

Когато моят мъж ви бъде гост

в Бохемия, Бог чува, ще го пусна

цял месец да остане подир срока…

а, вярвайте, съпруже, ни една

съпруга не е любила мъжа си

грам повече от мен!… И тъй, кралю,

една неделя още?

 

ПОЛИКСЕН

                Не, мадам!

 

ХЕРМИОНА

Оставате!

 

ПОЛИКСЕН

                Повярвайте, не мога!

 

ХЕРМИОНА

„Повярвайте“? И с таз безсилна дума

се отървавате, когато аз,

да ми свалите и звездите с клетви,

ще продължа да казвам: „Останете!“

Повярвайте ми, няма да ви пуснем!

Едно „повярвайте“ на дама струва

едно на рицар. Още упорит сте?

Тогава знайте, ще ви задържа

като затворник и ще ми платите

на тръгване затворническа такса

наместо благодарности. Е, как?

Едно от двете, гост или затворник —

и аз използвам страшната ви клетва, —

„повярвайте“, ще бъдете!

 

ПОЛИКСЕН

                        Тогава

ваш гост, мадам. „Затворник“ предполага

грях спрямо вас, какъвто аз по-трудно

извършил бих, отколкото вий бихте

наказали!

 

ХЕРМИОНА

                И аз за вас ще бъда

не зъл ключар, а мила домакиня.

Е, хайде, разкажете ми сега

за всички пакости, които двама

сте вършили като деца с мъжа ми!

Немирници ли бяхте?

 

ПОЛИКСЕН

                Бяхме само

хлапета, вярващи, че като „днес“

ще бъдат всички „утре“ и че тъй

деца ще бъдем вечно.

 

ХЕРМИОНА

                Но навярно

от двама ви съпругът ми е бил

по-палавият, а?

 

ПОЛИКСЕН

                Не, ние бяхме

като близнета-агънца, които

под слънцето подскачат и поблейват,

разменяйки невинност за невинност.

Да вършим зло не знаехме и даже

не знаехме, че някои го вършат.

Ако кипежът на кръвта по-късно

не бе помътил тоз кристал детински,

за всички грехове, като изключим

наследствения^[2] само, смело бихме

могли да отговорим: „Невиновни!“

пред Господния съд.

 

ХЕРМИОНА

                Което значи,

че после малко сте се провинили,

така ли е?

 

ПОЛИКСЕН

                О, чиста господарко,

съблазните явиха се по-късно.

Във тез невръстни дни жена ми беше

детенце още, а и вий не бяхте

пленили още погледа на моя

приятел по игри.

 

ХЕРМИОНА

                Не, Боже мой!

Недейте продължава мисълта си,

че току-виж, със вашата кралица

излезем дяволки! Но тъй да бъде!

Съгласни сме за ваште грехове

да отговаряме, ако със нас

най-първо сте сгрешили и все с нас

след туй сте продължили да грешите,

без ни веднъж да сте грешили с други

освен със нас.

 

ЛЕОНТ

                Как, вече убеден?

 

ХЕРМИОНА

Остава, господарю.

 

ЛЕОНТ

                        А на мен

отказа ми. До днеска, Хермионо,

не си говорила така успешно

и с тъй чудесна цел.

 

ХЕРМИОНА

                Как, ни веднъж?

 

ЛЕОНТ

Един път само.

 

ХЕРМИОНА

                Значи досега

говорила съм два пъти със полза?

А първият кога е бил? Съпрузи,

тъпчете ни с похвали, като гъски

гоете ни! Безброй добри дела

загниват в семе, щом едно умре

неразгласено. Мъжките похвали

са платата за нас. Една целувка —

и ние ще пробягаме сто мили;

а няма да изминем нито десет

под шпората. Но на въпроса значи:

тоз днес е втори път. Кой бил е първи?

Уместната ми реч сега, ако

не съм ви зле разбрала, господарю,

е имала по-възрастна сестрица.

Дано и тя била е тъй добра!

Кога съм я изрекла. Много искам

по-скоро да я чуя!

 

ЛЕОНТ

                Беше то,

когато трите месеца, стипчиви

от твоето упорство, най-подире

се сгърчиха до смърт и ти ми даде

ръчицата си бяла със словата:

„Навеки ваша!“

 

ХЕРМИОНА

                Да, добра била е.

И в двата случая — така излиза —

постигнала съм хубави печалби:

съпруг завинаги и драг приятел

за още седмица.

 

ЛЕОНТ (настрани)

                Премного жар!

Тъй пламенно разменяне на дружби

напомня за разменяне на страсти!

Сърцето ми играе, ала не

от радост, не! Подобна близост може

да бъде плод на весел нрав, да иде

от живо чувство, от сърдечна щедрост

и да стои добре на този, който

я проявява. Би могла, съгласен!

Но да си галят дланите така,

да сплитат пръсти, както в тоя миг,

да си разменят, като в огледало,

усмивчици и да въздишат, сякаш

тръбят с ловджийски рогове смъртта

на бедния елен, не, туй е близост,

която, Бога ми, не се харесва

на моя разум и на мойто чело!…

Мамилий, ти мой син ли си?

 

МАМИЛИЙ

                        Да, татко.

 

ЛЕОНТ

Така, петлето ми! Да си ми живо!

Я, я се виж — нослето ти тече!

Говорят, че приличало на моя.

Ела да те избършем, капитане!

Рогатият добитък също трябва

да бъде чист! Да, трябва… Още свири

на цитра по дланта му!… Как си, мое

теленце мъничко? Нали си мойто

теленце, а?

 

МАМИЛИЙ

                Щом викате ми тъй.

 

ЛЕОНТ

Една муцунка още и два рога

на челото ти липсват, за да бъдеш

съвсем като баща си! А съм чувал

за теб да се приказва: „Туй детенце

одрало му е кожата!“ Жени!

Каквото дойде им, това говорят!

Но даже по-лъжливи да са те

от пролетния вятър, от водата,

от плащ, пребоядисван много пъти,

от заровете на играча, който

не знае твое-мое — и тогава

пак щеше да е вярно, че прилича

на мен това хлапенце! Погледни ме

с оченцата си модри, кавалере,

разбойнико чудесни, мръвко сладка

от мойта плът! Възможно ли е, а?

Таз самка, майка ти?… О, плътска страст,

ти целите пронизваш ни и правиш

възможно немислимото, тъй както

във сънищата става… Не! Как може?…

Щом с недействителното се спояваш

и с нищото дружиш — какво тогава

невероятно има в туй, че можеш

да се слепиш, да се чифтосаш с нещо,

което съществува? И туй точно —

без оглед на кое е позволено,

кое не е, ти вършиш го, и аз

го виждам, и умът ми е във треска,

челото ми набъбва!

 

ПОЛИКСЕН

                Какво става

със вашия съпруг?

 

ХЕРМИОНА

                Смутен изглежда.

 

ПОЛИКСЕН

Кралю, какво ви е? Какво се случи?

Не сте ли болен, братко?

 

ХЕРМИОНА

                        По вида ви

бих казала, че гневен сте на нещо.

Така ли е, съпруже?

 

ЛЕОНТ

                Ни най-малко.

Човек понякога издава свойта

природна мекота и се превръща

в забава за по-твърдите от него.

Загледан във чертите на сина си,

със двадесет и три години цели

назад се върнах и видях се малък

по къси гащички, в зелена дрешка

от кадифе, с кинжалче на колана,

облечено във ножница от кожа

като в намордниче, за да не хапе

(понеже украшенията често

оказват се опасни). Колко много

приличах на туй грахово зрънце,

на таз шушулка тук… Е, казвай, драги,

ще се оставяш ли да те подмятат,

щом станеш мъж?

 

МАМИЛИЙ

                Не! Няма! Ще се бия!

 

ЛЕОНТ

Брей, виж го ти! Желая ти успех!…

И вий ли, братко, сте по своя принц

луд толкоз, колкото навярно ние

изглеждаме по нашия?

 

ПОЛИКСЕН

                        За мене,

когато съм във къщи, той е всичко:

утеха, радост, грижа, занимавка,

сега приятел пръв — след миг зъл враг,

слуга, войник, съветник, използвач!

Денят през юли ми се вижда с него

по-къс от декемврийски! Той цери ме

със милия си чар от всички мисли,

сгъстяващи кръвта ми!

 

ЛЕОНТ

                        Този рицар

при мен извършва същото. Ний с него

ще поизбързаме, за да не пречим

на вашата беседа. Хермионо,

бъди любезна и заради мен

към госта ни! В Сицилия за него

най-ценното да бъде без цена!

След теб и тоз разбойник той е първи

наследник на сърцето ми, помни го!

 

ХЕРМИОНА

Ако ви трябваме, ще бъдем в парка.

Да чакаме ли нейде?

 

ЛЕОНТ

                Няма нужда.

Ще ви намеря, гдето и да сте.

Аз въдицата пуснал съм, макар че

не я усещат те!… Така, така!…

И как открито му поднася човка

с нахалство на съпруга, чийто мъж

се прави на наивник!

                Тъй. Поеха.

Рогат! Клонат! Чаталест! Ах, мръсница!

Играй, дете! И майка ти играе!

И аз играя също! Но една

тъй жалка роля, че ще ме изпратят

със свиркане до гроба! Смях и кикот

ще бъде упокойният ми звън!

Играй, момчето ми! На тоя свят —

или дълбоко мамя се — до днеска

е имало не малко рогоносци

и има не един и тука, който,

когато казвам туй, държи жена си

за лакътя и хич не подозира,

че в негово отсъствие съседът

е посещавал рибника му — някой

ухилен мистер Смешлю! — и ловил

по цели нощи в него!… Да, олеква,

щом знаеш, че и портите на други

били са, пряко волята им, често

отваряни за гости! Ако всички,

които имат шаващи жени,

го вземат надълбоко, то най-малко

една десета от света, помнете,

ще се избеси! Няма цяр за туй!

Една планета-сводница влияе^[3]

над този свят и действа тя навред,

където да погледнеш по земята!

За женско лоно няма барикади —

врагът през него влиза и излиза

с обози и муниции! Да, знайте,

безброй съпрузи носят тази болест,

а пък се мислят здрави… Казвай, чедо!

 

МАМИЛИЙ

На вас приличам, татко. Всички казват.

 

ЛЕОНТ

И туй е утешително… Я гледай!

Камило, тук ли си?

 

КАМИЛО

                Да, ваша светлост.

 

ЛЕОНТ

Върви играй, Мамилий, честни мъжо!

Камило, уважаемият гост

ще поостане малко.

 

КАМИЛО

                Но със мъка

залостихте му котвата, кралю.

Вий хвърляхте — тя връщаше се пак.

 

ЛЕОНТ

Усети ли го?

 

КАМИЛО

                С доводи все нови

отхвърляше той вашите молби.

 

ЛЕОНТ

И ти го забеляза?

                Вече почна!

Следят ме, шушнат си: „А кралят — хе!“

Далече са отишли, щом и аз —

последният — прозрял съм го… Камило,

кажи ми, според теб защо все пак

остана той?

 

КАМИЛО

                Защото го помоли

добрата ни кралица.

 

ЛЕОНТ

                По-добре

„кралицата“ и толкоз. Туй „добрата“

не е добро за случая. Кажи ми,

подушил ли е някой освен тебе

за тази работа? Защото ти

си с мозък, който повече попива

от мозъка на средния глупак.

Дали еднички твоите подобни

са го разбрали? Единици само

със остър взор? По-долните трапези

са още слепи може би — как мислиш —

за всичко туй?

 

КАМИЛО

                „За всичко туй“, кралю?

Аз мисля, повечето в двора знаят,

че гостът ни остава.

 

ЛЕОНТ

                Че „какво“?

 

КАМИЛО

Че гостът ни остава.

 

ЛЕОНТ

                        А защо

остава той?

 

КАМИЛО

                За да достави радост

на ваша светлост и задоволи

молбите на кралицата.

 

ЛЕОНТ

                        „Молбите“?

„Да я задоволи“ — виж, туй е точно.

Камило, аз най-скришните си тайни

разкривал съм пред теб; като свещеник

ти чистеше сърцето ми от злото

и аз си тръгвах, грешник причестен,

с олекнал дух, но виждам, че — уви —

измамил си ме; твойта чест, Камило,

привидна е била!

 

КАМИЛО

                Опазил Бог!

 

ЛЕОНТ

Повтарям го: без чест си или ако

я притежаваш, то тогаз си, значи,

страхливец, който жилките пресича

на свойта чест, за да не припка много

във пътя, задължителен за нея;

или слуга си, който, пуснал корен

в доверието ми, нехайно гледа

на своя дълг; или глупак си — виждаш

какво голямо нещо е на карта,

но казваш: „Дреболия!“

 

КАМИЛО

                Ваша светлост,

навярно съм страхлив, нехаен, глупав.

У всекиго тез три са налице

и все веднъж, сред хиляди постъпки,

той рано или късно проявява

нехайство, глупост, страх. Ако съм бил

нехаен спрямо вашите дела,

от глупост е било; ако на глупав

съм се преструвал някога, това пък

било е от нехайство, непрозряло

последствията си; ако невярващ

в добрия изход, съм се побоял

да сторя нещо, чийто резултат

след туй доказал е, че съм грешил

с бездействието си, то туй било е

страх, свойствен на най-мъдрия. Кралю,

това са недостатъци простими

и често съвместими с честността.

Аз моля, ваша светлост, назовете

простъпката ми, ако аз от нея

се отрека, тя, значи, не е моя.

 

ЛЕОНТ

Добре тогава. Слушай ме, Камило:

нима не си видял (но не, видял си,

освен ако са очните ти лещи

от рог на мамен мъж!), не си ли чул

(но чул си — пред такава явна гледка

мълвата не мълчи!) или помислил

(защото, който туй не си помисли,

изобщо няма мисъл!), че жена ми

ме лъже, шава, кръшка! Ако ти

признаеш туй (а иначе ще трябва

да отречеш, че си човек с човешки

очи, уши и мозък!), ако ти

признаеш го, ще кажеш с мен, че тя е

кобила панаирска, мръсна кучка,

по-долна от най-долната краварка,

която спи с мъже в безбрачно ложе!

Това кажи и после оправдай я!

 

КАМИЛО

Не мога да остана ням слушател,

когато моята кралица бива

охулвана така! Мой първи дълг е

да защитя честта й. Ни веднъж,

кралю, не сте изричал думи, толкоз

учудващи във вашите уста,

които да повторя ще е грях

ужасен като този, който вие

с тях вършите, дори и да са верни!

 

ЛЕОНТ

А да си шепнат тайничко е нищо?

Със бузи да се галят? Нос до нос?

Галопа на смеха да спират в миг

с въздишка (верен признак, че честта

на път е да отстъпи)? Крак връз крак

да мятат постоянно, да се гушат

по скритните местенца? Да желаят

часът да е минута, денят — нощ,

и всички, освен тях, да бъдат слепи,

с пердета на очите, та по светло

да могат да мърсуват? Туй е нищо?

Тогава този свят със всичко в него

е нищо, този свод небесен — нищо,

жена ми — нищо, гостенинът — нищо

и нищо няма в тези всички „нищо“,

щом всичко туй е нищо!

 

КАМИЛО

                        Господарю,

лекувайте, дорде е още време,

таз болна своя мисъл — тя е пълна

с опасности!

 

ЛЕОНТ

                И тъй да е, аз прав съм!

 

КАМИЛО

Не сте, кралю!

 

ЛЕОНТ

                Съм! Съм! Ти лъжеш! Лъжеш!

Аз мразя те, Камило, и ти казвам,

че или си подлец, или глупак,

или безволник, който се мотае

между добро и зло и гледа само

да поспечели време! Ако беше

отровена кръвта й, както е

душата й, тя щеше да е мъртва

след четвърт час!

 

КАМИЛО

                И кой я е отровил?

 

ЛЕОНТ

Кой може освен тоз, на чийто врат

увиснала е като медальонче?

Бохемецът, с когото, ако имах

добри слуги, да бдят за мойта чест,

тъй както бдят за своята изгода,

те щяха да направят туй, което

на него би попречило да прави

онуй, по другото! Да, да, ти, който

си негов виночерпец и комуто,

макар да бе дошъл от низините,

аз дадох сан и почит, за когото

срамът ми на съпруг е явен, както

земята за небето, ти могъл би

да му приготвиш питие, което

ще го приспи навеки, а за мене

ще бъде лек живителен!

 

КАМИЛО

                        Кралю,

аз мога да го сторя, при това

не с бързо действие, а в малки дози,

които с нищо няма да подсказват

отравяне; ала не ща да вярвам,

че е възможно във честта на мойта

високоуважавана кралица

да има толкоз грозна пукнатина!

Обичах ви…

 

ЛЕОНТ

                Като не щеш да вярваш,

върви във пъкъла! Нима ме мислиш

с дотам помътен ум, дотам побъркан,

че сам да си измислям тоз позор?

Да си мърся постелята, която,

щом чиста е, ни носи сладък сън,

а, опетнена, е коприва, тръне,

гнездо на стършели; в позор да хвърля

кръвта на принца, своя син, когото

аз считам свой, обичам като свой;

туй всичко — как си мислиш, — без да имам

сериозни доводи? Кой би могъл

дотам да пощръклее?

 

КАМИЛО

                        Господарю,

аз трябва да ви вярвам и ви вярвам

и ще изпратя там, където трябва,

Бохемеца, но щом го отстраним,

бъдете към кралицата ни, моля,

какъвто бяхте, заради доброто

на своя син и за да пресечете

езиците във кралските дворци,

с които сте в съюз!

 

ЛЕОНТ

                Тоз твой съвет

съвпада с мойта мисъл: няма външно

да накърня честта й.

 

КАМИЛО

                Щом е тъй,

вървете, ваша светлост, и бъдете

радушен с двамата като на празник!

Аз негов виночерпец съм и нека

не бъда ваш служител, ако мойте

напитки не го свършат!

 

ЛЕОНТ

                Туй е всичко.

Извършиш ли го, имаш половина

от моето сърце; не го ли сториш,

сам свойто презполвяваш!

 

КАМИЛО

                        Знам, кралю!

 

ЛЕОНТ

Пък аз ще съм радушен с тях, тъй както

съветваш ме.

 

КАМИЛО

                Горката ни кралица!

И аз горкият! Трябва да отровя

добрия Поликсен, за да съм предан

на този господар, дотам изменник

към себе си, че иска да направи

такива и слугите си! Туй дело

ще ме издигне; но дори да знаех,

че хиляди убийци на крале

са преуспявали, аз пак не бих

извършил грях подобен! А понеже

ни камък, ни метал, ни пергамент

не помнят такъв случай, ще извърша

измяната към крал, за да избягна

кралеубийството. Друг изход няма —

ще трябва да избягам, инак зле съм,

каквото и решение да взема.

Светете ми, звезди благоприятни!…

Бохемецът пристига!

 

ПОЛИКСЕН

                Чудно нещо!

Любезността към мене спада сякаш.

Не ми говори… Добър ден, Камило!

 

КАМИЛО

Здравейте, ваша светлост!

 

ПОЛИКСЕН

                        Нещо ново?

 

КАМИЛО

Не, ваша светлост.

 

ПОЛИКСЕН

                Кралят ви е мрачен,

като че ли загубил е най-малко

една провинция, и то любима!

Току-що срещнах го и поздравих го

по правилата на учтивостта,

а той от мен отмести свъсен поглед

и свил надменно устни, ме остави

да мисля от какво е таз промяна

в държанието му. Как вий, Камило,

я бихте изтълкували?

 

КАМИЛО

                Не смея

да зная, ваша светлост.

 

ПОЛИКСЕН

                        Как така?

Не ви разбрах. Не смеете какво?

„Да знаете“? Или „да споделите

с мен туй, което знаете“? Май туй е,

защото нещо знае ли човек,

то знае го и глупост е да казва:

„Не смея да го зная.“ Не, Камило,

ликът ви изменен е огледало,

в което виждам, че е променен

и моят лик. Усещам, че щом тъй е,

причината за всички тез промени

се крие в мен.

 

КАМИЛО

                В двореца пъпли болест,

която мъчи някого. Каква е,

не мога да ви кажа, ала вие,

макар сам здрав, разнасяте я.

 

ПОЛИКСЕН

                        Аз?

Недейте ми приписва смъртоносни

очи на базилиск^[4]! От тез, които

поглеждал съм, със хиляди до днеска

са преуспявали и ни един

не знам да е умрял. Камило, вий сте

безспорен благородник и при туй

със знания и опитност, които

ни правят благородни не по-малко

от титулуваните имена,

получени в наследство. Аз ви моля,

ако узнал сте нещо, за което

би трябвало да бъда известен,

недейте го огражда от слуха ми

с мълчание!

 

КАМИЛО

                Не мога да го кажа.

 

ПОЛИКСЕН

Сам здрав да бъда, а да сея болест?

Камило мой, ти трябва да ми кажеш

коя е тя! Заклевам те, човече,

във всички задължения, които

честта налага ни — и между тях

това да ми отвърнеш на въпроса

не е от най-последните! — кажи ми:

Какво заплашва ме? Къде е то?

Далече? Близко? Как да го избягна,

ако възможно е, и ако не,

то как да го посрещна?

 

КАМИЛО

                        Господарю,

ще ви го кажа, тъй като честта ми

бе тука призована, при това

от едного, чиято чест ценя.

Съвета ми последвайте, и то

без бавене, защото инак двама

сме свършени и можем да си кажем:

„Спокойна нощ!“

 

ПОЛИКСЕН

                Нататък! Продължавай

 

КАМИЛО

Аз имам заповед да ви убия!

 

ПОЛИКСЕН

Как? От кого?

 

КАМИЛО

                От краля.

 

ПОЛИКСЕН

                        Но защо?

 

КАМИЛО

Той мисли — не, не мисли, а кълне се,

като че ли видял ви е и даже

подтикнал ви е сам, — че вий греховно

докоснал сте кралицата!

 

ПОЛИКСЕН

                        Кой? Аз?

Ако е вярно, кралската ми кръв

да се втвърди във мерзостен съсирек;

навеки да привържат мойто име

към името на Божия предател;

да се превърне чистата ми слава

във смрад, която, дето ида, тъй

да блъсва най-безчувствената ноздра,

че хората от мене да се дърпат —

не, в страх да бягат! — както от най-злата

зараза, за която до ден-днешен

са чули или чели!

 

КАМИЛО

                Няма полза!

Да призовете поотделно всички

звезди на туй небе със всички техни

въздействия, не ще го отървете

от мисълта му! Колкото морето

възможно е да бъде отклонено

от лунната повеля^[5], толкоз може

да се поклати с доводи и клетви

постройката на неговата лудост,

която се крепи на убеденост

със доживотен срок!

 

ПОЛИКСЕН

                Но от какво

поникнало е туй?

 

КАМИЛО

                Не знам, но знам,

че по-полезно е да се избегне

поникналото, вместо да се търси

кой как го е посял. Затуй, кралю,

ако дадете вяра на честта ми,

затворена във тази плът, която

в залог ви давам — таз нощ на път!

Аз хората от свитата ви тайно

ще известя за туй и поотделно

през разни порти ще ги изведа

извън града. А колкото до мене,

към вас привързвам своята съдба,

която тук — след туй, което сторих —

ще бъде смърт. Недейте се съмнява!

Кълна се във предците си, че казвам

самата правда, но ако речете

открито да разчиствате въпроса,

ще се отметна и тогава вие

ще бъдете не по-добре от оня,

над чийто врат виси присъда кралска,

скрепена с гневна клетва.

 

ПОЛИКСЕН

                        Аз ти вярвам!

Прочетох му сърцето през очите!

Ръка ми дай! Кормчия ми стани

и винаги ще бъдем неразделни!

От два дни мойте кораби ме чакат,

готови за отплаване. Понеже

предметът на таз ревност е безценен,

ще бъде тя огромна; и понеже

тоз, който я изпитва, е могъщ

ще бъде безгранична; а понеже

ще мисли, че погаврил се е с него

приятелят му пръв, то мъст ще търси

безжалостна! Страхът ме помрачава!

Дано туй бързо тръгване помогне

на мен и на кралицата, виновна

за неговата обич, но невинна

в съмненията му! Върви, Камило!

Ще те почитам като втор баща,

измъкнеш ли живота ми оттука!

 

КАМИЛО

Ключовете на всички градски порти

са в моя власт. Аз моля ваша светлост

да не пропуска миг! След мен, веднага!