Надя Брайд
Сабрина (5)

V

Сабрина седеше в приемната на Джефри и чакаше. Нервно погледна часовника. Почти девет часа. Къде ли се губеше?

Тя неспокойно се заразхожда напред-назад, после хвана слушалката на телефона, вдигна я и набра номера на собствената си служба.

— Куриерска служба „Кулен“ — представи се Тревор.

— Днес сте подранил.

— А вие учудващо закъснявате.

— Грешите, аз вече бях в бюрото. Не намерихте ли бележката ми?

— Разбира се, че я намерих. Луи вече е на път.

— Много добре, Тревор. Вие постепенно ставате все по-незаменим.

— А вие къде сте. При Харпър?

— Изглежда, имате седмо чувство?

Тревор се засмя.

— Ами. Секретарката му ми се обади.

— Така значи! Струва ми се, че съм жертва на тайно съзаклятие.

— Не, не, ние просто за по-сигурно ви държим под око.

— Така ли? А сега може би ще насочите вниманието си в друга посока — към добруването на нашата фирма. За по-сигурно.

— Не мога да обещая това. Но разбира се, ще се постарая.

— На това се надявам и аз. Най-късно до обяд ще се върна и дотогава вие сте шефът. Уповавам се на вас.

— Благодаря, мис Кулен. Можете да бъдете спокойна, няма да ви разочароваме.

— До скоро. — Сабрина затвори. Само Джефри да беше се появил най-сетне. Още днес тя трябваше да говори с него. За уикенда се готвеше отново да отиде в Уестхемптън и да остане там една седмица. През цялото лято тя мечтаеше за тази почивка, щеше да е сама във вилата и да прави това, което й дойде на ум. Слънце, море, плаж и уединение. Искаше да си почине, да се наслаждава на свободата си и най-сетне поне веднъж да има време само за себе си. Но колкото по-често си мислеше за това, толкова повече спадаше въодушевлението й. Джефри щеше да остане в Ню Йорк. Една цяла, дълга седмица нямаше да го види и да чува неговия глас. Тя въздъхна. Вратата се отвори с тихо поскърцване. Сабрина се отърси от мислите си и вдигна глава.

— Обичате ли дъх на кедрово дърво — попита тя внезапно и се усмихна широко.

— Кара ме да полудявам! — промърмори Джефри и се насочи към Сабрина, като не я изпущаше и за секунда от очи. — Този мирис събужда у мен спомени — сладки, мъчителни спомени, които ежечасно ме преследват. — Той се беше вече приближил плътно до нея.

— След като толкова много обичате този дъх, сигурно обичате да играете и на криеница, нали?

Джефри не отговори, а още повече се приближи. Телата им се докоснаха.

— Аз с неудоволствие напускам скривалището си — шепнеше той дрезгаво. — С особено неудоволствие, когато го деля с толкова великолепна и страстна жена.

Сабрина дишаше учестено. Като в някакъв транс протегна ръце и обви шията му. Треперейки тя плътно се притисна в него.

Джефри обхвана хълбоците на Сабрина, притисна ги здраво към себе си и я целуна диво и жадно.

— Този път вече няма да те оставя да си тръгнеш — задъхвайки се, произнесе той. — Този път ще те задържа и ще те целувам, докато загубиш съзнание.

Той я оттласна от себе си, отиде до вратата и превъртя ключа. След това взе Сабрина на ръце и я занесе до дивана.

— Момент. — Джефри внимателно я сложи да легне, приближи се до прозорците и спусна щорите.

Сабрина го посрещна с широко отворени обятия. Те отново и отново се целуваха и с всяка целувка желанието й все повече растеше. Но и двамата не бързаха. Ръцете на Джефри шареха по тялото на Сабрина, обгърнаха гърдите й, плъзнаха се по хълбоците й и милваха дупето й. Сабрина се заизвива, стенейки под неговите докосвания. Тя също изучаваше тялото на Джефри. Опипваше напрегнатите му мускули през тънката батистена риза, докосваше талията му, гладкия му корем и тесните бедра.

— О, Сабрина, ти ме влудяваш. Непрестанно си мисля само за теб. Всичко, което желая, е да те любя — всеки час, всеки ден, цяла година.

— Защо ме подложи на такова мъчение, Джефри? Почти бях обезумяла при мисълта, че никога повече няма да те намеря.

Тихият му смях вибрираше по устните на Сабрина.

— Ти забравяш, че не искаше да ме виждаш на никаква цена. Нали се възпротиви да ти се покажа. — С треперещи пръсти Джефри разкопчаваше леката й рокля. — Толкова ужасно ми липсваше. — Той свали от раменете на Сабрина презрамките на роклята. През тънката материя гърдите й ясно се очертаваха и от пръв поглед се виждаше, че не са пристегнати със сутиен. Джефри разглеждаше Сабрина с такъв поглед и с такава усмивка, сякаш бе открил дълго търсено съкровище. След това се наведе, докосна с устни пълните й гърди и засмука изпъкналите им зърна.

— Ох! — изстена възбудено Сабрина. Тя прегърна Джефри и още по-плътно го притисна към горещата си плът. — Чудесно е! — Останала без дъх, шепнеше тя.

— Сабрина, моята сладка Сабрина. — Той се претърколи встрани от нея на дивана. — Желая те, само теб. — С едната си ръка издърпа роклята до хълбоците й. Пръстите му докоснаха слипа й и се провряха през прозрачната фина материя. Започнаха леко да галят тъмните къдрави косъмчета между бедрата на Сабрина.

— Джефри! — Желанието й растеше все повече и повече и тя се гърчеше от страст. Тялото й гореше като от пожар. Сама свали слипа си и разтвори бедрата си — Ела! — задъхваше се Сабрина.

Джефри тихо се смееше.

— Идвам, моя нетърпеливке, моя любима, веднага идвам при теб. — Той стана и бързо започна да се съблича. — Искам да усетя допира на кожата ти върху своята — мълвеше той, изхлузвайки роклята през главата й. Небрежно я хвърли на облегалката на едно от креслата и пристъпи към Сабрина. Тя затвори очи и простря ръцете към него. Внезапно той легна отгоре й. Дъхът й секна и я обля сладък трепет, когато усети как Джефри проникна в нея и започна да се движи.

— Джефри, о, Джефри! — ридаеше тихо тя и силно се притискаше към него.

Обхвана я диво опиянение. Чувстваше, че ще изгори. Някъде съвсем отдалече дочуваше стенанията на Джефри. Неговите движения ставаха все по-бързи и бързи. Дишането й се превърна в хрипове.

— Да! — крещеше тя. — Да, Джефри!…

С глух звук двамата се озоваха на мекия сив килим. Смутени и малко замаяни те се спогледаха, след което, като по команда избухнаха в силен, необуздан смях. Сабрина се изпъна по гръб. Сълзи се изтърколиха по бузите й — едновременно се смееше и плачеше от щастие.

Джефри се наведе над нея и нежно отстрани влажните кичури от челото й.

— Ти си чудесна — шепнеше й усмихнат. — Чудесна и великолепна.

Тя обви с ръце шията му.

— Защо не ми се показа във вилата? — попита тя тихо.

Джефри галеше с палците си зърната на гърдите й. Той приближи устните си до ухото й.

— Съществуваха някои основателни причини — докосна с върха на езика си ухото й.

Сабрина изхълца.

— Една от причините беше, че се страхувах да нямам неприятности с брат си.

Сабрина звънко се засмя.

— Глупавичкият ми — смъмри го тя и го цапна шеговито с пръсти по носа. — Винаги съм знаела, че вие двамата сте съвсем различни. Защо ти трябва да се каеш за подлостите на Кевин?

Джефри въздъхна и я притегли към себе си.

— Само заради Кевин се държах настрана. В това беше проблемът.

Сабрина се изправи.

— Ти си ме шпионирал заради Кевин? — възмущение проблясваше в нейния поглед.

— Кевин си беше въобразил, че искаш да му отмъстиш.

— Що за безумна идея! Как е стигнал до това умопомрачение?

— Успокой се, Сабрина — прегърна я той. — Аз въобще не му повярвах, защото смятам, че не си способна на такива низости. Но трябва да призная, че изглежда подозренията на Кевин съвсем не са напразни. Някои неща ми изглеждат доста странни.

— Странни?

— Да. Не е ли необикновена случайността, че си наела точно вилата на Келвин Лорд и редовно прекарваш уикендите си там?

— Момент. Не разбирам връзката. Какво общо има моят хазяин с тази работа?

— Не знаеш ли? — Джефри я гледаше изпитателно в очите. — Честно?

— Не, по дяволите! Но може би ще ми обясниш…

— Собственикът на тази луксозна вила — мистър Келвин Лорд е шеф на Кевин.

Сабрина се втренчи в Джефри.

— Затова ли? — Тя се хвана за главата. — И затова?!

— Почти.

— Но това е нелепо! Знаеш ли, че не съм виждала този мистър Лорд нито веднъж? Сключихме договора чрез търговски посредник и досега нашият хазяин все още не се е появявал.

Джефри я целуна.

— Какво ни засягат нас двамата фиксидеите на Кевин? — каза той безгрижно. — Аз обаче знам как можем заедно да прекараме времето си по най-приятния начин.

Сабрина се усмихна.

— Сега, когато получих отговор на моите въпроси, искам да разнищя нещата до край. Разкажи ми нещо повече?

Джефри сви рамене.

— Не бях сигурен, дали мистър Харпър е достатъчно дискретен, затова реших да се срещна с теб инкогнито.

— И да ме прелъстиш.

— Твърдо бях решил. — Той се засмя.

— Ах, ти мошеник такъв.

— Остави ме да се доизкажа. Аз не исках само тялото ти, аз исках да спечеля твоята симпатия, твоето сърце.

— И успя, чудовище такова! Във всеки мъж, когото срещнех, виждах теб!

— Надявам се не си ги проверявала всичките!

— Ах, ти! — Сабрина му се закани с показалец. — Аз съм порядъчна жена. — Тя се огледа и прихна да се смее. — Преди всичко…

Джефри се засмя заедно с нея. Дръпна я нежно за косите и я привлече в скута си. Сабрина се сгуши в него. Тя затвори очи и изведнъж си представи, че отново е в гардероба и я лъха мирис на кедрово дърво.

Усети ръцете на Джефри, които бавно галеха стегнатите й бедра, милваха мекия й корем, спускаха се надолу между краката й, докосваха влажните тъмни косъмчета и нежната плът под тях.

— Почакай — шепнеше Сабрина, останала без дъх. — Почакай, имам още няколко въпроса.

— Стига вече въпроси — измърмори Джефри недоволно. — Остави въпросите си за по-късно. Стоиш гола в скута ми, оставяш ме да те галя и целувам, влудяваш ме напълно, след което искаш да ми говориш.

Сабрина тихо се засмя и задържа ръцете му.

— Няма да отнеме много време — обеща тя. — И какви изказвания направи Кевин още за мен?

— Кевин! Отново и отново Кевин. Ако не престанеш веднага да говориш за брат ми, почти ще повярвам, че ти…

— Не! — уплашено го прекъсна Сабрина по средата на думата. — Не обичам повече Кевин. Заклевам ти се! Но искам да знам в какво ме упреква, за да мога да се защитя. Не е коректно от негова страна да ме обвинява зад гърба.

— Сабрина! — Джефри я хвана за ръката. — Извинявай, моля те. Исках само да се пошегувам. Нека се върнем към въпроса ти. Когато Кевин видя, колко добре вървеше куриерската ти служба, той започна да подозира, че зад твоя успех вероятно стои голяма клечка. Например — Келвин Лорд. Кевин смята, че неговият шеф те е поддържал. Разбира се, не безвъзмездно…

Сабрина изхлипа. Тънкото й тяло се сгърчи.

— Просто не мога да повярвам, че той може да ми припише такава низост. Не мога да го осъзная. О, Джефри. — Тя протегна ръка към роклята си и си извади от джоба носна кърпичка. — Никога не съм смятала, че Кевин може да е толкова подъл. — Сабрина шумно си издуха носа.

Утешавайки я Джефри я притегли към себе си.

— Това наистина е подлост — изруга той. — Той би трябвало да се срамува. Тази грозна случка едва сега ми разкрива неговия истински характер. Изведнъж видях брат си в друга светлина.

— Не, не говори така за него, Джефри. Аз всъщност се чувствам виновна. Но не би ли имал той право в своите подозрения, ако бях искала да му отмъстя. Не е ли най-жестокото отмъщение, когато човек си мисли, че семейството му може да бъде разрушено. — Отново сълзи потекоха по лицето на Сабрина.

— Скъпа — Джефри нежно галеше раменете й. — Успокой се няма да оставя Кевин да пропадне. Няма да разруша семейството му. Но не желая да поемам повече всички негови неприятни задължения, които той често стоварва върху мен. Доколкото си спомням винаги съм вадил кестените от огъня, заради него и съм му се притичвал на помощ при екстрени ситуации. Край вече на това. Окончателно. От сега нататък ще трябва да се оправя сам. Крайно време е да се научи да разчита само на себе си, не намираш ли?

Сълзите на Сабрина постепенно намаляха.

— Всъщност кой ти каза, че Кевин ме подозира неоснователно.

— Тревор.

— Тревор? — Сабрина се засмя. — Защо му повярва?

— Защото видях с какво уважение, да, с каква любов, се отнася към теб. Освен това той е разказвал на секретарката ми за приятелските и колегиалните отношения, които съществуват при вас. От собствено наблюдение зная, колко е трудно да се установят такива отношения на доверие. Внимавай, Сабрина! В днешно време е много трудно да се намери шеф, който да разполага с верни и предани сътрудници.

Сабрина се изчерви.

— Благодаря — каза тя малко смутено. — Може би ще ти се стори невероятно, но Кевин винаги ме е спъвал в работата ми. Той имаше към мен толкова големи изисквания, че почти не ми оставаше време за моята работа. Постоянно живеех със страха, че ще го загубя. — „С теб нещата са други“, искаше тя да добави. Но замълча. Джефри не трябваше да си мисли, че му се натиска. Вместо това тя му разказа как след сблъсъка с Кевин се е заловила за работа с неугасваща енергия и с истински плам. От една страна, за да потуши болката си, от друга страна — за да докаже на себе си и особено на Кевин, че въпреки всичко тя е способна професионалистка и успешно може да се справи сама с проблемите си.

— Наистина е парадокс, че точно Кевин, който винаги е спъвал моето развитие, сега ме подозира и ми приписва своите грехове.

— Моят брат е наистина особняк. — Джефри отнесе Сабрина обратно на дивана. — Но нека да говорим за по-весели неща. Да забравим този малодушен лицемер. — Той сложи глава на раменете й и нежно я погали по бедрата.

— Има доста неоткрити области за изследване по теб, мис Кулен. Сега ми хрумва нещо, но ти непременно трябва да ми обещаеш, че ще го запазиш в тайна. — Той нежно разтвори бедрата й. — Защото могат да си създадат грешно впечатление за теб. Биха си помислили, че си вамп. — Джефри я целуна между бедрата и Сабрина тихо простена. — Или ще те вземат за развратница. — Езикът му докосна клитора й. — Не си си и представяла, че това ще те възбуди толкова много, нали — шепнеше той. — Ти, малка сладка писанке. С хралупа от ухаещо кедрово дърво. Нека това си остане наша малка тайна, Сабрина Кулен. Светът не трябва да разбере за нея. Никой друг не трябва да знае. Никой, чуваш ли?

Сабрина стенеше възбудено и притискаше главата му към хълбоците си.

— А, Тревор? — промълви неволно тя.

Джефри се изправи.

— Тревор? — попита той слисано. — Какво общо има Тревор с това? — Той се отдръпна внимателно и хвана главата й с ръце.

Сабрина дишаше с усилие.

— Ще го накълцам на парчета. Той и моите верни колеги дори сега не ми излизат от главата.

Джефри се засмя.

— Не те оставят никога на мира, а? — Той хвана талията на Сабрина и я обърна с рязко движение по гръб така, че сега тя лежеше върху него.

— Ще дойдеш ли за уикенда в Уестхемптън? — прошепна Сабрина едва доловимо.

— Само световна катастрофа може да ме възпре.

Тя се усмихна.

— Ще те чакам — в гардероба. — Сабрина се изчерви.

— Чудесно. — Джефри дишаше хрипливо. С премрежен поглед той наблюдаваше Сабрина, която го беше яхнала и също го гледаше нежно и всеотдайно.

— През следващата седмица ще бъда във вилата съвсем сама. — Тя се наведе напред. Дългите й коси се разпиляха и покриха голата му плът. Когато устните й засмукаха зърното на гръдта му, тя усети ударите на неговото сърце.

— Ох, Сабрина, моята фантазия ми разкрива прекрасни картини. Виждам морето, плажа, палещото слънце, сребърната лунна светлина, тъмния гардероб. И ние двамата… — Той съвсем леко повдигна Сабрина и я застави да се плъзне надолу по него.

Тя изстена.

— Ще дойдеш непременно, нали?

— И още питаш? — Джефри бавно се движеше в нея. — Нищо не може да ме раздели от теб, Сабрина. Нищо на света. Ти си моя, завинаги моя.