Оливия Голдсмит
Лошо момче (32)

32

На следващата сутрин, Трейси установи, че си тананика, докато вървеше по коридора в „Таймс“. Пак беше подранила, още с палто и понесла книжна кесия с чаша кафе и кифла с масло. Бет беше в работното си помещение и вдигна очи.

— Здравей, Трейси — подвикна тя, когато приятелката й профуча покрай нея, но Трейси знаеше, че нямаше да се откачи толкова лесно. Престана да си тананика, наясно, че Бет щеше да я последва до бюрото й. Въздъхна. Е, скоро всичко това щеше да приключи. Бет можеше да се вманиачи в някой друг; скоро Трейси щеше да си върне приятеля и нещата с Фил щяха да се върнат към нормалното си състояние.

— Чувала ли си се с него? Да не го е разкарала? — попита Бет.

Трейси сви рамене, макар да знаеше, че това няма да прекрати разпита.

— Разкарала го е, нали? Тя е такава глупачка! — извика Бет.

— Бет, имам по-важни неща за вършене от това да следя всеки ход от любовния живот на приятелите си — заяви Трейси. Съблече палтото си, окачи го и седна.

Сара влезе в стаята.

— Чу ли? — попита тя.

— Какво да съм чула? — поиска да знае Трейси.

— Става въпрос за Алисън. Нещо за Алисън е — обади се задъхано Бет.

И тогава Сара се усмихна с превъзходството на човек, който е чул служебната клюка минута преди всички останали. Трейси поклати глава и се обърна, за да отвори торбата със закуската си.

— Е, познайте кой се обади, че е болен?

— Маркъс? — обади се Трейси. — Уха, надявам се, че не е рак на тестисите — добави тя.

— Алисън! Алисън се е обадила, че е болна? В деня на редакционното съвещание? — възкликна Бет.

— Маркъс ще я убие — прошепна Сара.

— Тя е неустрашима. Вероятно е смразила Джон — увери ги Трейси, после се усмихна. Отвори кесията и извади домашния сладкиш и кафето си. — Бет, мислех, че ти помагат да преодолееш тези мании. Какво казва психотерапевтът ти?

— Задоволява се да ми предписва нови лекарства. Всъщност не разговаряме. По-скоро е душевен барман. Като заговорихме за мании, мислех, че си се преборила с тези кифли със сирене и шоколадов крем. Нали знаеш, че се привиква към тях.

— Не съм си взимала от известно време. Само този път… — започна Трейси.

— Разтревожена си за нещо — намеси се Сара.

— Не, не съм — твърде бързо отвърна Трейси.

— Добре. Кажи ни, тогава, какво каза Джони за Алисън — настоя Бет.

Трейси се извърна настрани.

— Нищо не каза. Не ми се обади — призна тя.

— Не се обади? О, боже мой! Той винаги се обажда. О, боже мой! Трейси, пипнала го е. Пипнала го е, както омота всички останали. Той е само риба на въдицата й, още една щука на блесната й, пъстърва — завайка се Бет.

— Би ли престанала да говориш за риби? Не мога да понасям рибни сравнения на празен стомах.

— Бедният Джони — промълви Бет и поклати глава. — Заслужава нещо по-добро. — Трейси знаеше, че Бет смяташе себе си за единствения по-добър вариант. Е, добре, всеки си имаше слабо място.

В този момент телефонът й иззвъня.

— Той е! Обзалагам се, че е той. Аз ще вдигна — извика Бет и посегна към слушалката.

— Извинявай! Мисля, че това е моят телефон и моят кабинет — напомни й Трейси.

— Е, определено е твоето работно място — подхвърли Сара.

Телефонът иззвъня отново.

— Моля те, позволи ми да вдигна — изплака Бет. — Ще ти дам петдесет долара на следващата заплата. — Телефонът иззвъня още веднъж и Трейси се опита да го достигне, но Бет й препречи пътя. И Трейси умираше да чуе какво беше станало, но не би го разкрила нито за петдесет, нито за сто долара, нито дори за домашен сладкиш. Колко сигнала минаваха, преди да се включи телефонният секретар? Обикновено три, но понякога четири. Опита се да се пресегне покрай приятелката си, но, като вратар в действие, Бет пак й попречи.

— Бет, престани! — сряза я Трейси. — Прояви малко самоуважение.

— Господи! Това е по-хубаво от „Млади и непокорни“ — пошегува се Сара.

Като се шмугна вдясно, Трейси грабна слушалката от лявата страна на Бет, преди тя да успее да вдигне.

— Няма ли да пораснете, момичета? — заяви тя, като доближи слушалката до ухото си. — Ало?

— Трейси? Алисън се обажда. — Ха! Сега Трейси можеше да изтезава Сара и Бет, да им върне тормоза. Освен това, щеше да научи как Алисън е смачкала Джон и щеше да се наслади на всяка минута от разказа. Не искаше да мисли за себе си като за кучка, но той наистина го заслужаваше и накрая щеше да бъде доволен от развоя на събитията.

— О, здравей, Алисън — полека отвърна тя. Както очакваше, думите й наелектризираха приятелките й. Очите на Сара се ококориха толкова широко, че можеха да изскочат, докато къдриците на Бет наистина приличаха на настръхнали. Сара скочи от бюрото и се долепи до Трейси, като понечи да измъкне слушалката, докато Бет моментално направи същото от другата страна. Трейси се опита да ги отблъсне, докато слушаше Алисън.

— Имам следния проблем, Трейси. Не мога да се вдигна от леглото. — Трейси смяташе, че е чула правилно, но гласът на Алисън стана още по-тих. Звучеше ужасно.

— Грипът ли те е пипнал? — попита тя.

— Не. Просто не мога да стана от леглото. — Бет сръга с лакът Трейси в ребрата, не защото бе чула думите на Алисън, а защото не я чуваше. Трейси беше притиснала слушалката плътно до ухото си.

— Ами, наоколо гъмжи от вируси. И със сигурност имаш ларингит.

— Не, нямам. Не съм болна — отвърна тя с шепот, който прозвуча ядосано. Последва пауза. — Не мога да стана от леглото, защото не искам. Тук съм с Джони и… — Трейси падна на стола си, като едва не прекатури Сара.

— О, по дяволите. Блазе му на Маркъс.

Двете с Бет отново се опитаха да подслушват, но тогава забелязаха, че изражението на Трейси се бе променило от усмивка на превъзходство в някаква гримаса. Тя обърна гръб на двете момичета, които я наблюдаваха напрегнато. Имаше чувството, че й се зави свят. Беше изпуснала нещо, което бе казала Алисън.

— … просто не мога да стана от леглото. Не искам да го правя никога вече. И съм изтощена.

— Но… но… — Какво можеше да каже? Всъщност той не е добър в леглото; той е само мой приятел? Не вярвай в онова, което виждаш и усещаш; в действителност е тъпак? Не бъди мила с него; накажи го, защото го заслужава? — Но… редакционното съвещание? — изтърси тъпо накрая.

— По дяволите Маркъс и съвещанието. Това е просто твърде хубаво.

— Наистина ли? — попита Трейси, преди да успее да се овладее. В края на краищата, тя беше момиче, излязло в болнични заради лоша прическа. — Наистина ли? — повтори тя.

— Най-доброто! — прошепна Алисън със знаещ глас.

Е, ако някой знаеше, това беше Алисън, с горчивина си помисли Трейси. Какво не беше наред тук? Бет я буташе от едната страна, а Сара от другата, но Алисън заговори отново.

— Трейси, дължа ти извинение. Изобщо не смятах, че ме харесваш особено, но сигурно съм сгрешила.

Не, не си, каза си Трейси. Но сега грешиш.

— Какво? — обади се Бет. — Какво му е направила? — Трейси я сбута с лакът и прикри телефона с ръка.

— Струва ми се, че просто искам да ти благодаря — продължи Алисън. — Джони ми разказа какви близки приятели сте и… наистина съм ти благодарна за най-хубавата нощ в живота ми. — Гласът й прозвуча много сълзливо и тя млъкна, сякаш за да си поеме дъх. — Благодаря — промълви тя.

— Пак заповядай — процеди Трейси.

— О, той се събужда. Трябва да затварям — информира я Алисън. — Пак ти благодаря, Трейси. — И тогава връзката прекъсна.

Трейси затвори слушалката и бавно се обърна към двете си приятелки.

— Прекарала е нощта с Джони.

Бет изохка.

— Не мога да го понеса. Просто не е честно.

— Сега е в леглото с него — добави Трейси, стресната да открие, че в очите й се надигат сълзи. Изведнъж се почувства невероятно самотна. — Не разбирам. Искам да кажа, колко добър е той?

— Наистина добър — увери я Бет, после стана бавно и се обърна да си върви. — Може би трябва да се върна при Маркъс — заяви тя на излизане от помещението.

Сара погледна Трейси.

— Какво ще правиш?

Трейси се насили да седне изправена на стола си, взе сладкиша и отхапа смело.

— Чакай до брънча в неделя — отвърна тя с пълна уста. — Ще го убия.