Надя Брайд
Сабрина (4)

IV

— Той ме подозира…! — Сабрина се мъчеше да си поеме дъх. — Джефри, заклевам се, нямам ни най-малка представа, че Кевин… — Гласът й изневери. Тя се отпусна отново в креслото и покри лицето си с ръце.

Джефри се надигна и я погледна.

— Трябва да ми повярвате, че аз с нежелание играя ролята само на посредник — отбеляза той с извинителен тон. — Но Кевин никога не е бил особено волеви човек…

— О, Кевин би могъл да бъде много енергичен, много повече отколкото си мислите. — Сабрина се засмя жлъчно. — Не ви ли е идвало някога на ум, че той винаги си избира по някой глупак, който да му върши черната работа. — Тя скочи възбудено. — Как се осмелява да ме подозира! — Горещи сълзи напълниха очите й. — Никога, никога не съм сторила нещо лошо на него и на семейството му. Той ме измами. Той ме излъга. Това е истина. Но аз не желая никакво отмъщение. Искам само спокойствие. Той трябва да си живее живота, а мен да остави на мира. — Изхълца. — Как можа изобщо да му хрумне, че бих могла да повлияя на неговото уволнение?

Джефри вдиша дълбоко и се обърна настрана.

— Съществуваха някои… неща, които събудиха подозрението му — промърмори неясно.

— Неща? Какви неща?

Той я погледна открито в лицето.

— Не зная, Сабрина. И въобще не искам да знам. По-добре говорете лично с него, ще ви дам телефонния му номер…

— Как си я представяте тази работа. Ами, ако жена му се обади?!

— И? Нали всичко между вас и Кевин е приключило.

— Разбира се. Но поставете се поне веднъж на мястото на бедната женица. — Сабрина истерично се изсмя.

— Всичко наред ли е, шефе? — прозвуча зад вратата гласът на Тревор.

— Да, да. Вече можете да си вървите.

— Тази къща ще напусна само с вас!

— Не упорствайте, Тревор. Вземете такси и по най-бързия начин се върнете в бюрото.

Тревор не отговори. Сабрина погледна подозрително към вратата. Видя как дръжката й помръдна.

— Тревор?

Вратата се отвори и младият мъж любопитно провря глава през процепа.

Сабрина въздъхна.

— Наистина, всичко е наред, Тревор. Както виждате сам, нищо не ми се е случило. Бъдете така добър да затворите отново.

— О, моля за извинение, мис Кулен. Само че… аз се чувствам отговорен за сигурността ви. — Той подозрително изучаваше Джефри.

— Господин Харпър е почтен човек. Довиждане, Тревор. — Гласът на Сабрина беше леко раздразнителен.

— Довиждане, мис Кулен. — Тревор хвърли последен предупредителен поглед на Джефри, измъкна главата си и безшумно затвори вратата.

— Всичките ли служители са ви толкова верни? — учуди се Джефри.

Тя гордо се усмихна.

— На всеки разчитам стопроцентово.

— По дяволите! — Джефри удари с юмрук по дланта си.

— Моля?

— Кевин.

— Как така? Какво се е случило с него?

Джефри се приближи и я сграбчи в прегръдките си. Сабрина дори не направи опит да се отбранява — толкова изненадана беше.

— Подозрението на Кевин беше отправено и към вашите колеги — отбеляза Джефри и нежно я погали по главата.

Тя повдигна очи. Очите й плуваха в сълзи.

— Аз… аз не разбирам — започна, запъвайки се.

— Аз също не разбирам, повярвайте ми. — Той я привлече към себе си. — Струва ми се, че Кевин напразно се е опасявал. Развинтената му фантазия му е скроила шега.

Сабрина отпусна доверчиво глава на гърдите на Джефри. Цялото й напрежение изчезна. Тя затвори очи. В силната му прегръдка се чувстваше приютена и неуязвима срещу всякакви нападки. Но как стояха нещата при него? Защо той не се разкриваше пред нея? Съжаляваше ли за случилото се между тях? Срамуваше ли се от страстта си?

— Чуйте ме, Джефри — шепнеше тя с дрезгав глас. — Аз няма да се занимавам повече с аферите на Кевин. Кажете му го, моля ви. Аз наистина винаги съм му желаела доброто, но сега… — Тя млъкна.

Джефри я освободи от прегръдката си и я отдръпна на известно разстояние от себе си. Дълго и с голяма любов наблюдаваше лицето й.

— Ще му предам — обеща той. — Мога ли да ви бъда полезен с нещо друго. — Погледна я питащо в очите.

Лицето на Сабрина помръкна. Бръчка се появи между смръщените й вежди.

— От днес нататък Кевин не съществува вече за мен. Не мога да общувам с човек, който вярва на такива подмятания.

Джефри само кимна.

— Аз обичах Кевин, даже прекалено много го обичах — продължи Сабрина с тих, тъжен глас. — И това, което чувствам към него, не може да се нарече само омраза. Не, все повече и повече то се превръща в безразличие. Болката утихва, споменът избледнява, любовта изстива и най-накрая умира.

Те стояха умълчани един срещу друг.

— Аз… аз имам още работа — запъвайки се произнесе Сабрина. Тя се приближи до прозореца и дълго наблюдава тъмните парцаливи облаци, които вятърът помиташе от небето. — Изглежда дъждът съвсем спря. Жалко.

— Вие обичате дъжда? — Джефри я придружи до вратата.

— Обичам бурите. Те са едновременно страшни, но и облекчаващи.

— Това е малко необичайно становище. Но е интересно…

— Благодаря. — Сабрина излезе в приемната. — Довиждане.

— Довиждане, Сабрина.

* * *

— Ама че, мошеник! — крещеше Шейла и удряше с юмрук по масата. — Не плачи, Сабрина. Няма смисъл. — Тя прегърна утешително раменете на приятелката си. — И нищо повече ли не ти каза този Джефри?

Сабрина вдигна рамене.

— Не. Нямам представа, защо Кевин е решил да заподозре точно мен — тя изхълца. — Не зная, защо така са му внушили във фирмата му. Но в случая това е без никакво значение. Защо обаче не ме остави на мира? — Сабрина избърса очите си. — Само като си помисля, колко влюбена бях в него и колко сляпо му се доверявах…

— Хайде, Сабрина, остави тия стари истории. Нали всичко приключи! Любопитна съм обаче да разбера, каква роля играе Джефри в случая? Какво по дяволите е имал намерение да прави с теб в гардероба?

Сабрина престана да плаче и смутено погледна към приятелката си. Шейла се усмихна. Изведнъж, като че ли се бяха уговорили, те прихнаха да се смеят. Този луд освобождаващ смях потуши гнева на Сабрина и вътрешното й напрежение.

— Мога да си обясня накъде биеш, Шейла. — Тя замислено сбърчи чело. — Защо Джефри се е насочил към мен, щом си мисли, че съм предала любимото му братче?

— Точно така. — Шейла придърпа един стол плътно до Сабрина. — Аз имам точно определено подозрение. — Тя замлъкна, наблюдавайки отстрани приятелката си. — А не може ли той… хм… да те проверява, просто колко струваш. Един малък тест, разбираш ли?

Сабрина кимна сериозно.

— Възможно е. Според мен, Джефри смята брат си за безхарактерен и доносник. А какво ли е впечатлението му от мен? Дали за него аз съм по-благонадеждна от брат му?

— Ти не ми ли каза, че те е държал в обятията си и те е утешавал.

— Да, вече… но… — Сабрина нервно барабанеше с върха на пръстите си по масата. — Но той… той въпреки това общо взето се държи резервирано. О, Шейла, аз не знам как да го преценя.

Шейла се надигна въздишайки.

— В тази работа има нещо гнило. Но дори и да не мигнем цяла нощ и с часове да си блъскаме главите, вероятно няма да достигнем до вярното решение. Трябва да изчакаме и видим какво ще предприеме Джефри по-нататък. Какво ли ще му хрумне?!

— Така ли, значи ти е интересно?! Браво! А опитвала ли си се поне веднъж, ей така, да се поставиш на моето място? Знаеш ли колко ми беше тежко? Но едно нещо ще ти кажа, Шейла, няма да бъда вече толкова наивна и да попадна още веднъж на мъж, който ми обещава синьото от небето. Джефри Харпър не бива да си въобразява, че ще е лесно да си поиграе с мен. Докато не разбера какво крие, няма да го допусна и на крачка до мен.

Шейла се ухили.

— Ти как би постъпила? — в упор я запита Сабрина.

— Нямам представа. Джефри Харпър е посетил теб в гардероба, а не мен.

— Втори такава възможност няма да му предоставя.

— Да живее непоколебимостта!

— Тъй вярно!

Двете сърдечно се разсмяха.

— Ти си най-добрата ми приятелка, Шейла. Не зная какво бих правила без теб. Ужасно е, че винаги се забърквам в някакви неприятности.

— Това разнообразява малко нашия скучен живот. — Шейла се усмихна добродушно.

— Ти си съкровище. Лека нощ. — Сабрина я прегърна любящо и се заизкачва по стълбата към спалнята си.

Това помещение със своята скромност беше като чуждо тяло в иначе обзаведеното с разточителство жилище. Сабрина бе предоставила обзавеждането на своята темпераментна приятелка и за кратко време се намери обградена от тежки мебели, разкошни кадифени завеси, страхотни завивки и всякакви безвкусни украшения и дрънкулки.

Спалнята беше нейното убежище. Не че не одобряваше избора на Шейла. Не, просто вкусът й беше друг. Сабрина предпочиташе светли, ясни тонове, гладки, прави форми без претрупани украси.

Взе един душ и се мушна в леглото си. Придърпа пухената завивка до брадичката си, легна вдървено по гръб и с празен поглед се загледа в тавана.

Когато се стресна от неспокойния си сън, тя чу дъждът да плющи по прозорците. В къщата цареше тишина. Сабрина потрепери от студ и погледна към часовника. Четири без двадесет. Безшумно стана от леглото, наметна пеньоара си, нахлузи пантофите и тихо отвори вратата. От кухнята се прокрадваше светлина. Шейла и Джак наведени над кухненската маса, унищожаваха това, което беше останало за ядене от предния ден.

— Изглеждате като стара семейна двойка — подигра им се Сабрина.

Шейла и Джак си размениха нежни погледи и се засмяха.

— Ела, вземи си една хапчица. — Шейла доближи чинията до носа на Сабрина. Някой и друг фунт няма да ти се отразят зле. Твърде си слаба.

Сабрина поклати глава.

— Не ми се яде нищо. Между другото аз премислих, Шейла, и реших, че ти имаш право.

— Без съмнение. — Джак подпря ръцете си на ръба на масата. — Не без причина Джефри Харпър е дошъл във вилата, за да те наблюдава.

— Разказах всичко на Джак — подхвърли Шейла.

Сабрина кимна.

— Но защо си е направил труда? Доста по-удобно щеше да му е тук — в Ню Йорк. И за какво му е тази приключенска история в гардероба? — Сабрина гледаше безпомощно ту към единия, ту към другия.

— За съжаление, ти все още не си ми разказала, какво всъщност се случи в тъмното. Твоите постоянни тайнствени намеци карат да потекат лигите от устата ми. Знаеш, че ако някога потърсиш някого, за да му се довериш аз съм на твое разположение — денем и нощем.

— Ще си спомня за теб — обеща Сабрина и се засмя добродушно.

— Нямаш ли чувството, че този мъж те използва или злоупотребява с теб за своите си цели?

Джак сбърчи загрижено чело.

Сабрина силно тръсна глава и се обърна настрана.

— Не — отвърна със сподавен глас.

— Действително, достатъчно е, че единият брат ти е причинил многобройни злини, за да е нужно и другият да ги създава главоболия.

Тя не отговори. Усещаше, как сълзите напират в очите й. Гърлото й се сви. Сабрина преглътна.

— Не се страхувай, Шейла — каза тя с престорено спокойствие — Свикнала съм междувременно с нахалството на Кевин. Толкова лесно не може да ме сломи.

— Вярвам ти. А как стоят нещата по отношение на Джефри? — Шейла гледаше замислено Сабрина. — Съвсем ясно си спомням лицето ти онази вечер. Не се сърди, но ти изглеждаше влюбена.

Сабрина отбягна погледа й.

— Няма смисъл да се правят каквито и да било необосновани предположения — смени тя темата. — Ще позвъня на Кевин и с това загадките ще приключат.

— Ти ще телефонираш на Кевин?

Сабрина кимна.

— Един разговор с Кевин и едно кратко посещение при Джефри, след което ще знам повече.

— Искаш насила да се направиш нещастна? — Лицето на Джак съчувствено се изкриви.

Сабрина повдигна рамене.

— Имате ли някакво по-добро предложение?

Приятелката й се усмихна.

— Съвсем просто. Изпрати твоя Тревор при двамата. Той ще проучи положението.

— Страхотна идея. — Джак се засмя и кимна одобрително на Шейла. — Вече си представям, как Тревор ще ги разглоби и двамата. Щом подуши някаква опасност около шефката си, от кротко агънце ще се преобрази в хищен вълк.

Сабрина също не се сдържа и се засмя от сърце. Когато телефонът внезапно иззвъня, смехът им замря отведнъж. И тримата се втренчиха в апарата. Най-сетне Шейла направи колебливо движение.

— Не! — извика Сабрина. — Остави на мен. — Тя постави ръка на слушалката и бързо я вдигна към ухото си.

— Да?

— Изпратете ми Кевин — заповяда груб женски глас.

— Кевин?! — повтори смаяно Сабрина. — С кого говоря?

— С неговата жена.

Настъпи пауза.

— Тръгвайте! Измъкнете го от леглото си! Искам да говоря с него — жената беше готова да се разплаче.

Сабрина се отпусна на един стол.

— Съжалявам — каза тя тихо. — Кевин не е при мен.

Жената мълчеше.

— Джуди? Аз съм Сабрина Кулен… аз мисля, как…

— О, аз ви познавам. Знам всичко за вас. — Ясният глас издаваше такава враждебност, че Сабрина неволно потръпна.

— Джуди, моля ви, не си мислете нищо лошо за мен. Повярвайте ми, когато разбрах, че Кевин е женен, прекъснах веднага връзката си с него. Щом научих истината, веднага се разделихме.

— Лъжкиня.

Сабрина изтръпна. Сърцето й се сви болезнено от съчувствие към младата жена.

— Джуди, между мен и Кевин всичко отдавна е приключило. Кълна ви се — уверяваше я тя.

— И къде прекарва той нощите си?

— Не зная. Честно.

— Кога за последен път се срещнахте с Кевин? — Гласът на Джуди звучеше все още недоверчиво.

— На 15 март, когато му върнах пръстена. Но това беше формален край — много преди това между нас всичко вече беше приключило.

Дочу се сподавено хлипане.

— Аз… аз ще го напусна. Тази вечер. Завинаги.

Сабрина млъкна. Какво можеше да каже на Джуди? Нямаше ли и тя да постъпи по същия начин при такава ситуация?

— Едно не мога да проумея. Защо, след като от седмици наистина не сте с Кевин, двамата с Джефри отново са се хванали за косите заради вас?

Сабрина наостри уши.

— Кога? — попита тя бързо.

— В понеделник.

Сабрина подсвирна тихо от изненада.

— И аз бих искала да зная какво има да си говорят те за мен.

— Кевин твърди, че вие имате вина за неговото уволнение.

— Така ли ви каза?

— Не, не на мен, на Джефри. А Джефри ми разказа след това. И той ме уверяваше, че не се срещате повече с Кевин. Стори ми се, че искаше да оправдае някакви…

— Колко мило! — Сабрина се изсмя язвително.

— Аз… аз исках само да се уверя, за това…

— Повярвайте ми — прекъсна я Сабрина по средата на думата. — Не съм жена, която може да нахлуе в един брак и да разруши семейство. Не си отмъщавам на Кевин като преча на кариерата му. С тази работа нямам нищо общо.

Настъпи тишина.

— Значи… значи Кевин… не е при вас?

— Не, Джуди.

— Сабрина?

— Да?

— Трябва да ви се извиня.

— Всичко е наред. И без друго бях все още будна.

— Съжалявам, че ви подозирах.

— Не ви се сърдя? Най-сетне нещата се изясниха. Но аз бих искала да зная между другото, как така на Кевин му хрумна идеята, че имам пръст в неговото уволнение?

— Заради вашите служители, които влизат и излизат от фирмата.

— Заради моите хора? — повтори невярващо Сабрина. — Но моите куриери обслужват фирмата многократно през седмицата. Най-после това е тяхната работа.

— Като че ли има и други причини. Джефри понамекна за някои неща, но не успях точно да го разбера.

— Така. Джефри значи. Добре е, че знам това. Още утре ще му издърпам ушите.

— Хайде тогава… Лека нощ, Сабрина, и… благодаря.

— Лека нощ, Джуди.