Уилям Шекспир
Хенри VI. Втора част ^[0] (23)

Първа сцена

 

ЙОРК

И ето, Йорк се връща от Ирландско,

за да поиска своите права

и да свали английската корона

от слабосилната глава на Хенри.

Камбани, бийте, лумвайте огньове,

за среща на законния монарх!

O, sancta majestas^[65], кой мило-драго

за теб не ще даде? Глава да скланя

тоз, който не умее да командва!

Ръката ми създадена е само

за да докосва злато, но не мога

да претворявам в дело своите думи,

додето нямам жезъл или меч

да им прибавят тежест. И кълна се,

аз тоя жезъл кралски ще го имам,

и то с французки лилии^[66] окичен!

Ха, Бъкингам! Дошъл е да ме спира.

От краля сигурно… Ще се преструвам.

 

БЪКИНГАМ

Добре дошъл, ако с добро дошъл си,

мой драги Йорк!

 

ЙОРК

                Благодаря ти, Хъмфри.

Изпраща ли те някой или идеш

по своя воля?

 

БЪКИНГАМ

                Пратен съм от Хенри,

могъщия ни крал, за да узная

какъв е този поход в мирно време

и как посмял е поданикът негов,

престъпвайки васалската си клетва,

войници своеволно да набира

и стига с тях тъй близо до двореца.

 

ЙОРК (настрани)

От гняв почти не мога да говоря!

Скали бих къртил, камъни — разсичал,

така ме разяряват тези думи!

Като Аякс^[67] готов съм над говеда

гнева си да изливам! Аз от него

по̀ крал по кръв съм, по̀ съм крал по вид,

по̀ крал — по мисли, а пък трябва, на,

известно време да му правя вятър,

додето аз по-слаб съм, той — по-силен!…

Прости ми, Бъкингам, че те накарах

да чакаш моя отговор тъй дълго;

дълбока скръб помъти моя разум.

Повел съм таз войска, за да спася

монарха ни от гибелната близост

на гордия предател Съмърсет,

опасен за държавата и трона.

 

БЪКИНГАМ

Премного върху себе си поемаш,

но ако нищо друго не целиш,

знай, кралят твойто искане прие

и дукът Съмърсет е вече в Тауър.

 

ЙОРК

И пленник е във него, дума даваш?

 

БЪКИНГАМ

И пленник е във него, дума давам!

 

ЙОРК

Тогаз разпускам своята войска!…

Свободни сте, бойци! Благодаря ви!

За плащане и всичко друго — утре

бъдете на полето край Сент Джордж…

Ще пратя първородния си син,

не, всички свои синове да служат

на краля ни като залог за мойта

привързаност към него. Всичко свое —

земя, коне, оръжие, имоти —

ще му отдам охотно, стига само

да прати на дръвника Съмърсет!

 

БЪКИНГАМ

Зарадва ме покорството ти, Йорк.

Да идем двама в шатъра на краля!

 

КРАЛЯТ

Изглежда, Бъкингам, че Йорк не смята

да ни вреди, щом тъй ръка в ръка сте?

 

ЙОРК

Изпълнен със покорство и смиреност,

дук Йорк, кралю, явява се пред теб!

 

КРАЛЯТ

Защо тогаз повел си таз войска?

 

ЙОРК

За да прогоня с нея Съмърсет

и срещна в бой чудовището Кейд,

което, чувам, вече сте разбили.

 

АЙДЪН

Ако един тъй долен като мен

пред краля си могъл би да застане,

аз нося му главата на Джак Кейд,

бунтовника, убит от мен в двубой!

 

КРАЛЯТ

Чия? На Кейд? О, Божа справедливост!

Ах, покажи я, нека видя мъртъв

лика на този, който толкоз грижи

създаде ми, додето беше жив!

Та, казваш, ти уби го?

 

АЙДЪН

                Аз, кралю.

 

КРАЛЯТ

И как ти викат? От коя си степен?

 

АЙДЪН

Благоволете: Александър Айдън,

ваш предан поданик, ескуайр от Кент!

 

БЪКИНГАМ

Добре ще бъде, ако ваша светлост

го награди за славния му подвиг.

 

КРАЛЯТ

Превий коляно, Айдън…

                        … и вдигни се,

възведен в рицарство! Хиляда марки

ще имаш за награда и от днеска

те назначаваме на служба в двора!

 

АЙДЪН

Дано живея век — за да заслужа

високата ви щедрост; и ни миг —

ако платя на краля си с измяна!

 

КРАЛЯТ

Виж, Бъкингам, кралицата пристига

със Съмърсет! Кажи й да го скрие,

додето Йорк не го е зърнал още!

 

КРАЛИЦАТА

И пред хиляда Йорковци той няма

лицето си да скрива, а без страх

лице в лице ще знае да ги срещне!

 

ЙОРК

Как? Съмърсет свободен? Щом е тъй,

и Йорк да пусне тайните си мисли,

държани толкоз дълго във затвор!

Едно да са сърцето и езикът!

Да гледам Съмърсет и да мълча?…

Кралю лъжлив, защо измами мойто

доверие във теб, когато знаеш

как рипвам при най-малката лъжа?

„Кралю“ ли казах? Не, не си ти крал!

Не можеш ти народ да управляваш,

щом слаб си даже пред един предател

Главата ти не е за диадема,

ръката ти би трябвало да стиска

не жезъл, а поклоннически посох!

Тоз обръч златен е за мойто чело,

което, разгневено или ведро,

подобно копието на Ахила

ранява и лекува^[68]. Ето тука

една ръка, създадена да стиска

държавен скиптър и да заповядва

законът да се спазва. Отдръпни се!

Премного властва ти над този, който

създаден е да властвува над теб!

 

СЪМЪРСЕТ

Задържам те, предател! Обвинен си

в измяна спрямо краля и престола.

За прошка, горди Йорк, коленичи!

 

ЙОРК

Кой, аз да коленича? Преди туй

ще питам тях желаят ли да видят

водача си на колене пред смъртен?

Викнете мойте Едуард и Ричард,

гаранти да ми бъдат — аз ги зная,

те мечовете свои ще заложат,

за да спасят баща си от затвор!

 

КРАЛИЦАТА

Викнете Клифорд да реши дали

двете му копелета са добра

гаранция за тоз баща-изменник.

 

ЙОРК

О, ти невярна дъще на Неапол^[69],

убийце кървава, свирепа кучко,

чадата на дук Йорк са по-високо

от теб по кръв и да му мисли, който

за поръчители не ги приеме!

Те идат! Аз съм сигурен във тях!

 

КРАЛИЦАТА

А Клифорд — ей го тук — ще ги отхвърли!

 

КЛИФОРД (коленичи пред краля)

Желая щастие на своя крал!

 

ЙОРК

Благодарим ти, Клифорд! Говори!…

Недей ни стряска с тоя гневен поглед —

ний кралят сме, коленичи отново!

За грешката простен си този път.

 

КЛИФОРД

Това е моят крал! Тук няма грешка.

Ти в грешка си, щом мислиш, че греша!

Във лудницата! Той се е побъркал!

 

КРАЛЯТ

Да, Клифорд, честолюбие безумно

го хвърля срещу неговия крал!

 

КЛИФОРД

Предателство! Пратете го във Тауър!

Снемете му бунтарската глава!

 

КРАЛИЦАТА

Но той не иска да се подчини

и викна синовете си за него

да поръчителстват със свойта чест!

 

ЙОРК

И вий ще го направите, нали?

 

ЕДУАРД

Да, татко, стига само да дадат

доверие на честната ни дума!

 

РИЧАРД

А ако не — на честния ни меч!

 

КЛИФОРД

Какво котило има тоз предател!

 

ЙОРК

Във огледало погледни и свойто

лице във него наречи с туй име!

Аз крал съм твой, а ти — предател подъл

Извикайте да дойдат мойте двама

помощници, които като мечки,

веригите си само щом раздрънкат,

ще хвърлят в ужас плахите ви псета!

Викнете, казвам, Солзбъри и Уорик!

 

КЛИФОРД

Това ли са ти зверовете? Ние

до смърт ще ги изхапем и ще вържем

с веригите им техния гледач,

ако посмееш да ги изведеш

на кръглата арена!

 

РИЧАРД

                Аз на нея

нерядко виждал съм нахално пале

синджира си да дърпа с бесен лай,

а щом го пуснат, драснато едва

от мечи нокът, да побягва с квик —

така ще се представите и вие,

ако излезете на битка с Уорик!

 

КЛИФОРД

Марш, злобо жива, урод недоправен,

изгърбен във снагата и в духа!

 

ЙОРК

Добре, добре! Горещо ще ви стане!

 

КЛИФОРД

Внимавай, може вий да изгорите!

 

КРАЛЯТ

Забравил си да се покланяш, Уорик?

Срам, Солзбъри, за белите ти власи —

водачо лош на лудия си син,

на смъртен одър бунтове ще вдигаш

и с очила бедата си ще търсиш?

О, где са честността и верността?

Прогонени от снежните глави,

къде на таз земя ще дирят пристан?

Заел си се война да обявяваш,

за да посрамиш старостта си с кръв?

На тез години опит ли ти липсва

и ако не, защо го тъй използваш?

Позор! Пред своя крал склони коляно,

склонено от годините пред гроба!

 

СОЛЗБЪРИ

Милорд, аз най-внимателно огледах

правата на достойния дук Йорк

и смятам го по съвест и по разум

наследник на английския престол!

 

КРАЛЯТ

Не си ли дал на мен васал ска клетва?

 

СОЛЗБЪРИ

Да, дал съм.

 

КРАЛЯТ

                И когато я престъпиш,

как смяташ да я караш със небето?

 

СОЛЗБЪРИ

Греши тоз, който дава грешна клетва,

но повече — тоз, който я опазва!

Кой може да се чувства задължен

да окраде или убие брат си,

да изнасили девственица чиста,

наследство да отнеме на сирак,

без къшей хляб вдовица да остави,

защото бил обвързан от обет?

 

КРАЛИЦАТА

Изменниците знаят да извъртат!

 

КРАЛЯТ

За бой да се приготви Бъкингам!

 

ЙОРК

Да се приготвя който щеш от твойте —

решен съм аз: властта или смъртта!

 

КЛИФОРД

Ако излезе верен моят сън,

последната е сигурна за тебе!

 

УОРИК

Ти по-добре изкарай още някой,

додето мине бурята на боя!

 

КЛИФОРД

Ще мога и по-бурна да изтрая

от тез, които можеш да извикаш!

И туй на шлема ти ще го запиша,

ако позная твоя родов герб!

 

УОРИК

Ти герба ми, старинната емблема

на Невиловци — с мечката, която

размахва лапи, вързана с верига

за възлеста тояга, — ще го видиш

на шлема, който аз, за ужас твой,

високо днес във боя ще издигна

подобно кедър на планински връх,

отпращащ вихрите зелен и здрав!

 

КЛИФОРД

И аз със меч ще смъкна тази мечка

от шлема ти и ще я стъпча с крак

за срам на тебе, Невилски мечкарю!

 

КЛИФОРД МЛАДШИ

Тогаз на бой, победоносни татко!

Да смажем таз метежническа шайка!

 

РИЧАРД

Затваряй си безсрамната уста —

таз вечер си на гости при Христа!

 

КЛИФОРД МЛАДШИ

А не грешиш ли нещо, твар саката?

 

РИЧАРД

Греша — ще бъдеш гост на Сатаната?