Джудит Макуилямс
Това е моето бебе! (10)

Десета глава

— Хвани го! — изкрещя Андрю.

Люси вдигна поглед от плетката си и погледна към екрана.

— Ако съдя по кръвта на фланелата му, бих казала, че вече са го хванали — отбеляза логично тя. — Чудя се само как ще се изперат петната от кръвта?

— А, голяма работа — малко кръв! Те току-що изгубиха цяла топка!

— Кой гледа тази противна история?

— Нищо не разбираш! — изръмжа Андрю, когато най-предният защитник отново загуби.

— Напротив, разбирам твърде добре.

Тя се огледа за иглата за плетене. Не я видя никъде и пъхна ръка под крака на Андрю, за да види дали не е паднала там. Той се обърна развеселен към нея.

— Не мога да я намеря — промърмори раздразнена тя. — Ще се изправиш ли за малко?

Той протегна ръце към нея, хвана я под мишниците и я сложи нежно в скута си.

Люси се изненада, но когато тялото му започна да оказва своето магическо въздействие, от устните й се отрони лек стон.

— Така не е ли по-добре? — усмихна се той.

— Да, по-добре е — призна тя, — но не е по-продуктивно.

— Не е необходимо да си продуктивна. — Той нежно разтри с ръка гърба й и Люси почувства тръпката на желанието, която премина през тялото й. — Ако искаш пуловер, ще ти купя.

— Девет десети от удоволствието е в това да си го изплета сама. Освен това какво друго да правя, когато ти си изцяло погълнат от това организирано хулиганство? Както върви, докато свърши футболният сезон, аз ще съм си изработила цял гардероб. А кога свършва той? — попита тя заинтригувана.

— За колежите е до Нова година, а за професионалния футбол е още няколко седмици след това, въпреки че, ако „Изтребителите“ не се стегнат и не спечелят следващия мач, могат и да приключат още сега. Защо не дойдеш в неделя в моя апартамент и да гледаме мача им у нас? Винаги сме тук, а ми се иска да се проявя като домакин.

— И ще наблегнем на играта, без съмнение? — Гласът й леко потрепери, когато ръката му се плъзна под блузата й, ловко разкопча сутиена и обхвана гърдите й.

Тя се наведе напред, за да почувства остротата на грубата му длан. Щеше да й липсва всекидневния контакт с него, когато отлети за Западния бряг в сряда. През последните няколко седмици връзката им се бе задълбочила с неочаквана бързина, не само във физическо отношение. Андрю бе започнал да споделя много неща. Позволяваше й да види мъжа зад светската маска и тя ценеше тези откровения.

— Страхувам се, че… — Люси запечатваше всяка своя дума с бърза целувка по брадичката му. — … че няма да мога.

— Но аз планирах страхотно полувреме. — Очите му палаво блестяха и Люси въздъхна с неприкрито съжаление.

— Много ми се иска, но няма да бъда тук. Отивам в Лос Анжелис и няма да се върна до понеделник.

Андрю я гледаше така, сякаш бе съобщила, че ще участва в следващия космически полет.

— Не можеш да отидеш в Лос Анжелис!

— Разбира се, че ще отида. Вече си взех билет.

— Градът не е сигурен. Известен е с бандити, смог и земетресения.

— Спомни си ти къде живееш? В Ню Йорк. Първоизточникът на беззаконието.

— Тук е по-различно. Аз съм с теб. Не искам да ходиш.

Разтревожена от неочакваната му реакция, Люси бавно стана от коленете му и си сипа чаша чай. Не знаеше какво да каже, защото не беше сигурна за причината за неговото нежелание.

— В интерес на истината и на мен не ми се ходи. Но не е така просто, Андрю. Отивам на панаир на плетивото и ръкоделието, за да разгледам и да поръчам най-новите конци и прежди за следващото лято. Освен това организаторите провеждат много полезни семинари за обучение на собствениците на малки магазини. Не мога да си позволя да го пропусна.

— Но може да се случи всичко. Ти си бременна!

— Забелязах това — усмихна му се, но той не и отвърна със същото. — Андрю, бъди разумен. — Тя се загледа в упорито стиснатите му устни и въздъхна. — Същото може да ми се случи и тук. Не съм дете. Няма го сутрешното гадене. Изчезна и непрекъснатата умора. Лекарят ми каза, че пътуването по въздуха е безопасно до последните шест седмици.

— Никога не е безопасно. Изчакай още десет дни, когато и аз ще мога да дойда с теб.

— Андрю, ти не ме слушаш — отвърна търпеливо Люси. — Панаирът е тази седмица.

— И ти щеше да се измъкнеш, без да ми кажеш и дума дори? — Той стана и започна нервно да обикаля стаята.

— Не се измъквам. — Люси с усилие запази спокойствие. — Ако си спомняш, аз започнах разговора, а той се превърна в кавга.

— Не се е превърнал в кавга — изкрещя той. Прокара грубо пръсти през косата си, пое дълбоко въздух и повтори: — Люси, не искам да ходиш.

— Трябва — отвърна тя, като се опитваше с всички сили да устои на молбата в очите му. Андрю нямаше право да иска нещо, което щеше да навреди и на нея, и на работата й.

— От този инат…

— Предпочитам думата „воля“. И ако ще се държиш като капризно дете, мисля, че бих предпочела да съм сама.

— Ако беше сама, нямаше да ме е грижа — заяви вбесено той. — Но ти ще носиш със себе си и моето дете.

— Върви си! — изкрещя Люси, изгубила търпение. — Заедно с твоята проклета игра! — Тя взе дистанционното и изключи телевизора.

Андрю я изгледа още веднъж със стиснати устни и без да продума нищо повече, напусна къщата вбесен.

Люси чу как се затръшна входната врата след него и чак тогава въздъхна. Вече съжаляваше за възникналия спор, но знаеше, че не може да постъпи по друг начин. Трябваше да отиде на този панаир. Тя решително стисна зъби. Ще отиде, ще разгледа, ще почерпи опит и ще се забавлява. Така, както бе правила винаги.

 

 

Планът й се изпълни, но само отчасти. Семинарите й дадоха изключително полезна информация, особено по отношение на закона за данъците на дребния частен бизнес. Беше очарована от новите памучни прежди на европейските производители. Но в емоционално отношение това беше напълно изгубено време. Вместо да се събира с останалите участници в панаира, тя прекарваше вечерите си сама в хотела и мислеше за Андрю. В събота вечерта, след като случайно попадна на футболен мач по телевизията, тя избухна в сълзи и искрено си призна колко много й липсва той. Но точно това откритие затвърди решението й да бъде твърда.

Люси нямаше да си позволи да стига до сълзи, дори и заради мъж като Андрю, който не одобрява нейната независимост. Тя беше тридесет и петгодишна делова жена и ако той не можеше да се примири с този факт, то това щеше да бъде само негов проблем. Нямаше да променя начина си на живот и работа, само защото беше бременна с неговото дете. Тази бременност няма да продължава вечно… А след това къде ще бъде нейното място?

Андрю несъмнено ще прехвърли цялото си внимание към тяхното дете. Поведението му съвсем ясно й показа, че той може и да я харесва, но обича именно бебето. По-добре да е наясно още отсега, вместо да страда от раздялата, след като се роди то.

Успокоена от взетото решение, тя се включи в редица срещи и контакти и когато пристигна в Ню Йорк в понеделник късно след обяд, беше напълно изтощена. Прекара два часа на летището в Лос Анжелис, докато механиците се опитваха да затворят вратата на самолета, след това още час — на летище „Кенеди“, за да я отворят. И когато най-накрая след почти четири часа закъснение се освободи, се зарече, че през следващата година ще пътува само с влак.

Шофьорът на таксито погледна измореното й лице и занесе куфарите й до входната врата. Тя се зарадва на неочакваната любезност и с въздишка отключи. На прага я посрещна приказният аромат на печен шоколадов сладкиш.

Люси премигна изненадано. Или Андрю се бе освободил от неговата лудост по здравословната храна, или някой крадец се възползваше от нейната кухня. И двете възможности изглеждаха еднакво вероятни.

Обхвана я дива радост, когато чу сухия глас на Андрю.

— Къде беше? Ани каза, че самолетът ти пристига в три.

— Ха! Знаеш ли какво значат разписанията за въздушните полети?

Тя посегна към багажа си, за да има какво да прави, докато в същото време й се искаше да се хвърли на врата му и да го целуне.

Той сложи ръце на раменете й, загледа се в пребледнялото й лице и стисна устни, когато забеляза тъмни сенки под очите.

— Добре дошла у дома, Люси.

Андрю я целуна братски по бузата и това я подразни. Една истинска целувка щеше да й подейства по-добре. Но нямаше нужното самочувствие, за да предявява изисквания. Спомняше си колко много й липсваше той и това я караше да се чувства уязвима. Стана й неловко.

— Благодаря ти, Андрю. — Погали го по бузата. — Липсваше ми — прошепна тя.

— И ти също — отвърна бавно той. — Но се радвам, че замина. Това ме накара да премисля някои неща.

— Така ли? — Не можа да разчете нищо по лицето му.

— Имам няколко изненади за теб — светнаха игриво очите му.

— Чудесно — промърмори внимателно тя, след като вече се беше напатила от неговите гастрономически сюрпризи. Не смееше да адмирира изненадите му чистосърдечно, въпреки вкусната миризма на шоколад, която изпълваше къщата. — Хм, не съм много гладна в момента — опита се да си остави една отворена вратичка за евентуален отказ, без да развали доволното изражение на лицето му.

— Главната изненада се отнася до съвсем друго.

Андрю й помогна да се съблече, хвърли небрежно палтото върху холната масичка и я поведе нагоре по стълбите.

— О? — Люси почувства тръпките на възбуда. Дали нямаше предвид?…

За нейно разочарование той подмина спалнята й и отвори вратата на една от свободните стаи. Тя го изгледа с любопитство, а в очите му се четеше едновременно нетърпение и страх. Люси влезе вътре и стъписана се спря на прага.

Когато тръгна за Сан Франциско, стаята представляваше малко помещение, което не блестеше с нищо особено, освен в нейните собствени представи. Сега тя се огледа шокирана. Някой, явно кой, бе обединил двете малки стаи. Бяха монтирани и два огромни прозореца на тавана и места за сядане под тях.

Тя преглътна сълзите, които я задавиха, при вида на великолепния букет от жълти рози върху бюрото.

— Има и отделна баня с всички удобства за малкото дете. — Той посочи вратата, която я нямаше предишната седмица.

— О, Андрю! — Гласът й пресекна. — Как, за бога, успя да направиш всичко това толкова бързо?

— Връзки, но и не беше много трудно. Нямаше големи структурни промени. Просто отворих малко пространството.

Люси се загледа безпомощно в него. Толкова й беше липсвал… острия му ум, бликащото чувство за хумор, начина по който я разбираше, дори когато не успяваше да се изрази както трябва. Липсваше й вечното му мърморене за естествените храни и необяснимото му влечение към футбола. А сега, когато трябваше само да се пресегне и да го докосне, тя не смееше.

— Не ти ли харесва?

Андрю недоумяваше и Люси побърза да го успокои.

— Страшно ми харесва. Нямам думи… — Тя посочи една от дългите седалки до прозореца. — Идеално място за детето, да поседи и да помечтае. — Сълзите отново напираха в очите й. — И самостоятелна баня, и рози, и… — Долната й устна потрепери. — Знам, че мразиш розите и въпреки това ти…

— Глупости — отвърна ласкаво Андрю. — Аз не ги мразя. Сега има повече светлина и с един яркожълт килим всичко ще изглежда чудесно.

Люси премигна веднъж, след това пак и за неин ужас избухна в сълзи… Опита да ги скрие, но умората й й изигра лоша шега.

— Горкичкото ми. — Андрю я прегърна и я занесе в спалнята.

Положи я на леглото, легна до нея и я прегърна. Притисна главата й към рамото си и я погали нежно по косата.

— Не плачи — успокои я той. — Утре ще се събудиш с подпухнали очи и главоболие.

Люси спря да подсмърча, обърна се и се загледа в него.

— А ти ще продължиш ли да ме харесваш?

— Разбира се — веднага отговори той. — За мен вътрешното ти съдържание има по-голямо значение, отколкото външния ти вид.

— О? Имаш предвид бебето — каза безизразно тя.

— Не, нямам предвид бебето. — Той прокара пръст по върха на носа й. — Бебето е само временно допълнение. Аз говоря за теб. А ти си страхотна дама, Люси Хартфорд.

— Благодаря. — Тя се сгуши още по-плътно до силното му тяло.

— Е, имаш трески за дялане. — Очите му палаво проблеснаха.

— Кой аз? — подсвирна тя. — Какъв наивен човек — да смята, че може да ме промени. Самият ти можеш да предложиш достатъчно материал за доживотна работа по теб.

— А ти имаш ли желание да се заемеш с подобна работа?

Люси леко се намръщи. Думите му бяха шеговити, но имаше някакво напрежение на лицето му, което я накара да се запита дали случайно не е пропуснала нещо важно. Но размислите й бяха прекъснати, когато той я привлече към себе си и я накара да почувства неговата възбуда. Обзе я непреодолимо желание, което пресуши сълзите и потисна любопитството й. В този момент нищо нямаше значение, освен физическото присъствие на Андрю и нейният стремеж към него. Тя затвори очи и се притисна още по-близо, наслаждавайки се на тялото му.

— Люси…

— Андрю, веднъж вече ти казах, че делата говорят по-добре от думите. — Тя губеше търпение с неговото желание за разговори. Искаше него самия, а не да разговорят.

— Ако това е вярно, нашите дела трябва да са фантастични. — Той се вгледа в лицето й и попита: — Сигурна ли си, че не си твърде уморена за това?

— Чувствам се тонизирана, когато се любя с теб — призна тя.

— Е, в такъв случай…

Андрю притисна устните й със зле прикрито нетърпение, което й се стори по-възбуждащо от всички изискани техники на света. Сякаш досега бе слагала юзди на желанията си и нейното признание бе отприщило всички негови чувства.

Тръпки преминаха по ръцете й, когато езикът му разтвори устните й и пръстите й трескаво разкопчаха копчетата на ризата му. Разтвори я широко. Жадуваше да усети вкуса на кожата му и искаше да удовлетвори жаждата си веднага. Ръцете й се плъзнаха под ризата и дланите й се притиснаха към гърдите му. Усещаше топлината, която се излъчваше от кожата му, и ускоряващия ритъм на сърцето му.

Погледна надолу, очарована как тъмните му косми се увиват около пръстите й, сякаш искаха да ги задържат. Плоските зърна на гърдите му се губеха в гъстото руно и тя се наведе, любопитна да докосне едно от тях с върха на езика си.

Андрю трепна, сякаш го бяха улучили с куршум. Люси го погледна с полуотворени очи и незабележима усмивка изви устните й при вида на неговото изражение. Изглеждаше така, сякаш бе в плен на нетърпимо напрежение. С растящо задоволство тя проследи с поглед здраво стиснатите му челюсти. Всяка частица от него изглеждаше напрегната до краен предел, но и тя се чувстваше по същия начин. Можеше да се обзаложи, че ако продължи, ще усили възбудата му.

Пръстите й се плъзнаха към колана му, разкопча го и посегна към панталоните. Погледна към Андрю и откри, че той я наблюдава много съсредоточено — сякаш тя беше центърът на вселената. С безкрайно внимание свали ципа и започна да изследва с устните си стегнатите мускули на плоския му корем. Езикът й потъна в пъпа му и тя усети възсоления вкус на кожата му.

— Не мога да издържам повече — каза той и рязко се изправи.

— Господине, вие имате много нисък праг на възбуда — подразни го тя с несигурен глас.

— Само когато се отнася до теб. — Той издърпа дрехите си и ги хвърли небрежно настрана.

Очите на Люси го наблюдаваха с одобрение, когато той застана до леглото, обгърнат единствено от своето желание към нея — желание, което бе изострило чертите на лицето му и бе накарало тялото му да застине като статуя на мъжествеността.

Тя потрепери, изпълнена с копнеж, когато Андрю пристъпи към нея и я освободи от дрехите й без ни най-малък финес, който беше така присъщ на всяко негово движение. Сякаш силата на чувствата му бе заличила изискаността и бе останала единствено неговата мъжка същност.

— Толкова си красива, Люси. — Гласът му бе несигурен, когато легна на леглото до нея. — Кожата ти има кадифената мекота на розовия лист.

Ръката му се плъзна от бедрата до гърдите й и Люси пламна цялата при неговото докосване. Тя си пое дълбоко въздух. Той обхвана нежните й гърди и прокара палец върху зърната й, като ги накара да се превърнат в две малки твърди пъпки.

Люси наблюдаваше с безмълвно очакване как главата му се премества по-надолу и устата му обхваща пулсиращите връхчета.

Пръстите й се вкопчиха в косата му и тя го притегли към себе си. Стисна зъби при вълната от страст, която той без усилие предизвикваше у нея.

— И като прибавим към всичко това и факта, че носиш моето дете… — Той нежно погали подутия й корем.

— Андрю! — простена тя, а в гласа й прозираше непоносим копнеж.

Той повдигна глава и се загледа невиждащо в нея, сякаш мислите му бяха насочени някъде другаде.

Люси сграбчи запотените му рамене и го привлече. Желаеше го. Имаше чувството, че е била без него цяла вечност.

— Да, о, да! — Андрю очевидно разбра нейното нетърпение, повдигна се на лакти и внимателно навлезе в нея с бавно, сигурно движение.

Люси обви краката си около кръста му, затвори очи и се изви нагоре. Усещаше как кожата й изгаря под силата на чувствата, които се развихряха в нея.

Андрю хвана брадичката й с ръка, притисна устните й към своите и започна да се движи със сигурни, нежни тласъци, които почти веднага я доведоха до върховния момент.

Тя зарови лице във врата му, дишането й се учести, накъса и когато най-накрая буйният й изблик затихна, Андрю обхвана бедрата й с ръце и започна да се движи отново. Люси отвори очи от изненада, когато почувства, че тялото й започва да отговаря на неговите мощни тласъци. Беше шокирана, че успя отново да потъне във вълните на удоволствието, което я обсеби така пълно, че тя усети как губи съзнание.

Много по-късно тя отвори очи и видя, че лежи до Андрю. Усмивка се появи върху устните й при вида на доволството, изписано върху успокоеното му лице. Приличаше на абсолютен хедонист, който току-що бе открил съвършенството. Изпълни я чувство на неописуема гордост, че бе задоволила напълно този изискан труден мъж.

— Имаш вид на голяма самодоволна котка — промърмори тя.

— По-скоро на котарак. — Той отвори едно око и се загледа в нея. — Аз… — Той отвори и другото и се намръщи.

— Какво има? — попита тя, когато той внезапно скочи.

— Какво е това? — Той прокара пръст по дясната й гърда.

— Не знаеш ли? — Люси го гледаше с шеговито учудване.

— Това не е за смях — обвини я той.

— Аз мисля, че е смешно — изкиска се тя. — Явно, че още не си взел изпита по анатомия.

— Моята анатомия е наред, но се тревожа за твоята. Гърдите ти отстрани са зачервени.

— Така ли? — Люси се огледа, но не видя нищо, стана от леглото и отиде до голямото огледало на вратата на спалнята. Тя смръщи вежди. Той беше прав. Наистина имаше червен белег. Внимателно го разгледа, но изгуби интерес, когато фигурата на Андрю се появи на огледалото зад нея.

Той притисна гърба й към гърдите си.

Въпреки усещането за чувствена ситост, Люси усети тръпка на желание към образа в огледалото — неговото стройно, мускулесто, загоряло тяло и нейното много по-бяло, обхванато собственически от ръката му.

Люси притвори очи, когато усети, че и той започва да се възбужда. Тя се раздвижи изкусително.

— Спри — промърмори той, увлечен въпреки волята си. — Искам да знам как се е получил този белег. Боли ли те? — Той нежно го опипа.

— Не — отвърна Люси и потрепери при неговото докосване.

— Ти купува ли си по-големи сутиени, след като забременя?

— Не, още не съм.

— Сигурно е от сутиените. Гърдите ти са наедрели и старите са започнали да те стягат. Утре ще излезем да купим няколко.

Люси гледаше замаяна как образът в огледалото свежда глава и започва да целува нежната кожа на врата й.

Да го наблюдава и в същото време да го чувства до себе си бе невероятно еротично усещане и от устните й се откъсна дълга, разтърсваща въздишка на удоволствие.

— Трябва да разговарям с теб — каза тихо Андрю.

Люси се обърна в обръча на прегръдката му, обхвана главата му с ръце и я привлече към себе си.

— По-късно — прошепнаха устните й.

Изминаха не по-малко от два часа, преди Андрю отново да се върне на темата си.

Люси тъкмо привършваше парче вкусен кекс, което той бе изпекъл за нея и бавно отпиваше от горещия шоколад, когато той внезапно стана и започна да обикаля кухнята.

Люси изненадана се загледа в него, като се чудеше какво е нарушило спокойствието му.

— Трябва да разговаряме — заяви грубо той.

От това предисловие я побиха ледени тръпки и тя се ядоса, че й разваля безметежното настроение.

— Тогава говори — отвърна безизразно тя.

— Много мислих. — Той прокара пръсти през гъстата си коса. — Тези няколко месеца, откакто те срещнах…

Той изведнъж замлъкна и напрежението на Люси нарасна. Какво му ставаше?

— Опитвам се да ти кажа, че трябва да се оженим — изстреля най-накрая той.

— Да се оженим ли! — безпокойствието й премина в болка от наранената гордост. Ето защо я беше любил с такава разтърсваща нежност. За да я убеди да се оженят. А след това без съмнение щеше да я запрати в периферията на своя живот и да постигне своята истинска цел — безпрепятствен достъп до неговото дете.

— Не! — извика измъчено тя, като едва осъзна болката, която се изписа върху лицето му при нейния категоричен отказ.

— Но…

— Ти не ме искаш! На теб ти трябва само бебето!

— Люси…

— Върви си! — изкрещя вбесена тя, а разочарованието й намери израз в тежките думи: — Махай се!

Андрю я погледна наранен, объркан, а след това си тръгна. Люси избухна в сълзи, почувствала, че е изгубила нещо неимоверно ценно.