Айнхард
Животът на Карл Велики (23)

26.

Почиташе най-свято и с най-голяма благочестивост християнската религия, на която беше посветен от дете. По тази причина построи чудно хубава църква в Аахен и я украси със злато и сребро, с прозорци с решетки и с врати от масивна мед. За нейния строеж набави колони и мраморни плочи от Рим и Равена, тъй като не можа да ги намери другаде. Посещаваше често църквата — сутрин и вечер, а също и по време на нощните хори и месите, и доколкото здравето му позволяваше, го правеше неуморно и много държеше всичко, което се извършва в нея, да става възможно най-тържествено, напомняйки често на служителите да не допускат да се внесе или да остане в църквата нещо неподобаващо или скверно. Подари много обредни съдове от злато и сребро и одежди за свещениците, за да не се налага дори на вратарите, които са най-ниско в църковната йерархия, по време на служба да носят всекидневните си дрехи. Голямо старание отдели на подобряването на четенето на литургии и псалмопеенето. Познаваше достатъчно добре и двете, макар самият никога да не беше чел публично и да не беше пял, освен в хор заедно с другите.

27.

Беше силно отдаден на това да помага на бедните с онази безкористна щедрост, която гърците наричат „eleimosina“ (подаяние), като правеше всичко да я върши не само в родината си и в рамките на империята, но и през моретата — в Сирия, Египет, Африка, Ерусалим, Александрия и Картаген, — всеки път, когато разбереше, че християните живеят в нищета, той им изпращаше пари от състрадание. Така той си спечели приятелството на отвъдморските царе, защото по този начин християните, живеещи под тяхно владичество, получаваха някаква утеха и облекчение.

Пред всички свети и почитани места поставяше по достойнство църквата на блажения апостол Петър в Рим, в чиято дарохранителница внесе огромно количество средства в злато, сребро, а и скъпоценни камъни. На папите изпрати безброй подаръци. По време на управлението си той не смяташе нищо за по-важно от усилията си да върне на Рим предишния облик и влияние, а църквата на св. Петър не само да бъде сигурно защитавана, но и да бъде украсена и обогатена с негови средства така, чеда се отличава от всички останали църкви. Макар да ценеше много Рим, през цялото време на управление, за 47 години, ходи там само четири пъти, за да изпълни обетите си и за молитва.