Надя Брайд
Сабрина (1)

I

Сабрина внимателно затвори след себе си тежката дървена врата и се усмихна. Никой нямаше да се досети, че е тук. Потръпвайки, тя вдигна рамене и разтърка ръцете си. Тесните й бикини бяха още влажни от къпането. Тънката материя лепнеше и предизвикваше неприятно усещане върху кожата й. Сабрина поклати глава. Защо тя, 29-годишната, се впусна в тази смешна детска игра? Някой от гостите, който си беше леко пийнал, направи налудничавото предложение да играят на криеница и всички го приеха с голямо въодушевление. При това осветеният басейн, тенис кортовете, широкият плаж и огряното от луната море даваха предостатъчно възможности за различни други игри и спортни занимания.

Сабрина въздъхна и се огледа в тъмното си скривалище. Постепенно очите й привикнаха, към тъмнината и тя разпозна в огромния гардероб очертанията на висок рафт от масивно дърво, върху който небрежно бяха нахвърляни мъжки ризи, пуловери, шалове и бельо. До тях тя откри многобройни редици от закачалки с кожени палта и вълнени костюми. Отделно на земята бяха небрежно разпилени и натрупани различни дрехи. Сабрина внимателно ги прескочи с босите си нозе и напрегнато се ослуша. Навън всичко беше спокойно. Единственият шум, достигащ до нея в тайното й скривалище беше равномерното плискане на вълните, заливащи плажа. Сабрина вдиша аромат на гладкото кедрово дърво, с което бяха облицовани вътрешните стени на гардероба.

Луксозната вила на крайбрежието на Уестхемптън Сабрина и нейните приятелки бяха наели за луди пари, но в нея можеха да живеят през цялото лято. Само за част от секундата Сабрина се бе подвоумила, дали да подпише чека, възлизащ на невероятно голяма сума, но след това бързо реши да постави под него името си — Сабрина Куклен. „Какво толкова?“ — мислеше си тя. — „Парите в този случай нямат наистина никакво значение.“

Сабрина притежаваше куриерска служба, която беше основала сама и това беше бум за всички. Благодарение на своята бързина и акуратност за кратко време си извоюва име сред търговския свят на Манхатън.

Тя се замисли. Да, не бе лек пътят й към професионалния и финансовия успех. Спомни си изминалите години. Три дълги години с Кевин, три изтощителни години на очакване и надежди, през които бе заложила всичко на своята кариера и се печеше на бавен огън. Сабрина въздъхна. Съдбата й не беше изключение. Сигурно много жени се намираха в подобно положение. Жени, обвързани с обещание за женитба и загазили здравата.

Впрочем това, което наистина беше причинило болка на Сабрина, беше фактът, че Кевин съвсем преднамерено я беше измамил. Нищо неподозираща и сляпа в любовта си, тя беше попаднала на женен мъж, който търсеше само необвързващи приключения — и за съжаление беше ги открил.

Сабрина приближи пипнешком до единия ъгъл на огромния гардероб и се облегна. Пое дълбоко въздух и затвори очи. Тъмнината и спокойствието около нея й подействаха добре.

Като че ли много отдалеч чу някой да вика: „Зад мен — пред мен — вдясно и вляво — не важи никой“. Дочу се сдържан кикот — след това отново всичко стана спокойно.

Сабрина внимателно се плъзна по стената, клекна и прегърна свитите си колене. Чувстваше се приятно и сигурно като животно в собствената си хралупа. Закрилящата я тъмнина, която я обгръщаше като мека, непромокаема завивка, ароматният дъх на дървото и приятната топлина, излъчвана от тялото й, още повече засилваха необикновеното, усещане, че е в безопасност. Никой нямаше да я открие тук. Сабрина протегна ръце нагоре и с върховете на пръстите докосна фините палта и саката над главата си. Тихо задърпа меките кожи, докато те безшумно се изхлузиха от закачалките и я покриха почти цялата. Тя неволно се изкиска. Плътно се сгуши към тях и допря бузи до гладките им като коприна косми.

Сякаш се бе върнала в детството си. Усети отново приятно дразнещия гъдел на забраната и повишената възбуда от тайните среднощни „походи“ около бащината си къща. Сърцето й биеше силно и затаила дъх, тя се ослуша. Но нищо не се помръдваше. Сабрина лениво въздъхна и се сви на кълбо като котка. Почувства се завладяна от сладко приятно усещане и сънливо безразличие бе обхванало всички части на тялото й.

Изведнъж вратата на гардероба се отвори. Ярка светлина проникна през процепа и заслепи Сабрина. Мярна се някаква сянка. След това вратата отново се затвори. Сабрина не смееше да диша. Тя безшумно се взираше в непрогледната тъмнина. Какво се беше случило? Дали „търсачът“ претърсваше всички възможни шкафове във вилата или още някой, освен нея използваше „тайното скривалище“? Тя тъкмо беше решила да разбере това, когато усети, как една топла ръка се плъзна по крака й и силни пръсти обхванаха глезена й.

С рязко движение Сабрина се обърна, опита се да се освободи и стане. Напразно. Другата ръка я дръпна обратно към меката постеля и някакво мускулесто тяло я притисна.

— Какво означава това? — изсъска Сабрина. — Кой сте вие? Какво ви прихваща? — Тя енергично се отбраняваше от прегръдката на непознатия. — Какво искате от мен? Оставете ме на мира!

Топъл дъх я лъхна в лицето. Тежкото тяло се отпусна отгоре й и силни устни се долепиха до нейните. Сабрина инстинктивно ги захапа. Напрягайки всички сили, тя се извърна изпод широкия гръден кош на мъжа.

Прозвуча сдържан смях. Една ръка здраво стисна нейната и я притисна надолу към голия й корем.

— На кой въпрос бихте предпочела да отговоря първо?

Гласът на непознатия и се стори приятен и неочаквано трезвен. Сабрина беше изненадана от лекия му английски акцент. Познаваше ли този глас? Тя се замисли. Не. Не можеше да си спомни да го е чувала някога сред приятелите и многобройните си познати. Вдигна рамене.

— Кажете ми името си — каза кратко.

— Мисля, че за това има още време. — Мъжът успешно имитираше говора на пийнал арабин. — Вие не ме познавате, а пък аз знам достатъчно за вас и съм сигурен, че можете да ми задавате всякакви въпроси, каквито ви хрумнат.

Явно този непознат се подиграваше с нея.

— В момента ме интересува единствено и само това, как най-бързо и безусловно да ви отпратя — отвърна остро Сабрина. — Може би ще напрегнете въображението си, за да ми направите приемливо предложение!

— Но… млада лейди. Защо бързате толкова? Със сигурност някога ще се укорявате, ако по този начин прекратите нашата вълнуваща среща.

Самочувствието на този мъж изглеждаше непоклатимо.

— Едва ли! — изсъска Сабрина гневно през зъби.

— И въобще не любопитствате откъде знам, че сте тук? И защо съм се промъкнал при вас в тъмната ви пещера?

Отново гърлен и смущаващ смях. Този мъж едновременно я отблъскваше и привличаше. Загадъчният непознат просто я пленяваше по някакъв необясним начин. Предизвикваше я със своето неприкрито чувство на победител и събуждаше любопитството й. Сабрина харесваше такива мъже. Мъже, които не могат да бъдат сплашени от жени със самочувствие. Мъже, които смятаха Сабрина едновременно за равностойна партньорка и противничка. Тя се усмихна.

— Може би малко — отговори му тихо. — Съвсем мъничко вече.

— Аха. — Почти недоловимото шептене накара Сабрина да изтръпне. — А сега искам да задоволя любопитството ви. Знаех за вашето скривалище, защото още с пристигането си не съм ви изпускал от очи. Следях всяка ваша крачка.

— Тогава сте познат на една от моите приятелки?

— Не. — Гласът стана поверителен. — Аз се вмъкнах тайно.

— Често ли използвате времето си за подобни игрички? — попита Сабрина иронично. — Появявате се в чужди къщи на партита, на които не сте поканен… хм! Склонна съм да вярвам, че сте дързък случаен крадец, един дребен лош мошеник.

Непознатият замълча. Ударите на сърцето отекнаха в ушите й. Нейното бързо и възбудено дишане се смесваше със спокойното и равномерното на непознатия.

— Не мога да се наситя да ви гледам — шепнеше той дрезгаво. — Обикновено интересът ми бързо намалява, но този път беше друго. Наблюдавах ви през всичките тези седмици и никога не се изморих да ви разглеждам.

— Вие ме шпионирате?! В продължение на седмици…?!

— От началото на сезона.

Сабрина преглътна.

— Светнете! — каза тя решително. — Искам да видя лицето ви.

— Вие не ме познавате. Винаги съм го правил съвсем дискретно — уверяваше я той тихо. — Между другото това не е най-лошият метод, ако човек обича емоциите и приключенията.

Сабрина вдиша дълбоко. Нещичко в този плътен мъжки глас я възбуждаше. Инстинктивно усещаше, че можеше да стане опасен за нея. Трябваше да бъде нащрек.

— Ако търсите приключения, със сигурност сте на грешен адрес. Може би трябва да потърсите щастието си в съседната вила. Възможно е там да имате по-голям успех и да оплетете в мрежите си някого — пошегува се тя.

— О, не. Аз искам вас. Вас самата.

— Мен? — Сабрина се изсмя рязко. — И как така пресметнахте, че точно аз трябва да бъда изкупителната жертва? Да не сте избягал от някоя лудница?

— Не! Не съм нито побъркан, още по-малко пък криминален престъпник. Аз съм съвсем нормален мъж и колкото по-често ви виждам отдалеч, толкова по-голямо става желанието ми да ви опозная по-отблизо и…

— Намирам, че междувременно достатъчно отблизо ме опознахте — прекъсна го Сабрина дяволито.

— … да ви целуна — невъзмутимо продължи непознатият. — Тази вечер, когато излизахте от морето и водните капки блестяха по косата ви, осветена от лунното сияние, вие ми се сторихте като приказна богиня.

Той се приближи и Сабрина усети върху бузата си дъха му.

— Дългата ви черна коса е като сребро. Тънката ви фигура светеше влажна… Вие сте привлекателна жена. — Мъжът я привлече към себе си и с върховете на пръстите си загали голия й гръб.

Противно на здравия си разсъдък Сабрина му разрешаваше да продължава. Сърцето й биеше като лудо и кръвта пулсираше във вените й.

— Обикновено получавам това, което искам — прошепна горещо непознатият и силно притисна Сабрина към себе си. — Всичко, каквото пожелая, го постигам. А сега желая теб, Сабрина!

— Не! Не… — шепнеше тя, но съвсем ясно долови колко неискрено прозвуча протестът й. Сабрина тихо въздъхна.

— Ти си различна от другите жени — продължи непознатият. — Ти обичаш приключението, ти приемаш предизвикателството, което животът ти предоставя. Аз видях как плуваш в морето, безстрашно, но не и лекомислено. Ти респектираш природата.

— Слушам ви внимателно, но се боя, че няма да ви се подчиня. — Сабрина бързо си пое въздух. Завладя я необичайна възбуда. Тя лежеше замаяна в ръцете му неспособна да събере мислите си. Отново усети неговия дъх, неговата уста, докосващия му език… Устните й отстъпиха под напора му и се отвориха от само себе си. Сабрина тихо изстена. Несъзнателно тя обви с ръце врата му и отвърна на буйната му страстна целувка. Силните му ръце я обгърнаха и милваха топлата й кожа.

Сабрина скоро осъзна в каква нелепа и объркана ситуация се намираше. Въпреки благоразумието си обаче не можеше да устои на разпалилия се в нея огън. И изобщо! Защо да не използва защитата на тъмнината и да не отпусне чувствата си? Още няколко целувки, нежни докосвания, запъхтени, неясно изговорени думи и страстната й среща в гардероба ще отмине като нощен призрак на разсъмване. Никой, освен нея и загадъчния непознат, нямаше да знае за това приключение. Колкото по-често Сабрина усещаше горещите целувки на непознатия върху устните си, колкото по-плътно се притискаше към него, толкова повече растеше увлечението и желанието й тази неочаквана среща да продължава безкрайно. По-скоро учудена, отколкото уплашена тя усещаше, че с всяка измината секунда беше все повече готова да се самозабрави и да се отдаде безрезервно на непознатия.

— Видя ли? — промълви той. — Винаги получавам това, което искам.

— Но само до тогава, докато го искам и аз.

— Значи и ти ме желаеш? — Той потърка твърдите си мустаци в нейните бузи.

Сабрина се поколеба.

— Хм… да — потвърди тя откровено. — В момента — да.

— О, не. От днес нататък ти винаги ще копнееш за мен. Утре, вдругиден, всички дни… — Гласът му замря.

Сабрина повдигна глава и заопипва косите и лицето му. С върха на пръстите си тя изследваше всяка вдлъбнатинка, всяка изпъкналост, всяка малка бръчица. Опитваше се да си състави образа на мъжа, който тайно беше проникнал във вилата и ненадейно я беше нападнал, и на който, за голямо свое учудване, не можеше да се разсърди.

Устните му имаха солен вкус, косата му миришеше на свеж въздух и море, като с всичко това се смесваше и тръпчив аромат на парфюм. Сабрина безшумно въздъхна. Какво ставаше с нея? С каква омагьосваща сила я пленяваше непознатият?

Когато ръцете му докоснаха гърдите й, тя потръпна. Вътре в себе си дочу предупредителен звън на камбана. Въпреки че разумът толкова ясно я предупреждаваше Сабрина не се възпротиви. Трябваше ли да вгорчава тези приятни усещания, които никога преди не беше изживявала толкова силно, заради някакви си морални предразсъдъци. Трябваше ли тя, 29 годишната, да се чувства обвързана с общоприетите морални норми. Не, за своите постъпки тя сама си носеше отговорността. Сама решаваше за себе си. Това, което се случваше между нея и непознатия тук, в задушния мрак на гардероба, засягаше само тях двамата. Тази възбуждаща сладка тайна нямаше нужда да се споделя с никой друг.

Сабрина се напрегна цялата, когато пръстите му опипаха набъбналите зърна на гърдите й, след което бавно се плъзнаха под еластичния ръб на сутиена, свалиха го и освободиха твърдите заоблени гърди. Тя си пое дълбоко въздух и стенейки, плътно се притисна към голото мъжко тяло до себе си. Усещаше топлината, която се излъчваше от него и с удоволствие почувства нарастващата му възбуда.

Когато мъжът се наведе над нея и започна да гали с устни и език гърдите й, тя извика тихо и напълно се потопи в дивия порой на желанието си. Едва когато непознатият със замах свали слипа си, до съзнанието й за първи път с цялата си яснота достигна абсурдната ситуация, в която се намираше. Напълно изтрезняла, Сабрина разтърси глава.

— Не — задъхано изговори тя.

— За това е вече твърде късно. Ти ме желаеш. Защо се самозалъгваш?

— Моля те… Не… — Внезапно Сабрина се засрами. Тя беше позволила на непознатия всички възможни волности, повече от ясно беше сигнализирала за своето желание, даже го беше насърчила. А сега изведнъж започна да се превзема. Как трябваше да му обясни внезапната промяна на чувствата си.

— Аз… аз не мога да се любя с мъж просто така, просто защото имам настроение за това… Секс и любов за мен не са две различни неща — и двете са тясно свързани… и… според мен е невъзможно да бъдат разделени.

— Ти мислиш, че аз ще се сбогувам с теб без никога повече да те видя, когато със седмици съм те наблюдавал, когато търпеливо съм изчаквал благоприятна възможност, когато съм се промъкнал в чуждата вила и най-сетне те намирам в това непрогледно скривалище?! За толкова ли глупав ме мислиш? Не, Сабрина, между нас двамата всичко едва сега започва. Започва в тъмното уединение, където беше събудена страстта ни един към друг, започва прекрасен роман: „Романът на нашата любов!“.

Сабрина сбърчи чело. Откъде намираше той тази покоряваща сигурност и в същото време безсрамна вяра в себе си.

— Не — прошепна тя без капка убедителност. — Оставете ме.

Внезапно дъбовите врати на съседната спалня изскърцаха. Отекнаха тихи стъпки. Някой се приближаваше към скривалището им.