Мери Хигинс Кларк
Пак ще се срещнем (13)

11.

След като изпрати Фран Симънс до вратата, Моли се върна обратно в кабинета. В 13:30 ч. в стаята влезе Една Бари.

— Моли, ако нямаш нищо за мен, вече ще си тръгвам.

— Всичко е наред, благодаря ви, госпожо Бари.

Възрастната жена неуверено стоеше на прага.

— Иска ми се да ми беше позволила да ти приготвя нещо за обяд.

— Още не съм гладна, наистина.

Гласът й звучеше глухо. Една виждаше, че е плакала. Угризенията и страхът, които бяха преследвали икономката в продължение на близо шест години, внезапно отново я връхлетяха. „О, Господи — помоли се тя. — Моля те да ме разбереш. Не можех да постъпя другояче.“

Госпожа Бари се върна в кухнята, облече си канадката и завърза шала под брадичката си. Взе връзката с ключове от плота, погледна я за миг и конвулсивно я стисна в юмрук.

Двайсет минути по-късно тя вече беше в скромния си гленвилски дом. Трийсетгодишният й син Уоли гледаше телевизия в дневната. Когато майка му влезе, той не откъсна очи от екрана, но поне й се стори спокоен. Някои дни, когато беше под въздействието на лекарството си, той ставаше толкова раздразнителен, помисли си тя.

Както онази ужасна неделя, в която умря доктор Лаш. Тогава Уоли беше страшно ядосан, защото лекарят му се бе скарал, че по-рано същата седмица е влизал в кабинета му и е пипал скулптурата на Ремингтън.

Когато даваше показания за случилото се в понеделник сутрин, Една Бари пропусна една подробност. Тя не каза на полицията, че ключът й за дома на Лаш не е бил на връзката, че се е наложило да влезе с ключа, който Моли криеше в градината, и че по-късно е открила своя в джоба на сина си.

Когато го попита, той се разплака, избяга в стаята си и затръшна вратата.

— Недей да приказваш за това, мамо — изхълца Уоли.

— Никога, никога не бива да го споменаваме пред когото и да било — твърдо му каза тя и го накара да й обещае.

Една постоянно се мъчеше да се убеди, че това е просто съвпадение. Нали все пак бе заварила Моли цялата в кръв? И на онази скулптура наистина бяха открили нейните отпечатъци.

Ами ако Моли действително започнеше да си припомня подробностите от онази вечер?

Ами ако действително беше видяла някого в къщата?

Дали Уоли е бил там? Откъде можеше да знае, запита се госпожа Бари.