Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha, –1615 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 91 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor

Източник: http://bezmonitor.com, 19 май 2002

(Помолих съответната служителка на Националната библиотека да ми предостави пълно издание, но не би… Бел. Виктор)

 

Издание:

Miguel de Cervantes Saavedra „EL INGENIOSO HIDALGO DON QUIJOTE DE LA MANCHA“

Obras completas D. Aguilar, Editor Madrid, 1940.

 

БИБЛИОТЕКА ЗА УЧЕНИКА

МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС СААВЕДРА

ЗНАМЕНИТИЯТ ИДАЛГО ДОН КИХОТ ДЕ ЛА МАНЧА

Четвърто съкратено издание

Превел от испански Тодор Нейков

Стиховете преведе от испански Стоян Бакърджиев

Подбор и свързващ текст Христо Джамбазки

Редактор Лъчезар Мишев

Технически редактор Спас Спасов

Коректор Снежана Бошнакова

 

9537613531 Националност испанска. Индекс 11 — Издателски N 1433. 6126-25-86

Дадена за набор м. март 1986 г. Подписана за печат м. септември 1986 г. Излязла от печат м. ноември 1986 г. Формат 16/60x90. Печатни коли 27.5. Издателски коли 27.5. УИК 24.99. Цена 1.18 лв.

Държавно издателство „Отечество“, пл. „Славейков“ 1

Държавна печатница „Г. Димитров“, бул. „Ленин“ 117

История

  1. — Добавяне на анотация

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЪРВА ЧАСТ

1 Тази испанска поговорка означава, че у дома си всеки е пълен господар.

2 Забележете, че авторът се обръща изведнъж към посетителя си, след като досега е разговарял с читателя.

3 Първата част на „Дон Кихот“ се появява през 1605 година — цели 20 години след появата на „Галатея“ (1585 г.)

4 Тук и в други пасажи на предговора Сервантес намеква за Лопе де Вега.

5 В латинската транскрипция трите имена започват с „x“ и „z“, последните букви на азбуката.

6 Отец Хуан Индийски — герой на легенда. Цитира се от Сервантес още на две места в „Поучителните повести“, а и от други автори на епохата.

7 Трапезунд — град на южния бряг на Черно море. От 1204 до 1261 г., след разпадането на Византия, столица на Трапезундската империя.

8 Бакалавър — първата, най-лека за получаване от трите университетски научни степени: бакалавър, лиценциат и доктор.

9 „Свободата не бива да се продава за всички богатства на света.“ (лат.)

10 Анонимният автор на тъй наречените „Езопови басни“. „Бледната смърт спохожда както бедняшката хижа, така и царския дворец.“ (Хораций, ода I, 4. 13.)

12 Казвам ви: „Възлюбете вашите врагове.“ (Евангелие на Матея, гл. V).

13 „Освободи сърцето си от зли помисли.“ (Евангелие на Матея, гл. XV.)

(Цитатите от Библията са по смисъл. Бел. Виктор от http://bezmonitor.com)

14 Докато си щастлив, много приятели ще имаш, но дойдат ли черни дни, ще останеш сам.

(Тук авторът греши: двустишието не е писано от Катон, а от Овидий, Тристиум 1, 9, 5)

15 В епохата на Сервантес се е казвало обикновено „Голиас“.

16 Как — гигант-злодей от митологията, убит от Херкулес.

17 Антонио де Гевара — епископ на град Мондониедо, известен писател-моралист (1480–1545). Сервантес иронично цитира трите куртизанки, за които се споменава в „Интимни писма“ на Гевара.

18 Леон Евреина — прозвище, дадено от християните на лекаря и философа Юда Абрабанел, автор на „Dialoghi d’amore“, отпечатани посмъртно в Рим през 1535 година, книга, много четена и превеждана по времето на Сервантес.

19 Отец Кристобалде Фонсека — августински монах. Първото издание на посоченото в текста негово съчинение се е появило през 1592 г. Ироничната похвала на Сервантес е напълно заслужена, защото този автор е един от най-скучните испански мистици.

20 Латинска дума, която значи „здравей“, „остани със здраве“.

ГЛАВА I

1 Стих от испански народен романс. Много често Сервантес започва повествованието си със стих.

2 дребен испански благородник.

3 Оля или оля подрида — испанско национално ястие.

4 Овнешкото месо било по-скъпо от говеждото. Като изтъква, че Дон Кихот е ял повече говеждо, отколкото овнешко, авторът е искал да каже, че Дон Кихот е бил по-скоро беден.

5 Веларте — специален черен или син плат за мантии и връхни дрехи.

6 Калсас — панталони, които в долната си част се стесняват и взимат формата на чорапи.

7 За него не се споменава нищо по-нататък в романа.

8 На испански — „челюст“.

9 На испански — „баница със сирене“

10 Фанега — мярка за земя в Кастилия, която се равнява на 64,5 ара.

11 Фелисиано де Силва (1492–1560) — автор на многобройни рицарски романи.

12 „Историята на Белианис Гръцки“ останала незавършена, защото според автора й Х. Фернандес мъдрецът Фристон бил загубил последните страници.

13 Сид Руй Диас (1043–1099) — испански национален герой, възпят в много романси.

14 Прозвище на Амадис Гръцки.

15 Бернардо дел Карпио — чисто митически герой, преминал в испанския народен епос-[395]

16 Антей черпел сили, като се докосвал до земята. Херкулес го изненадал вдигнал го във въздуха и го удушил в прегръдките си.

17 Граф Ганелон де Маганса — който извършва предателство и обрича на смърт при Ронсесвалиес дванадесетте перове на Франция. За Ганелон се говори в много рицарски романи.

18 Забрало (рус.) — предна част на шлема, прикриваща лицето от ударите на противника. Забралото било закрепено към шлема неподвижно или подвижно. В последния случай то могло да се вдига и спуска.

19 Като идалго Дон Кихот е носил шпага, която за разлика от останалото му оръжие е била по модата на XVII век.

20 Куарто-сентимо; реал= 25 сентимос. Освен това куарто значи и болест по конете.

21 Гонела — шут на херцог Борсо де Ферара (XV в.) Неговият кон станал пословичен и предмет на безкрайни шеги с мършавостта си.

22 Бил само кожа и кокали (лат.)

23 „Росин“ на испански значи кон, „антес“ на испански — преди. Росинант — преди обикновен кон, сега кон, който стои пред всички други.

24 „Кихоте“ на испански значи набедреник (част от рицарски доспехи).

25 Производно име от простонародна дума за широколик.

26 от malandrin — подъл, недостоен, предателски.

ГЛАВА II

1 „Бели доспехи“ се наричали доспехите без герб и други знаци, носени от начинаещите рицари до първия им подвиг. На щита си тогава те символично изобразявали този свой подвиг, който определял и прякора им.

2 Проститутки, които свободно и поотделно са упражнявали занаята си, за разлика от други, които са били събирани в публични домове.

3 Алкайд — дума от арабски произход: означава управител на замък.

4 Кастеляно има две значения: владетел на замък и кастилец.

5 Стихове от старинен и много популярен романс.

6 Андалусците са минавали за крадци, а кастилците — за хора скромни и честни.

7 Място, където са се събирали скитници от цяла Испания.

8 В тон с Дон Кихот ханджията отговаря със следващите два стиха от споменатия вече старинен романс.

9 Сервантес цитира стар романс, като заменя името на Ланцелот с Дон Кихот.

10 Диалектни термини за една и съща риба — моруна.[396] „Тручуела“ е, както вече казахме, моруна, а „труча“ е пъстърва. Дон Кихот мисли, че „тручуела“ е умалително от „труча“ (значи малка пъстърва). На това недоразумение се дължи и непреводимата игра с думи.

ГЛАВА III

1 Селища, предградия и квартали, ползуващи се с лошо име като свърталища на разбойници, крадци, контрабандисти и проститутки.

2 Сервантес осмива злоупотребата с прибавяне към кръщелните имена на думата „дон“ („доня“), която е означавала благороден произход.

3 На испански „Мелничарката“.

ГЛАВА IV

1 Нищо чудно в това, че селянинът е носел копие, тъй като в течение на осемвековните борби срещу маврите испанците от всички съсловия добили навика да носят оръжие.

2 Католически светец.

3 Казва се вчера, а всъщност посвещаването е станало същия ден призори. Такива неточности има и на други места в романа. Те се дължат или на лудостта на Дон Кихот, или на небрежността на Сервантес, или най-сетне на това, че авторът не е имал възможност да препрочита написаното. Мъчно е да се установи във всеки конкретен случай причината.

4 Мурсия — област в Югоизточна Испания, по времето на Сервантес голям копринарски център.

5 „Строен като вретено“ — израз, употребяван и сега в цяла Испания. В Мадрид се казва, „прав като гвадарамско вретено“, защото дървото, от което се изработвали вретената, е било вземано от буковите гори на Гвадарама, планина, която се издига на север от Мадрид.

ГЛАВА V

1 Карлото — син на Карл Велики, оставил ранен в планината Балдуин, племенник на Мантуанския маркиз.

2 Тези четири стиха не са от романса за Мантуанския маркиз, а са взети от друг с подобно съдържание. Сходството е заблудило Сервантес, който по всяка вероятност ги е цитирал по памет.

3 Дон Кихот се вживява в ролята на Балдуин и затова се казва, че Мантуанският маркиз му е чичо.

4 Мавърът Абиндараес паднал в плен на Нарваес, когато отивал да се жени за Харифа. Испанецът се смилил над пленника си и го пуснал под честна дума за три дни. На третия ден мавърът се върнал с Харифа. Великодушният Нарваес му възвърнал свободата. Много популярен разказ поради това, че е бил включен в четвъртата част на пасторалния роман „Диана“ на Хорхе де Монтемайор (1520 — 1561).

5 Абенсераж — знатен мавърски род, който е играл важна роля в историята на Гранада през XV в. От този род бил и Абиндараес.

6 Дванадесетте перо вена Франция според легендите за Карл Велики са били шест светски и шест духовни лица, избрани от краля. Носили са името перове от латинското per — равен, защото са били всички равни по ранг на краля, а и равни помежду си по храброст и достойнства. Най-известни от тях били Оливер, Роланд, Риналд де Монталбан и др.

7 Деветимата мъже на Славата са според средновековните автори най-големите герои и пълководци на историята. От тях трима са били евреи — Йосуа, Давид и Юда Макавей; трима езичници — Хектор, Александър Македонски и Цезар; трима християни — крал Артур, Карл Велики и Готфрид Булонски.

8 Лиценциат — една от научните университетски степени. Имало е три такива; бакалавър, лиценциат, доктор.

9 Икономката греши или преувеличава, защото Дон Кихот е отсъствувал всъщност само два дена и една нощ.

10 Маесе — майстор, употребява се в обръщение с кръщелното име на лицето.

11 Племенницата на Дон Кихот произнася погрешно името на Алкифе, съпруг на вълшебницата Урганда, от романа „Амадис Галски“.

12 Аутодафе — изгаряне на клада на еретици, осъдени от Инквизицията.

13 Икономката произнася погрешно името на Урганда.

ГЛАВА VI

1 Всъщност главата започва с „Който още спеше“, което е логично продължение на последното изречение от пета глава. Това показва, че Сервантес по всяка вероятност е разделил първата част на творбата си на глави след привършването й, затова понякога няма истинско разграничение между главите, което личи и от началото на тази глава.[398]

ГЛАВА VII

1 Съществуват две съчинения със заглавие „Ла Каролеа“. Сервантес намеква по всяка вероятност за героичната поема на Херонимо Семпере (Валенсия, 1560 г.).

2 Първа и втора част на „Леон, Испанския лъв“, поема от двадесет и пет песни, написани от Педро де ла Весиля Кестелянос (Саламанка, 1586 г.)

3 Сервантес говори за „Славният Карл“ на Луис Салата (Валенсия, 1566 г.), където се описва войната на император Карл V срещу германските протестантски князе.

4 Инфанти — князе и княгини от кралска кръв.

5 Само няколко реда по-горе Сервантес нарича съпругата на Санчо Хуана Гутиерес. В глава 52-ра се появява името Хуана Панса, защото в Ла Манча жените вземат презимето на съпруга; във втората част, глава 5-а, изниква изведнъж името Тереса Панса, но със забележка, че бащиното й презиме е Каскахо. В глава 59-а на втората част Сервантес упреква Авелянеда (автор на апокрифна втора част на „Дон Кихот“, преди появата на истинската), че я нарича Мари Гутиерес.

ГЛАВА VIII

1 Левга — стара мярка за дължина, равна на около 4 километра.

2 Бриарей — един от сторъките титани, който според гръцката митология се сражавал срещу боговете.

3 За повече устойчивост при нападение дръжката на копието се прикрепя към надгръдната броня, в областта на дясната мишница.

4 Варгас Мачука — „мачука“ на испански — цепеница. Твърдяло се, че тази истинска случка станала по време на обсадата на испанския град Херес (1250 г.). Този подвиг е възпят от поета Лоренсо де Сепулведа и от Лопе де Вега.

5 Заваленият кастилски език на бискайците е бил често осмиван от старите испански писатели.

6 Израз, с който Аграхес, рицар от рода на Амадис, е отговарял на предизвикателствата на враговете си. Този израз е станал впоследствие пословичен.

7 В традицията на рицарските романи Сервантес твърди, че произведението било написано от мавъра Сиде Амете Бененхели, който е първият — автор, а той е вторият автор.[399]

ГЛАВА IX

1 Първоначално Сервантес бил разделил първата част на романа в 4 части. С настоящата глава започвала втората част. Настоящото разпределение в глави е станало впоследствие. Четирите части започвали с 9-а, 15-а, 28-а и 53-а глава,

ГЛАВА X

Това заглавие на глава X, написано през 1780 г. от Испанската академия, е възприето днес от повечето издатели. Първоначалното заглавие на тази глава е сегашното на 15-а глава.

2 Думата „леко“ е употребена иронично, защото знаем, че Санчо е бил пребит от бой.

3 Знак на уважение и привързаност.

4 Според испанските закони на онази епоха намерилият убежище в църква не бил подсъден на светското правосъдие.

5 В Испания е имало два вида Санта Ермандад (Свещено братство), които са били един вид тогавашна жандармерия: едната, наречена „стара“, компетентна за Толедо, Талавера, и Сиудад Реал, и другата — нова и обща, основана от Исабела и Фердинанд през 1476 г. с цел да преследва и наказва престъпления, извършени в ненаселени места. Тъй като Ла Манча е попаднала под юрисдикцията на Телело, трябва да се приеме, че Санчо говори за „старата“ Санта Ермандад.

6 Сервантес възпроизвежда тук думи на пророк Йеремия (глава XXXIII). От ръцете на халдейците са били изтръгнати откараните във вавилонски плен евреи.

7 Мехлем, приготвен според коментатора Родригес Марин от восък, оловно белило и особен вид дървено масло, с който народът лекувал рани. За този чудотворен балсам се говори в „Рицарската история на Карл Велики“, публикувана на испански от Николас де Пиемонте. Фиерабрас, крал на Александрия, сложил ръка на балсама, с който било балсамирано тялото на Исус. Носил го на седлото си. Притежавал го и рицарят дон Белианис.

9 Асумбре — мярка за течност, малко повече от два литра.

10 Рицарите са се клели, като са поставяли ръка на мечовете си, защото острието и дръжката образуват кръст.

Клетвата се е полагала обикновено не пред самите четири Евангелия, а пред листи хартия с извадки от тях. За да се засили клетвата, казвало се често — както тук — „кълна се в най-пълния текст на Евангелията“.[400]

12 Това се е правело в знак на траур и скръб.

13 Санчо говори за Дулсинея като за своя господарка, тъй като тя е „сеньора“ на неговия господар.

14 Не на Сакрипанте, а на Дардинел де Алмонте съгласно песен XVIII от „Бесният Роланд“ на Ариосто. Тук Сервантес греши или нарочно поставя тези погрешни думи в устата на Дон Кихот.

15 Албрака — име на измислена крепост, спомената от Бойардо във „Влюбеният Роланд“. Към нея се насочват повече от два милиона бойци, за да спечелят сърцето на Анхелика.

16 Собрадиса — име на измислено кралство, което се споменава в „Амадис Галски“.

ГЛАВА XI

1 Водно колело — колело с ведра за черпене на вода.

2 Сервантес явно е познавал легендата за Златния век, описан от Овидий и Вергилий.

3 Музикален дървен инструмент, извънредно разпространен сред пастирите от епохата. Инструментът е триструнен и на него се свири с лък. Позволихме си да преведем този термин с „гъдулка“ поради голямата прилика на тези два инструмента.

ГЛАВА XVII

1 Мярка за течност — 2.016 литра.

3 Става въпрос за късо, грубо изработено копие, наричано в Испания лансон, каквито са носели пъдарите и лесничеите.

ГЛАВА XVIII

1 ИЗмислено име, съставено от Али, най-разпространеното мюсюлманско име, и фанфарен, което ще рече самохвалко.

2 Трапобана — изопачено Тапробане, както древните гърци са наричали остров Цейлон.

3 Според древните автори гарамантите са живели в Африка и са обитавали най-южната част на този континент.

4 Ксанто — река, която минава край Троя.[401]

5 Масилия — местност в Източна Нумидия.

6 Термодонт — река в Кападокия.

7 Пактол — златоносна река в Лидия.

8 Бетис — старо име на река Гуадалкивир.

9 Хенил — река в Андалусия, която оросява полето на Гранада.

10 Тартесос — древно финикийско селище в околностите на сегашния испански град Кадис.

11 Херес де ла Фронтера — град в Андалусия, лозарски център.

12 Сервантес загатва за обитателите на северното крайбрежие на Испания, които се славели с добива на желязо. Те били засегнати най-малко от арабското нашествие.

13 Писуерга — приток на река Доеро, пресича градовете Паленсия и Валядолид.

14 Гуадиана — река в Южна Испания, която в долното си течение служи за граница между Испания и Португалия.

15 Андрес Лагуна — лекар на император Карл V превел от гръцки и придружил с анотации и собствени илюстрации трактата на Диоскорид (гръцки лекар от I век след н. е.), относно билки и отрови.

ГЛАВА XXII

1 За времето най-усъвършенствувано огнестрелно оръжие. Като се натисне спусъкът, се завърта стоманено колело, което в допир с кремъка изпуща много искри, които подпалват барута.

2 Кораби, в които каторжниците са изтърпявали наказанието си като оковани във вериги гребци.

3 Мъченията са били прилагани, за да се изтръгнат признания, така че при хващане на местопрестъплението това е било излишно.

4 На арго канарче е бил наричан престъпникът, който признавал престъплението.

5 „Запявам в беда“ е значело пак на арго да признаеш престъпното си деяние при прилагане на изтезание с вода. Увивали главата на обвиняемия с платно, запушвали му носа плътно и насочвали силна струя вода към устата. При дишане водата прониквала в гърлото.

6 Сокодовер — главен площад на град Толедо.

7 Така се е казвало в самата присъда.

8 Престъпника са го развеждали по многолюдните градски улици, яхнал обикновено на магаре с книжна шапка на глава, на която е било изобразено престъплението, гол до кръста, в някои случаи облепен с пера.

9 Игра на думи с Парапиля. Pillar — значи ограбвам, а освен това Хинесильо е умалително от Хинес, тъй че се изразява известно пренебрежение.

10 Говори иронично в учтива форма; по-нататък той продължава на „ти“.

11 Роман от неизвестен автор, широко разпространен и четен в Испания.

12 Сервантес намеква с много ирония за бездействието на испанската флота и косвено за пълното морско господство на турците и берберите.

13 Хинес намеква за някои злоупотреби и незаконни действия извършени от комисаря.

14 Тези, които биха се съгласили да служат доброволно или които са извършили по-тежки престъпления, по-основно доказани и по-справедливо наказани.

15 Недоглеждане на автора. В същата глава, в самото начало, се казва, че двама от стражата били въоръжени с мускети, а сега изведнъж се говори само за един.

16 В началото на главата се говори за двама конници и двама пешаци. Сега се говори за конници (в мн. число), след като единият е вече на земята и обезвреден. Някои коментатори смятат, че само в заб. първа има действително грешка и че тук мн. число е само стилистичен ефект за съзвучие с двамата пешаци.

17 Дон Кихот може би нарочно бърка прякора му, за да подчертае още повече презрението си.

ГЛАВА XXIII

1 Санта Ермандад — умъртвявала осъдените на смърт престъпници със стрели.

2 Санта Ермандад, в буквален превод Светото братство, което дава повод за игрословието „всички братя“ в следващия ред.

3 Мараведи — испанска монета, която в различни епохи е имала различна стойност.

4 За постъпване в някои от военните ордени, като „Сантяго“, „Калатрава“ и др., е трябвало да се докаже стар знатен произход.

5 Хубавата Елена — дъщеря на Зевс и Леда. Отвличането й от Парис било причина за избухване на Троянската война.

6 Лукреция, поругана от Тарквиний, се самоубила пред очите на баща си и съпруга си.

ГЛАВА XXIX

1 Санчо сбърква и вместо Гвинея казва Етиопия.

2 В древността се закачали трофеите, взети от победените, на някое дърво или стълб, които са служели като своеобразен паметник на победата.

3 Солема — име на могила разположена югозападно от Алкала де Енарес (роден град на Сервантес), на която стърчат развалините на древния Коплутум.

4 Става дума за свещеника, бръснаря и Карденио, защото Санчо е трябвало да ходи пеш във всички случаи.

5 Меотида — така се е наричало Азовско море.

6 Песо — монета, равна на 25 грама сребро. Пълноценният песо е с двойно тегло.

ГЛАВА XXXI

1 Сава — древна страна в Арабия, заемала приблизително територията на сегашния Йемен, възпята от поетите като родина на най-благоуханния тамян.

2 Намек за циганските хитрости при продажба на магарета. Продавачите слагали живак в ушите на магаретата, за да буйствуват и изглеждат по-яки.

3 Санчо казва погрешно поговорката. Той изопачава втората й част. Тя гласи: „… нека не се сърди на хората, ако не сполучи“.

4 Недоглеждане на Сервантес. В глава XXIV се казва ясно, че Санчо е познавал Дулсинея.

5 Сервантес забравя, че в глава IV се говори изрично за ремък (колан), а не за конски юзди.

6 В края на глава XXXII се казва, че Санчо е с компанията. Не се споменава да е излизал, за да навести господаря си.

ГЛАВА XXXVI

1 В първото издание заглавието на тази глава съдържа и указание за приключението с меховете с вино, разказано в глава тридесет и пета.

2 Пътниците често са носели маски от черна тафта, за да се пазят от прах.

3 Сервантес е забравил, че Дон Кихот се е оттеглил да си почине в едно таванско помещение.

4 Благородството (знатният произход) у него, скромният (селски) произход у нея.

5 За подпис не се е говорило досега.

6 Казано бе вече, че Фернандо е видял и познал Карденио.

ГЛАВА XXXVII

1 Сервантес говори за себе си.

ГЛАВА XLII

1 В предишните страници се спомена вече, че настъпва нощта. След речта на Дон Кихот за военното изкуство и след дългия разказ на Пленника отново се казва, че настъпва нощта и се стъмва. По-нататък ще се види, че се говори и за втора вечеря.

2 Оидор — кралски съдия, буквално — слушател.

3 Както вече споменахме, на авторово недоглеждане се дължи, че в една и съща вечер два пъти настъпва нощта и два пъти се вечеря.

4 Авторът прави игра с думи, защото оидор освен съдия значи и слушател.

5 В началото на XXXIX глава, където започва разказът на Пленника, се казва, че вторият брат заминал за Америка, а най-малкият се отдал на науката.

6 Нова Испания — така испанците нарекли първоначално Мексико.

ГЛАВА XLV

1 Става дума за бръснаря Николас от родното село на Дон Кихот.

2 Начало на испанска поговорка, която буквално гласи: „Няма закони, когато кралете пожелаят нещо.“

3 Става дума за четиримата слуги на Дон Луис.

4 Много ханджии са били членове на Санта Ермандад, макар и в повечето случаи да са злоупотребявали с тази си власт, за да тормозят пътниците. Членството в братството им е давало възможността да крадат напълно безнаказано.

5 Епизод от „Бесният Роланд“, песен XXVII. Аграманте е бил вожд на всички мавърски крале и князе, които обсадили Карл Велики в Париж. Жителите на града измолили от покровителя си свети Михаил да всее голям раздор сред тези, които го обсаждали На бъркотията сложили край Аграманте и благоразумният крал Собрино.

6 Мечът, за който са се били, с прочутият Дуриндана, конят е Фронтино, а орелът е всъщност щитът на белия орел. Шлемът е измислена прибавка от Дон Кихот.

7 Данък, плащан в Кастилия във връзка с женитбите на кралете. Този данък се казва така, защото в Испания по това време само омъжените жени са носели пантофки.

ГЛАВА XLVI

1 В глава XLV се казва, че самите прислужници решили трима от тях да се върнат, а четвъртият да придружи дон Луис.

2 По време на неговото управление три пъти е бил затварян храмът на Янус, в знак че в Римската империя владее пълен мир.

3 „Както в началото“ или „както преди“ (лат.)

4 Сервантес може би е забравил, че много от присъствуващите знаят вече от ханджийката (глава XXXII) за тези патила на Санчо.

5 Макар и много случки и произшествия да е имало в хана, не са минали два дена, защото Дон Кихот е пристигнал тук в навечерието.

6 Аполон, който е преследвал нимфата Дафне.

7 Ментироняна — измислено от шегобиеца име, което значи лъжкиня.

ГЛАВА LII

1 Санчо Панса е само от седемнадесет дни на служба при Дон Кихот. Той преувеличава било защото това време му се е видяло много по-дълго, било защото иска да подчертае по-големи заслуги, които да оправдаят подарения остров.

2 Санчо обърква думите, които повтаря по слух, без да разбира.

3 Санчо загатва за кесията с парите, намерена в Сиера Морена, и за „магарешката“ полица, дадена му от Дон Кихот.

4 В бележките към глава VII дадохме обяснение, че съпругата на Санчо Панса се появява в романа с три различни имена: Хуана Гутиерес, Мари Гутиерес и Тереса Панса.

5 В Испания омъжените жени запазват моминското си презиме.[406]