Пламен Четелязов
Имаго (15)

15.
Ефектът на копчето

Васил допушва цигарата си. Мамка му — остана без квартира, а не искат да му дадат общежитие. Не може вечно да досажда на колеги и познати. Затова понякога се налага да спи в интернет зали. Плаща си за нощна, купува няколко red bull-а и отбива вечерта пред монитора. Хвърля цигарата на земята, застъпва я ядно. След това влиза в залата. Сяда пред монитора и слага слушалките. Чуди се каква музика да пусне. Чуди се дали настроението му е кофти или отново влиза в една от онези недиагностицирани клинични депресии. Мисли си за „Плажът“. Бягството… Да избягаш… Да се скриеш от меланхолията и сивотата. Да опиташ да се откъснеш от всичко това и да разбереш, че е невъзможно, защото човек е създаден от сивота и изтъкан от пустота… Където има хора там има и страдание, болка и разбити човешки сърца. Там смисълът изведнъж изчезва. Васил най-накрая намира, каквото му трябва. Нуждае се от нещо, което да милва депресията спокойно, да я уталожи с целувките си, да я асимилира и моделира до обикновена неприязън. Избра си „Drive“ на R. E. M. Нещото се излива от говорителите, за да се влее в тялото като чиста водка в безпаметна и неутрална откъм спомени вечер. Васил усеща безнадеждното. Това опростява нещата за него. Вторачен е в облъчващия син екран. Какво да прави сега? Да се пусне ли в чата? В началото му беше забавно. Говориш си с толкова много непознати хора. Представяш се за какъвто си искаш. Постепенно обаче IRC-то започна да му лази по нервите. Вътре е пълно с депресанти и комплексари. Говорят глупости и бълват ужасно количество простотии, а това го изнервя. От шибания чат се затъпява.

По принцип масата от хора във всяко едно общество са интелектуално късогледи. За тях приоритет представлява задоволяването на най-първичните човешки нагони. В България тези нагони се задоволяват чрез чалгата, клубната „urban“ мода и мутрафонският респект, с който по-силните (физически или материално) се налагат над по-слабите. Това обаче не е нищо ново. Съществуват негови еквивалентни явления в чужбина. Проблемът е съвсем друг. В България е отприщено едно ново течение в балканската комплексарщина. То олицетворява дълбоките комплекси, тресящи както масата българи така и онези, които са на, над или под нея. Докато чалгата, клубната „urban“ мода и мутрафонщината служат за задоволяване на първичните нагони, то пригледноинтелектуалното заяждане в посока унижение на събеседника служи за задоволяване на вторичните. Причината за него трябва да се търси не в парите или в липсата им, а най-вече в неосъзната дефиниция за липса на автентичност. Всичко е въпрос на вманиачаване в собствения егоистичен аз, на възприемане на света като свят и на „аза“ като „аз“, или като отделен свят. По този начин редица закономерни българи, наричащи себе си „интелектуалци“ са заключили уникалните по собствените им стандарти съзнания в границите на несъвършени тела. Несъвършени тела, реещи се сред несъвършен живот. Така в България се получи пандемия от комплекси, породени от първичните и вторични нагони. Като катализатор послужиха дългите векове робство и последвалите ги години на комунизъм — дълъг период, в който нагоните за личностна самоизява и придобиване биват брутално стъпкани. Това обаче за народ с неоправдано високо самочувствие в настоящето, макар и с оправдано горда история, бе последната капка, която доведе до преливане на морето късогледа простота и духовна нищета в мижавата локва интелект, непресъхнала след векове физическа саморазправа. Като най-просто онагледяване на тази тенденция могат да се приемат БГ форумите в интернет и ефектът на копчето. Дори и пост, който съдържа само една дума като „копче“ например, ще доведе до задълбочени обсъждания на умствения багаж, сексуалната ориентация, личностните, физически и интелектуални качества на автора, целящи изтъкване на собствените преимущества в тези отношения, преимуществата у едните и недостатъците у другите коментиращи, които явно не могат да бъдат преценени поради анонимността на участващите. Колкото до будните хора, осъзнали комплексите си — те вече са разбрали за какво става въпрос — за егоистична простотия, породена от крайни балкански комплекси.

„Какво е интернет за мен? Аз не работя нищо, което да изисква влизането ми в мрежата. Просто обикалям от сайт на сайт. Свалям музика, филми, игри — отново опит да избягам. Да отида другаде. Да накарам чувството, че съм безполезен да изчезне. Да се успокоя, криейки се в нета… Тъпо е. Аз съм си. Седя на стола, пред монитора, вперил увреждания си поглед в облъчващите образи на каквото и да е.“ Васил се зачуди дали да се пусне в multiplayer-а на „Half life“. Ммм не. Проверява какви филми има. „Nothing“? Звучи добре. Беше видял, че в съседното общежитие има купон. Подвоуми се дали да се махне оттук, за да се натресе на партито. Май има момчета с компютър и як усилвател. Музиката дъни доста здраво. Реши да изгледа филма. Писнало му е от купони. Всеки път едно и също. Хората се размазват, дивеят, но това не са те. Това е тихата лудост, която обитава всеки човек и чака удобния момент, за да го завладее.