Надя Брайд
Сабрина (11)

XI

— Гръм и мълнии! Вие вече сте на крак!

Сабрина сепнато се обърна.

— Джейсън!

— Да не се е случило нещо? — попита той угрижено.

— Не съм мигнала цяла нощ… — против волята й порой сълзи обля лицето й. — Джефри беше тук. Заварил ни е двамата върху дивана… — Гласът й замря.

Джейсън залитна към една табуретка. Тежко се отпусна върху нея и се втренчи пред себе си с празен поглед.

— Джейсън какво ви е!? — Сабрина се втурна към него.

Той бавно вдигна глава. В очите му имаше такова разкаяние и чувство за вина, че Сабрина, обзета от състрадание, се наведе и ласкаво го погали по косата.

— Не бива да се упреквате за нищо, Джейсън — прошепна тя. — Аз сама съм виновна. Ако не бях толкова наивна…

— Сабрина… — Джейсън закри лицето си с ръце — моето име не е Джейсън Сендс. Отдавна исках да ви го кажа, но… — Безпомощно сви рамене. — Толкова се радвах на искреното си приятелство с вас… Вашата непринуденост в поведението, жизнерадостния ви дух толкова ми харесват… Аз, аз съм егоист в чувствата си. Моля ви, простете ми, Сабрина, истинското ми име е Келвин — Келвин Лорд.

Сабрина стоеше като зашеметена. Погледна мъжа пред себе си, сякаш че беше пришелец от чужда планета. Постепенно започна да проумява всичко и се разсмя. Скоро обаче смехът премина в горчиви ридания.

— Ох, Джейсън! — изхълца тя.

— Келвин… казвам се Келвин…

Двамата мълчаливо се гледаха.

— Какво да правя сега?! Джефри мисли, че го мамя.

Келвин Лорд внимателно я хвана за брадичката.

— Човек, който ви познава добре, никога не би ви приписал подобна подлост. Още повече, ако ви обича… — Той се усмихна. — Ако ви обичаше, би трябвало да знае, че никога не бихте го предала.

— Аз видях как Джефри се бореше с недоверието и съмнението… Ох, Келвин, посъветвайте ме, какво да предприема!

— Сабрина, наистина ужасно съжалявам, че ви причиних толкова неприятности. Искаше ми се поне веднъж в живота си да бъда обикновен човек, да изпитам слабост, да дам воля на чувствата си… Ах, Сабрина, не мога да си простя, че…

— Келвин — Сабрина хвана ръцете му, — самообвинението сега изобщо не може да ни помогне. Във всеки случай, радвам се, че във ваше лице си спечелих приятел. — Тя топло му се усмихна.

Келвин отвърна на нейната усмивка.

— Нямам думи, Сабрина! Вие сте чудесна. А имате всички основания да ме презирате.

Телефонът иззвъня. С подкосени крака Сабрина се приближи до апарата.

— Аз съм, да не си получила сърдечен удар? — прозвуча гласът на Шейла. — Той обаждал ли ти се е?!

— Не! И никак не съм сигурна, че някога изобщо ще ми се обади…

— Нима?! Само не се разстройвай толкова от тези дребни неприятности. Бъди сигурна, че в момента, в който Джефри отново е в състояние да разсъждава трезво ще разбере колко сляп е бил в ревността си.

Сабрина пресилено се засмя.

— Джефри не е бил много далеч от истината. Аз също доста се бях заблудила. Слушай ме внимателно, Шейла, Келвин Лорд е тук при мен.

— Самият „господар“?

— Да! — И тя заразказва на Шейла цялата объркана история. — Но въпреки всичко ще отида на състезанието по плуване — заяви решително накрая Сабрина.

— Ти напълно си се побъркала! — изстена Шейла. — Нямаш и капчица трезвен разсъдък!

— Точно така. Побъркана съм, луда съм от любов! И ще се боря за любовта си, Шейла! Няма да се откажа от Джефри!

— Е, поне си добродетелна. А твоето твърдоглавие отдавна ми е известно. Имам добър опит.

— Хайде да се срещнем в клуба. Искаш ли? — Въпреки потиснатото си настроение Сабрина си наложи да се засмее.

— Добре. Надявам се, че напълно осъзнаваш какво вършиш.

Сабрина закрачи нервно напред-назад. Келвин направи няколко неуспешни опита да я заговори, но скоро се отказа и я остави сама.

Мислите на Сабрина се въртяха като в омагьосан кръг. Как да убеди Джефри, че се е заблудил? Че всичко, което е приел за ясно и категорично, всъщност е точно обратното. Блъскаше си мозъка, търсейки някакъв изход. И всичките варианти опираха до Кевин. Той беше единственият, който би могъл да снеме от нея кошмарното подозрение. Но тъкмо пък Кевин би имал най-малък интерес да свидетелства и да я защити.

Някакво внезапно прозрение застави Сабрина да отиде до телефона. Тя нерешително се взря в апарата. Посегна към слушалката. Все още се колебаеше. Ръката й обхвана хладната слушалка. Треперещите й пръсти започнаха да избират номера.

— Джуди? — Гласът на Сабрина трепереше.

— Кой се обажда?

— Сабрина, Сабрина Кулен…

— Сабрина!?

— Извинете ме, моля ви, че така неочаквано ви се обаждам, но нямам друг избор. Трябва непременно да говоря с Кевин.

— С Кевин?! — Гласът на Джуди прозвуча отчуждено. — Той не си е в къщи. Имал някаква работа — поне така ми каза…

— Кевин да ви е разказвал за мен и Джефри?

— За вас и Джефри?! Нито дума.

— Ние ще се женим.

— Така ли? — изведнъж Джуди се засмя. — Значи съвсем скоро ще ставаме етърви!

— Може би…

— Защо може би?

— Джефри и аз… скарахме се… Джефри смята, че съм го мамила. Но Кевин знае истината и, ако поговори с него… — Сабрина млъкна.

Мълчеше и Джуди.

— Джуди! Джуди, бихте ли ми направила тази услуга? Наистина нещата са много деликатни, зная. Нямам право да ви се сърдя, ако ми откажете…

— Какво трябва да направя?

— Искам непременно да говоря с Джефри в присъствието на Кевин. Но преди това двамата не трябва да се срещат и уговарят.

— Кога и къде би трябвало да стане това?

— Тази вечер, в клуба по плуване на Джефри.

— На състезанието? — Джуди тихо се засмя. — Едва ли ще мога да сторя нещо за вас, Сабрина. Кевин не желае да го гледа.

— Можете, Джуди. Искам да разкажете на Кевин за моето обаждане.

— Какво? Защо?

— Кажете му, че за мен е много важно. Когато узнае, че толкова дръзко съм го търсила в къщи, ще се досети, колко сериозен ще е този разговор. Ще се увери, че няма да го оставя, докато не постигна целта си.

— Хитро сте го замислила, Сабрина. Е, добре. Можете да разчитате на мен.

— Ох, Джуди, не зная, как да ви се отблагодаря! Много съм ви признателна.

 

 

— Ой-ла-ла! — Някой хвана отзад Сабрина за рамото. Тя се сепна и обърна.

— Съкровище мое, разбира се, че сме ние! — Шейла я прегърна засмяна.

Джак тихо свирна през зъби.

— На човек могат да му потекат лигите — засмя се добродушно и той. — Изглеждаш страшно секси. На Джефри сигурно ще му изскочат очите.

— Съвсем ли си сигурна, че вършиш това, което трябва? — Шейла я наблюдаваше угрижено.

— Абсолютно. В ръцете си държа много силен коз — Кевин Харпър. Трябва да дойде.

— Кевин!? Но така нещата ще се влошат още повече!

— Напротив. Той ни раздели с Джефри и той ще ни събере отново. — Сабрина се усмихна победоносно.

— А каква ще е нашата роля в цялата тази комедия?

— Като начало ще се държите съвсем спокойно. Правете се, че нищо не се е случило. И никакви сцени!

Влязоха в плувната зала. Попаднаха в обстановка на елегантна и разточителна пищност. Сабрина неволно затаи дъх. Високо над главите им се откриваше огромен купол от стъкло с цвят на опал. Поддържаха го фино изваяни колони и арки от ковано желязо. Около басейна имаше всевъзможни цветя и тропическа зеленина.

Сабрина зашари с поглед по зрителите. На отсрещната страна откри Кевин. Външността му предизвика в нея усещане, като при пробождане с нож. Както винаги, той бе самоуверен и екстравагантен — с подкупваща младежка усмивка. Седеше между зрителите и внимателно следеше старта на състезанието. Сабрина отмести погледа си от него. Тя с нетърпение очакваше дисциплината, в която трябваше да участва Джефри.

Най-сетне шкиперът оповести дългоочаквания старт. Сабрина се изопна като струна на мястото си. Пулсът й се учести, чувстваше, че сърцето й направо ще изхвръкне. За кой ли път облизваше с език пресъхналите си устни. Видя Джефри да се приближава към басейна. С болезнена яснота виждаше всяко мускулче от тялото му, запомняше всяка негова крачка. Като през лупа наблюдаваше концентрираното изражение на лицето му, напрежението във всяка фибра на спортната му фигура.

Струваше й се, че може би за последен път се възхищава на любимия мъж, преди той да й захлопне вратата.

Джефри с красив скок се потопи във водата, с мощен размах и без видимо усилие заплува. Сабрина като насън чуваше възбудените викове на зрителите. Тя не долавяше нито собствения си глас, който непрекъснато насърчаваше Джефри, нито пък по-късно си спомняше, че едва не скъса от дърпане роклята на Шейла, когато плувците се обърнаха за последната отсечка. Все още Джефри водеше и първото му място, като че ли бе в кърпа вързано. Но няколко метра преди финала конкурентът му се приближи плътно до него. Сантиметър по сантиметър той топеше разликата. Сабрина до болка захапа долната си устна. За нея никой наоколо не съществуваше. Тя виждаше само своя любим Джефри.

— Джефри! — извика му с цяло гърло. — Давай, Джефри, давай!

След този отчаян вик почувства, как изведнъж от раменете й се смъкна цялата тежест от напрежението и потисканата възбуда.

В този миг Джефри финишира и спечели състезанието. Секунда по-късно той изскочи от водата и веднага го наобиколиха треньори, приятели и почитатели. Подаваха му ръце, говореха му нещо, но изглежда той не виждаше и не чуваше никого от тях. Погледът му блуждаеше по трибуните. Внезапно съзря Сабрина сред френетичната тълпа. Очите им се срещнаха. За двамата времето като че ли спря. Стояха като вкаменени и се гледаха. В зениците на Джефри проблясваха познатият любовен огън и голямата му нежност — до болка познати на Сабрина. Имаше и вина, и няма молба за прошка.

В полезрението на Сабрина се появи още едно познато лице — Кевин. Той застана до Джефри, стисна ръката му и го заговори. Но Джефри не откъсваше погледа си от Сабрина. Той вдигна ръка и я посочи с пръст. Кевин погледна към нея, размениха си още по няколко думи и той изчезна. Преди да се обърне и тръгне, Джефри хвърли един последен поглед към трибуните. Лицето му бе сгърчено от отвращение.

— Здравей, Шейла. Как си, Джак? — Кевин ги поздрави с престорена веселост.

Никой не отвърна на поздрава му.

— Джефри иска веднага да си отидеш от залата, Сабрина. — Той предизвикателно се изпречи на пътя й.

Сабрина отвори уста и беше готова да го обсипе с ругатни и упреци, но си замълча. Споменът за студенината и отвращението в последния поглед на Джефри стопиха нейната смелост. Повече нямаше за какво да се бори. Тя просто бе загубила играта…

— Ще те придружа до изхода. — Кевин покровителствено й предложи ръката си.

Сабрина кимна механично. Изведнъж се почувства неестествено крехка и безпомощна. Зави й се свят и залитна.

Потърси къде да седне. Кевин я наблюдаваше критично.

— Между другото, съветвам те повече да не закачаш жена ми — промърмори той.

Сабрина бавно се надигна.

— Ех, спомени, спомени! — Шейла я върна към действителността. — Няма ли да си поговорите за някои неща с Кевин?

Тя поклати унило глава.

— Всичко вече е свършено — прошепна едва доловимо.

Шейла сбърчи чело.

— Аз пък не съм на същото мнение. Вашата жена разказа ли ви за обаждането на Сабрина? — обърна се тя към Кевин с едва прикрита враждебност.

— Със Сабрина тъкмо си говорехме на тази тема.

— Каза ли ви жена ви за какво става въпрос в разговора?! — Гласът на Шейла звучеше все по-твърдо, а погледът й буквално пронизваше Кевин.

— Моля те, Шейла! — Сабрина постави умоляващо ръката си върху рамото на своята приятелка. — Аз промених решението си.

— Не смятам да играя роля на посредник между невинния си брат и неговите малки приятелки. — Кевин вдигна рамене. — Още по-малко пък, що се отнася и за бивша…

— Млъкни! — Сабрина скочи. — Няма да търпя подмятанията ти — изсъска му тя в лицето. Очите й горяха, а бузите й пламенееха в тъмночервено. — И не се осмелявай друг път да даваш оценките си за поведението на Джефри.

Кевин подсвирна.

— О, значи префинената дама отново си възвърна гласа?! — Той лицемерно й се усмихна. — Между нас казано, Джефри отдавна не дава и пет пари за теб и за така наречената ти любов.

Джак заплашително се приближи до Кевин.

— Мерете си приказките, мистър Харпър! — напомни му той с трудно сдържана ярост. — В противен случай ще ви се наложи малко непредвидено да се поизкъпете! — С глава му посочи блестящата синя вода в басейна. — Страхувам се обаче, че не сте достатъчно добър нито в скоковете, нито в плуването.

Кевин отстъпи крачка назад.

— Наистина ли не повярвахте, че Сабрина се е обаждала на жена ви, за да я моли за вашата подкрепа? — Шейла презрително му се изсмя. — Не ви е хрумвала подобна мисъл, нали?

— Разбира се, че не! — подхвърли Сабрина иронично.

Кевин местеше погледа си от едната на другата.

— Но, моля ви, защо е този скандал? Не съм дошъл при вас, за да разчиствам лични сметки. Бях помолен само да убедя Сабрина да напусне клуба.

— Не, аз ще остана и няма да се помръдна от мястото, докато не отидеш и не разкажеш всичко, ама всичко на Джефри.

Кевин вдигна ръце с отегчение.

— Джефри ме завари с Келвин Лорд… — Сабрина го гледаше в упор. Нима лицето му нямаше да трепне поне малко? Нямаше ли да пребледнее виновно. — Ти си излъгал Джефри, че се познавам близко и отдавна с мистър Лорд. Обрисувал си ме като безскрупулна лъжкиня, като интригантка, която не се гнуси от никакви средства, за да напакости някому. Веднъж успях да разубедя Джефри, но скоро след това ти отново си го подвел. И когато той съвсем случайно видя до мен мъжа, за когото ти си му наговорил, че е мой любовник, подозренията му в резултат на твоите клевети започнаха с нова сила. И ето…

— Вижте, мистър Харпър — Джак се притече на помощ на разстроената Сабрина, — трябва да знаете, че на нас са ни добре известни отношенията ви със съпругата на Келвин Лорд.

Келвин запали цигара и дръпна нервно няколко пъти. После вдигна глава и погледна безизразно към Джак.

— Имате късмет, че мистър Лорд не предизвика подобаващ за случая скандал и потули всичко. — Джак невъзмутимо продължаваше тирадата си. — Няма какво да си играем на криеница. Всички много добре знаем мръсните ви историйки. — Гласът на Джак започна да става застрашително тих. — С две думи — веднага отидете при брат си и му разкажете истината. В противен случай Сабрина ще бъде принудена да разпространи малко информацийка за вас. Да подшушне на тоя-оня…

— На съпругата ви, например, или на бъдещия ви работодател. — Шейла дари Кевин с омайна усмивка. — Както виждате, ние играем с открити карти.

Кевин се обърна към Сабрина.

— Това са само клевети — каза той с покровителствен тон и тя с усилие запази самообладание.

— Лъжеш се много — отвърна му Сабрина сухо. — Разполагам с факти, взети лично от мистър Лорд. Повярвай ми, ненавиждам начина, по който трябва да подходя към теб, но друг избор нямам. Ти ме притисна до стената и съм принудена да се отбранявам активно. Обичам Джефри и защитавам любовта си с всички средства. Надявам се, че си ме разбрал, Кевин?

Лицето на Кевин се сгърчи, очите му се стесниха в цепнатини.

— Ти! Ти… твърди добре знаеш, колко важни за него са любовта и верността. Познаваш го, какъв отчаян романтик е и завиждаш на любовта, на каквато самият ти не си способен. Не можеш да понесеш мисълта, че покрай теб има щастливи хора и се мъчиш всячески да разрушиш приятелството им. Но този път сметките ти ще излязат криви, Кевин! — Сълзи замъглиха очите й. — Аз го обичам. Аз обичам брат ти, Кевин. А ти ще му разкриеш подлата си игра. И не прилагай никакви трикове! Предупреждавам те, че търпението ми е на изчерпване.

Кевин захвърли угарката си, отправи на Сабрина презрителен поглед и си тръгна подчертано нехайно.

— Момент! — Изглежда, Джак не питаеше особено доверие в Кевин. — Ще се срещнем в бара — за по-сигурно. Шейла, Сабрина, тръгвайте. Аз черпя.