Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hernani, 1830 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Стоян Бакърджиев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена втора
Дон Карлос, Доня Сол.
ДОНЯ СОЛ (от балкона)
Ернани, тук ли сте?
ДОН КАРЛОС (настрани)
Карамба! Нито звук!
(Отново пляска с ръце.)
ДОНЯ СОЛ
Сега.
(Затваря прозореца и светлината изчезва.)
След малко вратичката се отваря и се появява Доня Сол със светилник в ръка и с наметало на раменете.
Ернани!
Дон Карлос нахлупва шапката върху лицето си и се спуска бързо към нея.
(Изпуска светилника.)
Ах, това е някой друг!
Понечва да се върне. Дон Карлос изтичва към нея и я улавя за ръката.
ДОН КАРЛОС
Елате, доня Сол!
ДОНЯ СОЛ
Гласът е чужд! О, боже!
ДОН КАРЛОС
За чий по-влюбен глас така се разтревожи?
И аз съм влюбен в теб, а при това съм крал.
ДОН СОЛ
Как! Кралят?!
ДОН КАРЛОС
Пожелай — ще стана твой васал!
Защото този тук, когото цял обсеби,
е твоят господар, крал Карлос, роб пред тебе.
ДОНЯ СОЛ (мъчи се да се освободи от ръцете му)
Ернани, помощ!
ДОН КАРЛОС
Да, страхът е справедлив!
Държи те твоят крал, а не бандит ревнив.
ДОНЯ СОЛ
Не, вие сте бандит, достоен за похвала!
Заради вас от срам почервенявам цяла.
Нима е подвиг туй — със малко хитрина,
насила, посред нощ, да грабнете жена?
Стократно по-добър и без душа дребнава,
да бе се той родил, където заслужава,
да бе го бог дарил заслужено с венец,
Ернани би бил крал, а вие — прост крадец!
ДОН КАРЛОС (опитва се да я привлече)
Сеньора…
ДОНЯ СОЛ
Знаете, че беше граф баща ми!
ДОН КАРЛОС
Херцогство ще ви дам!
ДОНЯ СОЛ (отблъсква го)
Тъй не говорят с дами!
(Отстъпва няколко крачки.)
Не съм обвързана със господар такъв!
Баща ми е пролял за вас потопи кръв.
Метреса да съм? Не! Кръвта на бунт се вдига;
а за съпруга тя е малко, не достига!
ДОН КАРЛОС
Принцеса!
ДОНЯ СОЛ
О, кралю, търсете своя лов
сред другите жени — те просят за любов!
Но ако спрямо мен си служите с измама,
ще ви покажа тук, че съм жена и дама!
ДОН КАРЛОС
Добре, така да е, но чуйте ме поне!
Станете ми жена, императрица!…
ДОНЯ СОЛ
Не.
Примамка е това. Да сложим край на спора!
Най-искрено, кралю, със вас ще поговоря.
Ернани е мой крал! Защо ми трябва трон?
Бих предпочела вън от вашия закон
да чувствам жажда, глад, година след година
живота си ведно със него да премина,
да страдам от войни, изгнание, печал,
отколкото да съм кралица с някой крал!
ДОН КАРЛОС
Щастлив е той!
ДОНЯ СОЛ
Нима? Бедняк, преследван вечно!
ДОН КАРЛОС
Бедняк, преследван… Да! Но любен тъй сърдечно!
Така самотен съм… А той е с ангел благ.
Нима ме мразите?
ДОНЯ СОЛ
Не ви обичам!
ДОН КАРЛОС (сграбчва я насила)
Как?
Не ме обичате? Но туй е безразлично!
Ще ме последвате! Ще ви принудя лично…
Елате! Искам ви! Аз не току-така
държа Испания и Индия в ръка!
ДОНЯ СОЛ (бори се)
Сеньор, смилете се! Това не са капризи.
О, вие сте ни крал! Графини и маркизи
принадлежат на вас… Те само чакат зов
да заплатят с любов на вашата любов.
А той? Какво е той? Един бедняк без вяра.
На вас принадлежат Кастилия, Навара,
Леон и Арагон, и десет кралства… Да!
Дори и Индия със златната руда!
Във вашите земи кой би посмял да влезе?
И слънцето над тях не може да залезе![1]
О, вие сте богат! Защо сте озлобен
и ме отнемате? Той има само мен.
Коленичи. Той се опитва да я отвлече.
ДОН КАРЛОС
Елате! Аз съм глух! Да, глух… Не се бавете!
От мойте четири Испании вземете[2]
която искате!
ДОНЯ СОЛ (мъчи се да се освободи)
Заради мойта чест,
освен камата ви не искам нищо днес!
Изтръгва камата от пояса му. Той я пуска и отстъпва.
Сега вземете ме!
ДОН КАРЛОС
Кама добре държите.
Разбрах сега защо бунтовника цените.
Иска да направи една крачка. Тя вдига камата.
ДОНЯ СОЛ
О, спрете! С вас и с мен ще свърша тоя път!
Той отстъпва още. Тя се извръща и надава вик.
Ернани!
ДОН КАРЛОС
Замълчи!
ДОНЯ СОЛ (с вдигната кама)
Ни крачка! Инак — смърт!
ДОН КАРЛОС
Сеньора, кротостта — и тя предели има!
За да ви взема, с мен доведох още трима…
ЕРНАНИ (изниква неочаквано зад него)
Забравихте един!
Кралят се обръща и вижда Ернани, неподвижен зад него в сянката, със скръстени ръце под дългото наметало, което го обгръща. Широката периферия на шапката му е вдигната отпред. Доня Сол извиква, затичва се към Ернани и го прегръща.