Виктор Юго
Ернани (5)

Сцена втора

 

ДОНЯ СОЛ

Хосефа!

 

ДОНЯ ХОСЕФА

                Ето ме!

 

ДОНЯ СОЛ

                        Ернани е храбрец,

но где е? Страх ме е!…

 

                                                Ах, той пристига тука.

По-бързо отвори, не чакай да почука!

 

ДОНЯ СОЛ (спуска се към него)

Ернани!

 

ЕРНАНИ

                Доня Сол! Най-сетне съм при вас!

И този глас познат… Да, ваш е този глас!

Защо далеч оттук животът ми минава?

Да бяхме заедно, аз всичко ще забравя!

 

ДОНЯ СОЛ (докосва дрехите му)

Исусе! От дъжда сте с мокри рамене!

 

ЕРНАНИ

Така ли?

 

ДОНЯ СОЛ

                Може би ви е студено?

 

ЕРНАНИ

                                                        Не.

 

ДОНЯ СОЛ

Свалете тоя плащ!

 

ЕРНАНИ

                                Кажете, скъпа моя,

когато, тъй добра, потънете в покоя

и светъл сън склопи очите ви в нощта,

полуразтворил тъй любимите уста,

нима не ви шепти блед ангел колко мила

сте към нещастника, отблъскван с груба сила?

 

ДОНЯ СОЛ

Дойдохте късничко, но аз не ви коря.

Студено ли ви е?

 

ЕРНАНИ

                                На мен? До вас горя!

Когато ревността гърдите ни вълнува,

когато бурята в сърцата ни бушува,

какво, че облаци над пътя ни трещят —

през гръм и мълнии ще си проправим път!

 

ДОНЯ СОЛ (сваля наметалото му)

Подайте шапката, подайте своята шпага!

 

ЕРНАНИ (с ръка на шпагата си)

Не! Тя ми е другар, тя вярно ми помага!

Херцогът — чичо ваш и бъдещ ваш съпруг —

го няма?

 

ДОНЯ СОЛ

                Да. Сами във тоя час сме тук,

 

ЕРНАНИ

Да, само този час! Едничък той остава!

А после? Да умра или да ви забравя?

Мой ангел! Само час… Ах, само час в нощта,

а искам цял живот, дори и вечността!

 

ДОНЯ СОЛ

Ернани!

 

ЕРНАНИ (горчиво)

                Няма го! Щастлив съм! В тъмнината

като страхлив крадец заставам пред вратата,

разбивам я — при вас се вмъквам и за час

крада от стареца прекрасния ви глас.

Щастлив съм и дори завиждат ми, любима,

крада му час, а той, живота той ми взима!

 

ДОНЯ СОЛ

Мълчете!

 

                Изсуши наметката! Вземи!

 

Елате!

 

ЕРНАНИ (без да я чува)

                И така, тук значи сме сами?

 

ДОНЯ СОЛ (усмихва се)

Не се страхувайте!

 

ЕРНАНИ

                                Не е ли тук?

 

ДОНЯ СОЯ

                                                        Ернани,

да го забравим!

 

ЕРНАНИ

                                Не! Как може туй да стане?

Обича ви, нали? Той ще ви бъде мъж!

Днес не ви ли е целувал ни веднъж?

И да забравя? Не.

 

ДОНЯ СОЛ (усмихната)

                                Това ли ви вълнува?

Но той като баща челото ми целува!

 

ЕРНАНИ

Не! Като влюбен мъж, като ревнивец стар…

Ах, той ще бъде ваш съпруг и господар!

Старик обезумял! Сломен и с бели власи,

завършил своя път, почувствувал смъртта си,

той, призрак вледенен, се влюбва и без жал

с девойка встъпва в брак… Старик обезумял!

Додето с тръпна длан ръката ви улавя,

за другата ръка смъртта го вледенява.

Сред нашата любов се втурва като звяр.

Хей, старче, мярка дай на някой стар гробар!

Кой иска този брак? И кой ви принуждава?

 

ДОНЯ СОЛ

Говорят: кралят сам…

 

ЕРНАНИ

                                        Как? Кралят? Чуй тогава —

баща му с ешафод баща ми умъртви…

Години минаха, но раната кърви

и към вдовицата, и към сина му даже

омраза смъртна в мен кипи и ще ги смаже.

Тогава се заклех пред бога и света

на неговия син за туй да отмъстя.

Дон Карлос, между нас омразата напира

и затова навред в Кастилия те диря.

Бащите ни без жал над тридесет лета

се биха, но макар че ги срази смъртта,

враждуват още те, мирът не приближава,

чрез синовете им двубоят продължава…

Тъй значи — този брак желаеш ти! Добре.

Изпречваш ми се сам… Е, кой ще ме възпре?

 

ДОНЯ СОЛ

Ах, плашите ме!

 

ЕРНАНИ

                                С мен върви смъртта. Не крия —

признавам ви, че страх изпитвам аз самия.

Мъжът, комуто днес ви дават, е херцог

Де Силва, чичо ваш — богат и с чин висок,

прочут и в Арагон, известен и в страната…

И вместо младост той ще ви даде в отплата

тъй много накити и злато, и пари,

че би помръкнала кралицата дори.

А по богатство, сан, по гордост и по слава

невинаги и тя със вас ще се сравнява.

Това ви дава той… А аз съм скитник прост,

израснах сред леса, из който тичах бос.

А може би и аз бих имал герб прославен,

но под ръжда от кръв той вече е забравен.

А и права за власт бих имал аз дори,

но ешафода в креп без жал от мен ги скри.

Сега настъпва ден и както се полага,

ще ги измъкна пак ведно със мойта шпага.

Завистница-съдба ми даде за беда

не друго — светлина и въздух, и вода…

И тъй — избирайте: херцогът или мене;

брак в позлатен затвор или гори зелени.

 

ДОНЯ СОЛ

О, с вас ще дойда!

 

ЕРНАНИ

                                С мен? По моя горски път?

И с мойте храбреци, заплашвани от смърт,

чиято кръв кипи в коравите им жили,

понеже и до днес не са си отмъстили?

Нима такъв живот за вас би бил честит?

Нима не знаете, че аз съм зъл бандит?

Откак Испания без милост ме прогони

сред тия планини, под тия небосклони,

навред дружа с орли, живея в пещери —

там Каталония като сестра ме скри.

Растях с планинците, свободни, горди, смели…

Три хиляди от тях с мен биха в миг поели,

ако със своя рог ги призова на бой.

Защо треперите? Мислете… Боже мой,

да тръгнете след мен в горите, в планините,

сред хора-демони, прикрити, упорити,

да подозирате очи, уши, слова,

да ви пои поток, да спите на трева,

да слушате среднощ, с детето си в ръцете,

как яростно свистят куршумите проклети,

да водите такъв изгнанишки живот…

Да тръгнете след мен до моя ешафод?

 

ДОНЯ СОЛ

Ще тръгна…

 

ЕРНАНИ

                        Знатен е херцогът и любим е…

Баща му е живял с неопетнено име.

Богатства, титли, власт пред вашта красота

ще сложи…

 

ДОНЯ СОЛ

                        Утре с вас ще тръгнем сутринта.

Не ме корете пак за смелост като тая!

Мой ангел, демон мой дали сте, аз не зная,

но по следите ви покорно ще вървя —

като робиня… Вред с наведена глава

ще бъда с вас… Защо? Да обясня е мъчно,

но аз жадувам с вас да бъда неотлъчно,

да виждам вас, все вас… Щом стъпките замрат,

сърцето ми почти угасва в мойта гръд.

Не сте ли вие с мен, дори не съществувам,

но ако стъпките, които тъй жадувам,

погалят моя слух, това е верен знак,

че моята душа при мен се връща пак.

 

ЕРНАНИ (притиска я в прегръдките си)

Мой ангел!

 

ДОНЯ СОЛ

                Утре тук с другари се върнете

и три пъти среднощ на портата чукнете!

Ще бъда смела.

 

ЕРНАНИ

                        Как? Разбирате ли аз какъв съм?

 

ДОНЯ СОЛ

                        Все едно… Ернани, тръгвам с вас!

 

ЕРНАНИ

Не! Щом като сама последвате ме вие,

не бива име, род, душата си да крие

Ернани — днес пастир поради лош късмет!

Приемате бандит, ала изгнаник клет?

 

ДОН КАРЛОС (отваря с трясък вратата на шкафа)

Защо приказвате тъй дълго и подробно?

Нима в такъв сандък на мен ми е удобно?

 

ЕРНАНИ (с ръка върху дръжката на шпагата си)

Какъв е този мъж?

 

ДОНЯ СОЛ

                                На помощ!

 

ЕРНАНИ

                                                Нито звук!

Мълчете! Иначе ще вдигнем всички тук.

Когато съм до вас, каквото и да става,

за помощ чужд човек недейте призовава!

 

Какво си правил там?

 

ДОН КАРЛОС

                                        Кой? Аз? И таз добра —

не съм препускал с кон през някаква гора!

 

ЕРНАНИ

Но който се е смял след дързък жест, рискува

да стане сам за смях…

 

ДОН КАРЛОС

                                                Така ли ви се струва!

Сеньор, обичате очите й, разбрах;

и своите всяка нощ оглеждате във тях…

Но влюбен съм и аз и искам да узная

кой през прозореца се вмъква в тази стая,

докато чакам вън.

 

ЕРНАНИ

                                Да свършим този спор!

Отдето влизам аз, излизайте сеньор!

 

ДОН КАРЛОС

Почакайте — и аз по доня Сол копнея.

Тогава да делим съкровището… В нея

видях тъй много жар, любов и доброта,

че и за двама ни навярно има тя.

Но кой сте вие, кой? Туй исках да узная

и взет за вас в нощта, се вмъкнах най-накрая

и ви подслушах… Да, признавам си това!

Но там се задуших… Дочувах ви едва.

Измачках се съвсем и изхвърчах тогава.

 

ЕРНАНИ

И шпагата ми тъй сега се задушава

и търси въздух чист…

 

ДОН КАРЛОС (отвръща му с поклон)

                                        Добре, сеньор, разбрах!

 

ЕРНАНИ (изважда шпагата си)

Готов!

 

ДОНЯ СОЛ (хвърля се между тях)

                Ернани!

 

ДОН КАРЛОС

                                О, спокойствие, без страх!

 

ЕРНАНИ (на Дон Карлос)

Кажете, кой сте?

 

ДОН КАРЛОС

                                Хе! А вие? Кой сте вие?

 

ЕРНАНИ

Аз името си скрих, то дълго ще се крие,

додето моят враг не сети посред нощ

звукът му в своя слух, в гръдта си — моя нож!

 

ДОН КАРЛОС

А кой е този враг?

 

ЕРНАНИ

                                Защо са имената?

Пази се!

 

ДОНЯ СОЛ (става изплашена)

Боже мой, кой чука на вратата?

 

ЕРНАНИ (на Хосефа)

Кой чука?

 

ДОНЯ ХОСЕФА (на Доня Сол)

                Господи! Дойде внезапно той…

Сеньора, чичо ви…

 

ДОНЯ СОЛ (сключва ръце)

                                        Херцогът?! Боже мой,

загубена съм!

 

ДОНЯ ХОСЕФА (оглежда се наоколо си)

                        Ах! Какви са тия шпаги?

И непознатият… Дуел! Исусе благи!

 

ЕРНАНИ

Той идва…

 

ГЛАС (отвън)

                        Доня Сол, отваряйте!

 

ЕРНАНИ

                                                        Не, не!

 

ДОНЯ ХОСЕФА (изважда броеницата си)

Ах, свети Якове, смили се ти поне!

 

ЕРНАНИ (посочва на Дон Карлос шкафа)

Дали да влезем там?

 

ДОН КАРЛОС

                                        Във шкафа ли?

 

ЕРНАНИ

                                        Ей богу,

ще се сберем…

 

ДОН КАРЛОС

                                Да, знам, че е широко много…

 

ЕРНАНИ (сочи малката вратичка)

Оттам?

 

ДОН КАРЛОС

        На добър път. А аз оставам тук.

 

ЕРНАНИ

Ще заплатите с кръв, щом правите напук!

 

С какво ли да подпра?

 

ДОН КАРЛОС (на Доня Хосефа)

                                        Отваряйте вратата!

 

ЕРНАНИ

Защо?

 

ДОН КАРЛОС (на смаяната Хосефа)

        Отваряйте! По-скоро!

 

ДОНЯ СОЛ

                                                Майко свята!