Айнхард
Животът на Карл Велики (14)

16.

Карл умножи славата на кралството си, спечелвайки приятелството на много крале и народи. Дотолкова привърза към себе си с приятелски съюз краля на Галиция и Астурия — Алфонс, че той, когато му изпращаше писма или пратеници, винаги държеше да бъде наричан от краля просто васал. Шотландските крале също се отнасяха с благоразположение към неговите желания поради щедростта му дотолкова, че никога не го наричаха иначе освен господар, а себе си слуги и роби. И досега се пазят техни писма до него, от които може да се съди за отношението им към краля. Приятелството му с халифа на Персия Харун, който с изключение на Индия владееше почти целия Изток, беше така силно, че Харун предпочиташе щастието да бъде приятел на Карл пред приятелството на всички земни крале и владетели и единствено него смяташе за достоен за почит и щедри дарове. И затова, когато Карл изпрати пратеници със свещени дарове за Светия гроб на нашия Господ и Спасител и на мястото на възкресението Му, когато отидоха при Харун и му съобщиха волята на господаря си, той не само обеща да изпълни молбите им, но и отстъпи на Карл властта над Светия гроб и благословеното място на възкресението. А при завръщането на пратениците изпрати заедно с тях и свои хора, които освен дрехи, парфюми и други богатства на Ориента му занесоха като дар и скъпоценности. Няколко години преди това, когато Карл го беше помолил за слон, Харун му изпрати единствения, който притежаваше тогава. Константинополските императори Никифор, Михаил и Лъв също силно желаеха приятелство и съюз с него и изпратиха много пратеници. И все пак, след като прие императорската титла, те имаха големи подозрения, че може да поиска да им отнеме властта; той обаче сключи с тях надежден договор, така че никоя от страните да няма повод за някакво недоволство. Защото римляните и гърците винаги се отнасяха с подозрение към силата на франките. Оттам произлиза и гръцката поговорка: Tὸν Φράνκον φίλον ἔχεις’ γείτονα οὐκ ἔχεις (Франкът може да ти бъде приятел, но не съсед).