Омир
Одисея (19)

Деветнадесета песен
Одисей при Пенелопа. Умиването

А Одисей богоравен в трапезната зала остана,

там да обмисли с Атина смъртта на женихите нагли.

На Телемаха той веднага пришепна крилатите думи:

„Вътре сега, Телемахе, да скрием доспехите бранни.

5 Всичко вземи! Ако почнат женихите да те разпитват,

ти се опитай с любезни слова да ги някак залъжеш:

«Крия доспехите аз от дима, че не са те, каквито

тук Одисей ги остави, преди да замине на поход.

Вид безобразен приемат в съседство със грозния пушек.

10 По-основателна грижа ми вложи в сърцето Кронион —

да не започнете свада от виното разгорещени,

да се раните един друг и с кърви да опозорите

пир и сватосване. Лесно желязото тегли мъжете.»“

Рече така. Покори се синът на баща си обичен.

15 Той призова Евриклея, усърдната дойка, и рече:

„Майче, задръж ми за малко жените по техните стаи,

аз в оръжейната зала да снема доспехи на татко.

Занемарени дома, те от пушек и прах потъмняха,

след като татко отплава, додето бях още невръстен.

20 Искам сега да ги сложа далече от грозния пушек.“

Тъй на това Евриклея, усърдната дойка, отвърна:

„О, дано най-после, синко, ти дойде умът да помислиш

как да опазиш дома и за бащин имот да се грижиш!

Хайде върви, но коя ще ти носи пламтящите факли,

25 щом на робините ти забраняваш да дойдат да светят?“

А Телемах разсъдливият тъй на словата й рече:

„Този тук странник! Не ще позволя да лентяйства,

който ми хляба яде, та дори от чужбина да иде.“

Рече така, и речта й остана у нея безкрила,

30 и тя залости вратите на женските стаи уютни.

Втурна се в същия миг Одисей със сина си сияен

и запренасяха двама гърбатите щитове, още

шлемове, копия остри. Пред двама Атина незрима

златна лампада понесе и блясък в палата засипа.

35 А Телемах изненадан към своя баща се обърна:

„Татко, наистина виждам с очите си чудо велико.

Всички стени на палата, прекрасните ниши отгоре,

тези елови греди и високите стройни колони

сякаш от лумнал пожар осветени пред взора ни греят.

40 Сигурно тук се таи божество от небето просторно.“

А Одисей, находчивият мъж, на това му отвърна:

„Глас не издавай, в гърди спотаи го, за друго не питай!

Имат такъв обичай боговете, държащи Олимпа.

Но ти върви да почиваш. За малко аз тук ще остана,

45 за да подложа на изпит жените и твоята майка,

тя ще поиска с тревожно сърце да ме пита за всичко.“

Рече така Одисей. Телемах под запалени факли

мина през цялата зала и тръгна към своята стая,

гдето почиваше нощем, щом сладкият сън го надвие.

50 Там той заспа и дочака в леглото зората свещена.

А Одисей богоравен в трапезната зала остана,

там да обмисли с Атина смъртта на женихите дръзки.

Слезе от своя покой и разумната Пенелопея

с образа на Артемида и златната Афродита.

55 Там до огнището близо робиня й сложи креслото.

Цялото беше със слонова кост и сребро обковано —

чудна творба на Икмалий. Скамейка, с креслото скрепена,

служеше за под нозете. Постлана бе с овнешка кожа.

Седна тогава на него разумната Пенелопея

60 сред белоръките деви, дошлите от женската стая.

Почнаха те да раздигат обилни останки, трапези,

многото чаши, с които са пили мъжете надменни.

Сипаха и пепелта от мангалите върху земята,

сложиха още и други дърва, за да светят и топлят.

65 А Меланто обруга Одисея за втори път с хули:

„Още ли и през нощта, чужденецо, на нас ще додяваш?

Вред из дома се мотаеш, заглеждаш се нагло в жените.

Вън от вратата веднага нещастнико! Стига пирува,

че ако грабна главнята, за миг ще изхвръкнеш от двора!“

70 Вежди към нея присви находчив Одисей и възкликна:

„С гневно сърце ти, глупачке, защо се нахвърляш на мене?

Може би дето съм мръсен и дрипи окаяни метнал?

Скитам по целия град за просия принуден от нужда.

Но участта на бедняци и просяци вредом е тази.

75 Някога също и аз между хората дом обитавах,

благословен и щастлив, постоянно подавах на скитник,

който да бе, от каквото да търсеше помощ при мене.

Роби безброй притежавах и всякакво друго имане,

всичко, с каквото живеят разкошно заможните хора,

80 но го погуби Кронион по своята воля свещена.

Ето защо не забравяй, че мое и ти да загубиш

тази надменност, с която робините днес превъзхождаш,

и върху тебе гневът на стопанката да се излее,

и Одисей ако дойде — аз все пак не губя надежда.

85 Но ако той е загинал и няма дома да се върне,

все пак по милост на Феб Аполон той остави достоен

син Телемах. Ни една от жените в палата от него

няма да скрие безчинство — надраснал момчешки години.“

Рече така той. Дочу го разумната Пенелопея,

90 смъмри робинята ядно и тези слова изговори:

„Ах ти, нахалнице, кучко безсрамна, делата ти дръзки

скрити от мен не остават, с главата си ти ще ги плащаш.

Знаеш прекрасно — нали го чу ясно от мене самата,

че пожелах да поканя в палата си тук чужденеца,

95 да го разпитам за своя съпруг, че дълбоко тъгувам.“

Към Евринома сега, икономката, тя се обърна:

„Стол донеси, Евринома, и овнешка кожа отгоре,

гостът ни седнал да може спокойно речта да нарежда,

аз да го слушам. Сега ще го питам подробно за всичко.“

100 Рече така. Евринома повелята чу и донесе

стол най-грижливо изгладен и с агнешка кожа постла го.

Седна на него сега Одисей, богоравният страдник.

Първа от тях заговори разумната Пенелопея:

„Страннико, най-напред искам самичка сега да те питам.

105 Кой си? Кои те родиха? Коя е земята ти родна?“

А Одисей, находчивият мъж, й насреща отвърна:

„Жено, не ще се намери човек по земята безкрайна

да те упрекне. Достига небето чак твоята слава,

сякаш е слава на цар превъзходен и богобоязнен,

110 който царува над много и мощни мъже и зачита

правда, законност във всичко, ечмик и пшеница му ражда

черната угар, от плод натежават дървесните грани,

вечно множат се стадата, гъмжи му от риба морето —

властвува той справедливо, под него народът добрува.

115 Ето защо ме разпитай в чертога си тука за всичко.

Само за моята родна земя, за рода ми не питай,

да не препънеш сърцето ми с още по-тежка горест, когато

тук си ги спомня. Нещастник съм премного аз, но не трябва,

в чужди дом приютен, да ридая и стена печално.

120 Не съществува злина, от плача непрестанен по-грозна.

Би ме упрекнала твоя робиня, самата ти също,

че при помътен от вино разсъдък се стапям от сълзи.“

Тъй му отвърна веднага разумната Пенелопея:

„Ах, чужденецо, отнеха от мен боговете предимства,

125 хубост и прелест, откакто отплаваха в поход за Троя

храбри аргейци и моят съпруг Одисей с тях потегли.

Ако се върнеше той да ми бъде закрила в живота,

бих била повече славна, цъфтяла бих с повече хубост.

Ала повяхвам в печал. Отредил ми нещастия демон.

130 Колкото златни владеят различните острови тука —

първите хора на Сама, Дулхий, гористия Закинт,

още които живеят в огряна от слънце Итака,

най-упорито ми искат ръката и грабят имота.

Ето защо аз не тача ни странник, ни молещ защита,

135 нито дори глашатая, служителя свят на народа.

Но ми се къса сърцето в копнеж по съпруга обичен.

Те все припират за брака, пък аз все изплитам измами.

Най-напред демон небесен в сърцето ми замисъл вложи

стан да положа грамаден дома и да почна на него

140 тънко широко платно да тъка. А на всичките рекох:

«Юноши, мои женихи (нали Одисей е погинал!),

малко потрайте за тази женитба, додето платното

аз изтъка, да не иде нахалост събраната прежда.

То за героя Лаерт ще е плащ погребален, когато

145 крайно горчивият жребий на смъртната дрямка го случи,

укор открито към мен да не хвърлят ахейките после,

че без покров е погребан мъж толкова много имотен.»

Рекох така и предумах аз леко сърцата им храбри.

Истина, денем тъчах упорито голямата тъкан,

150 но през нощта разтъкавах платното под пламък на факел.

Мамих ахейците тъй с хитрина три цели години.

Щом посред свита от хора накрая настъпи четвърта

(месец след месец измина, големите дни се явиха),

всичко издала една от робините, кучка безсрамна.

155 Те ме издебнаха тук и изрекоха грозни заплахи.

Трябваше тъй да завърша, макар неохотно, труда си.

Вече не мога сватосване аз да отбивам, а други

изход наум не ми идва. Насилват ме майка и татко

в брака да стъпя. Синът ми — той гледа как грабят имота

160 и негодува, а вече е мъж и напълно е годен

сам за дома да се грижи, от Зевс увенчаван с достойнство.

Но най-накрая ми кажи откъде си, какъв е родът ти.

Явно, не те е създала скала, нито дъб баснословен.“

Тъй Одисей, находчивият мъж и отвърна и рече:

165 „Достопочтена съпруго на Лаертиад Одисея!

Ти настояваш на всяка цена да узнаеш рода ми.

Ех, ще ти кажа, но в сърцето ми ти ще пробудиш

още по-тежка печал. Тъй с мъжете се случва, когато

странствуват дълго в разлъка от скъпо отечество, както

170 аз по безброй градове съм изстрадал нещастия много.

Но и така ще разкажа това, за което ме питаш.

Крит е далечна земя сред море винобагро. Красив е

и плодороден, вълните го плискат отвсякъде. В него

хората са многобройни, а деветдесет градовете.

175 Смес от различни езици се чува. Тук племе ахейци,

етеокрити там горди живеят, оттатък кидонци,

три колена от дорийци и племе свещено пеласги.

Над градовете изпъква великият Кнонос, където

на деветгодия Минос, довереник Зевсов царува,

180 той е родител на татко, на Девкалиона безстрашен.

Девкалион мен роди и владетеля Идоменея,

но той отплава с Атриди ведно за далечната Троя

с кораби вити. А Етон е моето име прочуто.

По-млад съм аз, а пък той е пред мен по години и сила.

185 Там аз видях Одисея и дари за гост му предадох.

Също и него изхвърли въз Крит буреносния вихър

и го отби от Малея, когато отплава за Троя.

Котва той спусна в Амнис, на Илития до пещерата.

Пристанът беше опасен, едва се избави от буря.

190 Влезе веднага в града и попита за Идоменея.

Негов приятел бил, както ни каза, по гостоприемство.

Но бяха десет или единайсет зори там отгрели,

след като Идоменей спря с извитите кораби в Троя.

Аз Одисея заведох в палата и най-дружелюбно

195 там го гощавах. В дома ни запасите немалко бяха.

Също предадох му аз и за другите негови хора

вино искрящо и хляб ечемичен, от средства общинни,

още говеждо месо, да наситят душата си с него.

Бяха дванадесет дена при нас богоравни ахейци.

200 Силният вятър Борей ги забави, от вражески демон

пратен. Дори и на суша не можеше да се остава.

Чак на тринайстия ден той затихна и те продължиха.“

Много лъжи Одисей тъй разказа, подобни на правда.

Вслушана лееше сълзи жената, топеше ланити.

205 Както снегът се топи по планински вършини, съгряван

от топлоносния Евър, навеян преди от Зефира,

и от снега разтопяван преливат реки бреговете,

тъй се топяха от сълзи прекрасните нейни ланити.

Плачеше тя за съпруга си, който седеше пред нея.

210 Той от сърце съжали заридалата горко съпруга,

но като в рог, като в твърдо ковано желязо неподвижно

в миглите взора си — воля на своите сълзи не даде.

След като вече насити сърцето си тя с вопли и сълзи,

без да се бави, отвърна и рече словата крилати:

215 „Все пак сега, чужденецо, желала бих да те изпитам

в Кносос наистина ли си гощавал, тъй както разказваш,

в твоя дом заедно с всички съпътници и Одисея.

Точно кажи ми снагата си как бе загърнал тогава,

как ти изглеждаше той? Придружвачите ти назови ми!“

220 Тъй Одисей, находчивият мъж, на това й отвърна:

„Трудно е, жено, когато е някой отдавна отминал,

да се описва. Година дванайста е вече, откакто

той отпътува оттам и напусна земята ми родна.

Но ще ти кажа какъв е останал мъжът в паметта ми.

225 Носеше там Одисей богоравен плащ пурпурен вълнен,

двойно загърнат. На него бе втъкната фибула златна

с две втулки. Беше отгоре с картинна украса обвита.

Шарен елен се извиваше там между предните лапи

на уловило го псе. С удивление гледаха всички

230 двете животни от злато — как давеше псето елена,

риташе той пък с краката, от лапите да се отскубне.

Също така забелязах под плаща хитона му лъскав.

Гладка и мека бе тъканта като люспа на сух лук.

Толкова светла и нежна бе тя, като слънце блестеше.

235 Вярвай ми, всички жени го заглеждаха с пълна почуда.

Друго сега ще ти кажа, а ти приеми го в сърцето.

Аз не узнах той дали у дома си е носил хитона,

или на кораба вит му го даром поднесъл съпътник,

или от гостоприемство приятел, че беше любимец

240 той на мнозина. На него приличат малцина ахейци.

Той пък получи от мене меч меден и в пурпурна багра

мантия двойна прекрасно с хитон, със широки кенари.

С почести аз го изпратих до якокования кораб.

От глашатая бе следван, роден преди него наскоро.

245 На глашатая вида ще опиша аз също пред тебе.

Сгърбен бе, с мургава кожа и гъсти къдрици на чело.

Беше зован Еврипат. Одисей го ценеше пред всички

Свои другари, защото му беше по чувства най-близък.“

Рече така и събуди у нея охота за вопли,

250 В разказа на Одисей тя позна отличителни знаци.

А като вече насити сърцето си с вопли и сълзи,

с тези слова отговори отново тя на Одисея:

„Страннико хранех към тебе до днес състрадание само,

но занапред у дома ми ще бъдеш на почит и дружба.

255 Тези одежди, които описа, сама му поднесох,

аз ги извадих от ракла, блестящата фибула боднах,

тя да му бъде за накит. Но няма аз да посрещна

върнал се пак у дома си в обичана своя родина.

Тласнат от лоша съдба Одисей върху вития кораб

260 тръгна към неизразимо проклетата крепост на Троя.“

Тъй Одисей, находчивият мъж на това й отвърна:

„Достопочтена съпруго на Лаертиад Одисея,

повече не помътнявай лицето си дивно, не късай

в скръб по съпруга сърцето си мило. Не те укорявам.

265 Тъй би ридала и друга жена за съпруга, с когото

свързана в обич сърдечна е раждала своите рожби,

камо ли за Одисей, с боговете безсмъртни сравняван.

Но престани да ридаеш и в моята дума се вслушай.

Истина аз ти говоря и нищо от теб не ще скрия.

270 Вече се случи да чуя, че тук Одисей се завръща.

Той е наблизо до нас, в плодородния край теспротийски,

Жив се завръща с несметни богатства, които

взе като дар от народа. А своите пътници мили

с черния кораб загуби в морето, едва-що напуснал

275 остров Тринакия. Зевса разсърди и Хелиос, дето

тлъстите негови крави заклаха по пътя мъжете.

Всички потънаха там сред стихийната шир на морето,

него едничък изхвърли на кила вълна исполинска

върху брега, обитаван от богоподобни феаки.

280 С почести там бе посрещнат, тъй както небесен се среща.

Дари безчет му дариха, готови дома да го пратят

цял-целеничък. Отдавна да беше в Итака пристигнал,

но е в сърцето размислил, че по е изгодно за него

много земи да обходи, съкровища в тях да потърси —

285 знаеше най-добре той от мъжете кое е изгодно,

никой по ум с Одисея не можеше сили да мери.

Фейдон, теспротският властник, това ми за него разказа.

Вкле се пред мене самия при жертвовъзливане Фейдон,

че във водата е спуснат съдът и мъжете се готвят

290 да изпроводят героя в земята му родна желана.

Мене напред изпроводи, защото се случи тогава

съд на теспротци да тръгва за житния край на Дулихий,

и ми показа благата, събирани от Одисея.

Стигнали биха за десет потомства на още един мъж,

295 толкова много богатства остави в палата на царя.

Сам Одисей пък отиде по същото време в Додона,

там от върха на Кронион да чуе оракул

как да се върне назад на земята на плодна Итака,

след като дълго отсъствал — открито ли, ли потайно?

300 Ето той читав и здрав се завръща наскоро в Итака.

Вече е много наблизо. Далеч от родина и близки

няма за дълго да бъде. Но все пак пред теб се заклевам.

В Зевса се вричам — в добрия, върховния от боговете,

още в огнището на Одисей, до което съм стигнал —

305 всичко наскоро ще стане тъй, както го аз възвестявам.

Още през тази година дома Одисей ще се върне,

месецът щом избледнее и следният щом го замести.“

Тъй на това му отвърна разумната Пенелопея:

„О, ако твоите думи, мой госте, се сбъднат напълно,

310 с много подаръци и обич грижовна ще бъдеш обсипан,

който където те среща, да вижда у тебе щастливец.

Но със сърце съкрушено досещам какво ще се случи —

ни Одисей ще се върне в Итака, ни теб ще отпратим

път да поемеш. В палата ни липсва владетел, какъвто

315 бе Одисей сред мъжете, додето бе някога тука,

почетни гости дома да приема и в път да отпраща.

Вие, робини, измийте ни госта, стъкмете му ложе,

дайте покрови, постеля и губери меки блестящи,

той да прекара на топло нощта до Зора златотронна.

320 Странника рано в зори изкъпете, с елей помажете,

в залата тук да яде и да пие на обща трапеза

до Телемаха. Тогава тежко и горко на жениха,

който го подло обиди, че повече няма да може

място дома да намери, дори разгневен да беснее.

325 Иначе, страннико, как ще узнаеш, че аз превъзхождам

всички жени по земята по ум и сърце разсъдливо,

ако дома те гощавам нечист и в окаяни дрипи?

На земнородните хора животът не е дълговечен.

Някой кога е жесток и жестоко сърце притежава,

330 всичките смъртни, додето е жив, го проклинат, за после

само злини му желаят, умре ли, на подбив го вземат.

Някой кога е вежлив и вежливо сърце притежава,

славата негова широм по земни предели разнасят,

странници гости и хората вредом го възвеличават.“

335 Тъй на това Одисей, находчивият мъж, отговори:

„Достопочтена съпруго на Лаертиад Одисея!

Опротивяха ми, вярвай, покрови и губери ярки

още от време, когато оставих зад мене

критските снежни вършини, понесен на съд дълговеслен.

340 Нека си легна тъй, както в безсънните нощи съм лягал.

Нощи безчетни до днес съм преспивал на жалка постеля,

докато чакам Зората божествена златопрестолна.

Също не ми е по воля нозете ми някой да мие.

Няма на нито една от жените, които прислужват

345 в този дом, да позволя до нозете ми да се докосне.

Но ако храниш в палата си някоя вярна старица,

тя като мене в сърцето си толкова да е понесла,

тя ако би ми умила нозете, не ще я отблъсна.“

С тези слова му отвърна разумната Пенелопея:

350 „Скъпи мой страннико, още не е посещавал палата

странник по-мил и по-умен, дошъл от далечна чужбина.

Твоите речи пред мен са пропити от разум и мъдрост.

Истина, имам в палата съветница вярна старица.

Тя отпреди време откърми злощастника, тя го отгледа,

355 тя на ръце го поела, когато го майка родила.

Колкото и да е слаба, нозете ти тя ще измие.

Моя умнице, стани и измий, Евриклея, нозете

на чужденеца. Връстник на стопанина той е. Навярно

на Одисея ръцете, нозете са тъкмо такива.

360 Скоро стареят в беди и нещастия смъртните хора.“

Рече така тя. Захлупи лице със ръце Евриклея,

сълзи горещи отрони и рече през вопли печални:

„Рожбо, горко ми! Нещастната аз! И защо те намрази

толкова Зевс? Та нали го почиташе благочестиво?

365 От земнородните хора на Зевс гръмовержеца никой

толкова тлъсти бедра не гори, хекатомби не коли,

колкото ти му въздаде при жарки молби да дочакаш

старост спокойна дома и сияйния син да отгледаш.

Само на тебе едничък възвратния ден той отказа.

370 Може и с него така да се гаврят жените, когато

къщата на властелин чуждоземен споходи за милост,

както над теб, чужденецо, се гаврят ей тези кучки!

Ти да избегнеш нападки и срамни обиди, не искаш

да ти умият нозете. Но аз ще изпълня охотно

375 всичко, каквото нарежда разумната Пенелопея.

Не само за Пенелопа нозете ти аз ще измия,

но и за тебе самия, защото събуждаш у мене

жалост. Но слушай какво ще ти кажа сега откровено.

Немалко странници вече спохождаха нашата къща,

380 още в живота си аз не съм виждала на Одисея

някой така да прилича по глас, по нозе и по образ.“

С тези слова Одисей, находчивият мъж й отвърна:

„Всички, старухо, които веднъж са ме виждали, казват,

че поразително двама изглеждаме лика-прилика,

385 както разумно и ти преценяваш, когато ме гледаш.“

Рече тъй. Тя пък донесе леген заслепителен, който

служеше да се измиват нозете, и в него обилно

сипа студена вода, върху нея доля и гореща.

А Одисей се възви от огнището към тъмнината,

390 той си помисли веднага, че може старицата лесно

белега да забележи, и тайната да се разкрие.

И щом понечи да мие нозете на своя стопанин,

белега тя забеляза от белия зъб на глигана.

Той на Парнас посетил Автолика, на майка му татко,

395 и синовете му. Бе Автолик на земята известен

с клетви лъжливи и кражби. На всичко го беше научил

Хермес, защото гореше той бутове овчи и кози

за божеството, което закриляше вред Автолика.

Някога беше дошъл в плодородния остров Итака,

400 да посети дъщеря си, току-що добила му внуче.

А Евриклея, когато гощавката свърши, постави

на коленете на дядо детето и рече словата:

„Името сам измисли, Автолике, за милата рожба

на дъщеря си. Ти с жарка молитва от Зевс го измоли.“

405 Към дъщеря си и зетя сега Автолик се обърна:

„Рожби обични, сложете му името, що ви предлагам.

Тука в Итака пристигам ужасно разсърден на много

смъртни, които живеят на тази земя многохранна.

Ей затова Одисей го зовете — «сърдитко». Когато

410 той израсте, да си дойде във гордата дядова къща,

гдето в Парнас съхранявам несметните мои богатства,

дарове аз ще му дам да се върне в Итака доволен.“

Ето че после дойде Одисей за блестящите дари.

Там Автолик, синовете му с него прекрасни, напети

415 със ръкостискане крепко и с ласкава реч го приеха.

Ей Амфитея, на майка му майка, прегърна си внука

и зацелува главата, очите му светли, ръцете.

А Автолик призова синовете си славни с поръка

да се заемат с обяда. Повелята негова чуха,

420 скоро докараха те петгодишно добиче мъжкарче

и го заклаха, одраха грижливо, нарязаха всичко

и наситниха, месото нанизаха те на ръжена

и го опекоха скоро, на всекиго дадоха пая.

Целия ден те пируваха тъй, та до залеза слънчев,

425 никой не беше лишен от участие в пиршеството равно.

Слънцето щом се търкулна и мрак на земята припадна,

всеки помисли за сън и прие на съня даровете.

Щом се пробуди зора розопръста, родена от здрача,

тръгнаха всички на лов, ведно с хрътките, а подир тях и

430 на Автолик синовете със внука му богоподобен.

Бързо започнаха те да навлизат в парнаските дебри

и се зареяха скоро из стръмните ветрени урви.

Слънцето тъкмо се вдигна из бавно течащите струи

на Океана и нови лъчи над полята посипа,

435 ето ловците дойдоха в гористо усое. Пред всички

душеха ловните псета следите. Вървяха наблизо

на Автолик синовете, сред тях Одисей богоравен

първи по хрътките бе с дългосенчесто копие в длани.

Страшно грамаден глиган се стаил в гъстоликите храсти.

440 Никога в тях не фучеше гневът влагодъхащ на ветри,

нито със знойни лъчи се промъкваше яркото слънце,

нито проливният дъжд се процеждаше — толкова гъсто

беше покрита земята с грамади нападали шума.

Чу се наоколо тропот от стъпки на хора и псета,

445 бързо из гъстите храсти изскочи насреща глиганът

с четина щръкнала силно, очите му пускаха искри,

близо застана пред тях. Одисей се изстъпи безстрашно

пръв от ловците и бързо с десницата копие вдигна

да го прониже. Глиганът бесен Одисея превари,

450 блъсна го на коленете, дълбоко месото загреба

с удар встрани със зъби, но костта на героя остана.

Той пък с щастлива ръка го улучи по дясната плешка

и острието блестящо прониза изцяло глигана.

Той изхриптя и се свлече в праха, отлетя му душата.

455 На Автолик синовете притичаха бързо към него,

раната на Одисея — мъжа, с боговете сравняван,

с грижа превързаха те, със заклеващи думи му спряха

черната кръв и го бързо прибраха в дома на баща си.

Там Автолик, синовете му с него, прекрасни, напети,

460 раната успокоиха, дариха го с дари блестящи

и го отпратиха скоро доволен, от него доволни

в родния остров, където и татко, и майка достойна

с радост приеха сина си. Разпитаха те Одисея

раната как е получил, а той им разказа подробно

465 как на Парнас бил ударен от белия зъб на глигана,

как в планината ловувал с потомците на Автолика. —

Щом Евриклея прокара за пръв път дланта по ногата,

раната тя разпозна и крака из ръцете изпусна.

Тупна пищялът в легена, от удара звънна медта и

470 мигом встрани се възви, а водата изтече на пода.

Радост и болка обзеха старицата. Рукнаха сълзи

в нейните мигли. Гласът й замлъкваше в гърлото бликнал.

Тя улови Одисей под брадата и тъй му продума:

„Сине мой, тук си бил ти, Одисее! Пък аз да не мога

475 в теб господаря да видя, преди да опипам ногата!“

Рече така и насочи очите си към Пенелопа,

искаше да й покаже, че вече е в къщи съпругът.

Но не можа да я види царицата, ни да я чуе —

нейната мисъл Атина встрани отклони. Одисей пък

480 хвана с десницата бързо за гърлото своята дойка,

с лява ръка я притегли и тихо отрони словата:

„Майче, нима гибелта ми желаеш? Нали ме откърми

върху гръдта си самата? Изстрадах аз бедствия тежки

и се завръщам най-после след двайсет години в родина.

485 Щом по внушение на божеството се досещаш за мене,

не говори, да не би да научи друг някой в палата.

Слушай какво ще ти кажа, а то ще се сбъдне напълно.

Ако чрез мен божеството погуби женихите дръзки,

няма и теб да пожаля, макар че си моя кърмачка,

490 щом ще мъстя из палата на другите мои робини.“

Тъй на това Евриклея, разумната дойка, отвърна:

„Странни слова излетяха, о синко, из твоите устни.

Знаеш какво непреклонно и твърдо сърце притежавам.

Тайната аз като камък и твърдо желязо ще пазя.

495 Друго сега ще ти кажа, а ти приеми го в сърцето.

Ако чрез теб божеството погуби женихите дръзки,

всички домашни робини тогава аз ще ти посоча —

вкъщи коя те посрамва, коя между тях е невинна.“

Тъй на това Одисей, находчивият мъж й отвърна:

500 „Майче, защо да ги ти назоваваш? Съвсем не е нужно.

Аз ще успея и сам по очите им да ги позная.

Тайната само пази в упование на боговете!“

Рече, и старата скоро излезе из ширната зала

нова вода да налее, че първата беше разлята.

505 Щом му нозете изми и с елея уханен помаза,

Пак Одисей си помести креслото до огъня близо,

да се посгрее, а раната скри под плачевните дрипи.

Пак се обърна към него разумната Пенелопея:

„Страннико, искам самичка сега и това да те питам:

510 Скоро за нощна почивка ще дойде приятната доба —

в сладкия сън ще забрави нещастният дневните грижи.

Мене пък демон враждебен в безкрайна печал потопява.

Целия ден съкрушена от жалби и горестни сълзи,

тук в домакинство заета наглеждам труда на жените,

515 а като падне нощта и настъпи покоят на всички,

лягам в леглото си аз, но през всичкото време разкъсват

хиляди тягостни мисли духа ми с несекваща сила.

Щерката на Пандарей — бледожълтият славей, когато

новата пролет настъпи, така се залива с напеви,

520 кацнала върху върхари на кичести клони дървесни,

и постоянно мени многозвучните жалостни трели —

плаче за милия Итил, когото роди на цар Зета,

но заслепена сама тя прободе с медта безпощадна.

Също така и духът ми насам и натам се превива —

525 тука ли аз при сина да остана и всичко да браня —

своя имот и робини, и къщата ширна висока,

ложето на Одисей и народния глас да почитам, —

или накрай да последвам ахееца най-благороден,

който от всички женихи е най-щедър в сватбени дари?

530 Докато беше невръстен и глупав, синът ми бе пречка

да се оженя за друг, да напусна дома на съпруга.

Днес пък, когато той стигна до възраст на юноша зрял и

сам настоява пред мен незабавно оттук да изляза,

той негодува, че грабят имота ахейците знатни.

535 Но чуй сега, чужденецо, и този мой сън разтълкувай:

двадесет гъски кълват у дома ми зърна от пшеница

изпод водата, пък аз им се радвам, додето ги гледам.

Из планината внезапно орел витоклюнест долита,

всички по шиите клъвва, натръшва. Една върху друга

540 в двора те лягат, орелът излита в ефира божествен.

Аз пък горчиво ридая и стена, макар че сънувам.

Около мен се събират ахейките гиздавокоси

заедно с мене скърбят заради умъртвените гъски.

Той долетява отново, той кацва на къщната стряха

545 и за утеха с гласа на човек отчетливо ми казва:

«Дъще на славния старец Икарий, дерзай, не унивай!

Не сън, а истина виждаш прекрасна, и тя ще се сбъдне.

Гъските значат женихи, орелът долитнал — това бях

аз до преди. Сега съм съпругът ти. Върнах се вече,

550 за да подготвя на всички женихи ужасната гибел.»

Рече така, и веднага приятната дрямка отлитна.

Аз се озърнах към двора и там забелязах отново

гъските — пак от корито кълвяха зърна от пшеница.“

Тъй на това Одисей, находчивият мъж, й отвърна:

555 „Иначе, жено, не може сънят ти да бъде тълкуван.

Ясно е, сам Одисей богоравен пред теб разтълкувал

как ще изпълни той всичко. Очаква женихите гибел.

Никой не ще се спаси от смъртта и мъстящите кери.“

На Одисей отговори разумната Пенелопея:

560 „Нашите сънища, госте, са пусти и неизпълними.

Нито се сбъдва каквото сънят за съдба възвестява.

Две са отделни вратите на сънните сенки безплътни —

или от рог изградени, или пък от слонова кост са.

Тези, които минават през плочки от слонова кост, те

565 правата реч заслоняват и думи измамни нашепват.

Тези, които минават през гладките рогови двери,

правата реч пророкуват, когато пред нас се явяват.

Но не е минал през тях, предполагам, ужасният мой сън,

ако и туй го да желаем сърдечно и аз, и синът ми.

570 Друго сега ще ти кажа, а ти го задръж в паметта си.

Иде омразното утро, в което дома Одисеев

аз ще напусна. Сега състезание тук ще предложа

с тези секири, които остави съпругът в палата —

сякаш подпори на кораб в строеж са, дванайсет, в редица.

575 Той отдалеч със стрела им пронизваше всичките брънки.

Туй състезание днес на женихите аз ще предложа.

Който с юмруци успее лъка с леснина да обтегне,

който преметне стрелата през всички дванайсет секири,

аз ще отида след него и този палат ще напусна —

580 светлото жилище брачно, което изпълват богатства.

В сънища, зная, нерядко ще спомня за него сърцето.“

Тъй на това Одисей, находчивият мъж, й отвърна:

„Достопочтена съпруго на Лаертиад Одисея!

Повече да не отлагаш това състезание вкъщи.

585 По-рано тук Одисей, находчивият мъж, ще се върне,

още преди да успеят те с гладкия лък да се справят

и тетивата да опнат, през всички секири да стрелнат.“

С тези слова отговори разумната Пенелопея:

„Ако желаеш ти, чужденецо, дома да останеш

590 тъй да ме радваш, не би ми спохождала клепките дрямка.

Но поносимо не е постоянно без сън да остават

земнородените хора. Във всичко отсъдили мярка

по житнородната твърд боговете безсмъртни за смъртни.

Но, чужденецо, сега ще възляза в покоите горни

595 и ще полегна самата в печалното ложе, което

неведнъж в сълзи обливах, откак Одисей богоравен

тръгна към неизразимо проклетата крепост на Троя.

Там през нощта ще почивам. А ти остани у дома ни

и на постеля легни върху одър или на земята.“

600 Рече така и възлезе в лъчащите горни покои,

Но не сама. Подир нея вървяха две нейни робини.

Щом пък в покоите горни възлезе със двете робини,

за Одисея, съпруга жадуван, рида тя, додето

сладостен сън й Атина разля върху морните клепки.