Пламен Четелязов
Имаго (3)

3.
Ебал съм ги

На Христо му е гадно. Той е в „J&B“ заради приятелите си. Пак настояваха да дойде с тях. Пак настояваше, че ще му е тъпо: „Ебал съм ги в клубовете и дискотеките, мислеше си той, ебал съм ги тия диванета, издивели отрепки. Подскачат наоколо — надрусани маймуни!“. Христо не може да се отпусне. Суетата е твърде силна понякога, жесток товар, страхът да не се изложиш, подсъзнателните юзди върху порива. Няма как музиката да го завладее. Това не го прави забит. Това, че не оставя музиката да проникне в съзнанието, да оперира с тялото му. Христо иска да се скрие в социалната адекватност на своята стая. Приютен в удобството на безплатното парно, седнал на масата с двулитровката бира, люпещ семки с приятели: „Тук не мога да чуя дори собствените си думи. Как да говоря с момчетата за нещата от живота. А другите. Мамка им. Мислят ме за малоумен кибик, който зяпа задниците на чуждите гаджета!“ Христо е вбесен. Вкъщи го чака бутилка водка, разредена със степ. Ще си запие сам. Само да се измъкне оттук, от това задушно помещение, претъпкано с народ. Плува срещу течението на реката от хора. Едва полунощ е. Цялата party гмеж тепърва приижда. Изроди. Скачат, викат, блъскат, плюят, стъпкват. Христо усеща буцата на яростта в гърлото си.

Пълзи към изхода, а на пътя му блед силует. Зомби. Червени кръгове около очите, които контрастират с бледите скули и восъчното чело, сплъстена от пот коса. Погледът му… Тези изцъклени очи. Широко отворени, кървави, сухи. Жадни очи, отнесени някъде другаде. „Шибана джанка! Така ще те блъсна!“ Аспарух примигва, поема си въздух дълбоко, после се сгърчва и започва да повръща право върху Христо. С отвратена физиономия, по-бесен от всякога, той продължава напред. Зад него Аспарух се свлича на колене и продължава да драйфа. Новият пуловер на Христо е напълно съсипан. Надеждите за спокойна и хубава вечер също. Почти е стигнал до изхода. Почти се е измъкнал. Точно тогава някакъв идиот залита назад — придържа свойски руса пача, тъпчейки с тежки ботуши. Христо е завладян от яростта. „Гаден педал!“, свети в мозъка му. Нанася силен ритник право в бута на шибаното говедо. След това прави крачка назад и встрани. Онзи не разбира кой го е ритнал и има намерение да си го изкара на съвсем друг. Христо се усмихва, въпреки че миризмата на повръщано изпълва ноздрите му с мърша. „Вечерта не е напълно провалена, сега ще погледам мъничко шоу!“