Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ὀδύσσεια, 730 пр.н.е. (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2011-2012 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2013)

Издание:

Омир. Одисея

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Илюстрации: Любен Диманов

Редактор: Маргарита Петкова

Коректор: Маргарита Иванова

Художник: Кънчо Кънев

Формат 16/70/100. Печатни коли 30.

Печат Лито Балкан АД

София, 2009 година

ISBN 978-954-09-0223-4

История

  1. — Добавяне

Двадесет и първа песен
Състезанието с лъка

Бляскавооката богиня Атина вля мисъл в гърдите

на Пенелопа, на стареца Икарий разумната щерка,

да поднесе на мъжете лъка и желязото суро

за надпревара и знак на кланета в дома Одисеев.

5 И Пенелопа премина по стройната стълба нагоре,

ключа в могъща ръка тя държеше — извит превъзходно,

медноотлят и с държалка от слонова кост за украса.

Тя се упъти веднага с робини за крайната стая,

гдето се пазеха всички съкровища на Одисея —

10 злато и медни съсъди, творби от ковано желязо.

Също и гъвкавият лък там лежеше, до него колчанът.

Той бе набит със стрели многобройни, извикващи вопли.

В Лакедемон му ги даде приятелят гостоприемен

Ифит, на Еврит синът, с боговете безсмъртни сравняван.

15 Някога бяха се срещали те един други в палата

на Ортилоха безстрашен в Месена, където пристигна

сам Одисей да си иска дълга от месенската общност.

Бяха мъже от Месена отвлекли от остров Итака

триста овце и овчари на кораби многоседални.

20 Още младеж, Одисей се отправи на път дълготраен,

пратен за тъжба от своя баща и от други стареи.

Ифит дошъл да си търси конете, загубени татък —

жребни кобили дванайсет и мулета годни за впряга.

Те му донесоха после плачевната орис и гибел,

25 щом посети непреклонния син на Кронида Херакъл —

славен със своята сила, но в много злодейства участник.

Той го, макар и поканен на гости, съсече в дома си,

без да се злият бои от присъдата на боговете,

ни от трапезна гощавка. Така го безсрамно погуби,

30 а задържа своеволно конете му звучнокопитни.

Тръгнал по техните дири, там Ифит видя Одисея

и му отстъпи лъка на баща си, на мощния Еврит,

който от смъртния одър го бе завещал на сина си.

Остър меч с копие яко дари Одисей пък на Ифит —

35 знаци на искрена дружба. За жал не можаха да седнат

двама на гостна трапеза. Синът на Кронион погуби

Ифит, на Еврит сина, с боговете всевечни сравняван.

Но ни веднъж не понесе лъка Одисей богоравен,

щом се отправяше в поход за бран с чернобродния кораб,

40 а го държеше в палата за спомен от госта приятел.

Само на родния остров той ходеше винаги с него. —

А щом жената богиня достигна до крайната стая,

стъпи през прага й дъбов изгладен. Издялал го беше

някога вещ дърводелец и с връв изравнил го грижливо,

45 стълбове сложил над него, приставил и двери блестящи.

Щом Пенелопа развърза от брънката ремъка сръчно,

в бравата ключа въвря и нагоре резетата блъсна,

яко вратата наблегна. И както надава рев бикът,

който пасе по ливади, така изреваха вратите,

50 сетили блъсъка те, се разтвориха бързо пред нея.

А Пенелопа възлезе на лавица горе. Въз нея

многото ракли лежаха с ухайните светли одежди.

Сегна след туй нависоко, от гвоздей лъка да отметне,

сложен в калъфка блестяща и заедно с нея провесен.

55 Леко приседна и сложи на скута лъка на героя,

после разтвори калъфа, застена и горко заплака.

След като вече насити сърцето си с вопли и сълзи,

тръгна към залата, гдето седяха женихите славни,

но из ръце не изпусна извития лък Одисеев,

60 също колчана. Претъпкан бе той със стрели стононосни.

Носеха близо зад нея ковчеже робини. На него

тегнеха мед и желязо — доспехи бранни на царя.

Щом пред женихите долу жената божествена слезе,

спря до средата въз прага на залата, зидана яко,

65 двете ланити закрила с блестящото було, а редом

вдясно до нея застана робиня, а друга отляво.

Тъй към женихите тя се обърна и рече словата:

„Слушайте, храбри женихи, които в дома Одисеев

идвате все на тълпи да ядете и пиете жадно.

70 Знаете всички, отдавна мъжът от дома е отлъчен,

и не намирате други предлог за престоя, освен че

страстно желаете избор да сторя из вас за женитба.

Хайде тогава, момци, след борби приемете награда.

На Одисея божествен огромния лък ви предлагам.

75 Който с юмруци успее лъка с леснина да обгърне,

който преметне стрелата през всички дванайсет секири,

аз ще отида след него и този палат ще напусна —

светлото жилище брачно, което изпълват богатства.

В сънища — зная — нерядко ще спомня за него сърцето.“

80 Рече тъй, и повели на Евмея, свинаря божествен,

да поднесе на мъжете лъка и желязото суро.

В сълзи Евмей ги пое и ги сложи пред всички женихи.

Също краварят заплака, щом зърна лъка Одисеев.

Но Антиной ги нахока и рече обидните думи:

85 „Ах, глуповати селяци, от ден за ден мислите само!

Жалки души! Че защо заревахте? Така на жената

вие косите сърцето в гърдите. А тя и без друго

чезне в печал потопена, откакто загуби съпруга.

Мълком седнете и яжте. Щом искате, сълзи ронете

90 вън, пред вратите. Но тук оставете лъка и стрелите.

Ние женихите с тях ще започнем борба незавидна.

Все пак не вярвам, че лесно на гладкия лък ще надвием.

В залата измежду всички не виждам аз нито един мъж,

който по лък с Одисей да се мери. С очи съм го веднъж —

95 най-ясен спомен за него запазих от моето детство.“

Рече така, но гръдта си таеше надежда, че може

леко лъка да обтегне, през всичките брънки да стрелне.

Бедният! Първи той щеше да сети стрела из ръката

на Одисей благороден, когото преди безчестеше

100 седнал в палата му собствен, дори и насъскваше други.

И заговори свещена мощта на сина Одисеев:

„Горко на мене! Изцяло помътил ума ми Кронион.

Моята майка говори, макар че е с разум дарена:

щяла след друг мъж да иде и този палат да напусне!

105 Аз пък доволен се смея и радвам с помътен разсъдък.

Хайде, момци, след борба приемете такава награда:

никъде няма жена като нея в ахейски предели,

ни по свещения Пилос, по Аргос или по Микена

(ни дори в нашия остров и в целия черен материк).

110 Знаете също и вие. Защо ми е майка да хваля?

Но под различни предлози недейте протака безкрайно.

Спрете брътвежите вече, пипнете лъка, да ви видя!

Мисля и аз да приема това изпитание трудно —

мога ли лък да обтягам, пред брънки желязо да мятам?

115 Няма след туй да тъгувам, че моята майка почтена

с други съпруг ще отиде и нашия дом ще напусне.

Вече съм годен да нося оръжие татково яко.“

Рече тъй, от рамената отхвърли блестящата дреха,

скочи, та меч медноостър отметна от светлото рамо.

120 Първо секирите той закрепи в разкопаните ямки

в обща за всички редица, по връв изравни ги грижливо,

в края утъпка пръстта им. Учудени гледаха всички

как той прекрасно подрежда каквото не беше и виждал.

После застана въз прага, опита лъка да обтегне.

125 Три пъти той го разтърси и въпреки своята воля

три пъти той изнемогна. Но все пак не загуби надежда

сам тетивата да опне, през всичките брънки да стрелне.

Може би щеше щастливо четвъртия път да сполучи,

но Одисей го възпря и с главата си леко му кимна.

130 Ето на тях заговори мощта Телемахова свята:

„Жалко, навярно оставам завинаги слаб и негоден

или пък още съм млад и не мога на мишци да чакам

с тях да накажа врага си, когато ме първи нападне!

Почвайте вие тогава, по сила стоите над мене.

135 Хайде, опнете лъка и опитайте смелия подвиг.“

Рече така, на земята постави лъка Одисеев

и на двукрилите двери, изгладени вещо, подпря го,

редом до него на брънка облегна стрелата крилата.

Седна след туй на креслото, което недавно остави.

140 А Антиной, на Евпейта синът, на женихите рече:

„Ставайте всички, другари, поредом отляво надясно.

Първо да почнем оттам, откъдето ни виното носят.“

Рече така Антиной, и допадна речта му на всеки.

Първи Лейод между тях се надигна, синът на Ойнопа.

145 Той им предсказваше вещо по жертви и вечно седеше

в ъгъла близо до делва прекрасна. Безкрайните буйства

бяха му все пак омразни. Кореше женихите често.

Тъкмо той първи повдигна лъка и стрелата крилата,

после застана въз прага, опита лъка да обтегне,

150 но не успя да го мръдне. Ръцете неопитни, нежни

капнаха скоро. А той на женихите рече с въздишка:

„Драги, не ми е по сили. Да дойде и друг да опита.

Знайте, лъкът ще отнеме на много мъже знаменити

скоро дъхът и душата, че по-добре да не живеем,

155 вместо сред живите смъртни това да загубим, което

тук ни влече и което през дните си чакаме вечно.

Някой навярно и днеска си въобразява, че може

с Пенелопея, жената на Лаертиад, да се свърже.

Но ако първом опита да опне лъка и се види,

160 друга напета ахейка той би предпочел да потърси

и с дарове да поиска. А Пенелопея да вземе

момъка, който от всички женихи е най-щедър в дари.“

Рече така, необтегнат лъка на земята положи

И на двукрилите двери, изгладени вещо, подпря го,

165 редом до него на брънка облегна стрелата крилата.

Седна пък сам на креслото, което наскоро остави.

Но Антиной разгневен го нападна и рече словата:

„Що за слова излетяха, Лейоде, от твоите устни!

Тежка и долна заплаха, която тревожи слуха ми.

170 Щял да отнеме лъкът на немалко мъже знаменити

дух и душа, че си ти неспособен с ръце да го опнеш!

Твоята майка почтена не те е родила да можеш

вещо лъка да обтягаш и ловко да мяташ стрелите.

Други сърцати женихи веднага лъка да обтегнат.“

175 Рече така, след това на козаря Мелантий извика:

„Бързо, Мелантие, огън раздухай сред дивната зала,

близо диван постави, постели му и овнешка кожа,

най-после лой донеси, от запасите пита грамадна,

ние, младежи, лъка да нагреем и с масло помажем.

180 С него ще пробваме сили, борбата по-скоро да свърши.“

Бързо козарят разпали сред залата огъня тлеещ,

близо притегли дивана и с овнешка кожа застла го,

после донесе лойта, от запасите пита грамадна.

С нея женихите сгряха лъка и напрегнаха мишци,

185 но не можаха да опнат, съвсем не им стигаха сили.

Още стояха встрани Антиной с Евримах богозрачни,

първите вождове техни, най-храбри и най-благородни.

Ето по същото време напуснаха дивната зала

на Одисея божествен краварят и с него свинарят.

190 Също и сам Одисей подир тях из палата излезе.

След като вън от вратата и двора се те озоваха,

глас Одисей повиши и изрече словата крилати:

„Чуйте, свинарю и крави пастирю — дали да ви кажа,

или пък да замълча? Но сърцето ме тегли да кажа:

195 как ще постъпите вие, дали ще окажете помощ,

ако пристигне сега Одисей и го някой бог прати?

Вие женихската гмеж или него ще браните твърдо?

Право кажете, умът и сърцето ви както нашепват.“

Тъй на това отговори пастирът на крави Филонтий:

200 „Чуй ми молбата гореща, Кронионе, татко наш Зевсе!

Само мъжът да се върне, доведен от божеска сила,

гледай тогава на що са способни ръцете ми яки!“

Също така и Евмей призова боговете всевечни,

в родния дом да отпратят мъжа находчив Одисея.

205 А той, когато изпита сърцата им, тяхната вярност,

без да се бави, веднага отвърна и рече словата:

„Вижте ме, аз съм самият. Безчет изпитни ме слетяха.

Стъпих на родна земя подир двайсетгодишна разлъка.

Виждам, единствено вие от робите в моята къща

210 явно ме срещате с радост. Не чувам от другите никой

тъй боговете да моли да дойда под родната стряха.

Ето на вас ще разкажа какво ще се сигурно случи.

Ако чрез мен божеството погуби женихите дръзки,

двама ви аз ще даря с по невеста и много имоти,

215 с къщи, съседни до мене, за вас от сърце ще милея,

сякаш сте на Телемаха другари и братя рождени.

Но да повярвате ви, доверие аз да ви вдъхна,

сигурен знак ще ви дам. Приближете се, белега вижте,

сторен от белия зъб на глигана, когато предвождах

220 на Автолик синовете при лов из Парнаските дебри.“

Рече тъй, дрипите махна и яркия белег показа.

Белега щом те видяха и много добре разпознаха,

с радостен възклик прегърнаха мъдрия мъж Одисея

и зацелуваха жарко главата му и раменете.

225 В отклик сега Одисей ги в лице и ръце разцелува.

Заникът слънчев насмалко не свари лицата им в сълзи,

Но пръв от тях Одисей се опомни и рече словата:

„Стига въздишки и сълзи, че може, от къщи излязъл,

някой сега да ни види и тайната вътре да каже.

230 Хайде, в дома се върнете, но не наведнъж, но поредом —

аз пръв, а вие след мене. Сега уговорката чуйте.

Няма да ми позволят горделивците знатни, които

буйстват в моята къща, да пипна лъка и стрелите.

Ти затова, боговиден Евмее, през дивната зала

235 смело лъка понеси по посока към мен и поръчай —

нека робини залостят вратите към женската стая.

И ако чуят отвътре, от залата, трясък и вопли,

нито една да не смее от своето място да мръдне.

Нека за друго не мислят, а само да работят мълком.

240 А пък на тебе нареждам, божествен Филойтие, тозчас

с ремъка здраво да стегнеш резето на дворната порта.“

Тъй нареди и се вмъкна в уютния дом и направо

седна въз тая скамейка, която недавно остави.

След Одисея божествен дойдоха и двамата роби.

245 А Евримах заобръща с ръцете лъка на героя,

да го посгрее отсам и оттам върху жаркия огън.

Но го не опна. Застена сърцето му честолюбиво.

Ядно въздъхна, издигна гласа си и рече словата:

„Как съкрушен се срамувам — горко ми! — за мен и за всички.

250 Не тъй за сватбата аз се ядосвам, макар и да жаля —

има и множество други ахейки, едните в Итака,

мита отвред от вълните, а други в далечни градчета.

Но се измъчвам, загдето излязохме толкова слаби

със Одисея сравнени — не можем да опнем лъка му.

255 Нека позора ни знаят далечните наши потомци!“

Но Антиной, на Евпейта синът, начаса му отвърна:

„Няма така, Евримахе, да стане. Самият го знаеш.

Чествува днеска народът на бога стрелец Аполона

благочестивия празник. Та лъкове кой ще обтяга?

260 Можем да скрием лъка. Но секирите нека останат.

Аз не допускам, че може за себе си роб да ги вземе,

който е вече в дома на сина на Лаерт — Одисея.

Нека сега глашатаят напълни отново стакани,

за да възлеем. За после извития лък ще оставим.

265 А на козаря Мелантий заръчайте, призори рано

нови кози да докара, подбрани от цялото стадо,

да принесем в чест на бог Аполон славнолъки бедрата.

После ще пробваме сили, борбата по-скоро ще свърши.“

Рече така Антиной, и допадна речта му на всеки.

270 И глашатаи поляха на всеки вода за ръцете.

Млади момчета наляха догоре стаканите с вино

и го разнесоха с чаши отляво надясно на всички.

Щом пък възляха и пиха, душата им колкото иска,

със хитрина Одисей, находчивият мъж се намеси:

275 „Слушайте вие, женихи на славена дивна царица,

за да изкажа какво повеля сърцето в гръдта ми.

Най-вече теб, Евримахе, и теб, боголик Антиное,

моля, че ти, Антиное, предложи разумната мисъл:

«Днес оставете лъка, пред всевечните вие склонете!»

280 Зевс ще реши на кого ще изпрати победата утре.

Но и на мене предайте извития лък да изпитам

тука пред вас якостта на ръцете. Дали съм запазил

още предишната сила на моите гъвкави мишци,

Или я вече затриха скитнята и дългите мъки.“

285 Рече така, но и всички останали кипнаха страшно,

страх ги обзе, да не би да успее лъка да обтегне.

Но Антиной го нахока и рече обидните думи:

„Скитнико жалък, навярно съвсем си загубил ума си!

Ти благодарност не знаеш, задето пируваш спокойно

290 с нас, благородни мъже, получаваш дела си и слушаш

наши беседи и речи. А никога странник друг още

или окъсан бедняк не е чувал какво си говорим.

Сладкото вино навярно помътва ума ти. И други

то помрачава, когато го пият със жад и без мяра.

295 Вино също замая Евритион, оня кентавър,

щом той престъпи през прага на храбрия мъж Пейритоя,

гост у лапитите канен. С помътен от вино разсъдък,

обезумял, той донесе беди на дома Пейритоев.

Скочиха гневни мъжете, извлякоха госта веднага

300 и му отрязаха зверски на двора носа и ушите

със безпощадната мед. А самият, лишен от ума си,

тръгна оттам и понесе позора на своята глупост.

Ето от що се смразиха лапити и диви кентаври.

В кръвната свада намери пияният сам гибелта си.

305 Тъй и за тебе предвиждам — в позор ще загинеш, когато

дръзнеш да опнеш лъка. Ти недей се надява на милост

в нашия остров, ще бъдеш изпратен на черния кораб

скоро при властника Ехет, бедата за хорското племе.

Няма при него да бъдеш избавен от грозната гибел.

310 Но мълчешката попийвай, недей с младежта да се мериш!“

Тъй на това му отвърна разумната Пенелопея:

„Не, Антиное! Не е ни похвално, ни редно да хулим

гостите на Телемаха, когато в туй жилище дойдат.

Негли очакваш, когато, облегнат на мишци и сила,

315 гостът успее с ръце да обтегне лъка Одисеев,

аз като негова нова невеста в дома му да ида?

Надали сам той лелее в сърцето си тази надежда.

Нека и никой от вас за това сред разгара на пира

да не изпитва тревога. Не може, не ми подобава!“

320 а Евримах, на Полипа синът, на това й отвърна:

„О на Икария дъще, ти, Пенелопея разумна!

Ние не смеем да мислим, че той ще те води в дома си.

Само ни плаши срамът ни пред мъжки и женски одумки.

Някой ахеец от долно коляно навярно ще каже:

325 «Жалки женихи! Желаят жената на мъж якоснажен,

а да обтегнат лъка му изгладен не стигат им сили!

Просяк пък, целият в дрипи, скиталец, отбил се от пътя,

опна без мъка лъка и през брънките метна стрелата.»

Ето така ще одумват. От срам ще потънем в земята.“

330 Тъй на това отговори разумната Пенелопея:

„Не, Евримахе! Добиват сред хората най-лоша слава

тези, които без свян разпиляват на доблестен воин

дом и богатство. Защо от това ще се срамите вие?

Странника тук погледнете. Наистина плещест и снажен,

335 той произхожда, тъй както разказва, от род благороден.

Та и на него предайте извития лък, да го видим.

Чуйте какво ще ви кажа, и то ще се сбъдне напълно.

Той ако мръдне лъка и така Аполон го прослави,

ще го дарувам с хитон и хламида, с красиви одежди,

340 още и с копие остро — защита пред псета и хайти,

дар ще му дам за нозете сандали и меч медноостър

и ще го пратя, където го тегли духът и сърцето.“

Тъй на това Телемах разсъдливият рече насреща:

„Майко, лъка ще предам, или не, на когото си искам.

345 Аз разполагам със него. Не ще ми попречат ахейци —

нито които владеят скалистата наша Итака,

нито които живеят на кой да е остров наблизо

срещу Елида, земя коневъдна, ни тези женихи —

госта с лъка ще даря, занапред да го носи навеки.

350 Горе пък ти завърни се и своите работи гледай —

хурката, още и стана, нареждай на всички робини

ревностно там да се трудят. Речта на мъжете подхожда,

главно на мене, че аз разпореждам на цялата къща.“

Смаяна майката тръгна обратно към своята спалня

355 и си премисли дълбоко разумната реч на сина си.

Щом пък в покоите горни възлезе със двете робини,

за Одисея, съпруга жадуван, рида тя, додето

сладостен сън й Атина разля върху морните клепки.

Вдигна тогава свинарят божествен лъка и стрелите,

360 но изреваха по него веднага женихите вкупом.

Дръзко подхвърляше някой от тези надменни женихи:

„Стой! Накъде си понесъл лъка, ей, свинарю безумен!

Скитнико! Скоро ще ръфат трупа ти далече от хора

твоите псета, които си хранил да вардят свинете,

365 склонен щом бъде към нас Аполон и безсмъртните горе.“

Тъй му крещяха. Свинарят остави лъка на земята,

стресна го силният рев на рояка женихи в палата.

Но Телемах му се сопна от своя страна и заплаши:

„Старо, с лъка продължавай! На тях угодиш ли, горко ти!

370 Ако и по-млад от тебе, навън от града ще те гоня

с камъни чак по полето, по сила те аз превъзхождам.

О, ако днес превъзхождах по якост по мишци и сила

всички женихи, които безспирно в палата прииждат!

Щях да заставя когото и да е, щом злочинствува тука,

375 да се пръждоса от нас и да дири дома се избава.“

Рече тъй, и изведнъж се разсмяха женихите гръмко.

Към Телемаха гневът им полека-полека затихна.

Вдигна свинарят лъка и през залата пак го понесе.

Пред Одисея разумен щом стигна, в ръцете му го сложи.

380 Той призова Евриклея, усърдната дойка, и рече:

„О Евриклея разумна, на теб Телемах повелява

яко с резе да залостиш вратите към женската стая.

И ако чуят робини от залата трясък и вопли,

нито една да не смее от своето място да мръдне.

385 Нека не мислят за друго, а само да работят мълком.“

Рече така, и речта й остана у нея безкрила

и тя залости вратите на пищните стаи уютни.

Тайно напусна краварят Филойтий трапезната зала,

слезе на двора, добре ограден, и залости вратата.

390 Пред колонадата беше простряно лико от папирус.

Яко с въжето пристегна крилата и в залата влезе.

Седна въз тази скамейка, която недавно остави,

и Одисея погледна. Лъка си в ръце той въртеше

и го оглеждаше всякак на всички страни, за да види

395 в тези години не са ли прояли рога дървояди.

Тъй се провикваше някой, обърнал очи към съседа:

„Истина, този разбира от лъкове, но се спотайва,

сам притежава навярно подобен лък в родната къща

или желае такъв и за себе си да изработи.

400 Тъй го насам и натам преобръща негодникът скитник!“

Други от тези надменни младежи отвръщаше бързо:

„Нека си всяка прищявка изпълва така чужденецът,

както ще може да опне днес гладкият лък Одисеев!“

тъй си мълвяха мъжете. И сам Одисей многомъдър

405 грабна огромния лък и от всички страни го огледа.

Както певецът, привикнал на звънка китара и песен,

леко на новото колче обтяга звънливата струна,

свързал от двата й края червото пресукано овче,

тъй непокорният лък Одисей без усилие опна

410 и за проверка подръпна с ръка на лъка тетивата.

Тя зазвънтя сладкозвучно, подобно на глас лястовичи.

Ахнаха всички женихи, потръпнаха бледи лицата.

Зевс загърмя от небето и прати поличба с гърма си.

Радост обзе Одисея божествен, кален в изпитните,

415 че далнозрящото чадо на Кронос му праща поличба.

Грабна тогава стрела, върху маса положена гола.

Другите още лежаха в дълбокия стрелник, но скоро

щяха ахейците дръзки и техния свист да опитат.

Той към лъка я притисна, обтегна след туй тетивата.

420 Без да се дигне от стола, преметна желязото татък

и безпогрешно улучи. Прониза на всички секири

брънките, нито една не докосна в бега си стрелата,

тежка от мед. Одисей се обърна сега към сина си:

„Виж, Телемахе, не те позори чужденецът, седнал

425 в твоя дом. Вярно улучих и опнах лъка Одисеев,

без да се много пресилвам. Не съм якостта си загубил,

ако и тук да ме хулят женихите несправедливо.

Но приближава часът на ахейците пир да се готви

още по светло. А после и друго веселие иде —

430 песни с китара и танци — украса на всяка гощавка.“

Рече така той и с вежди му кимна. Препаса на рамо

острия меч Телемах, разсъдливият син Одисеев.

Сложи на него ръка и до стола на своя родител

близо застана, готов за борбата с медта заблестяла.