Мери Хигинс Кларк
Пак ще се срещнем (31)

29.

В събота следобед телефонът иззвъня. Както и подозираше, търсеше я Джена.

— Току-що разговарях с Фил Матюс — каза тя. — Разбрах, че си го поканила на вечеря. Одобрявам.

— Мили Боже, даже не си го и помисляй — възрази Моли. — Ако не го бях поканила, щеше да виси отпред и да тропа по вратата. И тъй като още не съм готова да ходя по ресторанти, просто така ми се стори най-логично.

— Е, ние пък решихме, че и без покана можем да ти дойдем на гости и да пийнем заедно по нещо. Кал няма търпение да те види.

— Наистина не съм ви канила — отвърна Моли, — но все пак можете да наминете към седем.

— Мол… — рече Джена, после се поколеба.

— Казвай. Всичко е наред:

— А, нищо сериозно, миличка. Просто пак говориш като старата Моли — и това ми харесва.

Коя беше „старата Моли“, зачуди се тя.

— Нищо не може да се сравнява с прозорците без решетки и сатенената завивка — отбеляза Моли. — Те правят чудеса за душата.

— Само почакай да те заведа в онзи манхатънски салон. Между другото, с какво се занимаваш?

Моли се поколеба. Не бе готова да сподели дори с Джена факта, че преглежда записките на Гари и търси в тях следи.

— Тъй като ще се наложи да играя ролята на домакиня, колкото и да не ми се ще, трябва да свърша някои неща в кухнята. Отдавна не ми се е случвало.

Моли не я лъжеше. Но цялата истина бе, че върху кухненската маса бяха натрупани бележниците на Гари от последните няколко години. Като започна от датата на смъртта му, тя ги прочете страница по страница, ред по ред.

Знаеше, че графикът на Гари винаги е бил запълнен докрай и че съпругът й задължително си е записвал предстоящите задачи. Вече се беше натъкнала на няколко забележки от рода на „17:00. Да телефонирам на Моли в клуба.“

С болка си спомняше, че понякога Гари й звънеше, само за да я попита: „Защо съм си записал, че трябва да ти се обадя?“

В пет и половина, точно преди да нареди масата за вечерята, Моли откри бележката, която търсеше. Телефонен номер, който се бе появил вече няколко пъти в последния дневник на мъжа й. Тя се свърза с телефонни услуги и научи, че кодът е за Бъфало.

Избра номера и когато й отговори женски глас, попита дали Анамари е там.

— Аз съм — тихо отвърна Анамари Скали.