Омир
Одисея (15)

Петнадесета песен
Пристигането на Телемах при Евмей

Стигна Палада Атина до широкодрумната Спарта,

на златозарния син на безстрашния мъж Одисея

тя да припомни за пътя обратен към родната стряха.

Свари тя там Телемаха и светлата рожба на Нестор —

5 те си почиваха в трема на славния цар Менелая.

Само на Нестор синът бе оборен от сладостна дрямка,

бягаше сладкият сън от клепачите на Телемаха.

В тъмната нощ не му даваше сън участта на баща му.

Близо застана и рече богинята бляскавоока:

10 „Редно не е, Телемахе, далеч от дома да се маеш —

цялото твое наследство в палата оставяш на тези

дръзки мъже, но в гощавки имота ти те ще разсипят

и ще завърши безплодно това пътешествие твое.

Още сега призови гръмогласния в бран Менелая

15 той да те пусне да свариш в дома си почтената майка.

Вече я скланят баща й и нейните братя рождени

в брак с Евримаха да встъпи, че той превъзхожда по зестра

всичките други женихи, все повече дари предлага.

Само дано не отмъкне без тебе богатства от къщи,

20 знаеш какво изменчиво сърце притежава жената.

Повече мисли дома на съпруга си нов да подрежда,

а за предишните рожби, за своя предишен съпруг тя,

щом е починал, нехае и никак не иска да знае.

Ти затова си върви и предай на робиня, която

25 най ти изглежда кадърна, за твоя имот да се грижи

чак докато боговете те удостоят със съпруга.

Друго сега ще ти кажа, добре запомни го в ума си:

най-благородни женихи те дебнат нарочно в засада

в протока, който дели от Итака скалистия Самос.

30 Търсят смъртта ти, преди върху родния бряг да си стъпил.

Но не изпитвам боязън. По-скоро земята ще глътне

всички женихи, които ти дръзко имота пилеят.

Кораба само насочвай от кой да е остров далече.

Плавай и нощем така. Ще ти прати попътния вятър

35 туй божество благосклонно, което те пази и варди.

След като стигнеш до първия нос по брега на Итака,

кораба чер към града отправи ведно с всички другари.

Но най-напред се опитай ти сам да намериш свинаря,

който ти варди свинете и верен на тебе остава.

40 Там пренощувай. Повеля предай на свинаря да иде

вест да обади в града на разумната Пенелопея,

че невредим и честит си пристигнал обратно от Пилос.“

Рече така и политна оттам към върха на Олимпа.

Той пък веднага събуди от сладкия сън Несторида,

45 след като с крак го побутна, и тези слова му изрече:

„Хей, Пизистрате, стани и конете си еднокопитни

бързо в ярема впрегни, по желания път да се впуснем.“

Тука на Нестор синът Пизистрат му веднага отвърна:

„Как, Телемахе, ще тръгнем по мрачната нощ с колесница,

50 ако и ти да препираш! Зората наскоро ще грейне.

Малко почакай, доде в колесницата дарите сложи

и пред раздяла поне ни изкаже приветствени думи

славният копиеносец, синът благороден Атреев.

От паметта си не губи през всичките свои дни гостът

55 гостоприемника, който дома го приеме любезно.“

Рече така и веднага изгря златотронна Зората.

Скоро се върна при тях Менелай, гръмогласният в боя,

станал току-що от одър с гиздавокоса Елена.

Щом го видя отдалече любимият син Одисеев,

60 бързо на своето тяло облече хитона разкошен

и на геройските плещи преметна широка хламида,

после навън Телемах, многославната рожба

на Одисея божествен, застана на двора и рече:

„Зевсороден Менелае Атреев, водачо на войнства,

65 най-после вече върни ме в обичната моя родина,

вече ме тегли сърцето към милата бащина стряха!“

А Менелай, гръмогласният в бой, ми така отговори:

„О, Телемахе, за дълго не ще те възпирам при мене,

Щом за дома си копнееш. Аз сам укорил бих и други

70 гостоприемни стопани, които обичат без мяра

и ненавиждат без мяра, че мяра е нужна във всичко.

Лошо е гост да отпращаш, когато не иска да тръне,

лошо е да го възпираш, когато да тръгне желае.

Госта почитай дома, ако тръгне, недей го възпира.

75 Само почакай, доде в колесницата дивните дари

сложа, с очи да ги видиш, поръка да дам на жените

пищна гощавка на вас да предложат от всички запаси.

Слава и блясък за вас, а наслада за мен, ако двама

тръгнете сити на път по земята далечна, безкрайна.

80 Но ако искаш сега да обходиш Елада и Аргос,

сам ще те аз разведа, ще запретна охотно конете,

по градове при мъже да те водя. Не ще ни отпрати

никой мъж с празни ръце, ще получим от всекиго нещо —

или котел, или медна изящно излята тринога,

85 или от злато съсъд, или мулета две издръжливи.“

А на това Телемах разсъдливият тъй отговори:

„Зевсороден Менелае Атреев, водачо на войнства,

нека веднага дома да се върна. Когато отплавах,

никого там не оставих за моя имот да се грижи.

90 Да не загина самият, додето за татко си бродя,

или имущество скъпо от моя палат да изчезне.“

А Менелай, гръмогласният в бран, му изслуша речта и

разпореди на жена си и нейните сръчни робини

скоро в палата да сложат за гостите пир изобилен.

95 Ето и Етеоней, на Боета потомъкът, влезе,

скоро от ложето станал — живееше той недалече.

А Менелай, гръмогласният в бран, му заръка заръча

да опече на жарава месото, и той го послуша.

Влезе синът на Атрея в ковчежната стая уханна —

100 но не самин — Мегапент и Елена вървяха след него.

А като влезе там, гдето му всички богатства лежаха,

чаша двууха избра Менелай и веднага поръча

на Мегапент, на сина си, той сребърен кратер да вземе.

В същото време Елена отиде при ракли, в които

105 множество пеплоси пъстри, изделия лични, държеше.

Тя, сред жените богиня, подбра най-големия пеплос

измежду всички одежди, ошарен с везба, най-прекрасен,

с блясък на ярка звезда, най-отдолу от всички надиплен.

Пряко палата оттам се запътиха към Телемаха

110 и Менела златокъдрия тъй се обърна към него:

„О, Телемахе, дано ти помогне да идеш дома си,

както сърцето ти иска, съпругът гръмовен на Хера!

Измежду всичките дари, които се пазят дома ми,

най-хубав, най-скъпоценен подарък на теб ще предложа —

115 кратер изящно кован за гощавки на теб ще предложа,

целият в чисто сребро, а покрая с украса от злато,

дело на бога ковач. Подари ми го царят сидонски,

храбрият Федим, когато в дома му подслон бях намерил

в пътя обратен за тука — но кратера ти ще получиш.“

120 Рече така и в ръцете му сложи синът на Атрея

чашата с двете уши. Мегапент здравенякът донесе

кратера, блеснал от чисто сребро, и го сложи наблизо.

Дивноланитна, Елена пристъпи към тях. Тя държеше

пъстрия пеплос в ръце, назова Телемаха и рече:

125 „Пеплоса дар ти дарявам, възлюбени сине, да имаш

спомен от моите пръсти. На твоята сватба желана

нека невестата той да краси. Дотогава да бъде

пазен от твоята майка. Щастливо пък ти завърни се

в твоята къща висока и в твоята мила родина.“

130 Рече и пеплоса връчи. А той го пое с благодарност.

Дарите взе Пизистрат, с възхитени очи ги огледа

и в колесничния кош ги намести грижливо героят.

В залата всичките тях Менелай златокъдър заведе

и по кресла и столове насядоха те наредени.

135 Ето робиня донесе пред тях върху сребърен поднос

златен прекрасен кърчаг със студена вода за ръцете,

после поля им самата и гладка трапеза подаде.

Хляба пък сложи пред тях икономката достопочтена,

ястия пищни със радост подбрала от всички запаси.

140 Етеоней пък наряза месото и даде на всеки,

на Менелая синът виночерпеше с пълни стакани.

Ето пресегнаха те към готовите мамещи гозби.

След като своята жажда и глад утолиха напълно,

впрегнаха и Телемах, и блестящата рожба на Нестор,

145 и въз колата, от мед заблестяла, възлязоха двама,

после поеха през двора и през колонадата звънка.

А след колата вървеше Агрид Менелай златокъдър.

Носеше в дясна ръка той налятото в чаши от злато

душеуслаждащо вино, пред пътя си те да възлеят,

150 пред колесницата спря, пожела им добър път и рече:

„Юноши, сбогом! Носете на Нестор, пастир на народи,

поздрав! През всичкото време бе той благосклонен към мене

в края троянски, додето воювахме ние, ахейци.“

А Телемах разсъдливят тъй му на свой ред отвърна:

155 „Всичко това, за което ме молиш, потомко на Зевса,

щом се завърна ще кажа на Нестор. О, също да можех

аз, като ида в Итака, да сваря дома Одисея

и да му кажа с какво дружелюбие ти ме гощава,

колко съкровища скъпи получих от тебе подарък!“

160 Рече така, а отдясно над него орел се понесе,

сграбил с извитите нокти гъсок снежнобял и грамаден —

хванат от вкъщи, от двора. Мъже и жени подир него

бягаха с викове гръмки. Изви се орелът и литна

край колесницата вдясно. Пред тази поличбена гледка

165 те се възрадваха. Пламна в сърцата на всички надежда.

Измежду тях Пизистрат Несторидът така заговори:

„Зевсороден Менелае, водач на народи, кажи ни

тази поличба тук богът за теб ли, за нас ли изпраща?“

Рече така, боелюбецът цар Менелай пък помисли

170 как след разумна преценка видяното да изтълкува.

Но изпревари речта му царицата дългоодеждна:

„Чуйте какво тълкование аз ще ви дам, че го влагат

в мен боговете безсмъртни, и то ще се сбъдне без друго:

както орелът отвлече гъсокът, отгледан в дома ни,

175 спуснал се от планината, от своите малки в гнездото,

тъй Одисей след безбройни страдания, странствувал дълго,

пак ще се върне дома си за мъст. Или вече е в къщи

и върху всички женихи той смърт неизбежна насажда.“

А Телемах, разсъдливият син Одисеев, отвърна:

180 „Да отреди тъй Кронион, съпругът гръмовен на Хера,

също и там ще въздавам на тебе божествена почит.“

Тъй отговори и плесна с камшика. Затичаха буйно

пряко града към полето конете напред устремени.

Цял ден тресяха конете ярема си по гърбовете.

185 Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки,

и те дойдоха във Фере, направо в дома на Диокъл —

чадото на Ортилох, на когото Алфей бе родител.

Там пренощуваха те и гости ги Диокъл сърдечно.

Щом се събуди Зора розопръста, родена от здрача,

190 на колесницата пъстра възлязоха ловко момците,

после поеха през двора и през колонадата звънка,

шибаха с бича конете и те полетяха послушни.

Стигнаха двамата скоро високата крепост на Пилос.

Към Несторид се възви Телемах и му рече тогава:

195 „Можеш ли ти, Пизистрате, след даден обет да изпълниш

моята просба? Сближават ни връзки на гостоприемство

още от бащини дни. По години сме също връстници.

Още по-искрена дружба по общия път ще завържем.

Кораба не отминавай, божествени, тук остави ме!

200 Аз се боя, че в палата си старецът ще пожелае

да ме гощава, а трябва дома незабавно да стигна.“

Рече тъй. А Несторидът премисли дълбоко в душата

как да изпълни пристойно обета към своя приятел.

След като дълго премисля, накрая намери за умно:

205 ето обърна конете към кораба бръз, към морето,

там Пизистрат из колата изнесе прекрасните дари —

злато и дрехи, с които Атрид надари Телемаха.

А след това за покана му рече словата крилати:

„Бързо възлез върху борда, повикай и всички другари,

210 в къщи преди да отида, да кажа на стареца всичко.

Зная аз много добре, убеден съм в ума и сърцето:

нрав настойчив притежава баща ми, не ще те остави.

Сам начаса ще пристигне с покана и няма без тебе

да се завърне. Но, тъй или инак, той ще се сърди.“

215 Рече така и подкара конете с разкошните гриви

пак към пилийската крепост и скоро се спря пред палата.

А Телемах се обърна с покана към свойте другари:

„В ред приведете, другари, на черния кораб въжата!

Хайде да встъпим на борда, по пътя желан да се впуснем.“

220 Рече така и с готовност изпълниха тази повеля —

те се качиха чевръсто и седнаха пак на скамейки.

Той пък от борда пред жертва молба към Атина възнесе.

В същото време наблизо до него пристъпи избягал

мъж от далечния Аргос, където извършил убийство.

225 Бил той гадател, потомък познат от рода на Мелампа,

който живял преди време във Пилос, земя овцевъдна,

бил сред пилийците славен с разкошния дом и богатство.

При чуждоземни народи забягнал от мила родина

и от Нелей, от героя мъжествен и най-горд от всички.

230 Той му държал незаконно през цяла година имота,

докато в същото време Меламп изтърпявал в окови,

хвърлен в тъмница в дома на Филак, изтезания страшни

за дъщерята на царя Нелей и за тази заблуда,

дето му влязла в гръдта Еринията коравосърдечна.

235 Ала избягнал смъртта и отвел от Филака във Пилос

гръмко мучащите крави. Така отмъстил за Нелея

зарад позорното дело, а щерка му той за съпруга

пратил на брат си в дома му. Самият забягнал в чужбина,

в конеобилния Аргос. Съдбата за него решила

240 там да живее и там да царува над много аргейци,

там си намерил съпруга, съзидал си къща висока

и придобил синове храбреци — Антифат и Мантий.

На Антифат се родил син Оикъл, безстрашният момък.

Имал Оикъл син Амфиарай, подбудител към битки.

245 Бил той обикнат със всякаква обич от Зевс гръмовежец

и Аполон, но не стигнал до прага на скръбната старост,

паднал пред тивската крепост погубен от женската корист.

Имал и Амфиарай синове — Амфилох и Алкмаон,

Мантий пък, брат му, родил синове Полифейд и Клит, но

250 Клит похитила Зората — богинята златопрестолна,

до боговете бил възвисен заради хубостта си.

Гордият мъж Полифейд бил въздигнат от Феб за гадател

най-отличен между всички, щом Амфиарай загинал.

В свада със своя баща, в Хиперезия той се преселил,

255 гдето живял и предсказвал съдбата на всичките хора.

Негов син бе чуждоземецът, що навести Телемаха —

Теоклимен се зовеше. Той свари сина Одисеев,

както възливаше вино край черния, бързия кораб,

и се обърна към него, та рече словата крилати:

260 „Друже, понеже се срещаме с теб над свещената жертва,

пред боговете, пред тебе, пред жертвата аз те заклевам,

още пред тези другари, които те следват в морето,

с чисто сърце отвърни ми и нищо не скривай от мене:

кой си? Отгде си? Кои те родиха и кой е градът ти?“

265 А Телемах разсъдливият тъй му веднага отвърна:

„Страннико, всичко пред теб ще разкрия съвсем откровено.

Аз съм в Итака роден. Одисей се нарича баща ми.

Беше той някога жив, но го стигна страхотната орис.

Ей затова аз доведох другарите с черния кораб,

270 тука пристигнах да диря баща си, отдавна изчезнал.“

Теоклимен, богозрачният мъж, му веднага отвърна:

„Гледай, и аз съм далече от своята стряха. Погубих

мъж едноплеменен. Той в конехранния Аргос си има

много роднини и братя на власт у народа ахейски.

275 За да не стигна чрез тях до смъртта и мъстящите Кери,

станах беглец. По света да се скитам е моята участ.

Моля изгнаникът аз, приеми ме на черния кораб,

иначе смърт ме очаква, боя се, че те ме преследват.“

А Телемах разсъдливият тъй му веднага отвърна:

280 „От равновесния кораб не ще те отблъсна, щом молиш,

хайде, качи се. При нас ти ще бъдеш приет дружелюбно.“

Рече така, от ръката му медното копие грабна

и го простря върху борда на двойноизвития кораб.

После и сам той възлезе на кораба, порещ морето.

285 Седна отзад на кормилото той, а до него приседна

Теоклимен. А гребците развързаха бързо платната.

И Телемах се обърна с подкана към свойте другари

да се заемат с въжата. Зова му послушаха всички.

Тозчас елховата мачта изправиха те и побиха

290 в якото средно гнездо и с въжата привързаха здраво,

с кожени ремъци после подеха платната блестящи.

Вятър попътен изпрати им бляскавоока Атина.

Той засвистя през ефира стихийно, да мине по-скоро

корабът в шеметен бяг през солените морски талази.

295 Корабът плъзна край Круни и светлия ток на Халкида.

Слънцето скоро се скри, над стъгдите припадаха сенки.

Корабът, гонен от повей на Зевса, премина край Феи

и край Елида — прекрасния край, где епейците властват.

Там Телемах отдалече зъбчатите острови зърна

300 грижен дали гибелта ще избегне, или ще я срещне.

В хижата в същото време седяха пред пълна трапеза

и Одисей, и свинарят божествен, и всички пастири.

След като своята жажда и глад утолиха напълно,

гръмко извика пред тях Одисей, да изпита свинаря

305 ще го покани ли той да остане в колибата още,

или пък недружелюбен към близкия град ще го прати:

„Слушай, Евмее, и вие, дошли от полето пастири,

призори утре желая да ида в града и да прося,

за да не те разорявам и тебе и твоите хора.

310 Ти със съвет помогни ми и дай ми водач за из пътя,

само дотам да ме води. В града ще се скитам самичък,

някой дано се смили да ме нагости и нахрани.

А щом отида в палата на цар Одисея божествен,

мога там вест да вестя на разумната Пенелопея

315 и да се смеся с тълпата на нейните нагли женихи.

Ако ме те нагостят от безбройните свои запаси,

бих им с готовност извършил услуги, каквито поискат.

И ще ти кажа открито, а ти ме повярвай и чуй ме:

с благата вест на Хермес сразителя, който на всички

320 хорски постъпки донася успех, красота и прослава,

никой друг смъртен не може пред мен да изпъкне по ловкост

огън добре да стъкмява и сухи дърва да нацепва,

и да пече и да реже месото, и вино да черпи —

всичко, каквото слугите извършват за знатните хора.“

325 С негодувание ти отговори, свинарю Евмее:

„Как, чужденецо, ти хрумна такова желание странно?

Или желаеш на всяка цена да намериш смъртта си,

след като искаш сред тези нахални женихи да идеш?

Тяхното буйство и дързост достига небето желязно.

330 Знай, че на тях не такива слуги като тебе прислужват!

Все са младежи в красиви хитони и плащове леки,

техните къдри блестят от помада, цъфтят им лицата.

Ето какви им прислужват. На техните гладки трапези

вечно има хляб, месо, вина обилно.

335 Не, ти при нас остани! Тук на никого няма да тегнеш,

нито на мене, ни на тези другари, които са с мене.

Но щом се върне от пътя любимият син Одисеев,

той ще ти сам подари за одежди хитон и хламида

и ще те прати, където те тегли духът и сърцето.“

340 Тъй на това Одисей, богоравният страдник отвърна:

„О, дано бъдеш, Евмее, тъй драг и на Зевс, на Бащата,

както на мене — от беди и скиталчество ти ме избавяш.

Няма от скитнишка участ за смъртния по-скръбно нещо!

Зарад проклета утроба търпим отвратителни мъки,

345 щом ни се случи да бродим в печал и неволя без покрив.

Но като даваш съвет Телемаха при тебе да чакам,

всичко сега разкажи ми за майката на Одисея

и за баща му, оставен пред прага на скръбната старост.

Още ли читави гледат лъчите на ясното слънце?

350 Или покойни блуждаят сред леките сенки на Хадес?“

Тъй му отвърна свинарят, надзорник на други пастири:

„Всичко това ще ти кажа, мой госте, съвсем откровено:

жив е Лаерт. У дома си всечасно се моли на Зевса

да му изтръгне душата от изнемощялото тяло.

355 Жали безмерно за своя отдавна изчезнал потомък

и за законна умна съпруга, която в дълбока

скръб със смъртта потопи го да грохне без време.

А тя, сломена от жал безутешна по доблестна рожба,

свърши от гибел безславна. От нея дано не умира

360 този, когото обичам и който милее за мене.

Докато беше тя жива, макар съкрушена от горест,

ходех на драго сърце да я питам, разпитвам, защото

бях през детинство отгледан до нейната щерка Ктимена —

дългоодеждна, прекрасна, най-малката от челядта й.

365 С нея израснах и тя ме ценеше почти като нея.

Щом като стигнахме двама желаната прелестна възраст,

нея омъжиха в Самос за хиляди булчински дари,

мене щастливата майка облече в красиви одежди —

в плащ и прекрасен хитон, на нозете ми сложи сандали

370 и на полето ме прати. От все сърце тя ме обикна.

Но е отминало всичко отдавна. Сега боговете

възнаграждават богато труда, върху който залягам,

ям си от всичко и пия, и почетни гости гощавам.

Но от царицата нищо приятно не мога да чуя —

375 реч или дело, откак връхлетя връз дома ни бедата —

тази тълпа безочлива! А робите силно желаят

с нея слова да разменят, това-онова да запитат,

с нея да хапнат, да пийнат, а после да носят в полето

нещо, което съгрява сърцата на бедните роби.“

380 Тъй Одисей, находчивият мъж, му веднага отвърна:

„Колко печално, свинарю Евмее! Нима ти от малък

почна да бродиш далеч от родители и от родина?

Но откровено кажи ми и дума не скривай от мене:

от враговете ли беше порутен градът ширнодрумен,

385 в който живяха баща ти и твоята майка почтена,

или останал самин при стадата овце и волове,

в кораб си бил похитен от врази и продаден в робство

тук на стопанина, който за тебе платил по достойнство?“

Тъй му отвърна свинарят, надзорник на други пастири:

390 „Страннико, тъй както ти ме разпитваш и искаш да знаеш,

стой мълчаливо и слушай, и виното пий си спокойно.

Дълги са нощите вече. Ще имаме време за отдих,

а и за сладки беседи. Не бива да търсиш постеля

толкова рано, защото и сън пряко мяра е вреден.

395 Всички останали нека, щом дух и сърце ги подбужда,

да се оттеглят за сън, че когато Зората изгрее,

те след закуска ще водят в полето свине господарски.

Ние пък в хижата двама доволни от вино и гозби

в спомен за минали скърби сърца ще тешим едни други —

400 даже при спомен за мъки мъжете се развеселяват,

щом по земята са бродили те и са страдали много.

Но ще ти кажа каквото ме питаш и искаш да знаеш:

чувал си, страннико, вярвам, за Сирия — острова легнал

там за Ортигия, гдето завива на слънцето богът.

405 Рядконаселен е с хора, но има земя плодовита,

пълен с ливади, добитък, с пшеница, с овце и лозини.

Никога там не спохожда народа гладът. Нито инак

някаква болест ужасна връхлита нещастните смъртни.

Но щом достигнат в града племената човешки до старост,

410 спускат се там сребролъкият бог Аполон с Артемида

и със стрелите си тихи изпращат смъртта неусетно.

Две общини си поделят на две помежду си земята.

Някога властвува там като цар и над двете баща ми

Ктезий, синът на Ормен, с боговете безсмъртни сравняван.

415 Слязоха някога там финикийски прочути моряци,

взели на черния кораб, на борда, безброй залъгалки.

Моят баща бе довел у дома финикийска робиня

стройна, с прекрасно лице, в ръкоделия светли изкусна.

Нея подмамиха скоро мъже финикийци коварни.

420 Прала до техния кораб. Един от мъжете завързал

с нея потайна любов, любовта пък замайва главата

лесно на слаба жена, ако бъде дори непорочна.

Полюбопитствува где е родена и как се нарича.

Тя му посочи веднага високия дом на баща ми:

425 «Славя се аз, че Сидон многомедният моя земя е.

Татко ми бе притежател на неимоверно богатство.

Но ме оттам похитиха разбойници морски от Тафос.

Взеха ме те от полето, оттам ме доведоха скоро

тук на стопанина, който за мене плати по достойнство.»

430 Тъй и отвърна тогава потайният неин прелъстител:

«Щом е така, не желаеш ли с нас за дома да отплаваш

пак да съгледаш на татко и майка високата стряха,

а и самите тях? Живи са, все още те са заможни.»

Пак отговори жената на хитро скроеното слово:

435 «Може и туй да се случи, щом вие, моряци, чрез клетва

се задължите дома невредима да ме отведете.»

Рече така и веднага се вкле той по нейна воля.

След като той се закле и с обета свещен се зарече,

пак се обърна жената към тях със словата крилати:

440 «Тихо сега! Да не ми проговаря от вашите хора

никой, когато ме среща било из града по стъгдите,

или на извора вън, да не би на стопаните вкъщи

някой да ме издаде. Ще ме хвърли той, заподозрял ме,

в тежки железни вериги и вашата смърт ще замисли.

445 Нашия сговор помнете, обменяйте бързо товара.

След като вашият кораб с товар обменен се изпълни,

колкото може по-скоро вестта у дома ми пратете.

Злато ще взема, което в мига под ръка ми се случи.

Бих с удоволствие дала за такса и друга отплата.

450 Аз възпитавам в палата синчето на моя стопанин —

толкова будно момче, подир мен по стъгдите то припка.

Бих го довела на борда, за него богата откупка

бихте вземали при продан от чуждоезични народи.»

Рече жената така и се върна в палата разкошен.

455 Цяла година стояха на нашия остров мъжете

и върху вития кораб прехвърлиха стока огромна.

Щом като корабът бе натоварен, преди да отплават,

те чрез вестител веднага явиха вестта на жената.

Влезе в палата на татко измамният мъж финикиец.

460 Носеше златно огърле, изпъстрено с янтари едри.

И докато и робини, и мойта майка почтена

го заопипваха с пръсти, напълно захласнати в него,

питаха го и за цената, той знак на жената подаде.

Кимна веднъж и се върна веднага на вития кораб.

465 Тя за ръка ме поведе и вън от палата излезе.

В трема съгледа тя чаши връз пълни трапези, които

моят баща бе приготвил за гости от своята свита.

Бяха останали те на събрание сред агората.

Три чаши в своята пазва напъха тя и с тях се измъкна.

470 Аз пък, по детски наивен, вървях след жената по пътя.

Слънцето скоро се скри, по земята припадаха сенки.

С пъргави стъпки вървяхме и стигнахме чудния пристан.

Чакаха там с бързоходния съд финикийските хора.

Седнаха в кораба те и поеха по водните друми

475 заедно с нас. А Кронион изпрати попътния вятър.

Шест дена пореха яко и денем, и нощем вълните.

Седмият щом се яви, от гръмовника Зевс изпроводен,

мигом с беззвучна стрела Артемида прониза жената.

Цопна тя сякаш гмурец в наводнения трюм бездиханна

480 и на тюлени и риби в морето я хвърлиха плячка,

аз пък останах самичък сред тях със сърце нажалено.

Кораба вихър и мощна вълна до Итака отвяха.

Тук от мъжете Лаерт ме със свое имущество купи.

Ето така аз съгледах с очите си остров Итака.“

485 Зевсороден Одисей му с такива слова отговори:

„Този твой разказа, Евмее, покърти сърцето в гръдта ми —

колко си страдал и колко си бродил, ти всичко разказа.

Но със злината ведно и добро ти е пратил Кронион,

щом след бедите си влязъл в дома на прекрасен стопанин,

490 който се грижи да имаш в обилие хляб и напитка.

Хубав, спокоен живот си живееш. А клетникът аз пък

тук се отбивам, обходил безброй градове по земята.“

Ето такива слова си разменяха те помежду си.

И се унесоха в дрямка накрая, но само за кратко.

495 Блесна Зора златотронна и хората на Телемаха,

стигнали суша, свалиха платната и мачтата снеха

и се насочиха бързо с греблата към близкия пристан,

спуснаха котва, съда за брега закрепиха с въжета.

Слязоха после самите въз шумния бряг на морето,

500 там натъкмиха закуска и смесиха вино искрящо.

След като своята жажда и глад утолиха напълно,

с тези слова Телемах разсъдливият тях заговори:

„Хайде, в града отведете с греблата си черния кораб.

Аз ще намина за малко в полето при мойте пастири

505 и вечерта, щом нагледам имота, в града ще довтасам.

На сутринта благодарен за пътя на вас ще приготвя

пир велелепен с месо и услаждащо медено вино.“

Теоклимен, богозрачният мъж, го веднага запита:

„Синко, где аз да отида, кажи ми, в чий дом да отида

510 между мъжете, които Итака скалиста владеят?

Или направо в дома ти при твоята майка да ида?“

А Телемах разсъдливият тъй на свой ред отвърна:

„Иначе бих те поканил и в нашата къща да дойдеш.

Щеше да бъдеш приет гостолюбно. Но няма без мене

515 там да ти бъде приятно. И майка ми няма да видиш.

Тя сред женихите често не се появява в палата,

в горните свои покои седи пред платното на стана.

Но ще те пратя при друг мъж. Ти можеш да идеш при него,

при Евримаха, блестящия син на разумния Полиб.

520 Сякаш е истински бог, итакийците тъй го почитат.

Той е най-знатен сред всички и най-настойчиво желае

с майка ми в брак да се свърже на мястото на Одисея.

Но олимпиецът Зевс, обитателят на небесата,

знае дали не му готви съдбата смъртта преди брака!“

525 Рече така, а отдясно над него понесе се птица —

ястреб вестителят бърз Аполонов. С извитите нокти

скубеше, сграбил див гълъб, и падаха долу перата

точно между Телемаха и черния, бързия кораб.

Теоклимен отдели Телемах настрана от мъжете,

530 хвана го той за ръка, назова ги и рече словата:

„Не прелетя, Телемахе, отдясно без воля на Зевса!

Още от поглед разбрах, че това е поличбена птица.

Никакъв друг род по-царствен от вашия аз не познавам

по итакийския край. Ще владеете вие навеки.“

535 А Телемах разсъдливият тъй му насреща отвърна:

„О, ако твоите думи, мой госте, се сбъднат напълно,

с много подаръци в обич грижовна ще бъдеш обсипан,

който където те срещне, у тебе ще вижда щастливец.“

Рече тъй и на Пирея другаря си верен, поръча:

540 „Клитиев сине Пирее, ти, който от всички другари

в нашия поход до Пилос към мене си бил най-покорен,

в твоето жилище ето сега отведи чужденеца,

прием и почит у теб да намери, додето се върна.“

Тъй му отвърна Пирей, знаменитият копиеносец:

545 „Ти, Телемахе, дори да останеш там по-дълго време,

аз ще се грижа за него, не се лиши той от нищо.“

Рече така той, възлезе на кораба и заповяда

другите също да дойдат и тежката котва да вдигнат.

Пъргаво те се качиха и седнаха пак на редици.

550 А Телемах на нозете блестящи завърза сандали,

своето копие бойно, заострено в меден завършек,

вдигна на борда. Гребците разплетоха бързо въжата

и от брега към града те загребаха, както заръча

на Одисея божествен синът Телемах многославен.

555 Той пък със стъпки чевръсти забърза да иде до двора,

гдето лежаха стадата свине, над които свинарят

бдеше със своята грижа, към своя стопанин привързан.