Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ὀδύσσεια, 730 пр.н.е. (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2011-2012 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2013)

Издание:

Омир. Одисея

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Илюстрации: Любен Диманов

Редактор: Маргарита Петкова

Коректор: Маргарита Иванова

Художник: Кънчо Кънев

Формат 16/70/100. Печатни коли 30.

Печат Лито Балкан АД

София, 2009 година

ISBN 978-954-09-0223-4

История

  1. — Добавяне

Двадесет и втора песен
Избиването на женихите

Дрипите сне Одисей, находчивият мъж, от гърба си

и на високия праг се възправи с лъка в ръцете

заедно с пълния стрелник. Изтърси стрелите крилати

той до нозете си долу и тъй на женихите викна:

5 „Туй състезание смело дойде до успешен завършек!

Нова мишена, която до днес не е никой уцелвал,

вече се готвя да целя. Дано Аполон ме прослави!“

Рече и въз Антиной запокити стрела смъртоносна.

Тъкмо се готвеше той да досегне от близка трапеза

10 чаша двууха от злато, реши да я вдигне до устни,

вино да пие от нея — не знаеше своята орис.

Кой би помислил тогава от всички пируващи гости,

че сътрапезник, макар изключително храбър ще смее

да му подготви жестока погибел и мъст безпощадна?

15 Но Одисей със стрелата го в гърлото тъкмо улучи

и острието излезе през шията чак до тила му.

Рухна встрани Антиной, от ръцете му чашата падна,

кръв гъстолейна избликна на струи от двете му ноздри.

В гърча си той се извърна, с нозете трапезата блъсна

20 и на земята я свлече. Разляха се всичките гозби

наземи. Хляб и месо се оваляха в кръв. Из палата

вдигнаха глъчка мъжете, щом зърнаха паднал другаря.

Скочиха те от места, в суетня се объркаха страшно

и по стените наблизо очите им шареха жадно,

25 но не съзираха там нито щит, нито копие здраво

и с разгневени слова се нахвърляха на Одисея:

„Пагубно беше за теб, чужденецо, че стреля в мъжете.

Сетен е този твой изстрел. Решена е вече смъртта ти.

Най-благородния момък от всички герои в Итака

30 ти умъртви, затова ще ти ръфат месата орлите.“

Всеки говореше тъй. Не допускаха те, че нарочно

той е погубил жениха. Безумци! Не знаеха още,

че и над тях е надвиснал часът на ужасна разплата.

А Одисей ги изгледа навъсен и гневно възкликна:

35 „Кучета! Вярвахте сляпо, че никога няма от Троя

жив да се върна в Итака, и грабихте волно дома ми!

В блудство насилвахте тука прислужните мои робини.

Ах, и задиряхте още жена ми, макар че аз дишам!

Ни от безсмъртни в небето се вие бояхте,

40 ни че след време ще може човешката мъст да ви стигне.

Но върху всички сега гибелта ви изплита съдбата.“

Тъй им извика, и всички лица пребледняха от ужас.

Гледаше всякой къде да убегне от грозната гибел.

Само един Евримах от женихите тъй му отвърна:

45 „Ти ако си Одисей, итакиецът върнал се в къщи,

днес укоряваш със право делата на тези ахейци —

сториха много безчинства в дома ти и много в полето.

Но Антиной е виновен самият за много простъпки.

Вече той наземи мъртъв лежи. Причини той бедите

50 не от единствен копнеж да му стане жена Пенелопа.

Друго кроеше в душата, което Кронион отхвърли —

той да държи под властта си народа в скалиста Итака,

И от засада замисляше сам да убие сина ти.

С право мъстта го застигна сега. Затова пощади ни,

55 твои подвластни сме ние. След туй ще платим в общината

всички напитки и гозби, които в дома прогуляхме.

Всеки отделно на тебе ще даде и за двадесет бика

мед и злато блестящо, додето смекчим яростта ти.

А дотогава гневът ти ще бъде напълно законен.“

60 Вежди присви Одисей находчивият и му отвърна:

„Чуй, Евримахе! Дори срещу цялото ваше имане,

и от бащи завещано, и после от вас придобито,

няма ръка да възпра от убийства, додето, женихи,

вие не заплатите за всичките ваше злочинства!

65 Все пак предлагам ви избор: излезте насреща ми в битка

или от близката гибел търсете спасение в бягство!

Но не мислете, че някой ужасната смърт ще избегне.“

Рече така. Премаляха у тях коленете, сърцата.

А Евримах се обърна повторно към всички женихи:

70 „Няма, другари, мъжът да отпусне ръка несломима,

вдигнала мощния лък и с желязо набития стрелник.

Той ще премята стрелите от прага загладен, додето

всички женихи затрие. Затуй по-добре да се бием.

Мечове мигом вадете, за щитове дигайте маси

75 пред смъртоносни бързи стрели! Да се втурнем връз него

да го изтласкаме всички навън пред вратите и прага!

Нека след туй да обходим града и възбуним народа.

Вярвам, че този мъж сетна стрела ще ни прати тогава.“

Рече така Евримах и изтръгна без бавене меча

80 меден, двуостър и връз Одисея божествен се спусна

с рев ужасяващ. Но бързо стрела му отпрати героят.

Тя Евримаха улучи в гръдта до гърдата наблизо,

черният дроб бързолетна стрелата прониза. Изпусна

меча ръката му слаба. Стремглаво се люшна той в кърви

85 върху трапезата, преви се напред и повлече блюдата

заедно с двойната чаша, със чело удари земята

в мъка предсмъртна, изпъна и двата си крака, накрая

ритна креслото и вечна тъма му замрежи очите.

Връз Одисея прославен сега Амфином се понесе

90 с яростен устрем насреща, изтръгнал си меча заострен,

да го изтласка от прага. Преди да го стори, в гърба му,

точно посред рамената, успя Телемах да забие

острото копие медно, а то през гърдите излезе.

Тупна ахеецът с трясък и чело в земята удари.

95 Сам Телемах пък отскочи и своето копие дълго

не пожела да изтръгне навън от бездъхото тяло,

някой жених да не дебне, та щом се сведе да го дърпа,

да го прониже внезапно в гърба с острието на меча.

И затова се завтече, пристъпи до своя родител,

100 Близо до него застана и рече словата крилати:

„Щит и две копия, татко, за тебе сега ще потърся,

още и шлем целомеден, прилепващ до челото плътно.

Въоръжен ще се върна, оръжие на говедаря

и на свинаря ще дам, че в доспехи е по-безопасно.“

105 А Одисей, находчивият мъж на това му отвърна:

„Хайде, но бързо върни се, преди да съм свършил стрелите.

Само дано, сам останал, не бъда изтласкан от прага.“

Рече така. На бащата любим Телемах покори се.

Скоро той стигна до склада на всичките воински доспехи.

110 Четири щита изнесе и копия осем блестящи,

четири шлема подбра гъстогривести, в мед обковани.

С този товар Телемах се завърна при своя родител.

Но преди туй той надяна искрящите медни доспехи.

Също и двамата роби обуха красивите брони

115 и до безстрашния мъж Одисея застанаха бързо.

Докато имаше още героят стрели за отбрана,

сваляше с изстрел безгрешен един подир друг враговете

и ги натръшка на гъсти камари в широката зала.

Но щом накрая в стрелбата си царят изчерпа стрелите,

120 здравия лък на земята облегна и о стълб до вратата

в дивно строената зала и там го остави възправен.

Четирислойния щит на плещите си бързо надяна

и на главата си смела изящния свой шлем наложи,

сенен от конска опашка, отгоре развявана страшно,

125 яки две копия сграбчи, завършващи с медна обковка.

Горна странична врата, издълбана в стената прекрасна

над устойчивия праг на красиво строената зала,

водеше в неширок проход със здраво затворени двери.

И Одисей повели на Евмея, свинаря божествен,

130 близо дотам да застане да пази едничкия изход.

А Агелай се обърна към всички женихи и рече:

„Няма ли някой, другари, да мине през горните двери

и да повика тревожно народа да дойде на помощ?

Вярвам, че този мъж сетна стрела ще ни прати тогава.“

135 Но на това отговори Мелантий, пастир на козите:

„Не, Агелае божествен. Не може през там да се мине.

Страшно е близо вратата към двора, а входът е тесен.

Сам да застане смелчага пред него, тълпа ще възпира.

Но поизчакайте малко! Ще взема веднага доспехи

140 от оръжейната зала. Оръжие, вярвам, е вдигнал

там Одисей, подпомогнат от своята бляскава рожба.“

Тъй му отвърна козарят Мелантий и тайно се вмъкна

в стаята на Одисея през ходници тесни в палата.

Вдигна дванадесет щита и толкова копия остри,

145 толкова бляскави шлема от мед, с върхове гъстогриви.

Върна се скоро назад и на всички мъже ги раздаде.

На Одисей и нозе, и сърце отмаляха, когато

той изведнъж забеляза как в бранни доспехи стъкмени

дългите копия махат. Видя му се делото трудно.

150 Към Телемах той веднага отправи словата крилати:

„Сигурно, мой Телемахе, в палата коварна робиня

или Мелантий подготвя за двама ни кървава схватка!“

А Телемах разсъдливият тъй му насреща отвърна:

„Моя е, татко, вината, у други недей да я търсиш.

155 Здраво скованата порта за горната стая забравих

аз да затворя и вещ съгледвач е това забелязал.

Ти пък, божествен Евмее, иди да залостиш вратата

и погледни кой коварствува там — дали наша робиня

или Мелантий, на Делий потомъкът, както допускам.“

160 Но докато размениха такива слова помежду си,

пак се промъкна козарят Мелантий към горната стая

нови доспехи да вземе. Видя го свинарят божествен

и заговори така Одисея, възправен наблизо:

„Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее!

165 Виждаш ли този измамник, когото сами подозряхме? —

Пак се промъква към склада. Но как да постъпя, кажи ми.

Горе ли, ако надвия проклетника, да го убия,

или при теб да го тук доведа да получи отплата

той за простъпки безчетни, които извърши в дома ти?“

170 А Одисей, находчивият мъж, му отвърна и рече:

„Заедно аз и синът ми ще можем все пак да се справим

с тези безсрамни женихи, макар че беснеят ужасно.

Вие пък там и ръце, и нозе зад гърба му вържете,

в складната стая хвърлете го и залостете вратата.

175 Него след туй овържете с въжето, пресукано яко,

и го вдигнете по стълба под покрива чак до гредите,

нека за дълго там жив да изпита мъчения страшни.“

Рече така, и усърдно изпълниха тази повеля.

Тръгнаха двама за склада. Мелантий не ги забеляза.

180 Ровеше в някакъв кът за оръжие, беше улисан.

Почнаха двама да дебнат от двете страни на вратата.

Тъкмо козарят Мелантий прекрачваше прага обратно,

носеше шлем гъстогривест с едната ръка нависоко,

с другата щит — вехт, широк и застелен от мека патина.

185 На младини го е носел героят Лаерт, но отдавна

беше захвърлен без ремък с разхлабени шевове в склада.

Скочиха в същия миг, уловиха го те за перчема

и го повлякоха вътре, на пода го тръшнаха жалък,

там и ръце, и нозе на гърба му превиха до болка

190 с яко въже, и го гътнаха възнак, тъй както заръча

Лаертиад Одисей, богоравният многострадалец.

Него самия смотаха с въжето, пресукано яко,

и го качиха по стълба под покрива чак до гредите.

Ти пък свинарю Евмее, така за насмешка му рече:

195 „Ей тук, Мелантие, зорко през цялата нощ ще будуваш.

Имаш си мека постеля, тъй както на тебе прилича!

Няма оттам да пропуснеш родената в ранното утро,

щом из води океански възлезе по доба, в която

водиш козите, подбрани за пир на женихите в къщи!“

200 там го провесиха те, на жестоки мъчила обречен.

Взеха доспехите после, затвориха светлите двери

и се завърнаха бързо при смелия мъж Одисея.

Лъхаше бодрост от всички. На прага застанаха твърдо

само четиримата. Вътре женихите в рой се стълпиха.

205 Но се яви дъщерята на Зевса богиня Атина,

взела лицето на Ментор досъщ и по вид, и по говор.

Щом я видя, Одисей се възрадва и рече словата:

„Менторе, скоро на помощ! Спомни си за нашата дружба.

Много добро си видял ти от мене, другарю от детство.“

210 Рече, уверен, че вижда Атина — богиня, която

възпламенява за битки. Женихите ревнаха вкупом.

Пръв между тях Агелай, на Дамастор синът, я заплаши:

„Менторе, ти не оставяй да бъдеш от този подведен

с нас да излезеш на бой, да му станеш помощник в борбата.

215 Слушай в какво сме се врекли и то ще се сбъдне напълно.

Свършим ли с тези двамина — сина и бащата съвместно,

също и ти ще умреш, ако само посмееш да бъдеш

негов защитник. С главата си ти дързостта ще изкупиш.

После, когато с медта ви лишим от мощта на живота,

220 всичкото твое имане дома или вън на полето

ще присвоим и ще смесим с богатствата на Одисея.

Няма да пуснем тук ни синовете ти, ни дъщерите,

ни ще остане в Итака почтената твоя съпруга.“

Рече така. Разлюти се в сърцето богиня Атина

225 и с укоряващи думи нахвърли се на Одисея:

„Ти, Одисее, нима си останал без сила и смелост?

За белораменна кипра Елена, на Зевс дъщерята,

девет години безстрашно се би пред стените на Троя,

немалко воини срази в изтребителни кървави битки

230 и повали с хитрина ширнодрумния град на Приама.

Днес пък, завърнал се в своя дом собствен, при тези богатства,

колко безборбен пристъпящ към боя с женихите дръзки!

Смело, приятелю, смело! До мен застани, за да видиш

как се сражава безстрашно в борбата с мъжете враждебни

235 Ментор, синът на Алким, как добрите дела награждава.“

Тъй укори го Палада, но още превес му не даде.

Искаше по-напред тя да изпита мощта, мъжеството

на Одисей божествен и на Телемаха прославен.

Ето напред излетя. Върху черната греда на тавана

240 на одимената зала застана тя, ластовка сякаш.

Дамасторид Агелай и синът на Поликтор Пизандър,

също и Амфимедонт, Еврином и сърцатият По̀либ,

и Демопто̀лем към смелост приканиха своите в боя.

Бяха те първи по сила сред всички женихи, които

245 още оставаха живи и водеха битка предсмъртна.

Другите паднаха там от лъка и стрелите безчетни.

И Агелай възвести и възкликна пред всички женихи:

„Няма, другари, мъжът да отпусне ръка несломима.

Вече и Ментор офейка подир самохвалства напразни.

250 Двамата само остават на прага отпред пред вратата.

Но изведнъж върху него не хвърляйте копия мощни.

Първо шестимата вие хвърлете, дано Зевс помогне

да поразим Одисея и слава така да спечелим.

Той ако падне веднъж, за другите нямаме грижа.“

255 Тъй им извика, и всички преметнаха както заръча,

копия шест наведнъж. Но Атина встрани ги отпрати.

Първото копие в стълб, посред дивната зала въздигнат,

вби се, а второто бодна вратата, притегната здраво.

Третото копие медно удари направо стената.

260 Щом четиримата тъй се спасиха от тежкия хвърлей,

с реч се обърна към тях Одисей, богоравният страдник:

„Скъпи, на мене се падна редът да ви кажа повеля:

удряйте право в тълпата женихи, които замислят

още и нас да погубят след прежните свои злотворства.“

265 Тъй заповяда, и дружно преметнаха копия всички.

И Одисей, богозрачният мъж, порази Демоптолем,

а Телемах — Евриада, свинарят събори Елата,

а пък Пизандър погуби пастирът на гойните крави.

Всички те гризнаха ничком пръстта на земята безкрайна.

270 Свърнаха в най-краен кът оцелелите в боя женихи.

А четиримата с пристъп изтръгнаха от мъртъвците

пиките. Метнаха с прицел женихите копия остри.

Но незабавно Атина отново встрани ги отметна.

Първото копие в стълб, посред дивната зала въздигнат,

275 вби се, а второто бодна вратата, пристегната здраво.

Копие медно на друг се удари направо в стената.

Амфимедонт пък досегна десницата на Телемаха,

но му издраска излеко над китката горната кожа.

Също Евмея Ктезип пряко щита по рамото докосна

280 с копие дълго, което отхвръкна и падна въз пода.

Отредът на Одисея безстрашен и умен отново

с острите копия дружно замери тълпата женихи.

Евридаманта срази Одисей, градовете порутващ,

Амфидемонта — синът на героя, а Полиб — свинарят.

285 С копие дълго пастирът на крави Филойтий улучи

горе в гърдите Ктезип, след което възкликна победоносно:

„Хей, Политерзов потомко, злословещ подведен от глупост,

в бъдеще да се въздържаш от гръмки слова. Остави ги

на боговете, които са много по-силни от тебе.

290 Ето ти тебе отплата за кравата кълка, с която

ти Одисея, потърсил от теб милостиня, замери.“

Тъй му надума пастирът на тежкокопитните крави.

В бой ръкопашен срази Одисей пък сина на Дамастор,

а Телемах — Лейокрита, сина на Евенор, уцели

295 в хълбока с острата мед, а върхът й навън се подаде.

Тупна ахеецът с трясък и чело в земята удари.

От висината таванска Палада разтърси егида

мъжеубийствена. Ужас обхвана сърцата унили.

Хукнаха всички женихи подобно на стадните крави,

300 щом върху тях връхлетят по лъките рой стършели бързи

рано ранилата пролет, когато денят се проточи.

Тъй лешоядите с нокти извити и клюнове криви

от планините връхлитат внезапно връз дребните птици,

плахи пък те се устрелват под облаци над равнината,

305 но ги застигат орлите и ноктите в телата им впиват,

без съпротива и бяг, а гонитбата радва мъжете;

тъй въз женихите диво се спуснаха в залата тези

и ги сечаха на всички страни. Глъч ужасен се вдигна.

Много глави се трошаха, шуртеше кръвта по земята.

310 Към Одисей се завтече в уплаха Лейод, улови му

с двете ръце коленете и рече крилатите думи:

„Аз ти обгръщам нозете за милост и жал, Одисее!

С дръзки слова, с непристойни слова не съм оскърбявал

твои робини в палата, напротив, аз всякак възпирах

315 другите знатни женихи подобни злочинства да вършат.

Истина, те не желаеха ръце да отмахнат от злото,

Но за делата им дръзки ги стигна страхотната гибел.

Също и аз ли, невинен гадател на техните жертви,

с тях да загина? Така ли почтени дела се отплащат?“

320 Вежди присви Одисей находчивият и му отвърна:

„Щом ти твърдиш, че си бил на женихите жертвогадател,

няма съмнение, често в палата молби си отправял

сладкия ден на възврата аз никога да не дочакам,

да те последва жена ми, от нея деца да добиеш.

325 Няма и ти да убегнеш от многострадалната гибел.“

Рече така, от земята повдигна с десницата меча,

който бе от Агелая, преди да издъхне, изпуснат,

и го затъкна в Лейода, в средата на шията точно.

Той не завърши молбата, главата му рухна въз пода.

330 Фемий, синът на Терпий, се избави от черната гибел.

Пееше той по принуда сред тези безсрамни женихи.

Прав той застана, в ръцете си вдигна звънливата лира

и до страничната порта размисли така в двоумене

вън ли на двора да иде и там да прегърне олтара

335 на покровителя къщен Кронион — олтара, връз който

толкова волски бедра Одисей и Лаерт изгориха,

или да хване с молба коленете на Лаертиада.

След като дълго размисля, намери накрая за умно:

на Одисей коленете с ръце за молба да обгърне.

340 Най-сетне сложи грижовно звънливата, витата лира

наземи между престол среброгвозден и делва голяма.

Към Одисея изтича певецът сега, улови му

с двете ръце коленете и рече словата крилати:

„Аз ти обгръщам нозете за милост към мен, Одисее!

345 В бъдеще ти ще се каеш, погубиш ли също певеца,

който прекрасно възпява безсмъртни и смъртни.

Сам се научих да пея, в сърце божество ми е вляло

много напеви. И теб като бог със звънливата лира

аз ще възпея. Затуй песнопевеца ти не съсичай.

350 Нека ми бъде свидетел обичният твой син, че нивга

тука по собствена воля не влизах, печалба не търсех,

с песен когато развличах след всяка гощавка мъжете.

Те ме довеждаха силом, че бяха и много и властни.“

Рече тъй, и свещената мощ Телемахова чу го.

355 Тъй Одисея, възправен наблизо, синът заговори:

„Спри, не съсича с медта си, мой татко, певеца невинен!

Нека и Мѐдонт спасим — глашатаят полагаше грижи

ревностно в къщи за мене през детските мои години,

само дано не го убили Евмей и Филойтий

360 и да не се е изпречвал пред твоята ярост в палата!“

стигнаха думите на Телемах до разумния Медонт.

Беше се сврял под престол и наметнал току-що одрана

кравешка кожа, да търси избава от черната гибел.

Но изпълзя изпод него и кожата бързо захвърли.

365 Към Телемах глашатаят изтича сега, улови му

с двете ръце коленете и рече словата крилати:

„Ето ме, скъпи, при тебе. Баща си въздръж и кажи му

той да не ме повали и удари с медта островърха

гневен на злите женихи, които, безумци, пиляха

370 всичкия негов имот, пренебрегнали тебе в палата.“

А Одисей находчивият тъй отговори с усмивка:

„Ти се не бой! Телемах от смъртта те спаси и запази,

сам занапред за да знаеш, на другите сам да разказваш

как се ценят благородни дела пред дела беззаконни.

375 Само излезте навън от палата и там поседнете

в двора, далеч от клането, и ти, и певецът чутовен.

Аз ще остана дома да довърша, каквото съм почнал.“

Рече така, и послушно напуснаха залата двама,

седнаха вън до самия олтар на велия Зевса,

380 без да са все пак спокойни, че няма смъртта да ги срещне.

А Одисей заоглежда дома, да не би от мъжете

някой, избягнал смъртта, да се крие от черната гибел.

Но неподвижни лежаха оваляни в пепел и кърви

в гъсти камари момците, подобни на риби, които

385 из многопенните морски талази грижливо рибари

с многоокатите мрежи извличат на сухия пясък.

Там на земята прострени жадуват солената влага,

но лъчезарното слънце им скоро изтръгва живота.

Ето женихите тъй на грамади лежаха в палата.

390 Към Телемах Одисей, находчивият мъж, се обърна:

„Ти, Телемахе, викни Евриклея, усърдната дойка,

думи, които лежат на сърцето ми, аз да й кажа.“

Рече така. Покори се синът на баща си обичен,

двери разтърси и с тези слова призова Евриклея:

395 „Бързо при нас се яви, древно родна старице, която

с ревност наглеждаш труда на робините в нашата къща.

Хайде! Баща ми те вика. Желае на теб да говори.“

Рече така, а речта й остана у нея безкрила,

бързо разтвори вратата на дивно строената стая

400 и се запъти. А сам Телемах пред старицата тръгна.

Там тя откри Одисея сред многото трупове клани,

беше изцапан със кръв и прах, както лъвът из полето,

който, току-що разкъсал бик, гордо пристъпя наситен,

цялата негова грива, устата встрани му обагрят

405 тъмночервените кърви, възбужда му погледът ужас.

Тъй от глава до нозе Одисей от кръвта бе изцапан.

Щом Евриклея съгледа в потоци от кръв мъртъвците,

щеше насмалко да викне, узнала великото дело,

но Одисей я възпря и попречи на нейния порив.

410 И се обърна към нея и рече словата крилати:

„Сдръж радостта си в гърдите, старице, възторга спотайвай.

Никак пристойно не е над изклани мъже да ликуваш.

Божески съд ги срази. От делата си срамни умряха.

Не уважаваха те от родените върху земята

415 ни благороден, ни долен, пристъпил към тях за подкрепа.

Черната гибел ги стигна за техните дръзки постъпки.

Но изброи ми веднага домашните мои робини —

в къщи коя ме посрамва, коя между тях е невинна.“

Тъй му отвърна сега Еврилея, усърдната дойка:

420 „Цялата истина, синко, на тебе сега ще разкажа.

В твоя въздигнат палат петдесет са жените робини.

Тях сме обучили ние над всякакъв труд да се трудят —

вълна те влачат и всяка си робската участ понася.

Всичко дванайсет поеха по кривия път на позора.

425 Те не зачитат ни мен, ни разумната Пенелопея.

Скоро едва Телемах възмъжа, затова Пенелопа

още не беше съгласна робините той да наглежда.

Но ей сега ще прибягна до горе, вестта да й кажа.

Сладко тя спи и сънува, сънят й от бог е проводен.“

430 А Одисей, находчивият мъж, й отвърна и рече:

„Още недей да я будиш. Извикай да дойдат веднага

тези робини, които са вършили тука безчинства.“

Тъй Одисей заповяда. Излезе старицата бързо

да извести на жените повелята долу да слязат.

435 Викна пък той Телемаха, пастира и също свинаря,

близо до него да дойдат и рече словата крилати:

„Вие с жените ведно изнесете навън мъртъвците!

После измийте креслата прекрасни и всички трапези

бързо с обилна вода и със шуплести гъби изтрийте.

440 След като дивната зала напълно добре подредите,

всички порочни робини от нея навън изведете.

Там между кръглата кула и здравата дворна ограда

тях с острието на меча без жал търбушете, додето

всяка изпусне духа си и сласти напълно забрави.

445 Нека възмездие туй е за тайното блудство с женихи.“

Тъй заповяда. Дойдоха робини в плътна редица.

Плачеха всички печално и ронеха сълзи горещи.

Първо изнесоха те из палата навън мъртъвците

и ги наслагаха в двора, опасан със зид, под навеса

450 струпани гъсто. А сам Одисей им нареждаше властно

как да се справят чевръсто. А носеха те по неволя.

После измиха креслата прекрасни и всички трапези

Бързо с обилна вода и със шуплеста гъба изтриха.

А Телемах и свинарят, ведно с кравепаса в туй време

455 в яко строената зала изстъргаха пода с греблата.

Нечистотата жените изнесоха вън пред вратите.

След като те подредиха напълно трапезната зала,

всички порочни робини излязоха вънка из двора.

Там между кръглата кула и здравата дворна ограда

460 бяха натикани в ъгъл, от който излизане няма.

А Телемах разсъдливият тъй на жените издума:

„Вие, развратни жени, сте на почетна смърт недостойни —

с толкова срам и позор ни покрихте челата — на мене,

още на моята майка, с женихи деляхте постеля.“

465 Рече така, и изтегли въжето на чълн тъмноклюнест

и за висока колона под покривен свод го завърза,

горе го метна, нозете им да не достигат земята.

Както когато летят за нощувка гълъби, също

дроздове ширококрили, ятата попадат на примка,

470 някъде стулена в храста, и грозно гнездо ги очаква,

ето глава до глава на въжето увиснаха всички,

опнаха примката здраво и най-жалка гибел ги стигна.

Ритнаха само за кратко с краката и стихнаха скоро.

А подир тях бе извлечен през прага и двора Мелантий.

475 Там му отрязаха с мед безпощадна носа и ушите

и му изтръгнаха пола за гозба на гладните псета,

после ръце и нозе потрошиха му ожесточено.

Двамата ето измиха ръце и нозе и отново

в залата при Одисей се прибраха, изпълнили всичко.

480 Викна мъжът Евриклея, усърдната дойка, и рече:

„Старо, сега донеси очистителна сяра и огън,

с тях да опушим палата, викни след това Пенелопа,

тя да се спусне отгоре със своята женска прислуга.

Нека и всичките други робини да дойдат в дома ми.“

485 Тъй Евриклея тогава, усърдната дойка, отвърна:

„Всичко това, моя рожбо, изрече съвсем справедливо.

Но аз желая сега да ти сложа хитон и наметка.

В този палат не е редно да носиш окаяни дрипи

върху широките плещи. Това би било недостойно.“

490 Но Одисей, находчивият мъж, на това й отвърна:

„Огъня най-напред нека тук в залата аз да запаля!“

Рече тъй, а Евриклея, усърдната дойка послуша.

Скоро изнесе тя сяра и огън стъкми. Одисей пък

цялата зала основно опуши, дома си и двора.

495 После старицата мина през светлия дом Одисеев

да извести на жените повелята долу да слязат.

В залата скоро дойдоха робините с лумнали факли.

Всички заобиколиха с приветствия бодри героя

и зацелуваха жарко главата му и раменете.

500 Сладък копнеж овладя Одисея да стене и плаче.

Всички робини една подир друга позна му сърцето.