Джоан Рос
Рицарят от Ню Орлийнс (12)

Единадесета глава

Дария седна на терасата на къщичката, вдигна крака на оградата, пиейки кафето, което Рурк бе направил, и се наслаждаваше на утринното спокойствие на заблатената река. Бурята бе преминала, ярките слънчеви лъчи се процеждаха на снопове през клоните на дърветата и блестяха като разтопено злато по неподвижната тъмна вода.

На пръв поглед бе толкова спокойно, че Дариа имаше чувството, че с Рурк са единствените живи същества на света. Но постепенно на един отдалечен бряг започна да различава бели чапли, които закусваха бодливки, а по-наблизо семейство белоопашати елени кротко пасяха блатна трева. Двойка нутрии преплува почти до нея — ако се протегнеше, можеше да ги докосне, катеричка, подскачайки на кръгове, се изкачи на един кипарис до къщичката, като силно тракаше със зъби, наоколо плуваше ято зимни патици, крякаха големи жаби.

— Почти си заслужава — промълви тя, като го чу, че отвори решетестата врата и излезе при нея на терасата.

Той се наведе и я целуна по главата.

— Какво означава това?

— Идването на това магическо място почти компенсира всичко, което ми се случи през последните няколко дни. — Тя вдигна поглед към него, цялата сияеща. — А това, че съм с теб го прави още по-прекрасно.

Рурк знаеше точно какво има предвид тя, защото изпитваше същото. Въпреки това беше длъжен да й напомни, че не са дошли на почивка.

— Да разбирам ли, че идването ни тук не е възвърнало никакви спомени за убийството, на което си била свидетел?

Тя въздъхна. Въпреки че с право повдига въпроса за причината, поради която бяха дошли, Дариа не искаше действителността да помрачава удоволствието, което усещаше. Още не.

— Как мога да си спомня толкова ужасно нещо — попита спокойно тя, — когато съзнанието ми е изпълнено с това колко чудесно ме караш да се чувствам?

Ако изобщо имаше някакъв момент за бягство, помисли си Рурк, той бе сега. Дариа не само че разкриваше сърцето си, но чудните й златисти очи блестяха от щастие.

Като откъсна поглед от нея, той седна в скърцащия плетен стол и вдигна крака на оградата до нейните. Наблюдавайки как на близкия бряг една миеща се мечка потапяше сутрешното си ядене във водата, Рурк си позволи да се отдаде на пагубната мечта да остане там с Дариа завинаги.

— Не мога да се справя с теб — каза с недоволство той.

Дариа изненадано го погледна.

— Нищо не съм скрила. — Това бе напълно вярно. Особено за изминалата нощ. — Имам предвид това, което си спомням.

— Не те обвинявам. — Той продължи да гледа към водата. — Просто изглеждаш толкова открита, а ми се струва, че един прокурор би трябвало да крие картите си.

Дариа помисли и призна, че Рурк имаше право.

— Може би затова съм си навлякла тези неприятности.

— И аз стигнах почти до същото заключение.

Не можейки да се въздържи да не я докосва, той протегна ръка и погали бедрото й, тази сутрин с черен клин.

— Чудя се дали още нещо, освен драскотината на главата не блокира паметта ти.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами ако това, което си видяла, е било толкова травмиращо, че съзнанието ти го отхвърля?

— Убийството е грозно нещо — съгласи се тя. — Но аз всеки ден се занимавам с убийства.

— Като стана дума, искам да ти кажа, че Майк проверява случаите, по които си работила през последните няколко месеца, с надеждата да открие нещо, което толкова много би подразнило някои силни на деня. Каквото и да е, той ще го изрови.

— Но ти как ще разбереш?

Телефонът в пикапа не бе портативен и без съмнение, никой не си бе направил труда толкова далеч да прокарва жици за телефон.

— На няколко мили оттук има магазин за стръв — на около двайсет минути с лодка. Там има телефон, от който мога да му се обадя. И да включа компютъра си. Той обеща да ми изпрати няколко файла по електронната поща.

— Предполагам, че можем да имаме доверие на Майкъл. — Дариа не успя съвсем да избегне въпросителната интонация.

В тъмносините му очи проблесна твърдост.

— Безусловно.

Това й бе достатъчно.

— Щастлив си, че имаш братя.

— Винаги съм си мислил така. Поне когато не ме биеха.

— Били ли са те?

Той сви рамене.

— Като малки все се биехме. Беше си в реда на нещата. Нищо особено.

Тя помисли и каза:

— Май това е нормално за момчетата.

Рурк пак сви рамене, но на Дариа не й убягна това, че се подсмихна.

— Да, май е така.

Те поседяха още, всеки доволен от присъствието на другия. Когато приближи една лодка, Дариа почувства как Рурк се напрегна. Тя почти бе станала от стола си, когато го чу, че казва:

— Не се безпокой. Чичо Клод проверява капаните, които е заложил.

— Капаните ли?

— Сега е сезонът на раците. По дълбочината на водата личи, че сезонът ще бъде добър, а това е щастие за чичо, защото от Майк узнах, че леля Евангелина е бременна с шесто дете.

— Доста гърла храни.

— Тук има ужасно много раци. Но чичо Клод е инженер по нефтодобива. Така че печели добре.

— Но не той ражда непрекъснато — отбеляза хладно Дариа.

— Тук си права. — Рурк махна с ръка на мъжа с едноцветна блуза, който му отвърна на поздрава. — А ти? — попита я с преднамерена небрежност.

— Какво аз? Какво?

— Говорили ли сте с годеника си за деца?

— Разбира се. — Въпросът я накара да си спомни за един разговор. — Джеймс каза, че за един политик е важно да има семейство.

— Хубава съпруга и няколко сладки дечица несъмнено допринасят за по-голяма подкрепа в предизборната кампания — съгласи се Рурк. — Особено сега, когато се обръща внимание на семейството.

Той се чудеше дали Дариа знае слуховете, за които Майк му бе споменал, че Джеймс Будро има дългогодишна връзка с червенокоса жена, работила в известна охранителна служба в Ню Орлийнс, преди да открие собствена „модна агенция“.

— Точно това каза той. — Тонът й никак не бе въодушевен.

— Май не си се съгласила — каза нежно той.

— Обичам децата. И винаги съм искала да имам голямо семейство. Макар и не толкова голямо, колкото на чичо ти Клод — добави бързо тя. — Но не ми харесва децата да бъдат използвани като заложници на политиката.

— Може би ще се наложи да свикнеш с това. — Той се пресегна, хвана ръката й и погали блестящия диамантен пръстен, който тя все още носеше. — Ако възнамеряваш да ставаш съпруга на политик.

Когато усети, че ръката й изстива, Рурк разбра, че я бе засегнал.

— Как можеш да допуснеш, че ще се омъжа за Джеймс? — попита тихо тя. — След изминалата нощ?

Сърцето му се сви, когато видя как в широко отворените обидени очи проблеснаха сълзи.

— Поправи ме, ако греша — каза провлачено той, — но мисля, че сме се споразумели. Изминалата нощ, колкото и хубава да бе тя и колкото и добра да бе ти, беше просто секс, сладка. Никакви угризения, никакви ангажименти. Ще се порадваме един на друг, докато свърши всичко това и „лошите“ отидат зад решетките. След това ще продължим да си живеем както преди.

— Така се разбрахме, но…

Той я прекъсна с ругатня.

— Знаех си, че сгреших. Знаех си, че няма да можеш да удържиш на уговорката.

— Никога не съм се отмятала от думата си. И ако си въобразяваш, че ще се унижавам и ще те моля да ме обичаш, ще трябва да чакаш, докато реката замръзне.

Дариа свали краката си на дъсчения под на терасата и застана над Рурк с ръце, скръстени на гърдите. Тя трепереше, но сълзите, които за малко щяха да потекат от очите й, бяха пресушени от гневни светкавици.

— През изминалата нощ осъзнах, че не мога да се омъжа за Джеймс. Но само защото прекалено голямото ти его те кара да мислиш, че искам цял живот да прекарам с теб, не означава, че е така.

Тя може и да си вярваше. Но Рурк нито за миг не се предаде.

— Това няма нищо общо с моето его, а с факта, че само защото прекарах по-голяма част от нощта в теб, ти започна да си фантазираш.

— Не е вярно. — Добре, може би за момент, когато излезе сутринта на терасата, тя си помечта да остане тук до края на живота си с Рурк. Но веднага разбра, че такъв вариант е не само негоден, но и невъзможен. — И това, че прекара по-голяма част от нощта в мен, не ти дава право да се отнасяш към мен като към навлек, когото си хванал във Френския квартал.

Рурк прокара пръсти през косата си, ядосан от обвиненията, но още повече заради неуправляемите си чувства.

Той бе приключвал безброй връзки с жени, без изобщо да се обръща назад и не бе чувствал нищо повече от смътно угризение. Макар че Дариа твърдеше, че не търси вечно щастие, на него му се струваше, че бе наранил нежното й сърце.

— Ако още в началото ми беше казала, че очакваш от мен красиви думи, щях да ти отговоря, че не съм човека, когото търсиш.

— Каза ми, че не си подходящ мъж за мен — напомни му тя.

— Тогава е трябвало да ме слушаш.

— Слушах те добре.

— Но въпреки това реши да спиш с мен.

— Защото не ти повярвах.

Единственият му отговор бе предизвикателно повдигане на вежди.

Ръцете я сърбяха да зашлеви един шамар на това самодоволно лице, когато изведнъж й просветна.

— Не знам какво ти се е случило в Москва, но явно е оставило емоционални белези…

Той удари с ботушите си по пода.

— Не знаеш за какво говориш.

Той беше на крака, високо над нея, с гневен поглед, унищожителен като оръжие.

— Знам. — Тя усещаше, че въпреки че се бе отказала да иска повече, отколкото той можеше да й предложи, се бе влюбила в този тъмен и тайнствен мъж. — Знам, че нещо или някой те е накарал да си мислиш, че вече на никого не можеш да имаш доверие. Но грешиш и аз съм сигурна, че дълбоко в себе си го разбираш, защото през последните няколко дни се довери на Майк.

— Той ми е брат.

— Вярно. Но на брат невинаги може да се разчита. Сигурно си чел притчата за Каин и Авел.

Той поклати глава.

— Подсети ме да не споря с адвокат.

Дариа не обърна внимание на тази малка презрителна забележка.

— Довери се и на мен.

— Нямах избор. Казах ти, когато съм по следите на някаква история, аз…

— И си отвратителен лъжец. — Тя остави чашата си на парапета, премахна оскъдното разстояние между тях и сключи пръсти около врата му. — Тук не става въпрос за история. — Тялото й се прилепи към неговото — беше меко, женствено и предателски съблазнително. — Ти наистина ми се доверяваш, О’Мали. Както и аз на теб. Защото ние можем да го отричаме до края на света, но имаме чувства един към друг. Може би повече, отколкото би трябвало.

В този момент имаше стотици, хиляди причини той да зареже всичко и да избяга. Докато все още можеше. Но отново обземащият го глад в слабините заглуши гласа на разума и се опита да се наложи на съзнанието му.

Той плъзна ръка между колана на клина и меката й като коприна кожа и като я подхвана за дупето, я повдигна до себе си. Като притискаше члена си между краката й, той я движеше напред-назад в прегръдките си, от което тя тихо стенеше, изпитвайки нещо средно между болка и удоволствие.

— Единственото, което искам сега, е да си легнем.

Тя знаеше, че той нарочно е груб към нея, за да я обезкуражи. Знаеше също, че Рурк е много по-добър от това, за което се мислеше. И макар че нямаше представа какво така бе помрачило душата му, тя се закле да живее достатъчно дълго, за да му докаже, че заслужава да бъде обичан. Че е способен на любовта да отвърне с любов.

— Трябваше само да ме помолиш. — Дариа освободи врата му и се отдръпна толкова, колкото да може да свали блузата си. Когато голите й гърди се откриха, той наведе глава с намерение да захапе едно от розовите връхчета, но тя се възпротиви:

— Още не.

Дариа смъкна надолу клина си и го свали. Сега тя остана по червени като греха пликчета, толкова оскъдни, че той се зачуди защо изобщо ги носеше, и по три четвърти бели чорапи на червени сърчица.

— Хубави чорапки — успя само да каже.

Рурк изобщо не гледаше чорапите, а панделките, с които пликчета се завързваха отстрани. Дариа се усмихна със спокойна женствена усмивка, с каквато жените прелъстяват мъжете откакто свят светува.

— Заради сърчицата… Наближава Денят на свети Валентин — поясни тя, виждайки отнесения му поглед.

— О, да.

Все по-трудно говореше заради удебеления си език. След изминалата нощ той познаваше тялото й като своето собствено. Защо тогава само като го видя, се почувства като луд за секс тийнейджър, който за първи път зърва списание „Пентхауз“?

Рурк се облегна на оградата, наблюдавайки и я как вдига на стола левия си крак и бавно сваля обсипания със сърчица чорап надолу по прасеца с еротичното умение на най-добрата стриптийзьорка на Бърбън стрийт.

Последва и втория чорап, който тя постави на облегалката на плетения стол. Когато приближи към него и го натисна с длан, Рурк имаше чувството, че ще експлодира.

Отчаяно жадуващ отново да бъде в нея, той рязко свали червените пликчета, повдигна я, облегна я на дървените перила и навлезе в нея с един дълбок тласък. Когато тя го обви като гореща стегната кадифена ръкавица, Рурк така мигновено и бурно се освободи, че изобщо не можеше да мисли, нито да говори. Той просто я бе прегърнал, притиснал до перилата и бе заровил устни във врата й.

След като се поуспокои, той пъхна ръка между себе си и нея, намери малката й твърда бучица, нагласи и двамата така, че се притисна и върху нея. Рурк бе възнаграден с леко задъхване и почувства как коленете й буквално отмаляват в ръцете му.

— Увий краката си около мен, скъпа — приласка я той, като овлажняваше с език около ухото й. — И се дръж.

Когато Дариа без никакви въпроси изпълни това, което й бе казано, той започна да върти бедрата си, масажирайки най-чувствителната част от плътта й, като я загряваше, докато усети как тя започна да се освобождава със силна тръпка.

Въпреки че утринният въздух бе студен и двамата бяха плувнали в пот. Чак когато чу далечен тътен на моторница, Рурк осъзна, че бяха навън и всеки можеше да ги види. По това време на реката имаше най-много работа и макар че къщичката му бе една от най-уединените, той знаеше, че няколко души — включително и чичо му, бяха заложили наблизо капани за раци.

— Кое е това в теб — прошепна той, като се протегна за фланелката й, — което ме кара да загубя ума си, когато си на разстояние една целувка от мен?

— Нямам представа. — Тя нахлузи пуловера си през глава, като леко трепна, когато мъхът му се плъзна по зърната на гърдите й, които все още бяха свръхчувствителни от предишния й сексуален глад. — Но щом разбереш, ми кажи, защото и аз изпитвам същото към теб.

Рурк знаеше това и му стана още по-приятно, отколкото би трябвало. Знаеше също, че жените го смятаха за опитен и неуморим партньор. Тогава защо чисто физическият акт на довеждане на тази жена до оргазъм го караше да се чувства така, сякаш можеше да полети?

Рурк си каза, че нищо не се бе променило. Той си оставаше скиталец. Това бе в кръвта му, предаваше се от баща на син. Бе си останал самотник и ако някога бяха настъпвали моменти, в които да съжалява, че не води нормален живот със съпруга, с деца и с куче — живот, за който винаги бе жадувал като момче, той още преди години се бе отказал от тази мисъл.

Ако имаше някакво чувство за чест, би казал на Дариа, че не е от хората, които стоят покрай полите на жените.

Но при мисълта, че отново се бе провалил, като не само я бе извел от града, но не й бе осигурил допълнителна защита, той неволно си я представя наедряла с неговото дете. Когато тази идея му се стори особено привлекателна, Рурк реши, че е крайно време да излезе и да провери дали Майк бе открил нещо за онези, които го нападнаха, за случаите на Дариа и макар че нищо не бе й казал, за нейния годеник.

— Май е по-добре да тръгвам — каза Рурк, след като тя отново се облече и той закопча джинсите си. Част от него искаше да се махне от нея, да освободи съзнанието си, да прецени чувствата си. А на другата, която го ужасяваше, й бе най-удобно да си остане завинаги там.

— Предполагам, че трябва. — Дариа не бе по-въодушевена от него относно намерението му. Тя въздъхна. — Иска ми се да можех да си спомня още нещо. След като се сетих за убийството на мъжа при реката, може би ако изляза, паметта ми ще се активира.

— Точно такова беше намерението ми. — Той седна на стола до този, от който тя бе станала, и я придърпа върху скута си. — Но ми се струва, че малко си разсеяна.

Ръката му се плъзна под фланелката й и пак обхвана голата й гръд, но тя по-скоро се почувства напълно спокойна и в безопасност, отколкото обзета от познатата нарастваща възбуда. Дариа се засмя, когато Рурк насочи уста към ухото й, наклони главата й назад и намери с устни гърлото й.

— Повече от малко.

— Струва ми се, че няма да настъпи краят на света, ако закусим, преди да изляза.

— Много хубаво предложение. В края на краищата — тя постави ръка на гърдите му, — трябва да поддържаш силите си.

— Правилно. — Усмихващите й се устни бяха твърде голямо изкушение, за да им устои. Той леко ги целуна. — Ще ми трябва доста енергия, ако искам да играя на „добри“ и „лоши“.

Тя усети с как устните му се извиват и разбра, че се усмихва. Спомни си мрачното му изражение, когато го видя първи път, и разбра, че удоволствието, което изпитаха, поради някаква причина бе рядко за него.

— Ще ми направиш ли една услуга, преди да излезеш?

— Каква?

Рурк не беше от хората, които се съгласяваха, без да са наясно с условията, които се поставят. От друга страна, той не допускаше, че не би изпълнил с готовност всяка молба на Дариа.

— Ще ми кажеш ли какво се е случило в Москва?

Тя усети как Рурк сякаш се вкамени. Тялото му се напрегна и й се стори, че дъхът му секна. Макар че ръката й бе на гърдите му, тя бе сигурна, че дори сърцето му бе престанало да бие.

По дяволите! Дариа бе отправила към него единствената молба, изпълнението, на която щеше да бъде не само трудно, но и крайно болезнено. Макар и да знаеше, че Наташа умря не по негова вина — по всичко изглеждаше, че тя гореше от желание да го убие — чувството за вина все още го тормозеше.

— Това ни разделя — каза Дариа тихо, но настойчиво. — Тя ни разделя. И макар че се разбрахме, че ни свързва само секс, никога не съм била толкова увлечена по някого.

В очите му просветна напрежение.

— Какво означава това?

Като си припомни, че всъщност тя е компетентен интелигентен юрист, способен да понесе много повече от един мъжки гневен поглед, Дариа не обърна внимание на това.

— Означава — каза тя, — че не играя на тройки.

Първоначално Рурк не я разбра.

— Мислиш, че аз играя, така ли?

— Тя стои между нас, Рурк. — Дариа обхвана с ръце лицето си. Той не я бе виждал толкова сериозна. — Разделя ни още от началото.

— Не и когато правим… — Сега бе негов ред бързо да се окопити. — Не и когато сме в леглото — заяви той.

— Да. Там — не.

Това бяха единствените моменти, в които той си бе позволил емоциите да се изплъзнат от стегнатите юзди, с които ги държеше. Редките моменти, в който разрешаваше на Дариа да надзърне в неговата същност. Под студената недостъпна външност се криеше сърдечен, внимателен, състрадателен човек. Който бе най-страстният и ненаситен любовник, когото познаваше. Тъй като той толкова щедро се раздаваше, Дариа никога нямаше чувството, че той иска от нея повече, отколкото тя можеше или желаеше да му даде. Рурк издиша продължително.

— Няма да се откажеш, нали?

— Съжалявам. Струва ми се, че не мога.

Той отново въздъхна и опря бузата си върху главата й. Като употреби повече търпение, отколкото бе обичайно за нея, Дариа успя да запази спокойствие да не насилва нещата, докато Рурк се бореше с това, което тя подозираше, че са неговите вътрешни демони.

— Ако наистина имаш чувството, че духът на Наташа витае над нас, аз ти дължа истината. Колкото и мрачна да е тя.

Нейната съперница имаше име. Наташа. И ако Рурк не говореше фигуративно, което, съдейки по мрачния му тон и още по-мрачното му изражение й се струваше, че е така, жената бе мъртва.

Като знаеше, че хората са склонни да обръщат внимание само на положителните качества на тези, които са обичали, а след това — загубили, тя се чудеше как би могла да живее, като се съобразява със спомена за едно съвършенство. Това, което Рурк каза, я убеди, че се заблуждава.

— Наташа беше най-самовлюбената аморална жена, която познавам. И макар че би трябвало да съжалявам, че е мъртва, не мога да изпитам това чувство. Защото ако не беше тя, щях да бъда аз.

А ако него го бяха убили, нямаше да срещне Дариа.

Нямаше да усети колко вълнуващ може да бъде сексът между двама души, изпитващи силни чувства един към друг.

— При инцидент ли е починала?

— Не съвсем.

Моля те — умоляваше Дариа мълчаливо, — само не ми казвай, че си я убил.

— Единственият инцидент беше, че тя почина. Вместо мен. — Страстният огън, който бе свикнала да вижда в очите му, угасна като пламък на свещ, духнат от леден вятър. — Иронията е в това, че тя подготви покушението. За жалост, сгреши, че се довери на своите хора. А пък аз сгреших, че се доверих на нея.

Без да знае подробностите, Дариа разбра защо Рурк не можеше да се открие пред нея. С изключение, разбира се, както изтъкна той, когато правеха любов. Той би могъл да го нарече секс, но колкото и да е невъзможно при такова кратко познанство, поне тя правеше с него любов.

— Май с нищо няма да помогне, ако ти кажа, че можеш да ми се довериш?

Напрежението между тях бе нараснало до краен предел. Тонът й бе мек и колеблив. И макар че Рурк изпитваше желание да я убеди, че ще повярва на всяка нейна дума, той направи усилие да запази хладнокръвие.

— Не се обиждай, скъпа. — Дистанцираният му тон, примесен с насмешка, бе преднамерен. Но не и острият като кама сарказъм. — Но тези красиви думи съм ги чувал и преди.

Знаеше, че ще я засегне. Бе я прегърнал и усети как тя трепна. Почти очакваше женски плач. Или гняв. Вместо това Дариа се изправи, посрещна подигравателния му поглед достойно, със спокойно изражение. Почти ведро — помисли си изненадан той.

— Ако това, което казваш, е вярно…

— Вярно е.

— Тогава много добре разбирам колко ужасно ще се разочароваш. Но аз не съм Наташа, независимо коя и каква е била тя. — И като стигна толкова далеч, Дариа реши да отиде докрай. — А това, което става между нас, независимо дали ти харесва или не, няма нищо общо с онова, което е било между вас.

Не желаейки Дариа да излезе победител, той изви устни в пародия на усмивка, протегна ръка и я погали нагоре по бедрото.

— Искаш ли да се обзаложим?

Дариа се бе справяла с достатъчно дела в съда, за да развие бързите си реакции. Поне за да успее да запази достойнството си под подигравателния му поглед.

— Вече го направих.

Като заяви това, тя се обърна и влезе в къщичката, оставяйки Рурк ядосан и неспособен да реши дали да ругае или да се смее на абсурдната ситуация, в която сам се бе въвлякъл.