Мери Хигинс Кларк
Пак ще се срещнем (71)

69.

— Какво ти е, Кал? Постоянно ми крещиш, докато най-лошото нещо, което изглежда съм извършила, е, че ти предложих за няколко дни да се откъснеш малко и да поиграеш голф.

— Джена, струва ми се, че дори само като четеш вестниците с всички репортажи за смъртта на онази медицинска сестра и ареста на Моли, би трябвало да разбираш защо съм в такова състояние. Би трябвало да ти е ясно, скъпа, че ако „Америкън Нашънъл“ успее да привлече другите здравноосигурителни фондове и след това атакува самия „Ремингтън“, измежду пръстите ни ще изтече цяло състояние. И двамата знаем, че се омъжи за мен заради онова, което мога да ти дам. Готова ли си да се откажеш от начина си на живот?

— Готова съм да призная нещо друго — ужасно съжалявам, че си взех почивен ден — рязко отвърна тя. Беше последвала Кал в кабинета му, разтревожена от очевидната му напрегнатост по време на закуската.

— Защо не отидеш да видиш Моли? — предложи съпругът й. — Сигурен съм, че се нуждае от утехата ти.

— Толкова ли е сериозно положението, Кал? — тихо попита Джена. — Ще ти кажа нещо — не като твоя съпруга, а като човек, който също се бори да постигне нещо. Познавам те. Колкото и да е тежко, ти ще измислиш начин, за да обърнеш нещата в твоя полза.

Мрачният смях на Калвин Уайтхол прозвуча като кучешки лай.

— Благодаря ти, Джена, имах нужда от тези думи. Мисля, че имаш право.

— Наистина ще отида при Моли. Когато я видях в сряда вечерта, много се изплаших за нея. Беше страшно потисната. Вчера се чухме по телефона, след като госпожа Бари напусна. Стори ми се съкрушена след поредния удар.

— Вече ми разказа за това.

— Зная. Ясно ми е също, че си съгласен с госпожа Бари. И ти не би искал да останеш насаме с Моли, нали?

— Точно така.

— Кал, госпожа Бари дала на Моли двайсетина хапчета за сън, които докторът предписал на сина й. Това ме тревожи. Страхувам се, че в това състояние може да й хрумне да…

— Да се самоубие ли? Каква чудесна идея! Това би отговаряло точно на лекарските прогнози. — Кал погледна над рамото на жена си. — Не се притеснявай, Рита, можеш да ми донесеш пощата.

Когато прислужницата влезе в стаята, Джена заобиколи бюрото и целуна мъжа си по главата.

— Не се шегувай с тези неща, Кал, моля те. Опасявам се, че Моли наистина замисля да се самоубие. Сам я чу онази вечер.

— Не се шегувам. Тя ще си направи услуга, ако избере тази възможност. Ще направи услуга и на много други хора.