Даяна Палмър
Безценно момиче (7)

Глава 7

Когато Кена дойде на следващата сутрин, офисът й се стори някак различен. Беше облечена в строг тъмносин костюм, купен й от Рейгън, бяла блуза и синьо-бял шал, за да прикрие дълбокото деколте. Изглеждаше жизнерадостна и млада, на върха на щастието, въпреки прекараната безсънна нощ.

Когато тя влезе, Дени крачеше из помещението. Мъжът се обърна и се втренчи в нея. Погледът му се плъзна нагоре-надолу по стройното й тяло.

— Просто не мога да повярвам на очите си — отбеляза той, когато младата жена бавно и грациозно отиде да закачи палтото си, като използва всички трикове, на които я бе научил Рейгън с толкова усилия.

— Ще свикнеш — увери го тя с усмивка. Хвърли поглед към затворената врата на офиса на Рейгън и сърцето й подскочи при мисълта, че ще го види.

— Той си тръгна — каза Дени без заобиколки, докато я наблюдаваше с любопитство.

— Тръгна си? — повтори тя. Очите й се разшириха и внезапно почувства хлад.

— Тази седмица ще бъде в Ню Йорк — информира я с усмивка. — Едно от спонтанните му решения. Без предупреждение, без нищо. Намерих бележка на бюрото си.

Кена потърси погледа му.

— За мен оставил ли е?

Дени поклати глава.

— Не, помислих си, че вече ти е казал. Колко странно, че не го е направил.

Кена пренебрегна подозрителната му забележка и седна на бюрото си.

— С Марго всичко наред ли е?

— Марго? — той направи гримаса. — Да — каза мрачно, — тя изчезна яко дим.

Кена повдигна глава, изненадана от злъчния му тон. Сарказмът не му бе присъщ.

— Това звучи странно.

Той я погледна замислено, скръстил ръце пред гърдите си. Русата му коса блестеше на слънчевата светлина, която струеше през дръпнатите пердета.

— Имахме спор, който прерасна в скандал, щом искаш да знаеш — каза той. — Заради теб.

Очите й се разшириха.

— Заради мен?

— Тя мисли, че ти обръщам прекалено много внимание — усмихна й се — закачливо, заинтригувано и с малка доза скрит флирт. — И предполагам, че е права.

Кена учудено повдигна вежди. Погледна го в очите, но бързо сведе поглед.

— Ласкаеш ме — отвърна тя. И наистина се чувстваше поласкана, а не и почти примряла от вълнение, както би се случило преди месец, дори само преди седмица.

— Не бих могъл да кажа, че си същата като преди — продължи Дени. — Изведнъж всичко изглежда толкова различно. Благодарение на Рейгън, предполагам?

Тя се усмихна.

— Той определено има подход — промърмори сдържано. Лицето му помръкна.

— Да, знам. И най-вече с жените — добави студено. — Бях им изгубил бройката, докато не се ожени за Джесика. Лепяха му се като мухи на мед.

От това я заболя. Запита се, дали го е направил нарочно и осъзнава ли, че забележката му е улучила право в целта. Сега цяла седмица щеше да си представя Рейгън в Ню Йорк с други жени, а тази нощ нямаше да заспи дори за миг.

— Той е богат — отбеляза тя.

— Да — съгласи се той. — И мъжкар. Рейгън винаги е получавал всичко, което поиска.

В хладното му изявление личеше болка и тя изпита състрадание към младия мъж.

— Не ти е било лесно да израснеш в сянката му, нали? — попита Кена.

Лека усмивка изви устните му.

— Меко казано. Каквото и да направя, Рейгън го върши по-добре. Оценките му бяха по-високи, спортните му успехи ме оставяха в сянка, той можеше да накара татко да седне и да го изслуша, когато направи някое предложение за корпорацията… — Сви рамене. — Ревнувам от него, нали знаеш? Хората като Рейгън създават свои собствени правила. Той е единствен по рода си.

В сърцето си тя беше съгласна с това. Той беше неповторим и едва ли някога щеше да спре да го желае. Но Рейгън нямаше какво да й предложи. Тя погледна нагоре към Дени.

— Поканата за обяд още ли важи?

— Разбира се. — Ухили й се щастливо. — Ще те заведа при Тони да хапнем спагети.

— Обичам спагети — въздъхна тя.

— Знам, затова го предлагам. Мразя да говорим по досадни теми, но какво ще кажеш да отговориш на пощата? Имам дело в десет.

— Разбира се, адвокате — промърмори тя сладко и стана да я вземе. Погледът му я проследи до вратата.

 

 

Сутринта мина бързо, особено след като братята отсъстваха от офиса. Телефоните звъняха непрекъснато. Най-накрая имаше минута да остави пощата на Рейгън. Осъзна, че дълго време стои до бюрото му, взирайки се в огромния въртящ се стол, който едва побираше масивното му тяло. Липсваше й. Светът беше станал безинтересен и тя разсеяно се питаше дали ще бъде така до края на живота й? Със сигурност можеше да го забрави. В края на краищата това, което чувстваше към Дени, беше започнало да избледнява полека, като остана само привързаността. Може би и с Рейгън щеше да стане така. Когато стане на 106 или някъде там.

Дени се върна точно на обяд и двамата отидоха до Тони със синия мерцедес.

Ресторантът беше пълен и те се настаниха в малко сепаре, поръчаха си спагети с чеснови хлебчета и пиха кафе. През цялото време Дени говореше за офиса и за корпорацията на баща си. Изглежда не само Рейгън се притесняваше какво ще се случи, когато Ангъс се пенсионира.

— Рейгън никога няма да е удовлетворен от работата в корпорацията — каза Дени. — Той много обича онова, което прави. От друга страна — добави с горчив смях, — татко не мисли, че аз бих се справил.

— Хрумвало ли ти е да го помолиш да те назначи в администрацията за известно време? — попита тя и му се усмихна дяволито. — И тогава да му покажеш на какво си способен?

Младият мъж се оживи.

— Това е идея. Не, не съм мислил по въпроса. — Дени сви устни. — Това, разбира се, би означавало да се откажа от практиката, а Рейгън вероятно ще се върне в Ню Йорк, за да се заеме отново със своята. Така или иначе, винаги съм имал усещането, че той започна заедно с мен, за да ми даде начален старт.

На Кена й идваше да си отхапе езика. Току-що бе застрашила работата си. Ако Рейгън се върне в Ню Йорк, със сигурност нямаше да я покани да отиде с него, и това щеше да сложи край на ежедневните им срещи.

— Бяла си като платно — забеляза Дени и се намръщи. — Да не би да си болна?

Младата жена отпи глътка от горещото кафе.

— Просто ме боли стомахът — отвърна тя. — Този сос е много пикантен!

— Знам какво си помисли — наблюдаваше я съсредоточено. — Разбира се, че си разстроена — каза бързо. — Няма да останеш без работа, Кена. Винаги можеш да дойдеш с мен в корпорацията. — Отправи й мила момчешка усмивка — Ще ти хареса, там е пълно с цветя и светлина. Нали винаги се оплакваш, че офисът ми изглежда мрачен и безжизнен.

Тя успя да се усмихне едва-едва и неспокойно подръпна шала си.

— Предполагам, че бих могла — промърмори тя. Заболя я като си представи, че Рейгън ще излезе завинаги от живота й. Въпреки че това бе най-доброто, което можеше да й се случи. Мисълта й причини неизпитвана досега болка.

— Как се забърка с доведения ми брат? — попита нежно Дени и я погледна с искрена загриженост.

Тя вдигна очи.

— Ами…

— Не му позволявай да те нарани — каза й тихо. — Той е като месомелачка. След смъртта на Джесика никой и нищо няма значение за него. Живее по инерция. — Той остави чашата си. — Трябваше да го изведат от гробището със сила — припомни си Дени. — Никога не съм виждал подобно нещо. Не предполагах, че човек може да скърби толкова много… — Той остави салфетката си, без да подозира за болката в очите на Кена. — По-добре да се връщаме. Искаш ли да се поразходим из парка? Мисля, че има някакъв фолклорен концерт.

— С удоволствие — съгласи се тя. Каквото и да е, само да не мисли за Рейгън. Отправи му чаровна усмивка. — Идеята ми харесва.

Те обикаляха ръка за ръка през гористия парк, където група музиканти свиреше пред аудитория от млади хора, седнали на тревата. Беше спокоен пролетен ден, Кена държеше ръката на Дени и би трябвало да е на върха на щастието. Но умът й беше при онзи голям, мургав, самотен мъж, който бе живял толкова дълго със своята скръб, че бе забравил колко ярък и красив може да бъде светът. Искаше да облекчи болката, изписана на лицето му и да му даде покой. Да седи и да го слуша, да го обича през целия си живот.

Сълзи замъглиха очите й и тя прехапа устни, за да ги спре. Толкова много й липсваше. А той вероятно се утешаваше с някоя друга жена, помисли си тя с внезапно пламнала, буйна и необоснована ревност. Представи си го с някоя блондинка, която да му напомня за неговата красива Джесика — тъмната му кожа и къдравите косъмчета по тялото му притиснати до гладка, розова плът. Изстена и Дени спря, за да я погледне.

— Какво има? — попита той.

— Нищо — каза тя бързо. — Да отидем по-близо.

Те стояха непосредствено до кръга зрители и слушаха бавна народна песен за изгубената любов, докато Кена се опитваше да направи всичко възможно, за да забрави неловката картина, която се бе появила в съзнанието й. Защо трябваше да я интересува какво прави Рейгън? Той й бе казал, че няма да се обвърже отново с никого, освен физически, тогава защо да се притеснява, ако го прави с някоя друга? Някоя изискана жена, която взима противозачатъчни и няма да усложни живота му с бременност или пък да се вкопчва в него. Сълзи опариха очите й. Разбира се, от време на време, му бе нужно да потуши болката с нещо. Не трябваше да му завижда за малкото спокойствие, което можеше да намери. Но го направи, желаеше го и го направи!

Дени стисна ръката й и й се усмихна. Тя му отвърна по същия начин. Беше хубаво. Приятно. Просто любезно приятелско отношение, което преди време би я накарало да се рее в облаците. Но сега просто й напомни за това, което никога нямаше да има. Рейгън я бе направил безразлична към всички останали мъже.

След края на работния ден Дени я откара до дома й. Тя го покани и му сготви вечеря.

До края на седмицата, вече бяха прекарали заедно много време. В четвъртък вечерта, след научнофантастичния филм, на който я заведе, той я целуна пред входната врата. Не беше зле. Всъщност беше много хубаво. Но устните му бяха хладни, внимателни и много нежни. Нямаха нищо общо с бурните и взискателни устни на Рейгън. Само като си спомнеше настойчивата интимност на целувките му се изчервяваше. Дени нямаше нищо общо с доведения си брат. Той се отдръпна и се усмихна на странното й изражение, защото си помисли, че е отговорен за него.

— Не бива да правиш това — каза тя тихо. — Марго…

Младият мъж се намръщи.

— Какво ти пука за Марго? — попита остро. — Тя е далеч в Аржентина при своя любезен съсед и вероятно всяка вечер ходят по приеми. Така че какво я интересува нея, ако те целуна?

Правилно. Те бяха скарани и Марго го дразнеше с друг мъж. Той ревнуваше, беше наранен и искаше да бъдат квит. Почти се усмихна, но се усети навреме, за да пощади гордостта му. Нека си помисли, че е успял да привлече вниманието на секретарката си, за да задоволи егото си. Слава богу, тя бе превъзмогнала увлечението си по него, иначе щеше да бъде съсипана от начина, по който я използваше неволно.

— Любезен съсед, а? — прошепна тя, като го погледна с притворени очи.

Той сви рамене.

— Някакъв тип, когото познава от дете.

— О, тези са най-опасни. Но тя трябва да се върне утре, нали? — добави Кена.

Дени като че ли се ободри.

— Трябва — съгласи се мъжът. — Е, сега ще ти кажа лека нощ. Ще се видим утре сутринта.

Кена му се усмихна.

— Разбира се.

Той тръгна по коридора и погледна назад през рамо.

— Новини от Рейгън?

Очите й се насълзиха.

— Не — отвърна внимателно, като се обърна, за да влезе в апартамента си. — Лека нощ.

Не беше чувала Рейгън цяла седмица, нито пък очакваше да й се обади. Очевидно беше решил да разчисти терена за Дени и да й позволи да направи онова, което тя желаеше. Болеше я, че той не се интересува достатъчно от нея, за да се бори. Но защо и да го прави, когато искаше само тялото й и то за кратко?

 

 

— Имаш ли желание да дойдеш с мен и Марго в Гейнсвил утре сутринта? — попита я Дени в петък следобед, точно преди приятелката му да се върне. Изглежда сега се чувстваше виновен, че е ухажвал Кена, и не знаеше какво да направи.

— Не — отвърна тя. — Ще изчакам Рейгън. Сигурна съм, че ще се върне навреме, за да отидем заедно на годишнината.

— Той обеща на татко — съгласи се Дени, — а брат ми никога не престъпва обещанията си. Не забравяй да си вземеш багаж, мама ти е приготвила стая. Четиримата все ще намерим с какво да се забавляваме. — Погледна я нерешително — Кена, за тази седмица…

Тя докосна леко ръката му.

— Беше много приятно, но нищо повече — каза тя. — Знам, че Марго ти липсва. Бях щастлива да я заместя.

Той се изчерви силно и извърна очи към бюрото й.

— Боже, съжалявам — измънка след малко. — До тази сутрин не осъзнавах, че може да си останала с грешна представа.

— Не съм — увери го тя с искрена усмивка. — Знам какво е някой да ти липсва болезнено.

Дени се взря в очите й.

— Рейгън — каза той.

Младата жена покри пишещата машина.

— Време е да се прибираш вкъщи, адвокате. Марго ще те чака.

— Кена, не му позволявай да те нарани — каза младият мъж внезапно.

Тя се засмя горчиво.

— Сега ли се сети да ми го кажеш? — въздъхна тя.

Мъжът махна безпомощно с ръце.

— Ти си толкова невинна, а той е една стара лисица. Не знам как да го кажа…

— Той не е хищник — отвърна му внимателно. — Сам ми го каза и се придържа към това. Проблемите са си мои, не негови. Той беше съвсем честен. Ние сме… приятели — почти се задави с думата. — Защото това е всичко, което може да даде, и не желае да вземе от мен повече от това. О да, предложих — каза тя остро. Сълзи навлажниха дългите й мигли. — На колене… — Гласът й се накъса и Дени направи гримаса.

— Горкото дете — каза той с искрено съчувствие и нежно я придърпа в обятията си.

Младият мъж я държа докато плачеше, опрял лице в косата й. Цялата му поза излъчваше спокойствие. Нищо друго, само подкрепа. Но за едрия, мургав мъж, който отвори вратата и погледна в офиса, това изглеждаше много повече от утеха. Лицето му се изкриви и той се поколеба, нещо нетипично за него, преди да свие устни и да затръшне вратата зад гърба си. Кена и Дени се отдръпнаха един от друг. Сърцето й щеше да изскочи, когато видя брат му да стои там, загледан в тях. Тя усети инстинктивно какво си мисли той, но не знаеше какво да каже.

— Добре дошъл у дома — каза Дени бодро. — Добре ли пътува?

Рейгън кимна. Погледът му не се откъсваше от Кена.

— Не искам да ви прекъсвам. Дойдох само да си взема пощата.

Когато влезе в офиса си, отново затръшна врата. Дени вдигна вежди и погледна Кена с несигурна усмивка.

— Опа! — промърмори той. — Някой е ядосан.

Тя се изкиска на думите му, въпреки че сърцето й бе разбито. Е, самият Рейгън й беше казал да отиде при Дени, нали така? Тогава защо сега се гневеше?

— Мислиш ли, че ще бъде безопасно да го попитам дали иска да ми издиктува нещо, преди да изляза? — попита тя и избърса очите си.

— Нека да изляза, преди да го попиташ, ако нямаш нищо против — каза той, поглеждайки към вратата на Рейгън. — Застраховката ми е изтекла, а не искам да попадам под кръстосан огън.

— Предател! Напускаш потъващия кораб — обвини го тя. — Давай, остави ме сама с дракона.

— Рейгън държи в барчето зад библиотеката си лед, ако се появят синини — посъветва я той — Ще се видим утре. Надявам се — добави.

Тя му се изплези, Дени излезе и в офиса стана ужасно тихо. Щом събра мислите си, Кена почука леко и отвори вратата на кабинета на Рейгън. Той стоеше до прозореца, едната му ръка бе в джоба, а в другата държеше цигара. Бежовият костюм, който носеше, го правеше някак по-едър и тя се поколеба. Изглеждаше недостъпен.

— Как беше пътуването? — попита след минута, беше студен като арктически вятър.

— Добре, благодаря.

Тя се втренчи в широкия му гръб, докато си го представяше с ослепителни и чувствени жени, окичени с диаманти.

— Тръгвам си — каза след малко. — Имаш ли нужда от нещо, преди да си отида?

Рейгън се обърна, присвитите му тъмни очи горяха, докато шареха по нея като ръце, които я опипваха за наранявания.

— Помислих си, че ще тръгнеш с него.

— Отиде да вземе Марго от летището — започна тя.

Мъжът се засмя.

— Лош късмет, скъпа. Какво се случи, не отговаряш ли на изискванията му?

„Значи занапред ще бъде така — помисли си нещастно тя. — Примирието свърши, а приятелството умря.“ Връщаха се към отношенията от първите дни и враждебността. Е, щом така иска, по-добре за нея!

— Нима искаш да узнаеш? — попита тя със студена усмивка. — Ще ми напишеш ли чек за заплатата, адвокате, за да мога да си платя сметките? Дени забрави.

— Защо не си взе от джоба му? — попита той с подигравателна усмивка. — Беше достатъчно близо.

— Да — съгласи се тя с тъжна усмивка и въздъхна. — Разбира се, че бях. Не мога да изкажа с думи колко съм благодарна за помощта Ви, г-н Коул.

Мъжът се приближи. Лицето му бе като издялано от камък.

— Спа ли с него?

Очите й се разшириха.

— Това не е твоя работа!

— По дяволите, ако не е! Спа ли с него? — Хвана я за раменете и я разтърси. Погледът му бе заплашителен. — Е?

Тя преглътна.

— Не! — отвърна бързо, уплашена от тона му и грубата хватка.

Той я пусна рязко и отиде до бюрото си.

— Увери се, че е скъсал с Марго, преди да си объркаш живота, чу ли? — нареди, докато вадеше служебната чекова книжка.

— Нима си загрижен за моето благополучие? — попита с треперещ глас Кена.

— Не — отвърна й Рейгън, зает с писането на чека. — Не искам да защитавам Дени в дело за бащинство.

Кена не можеше да си спомни някога през живота си да е искала да удари някого толкова много… дори не и Рейгън. Тялото й се тресеше от ярост, но тя успя да я потисне. Имаше чувството, че ще му хареса, ако го нападне. Лицето й бе бяло като платно, когато пое чека с треперещи пръсти. Дори не се опита да му благодари, не беше в състояние. Обърна се и излезе.

Отне й само минута да разчисти бюрото си, да облече пуловера и да извади чантата си от чекмеджето. Беше наясно, че той я наблюдава през цялото време. Когато тръгна към вратата, мъжът блокира пътя й, като застана пред нея.

— Извинявай, може ли да мина? — попита Кена с цялото спокойствие, на което бе способна, без да поглежда към него.

Той си пое дълбоко въздух и го изпусна, сякаш бе безкрайно уморен.

— Съжалявам.

Извинението беше неочаквано. То я изненада, погледна мъжа в очите и отблизо лицето му изглеждаше ужасно. Имаше нови по-дълбоки бръчки и измъчен вид, сякаш не беше почивал и спал, откакто бе заминал. Това я ядоса още повече, защото си го представи как гуляе в Ню Йорк до зори.

— Изглеждаш ужасно — каза му безцеремонно. — Твърде много безсънни нощи в града, а, адвокате?

— Ревнуваш ли? — подразни я той.

Тя се изчерви и сведе поглед към жилетката му.

— Нямам право да ревнувам. Нашата връзка е само игра, нали помниш? За да заблудим Дени и да го накараме да ревнува. Да го разделим с Марго, така че да мога да се омъжа за него и да заживеем щастливо. И какво значение има за теб, с кого по дяволите спя? — добави гневно, като отново погледна нагоре към него.

Лицето й бе изключително красиво, когато бе ядосана — оживено, изразително и блеснало като монета. Той я гледаше така, сякаш бе гладен за нея.

— Мисля, че моментът не е подходящ, за да обясня защо това е важно — каза той. — Ще дойдеш ли утре с мен?

Тя нервно преглътна.

— Дени каза, че мога да отида с тях двамата.

— Ще пътуваш с мен. Ще те взема около девет. Така ще имаме време да се разходим с лодка по езерото, ако искаш.

Кена кимна в знак на съгласие. Мъжът повдигна брадичката й.

— Днес изглеждаш прекрасно — каза той. Младата жена потърси с поглед тъмните му очи и се усмихна леко.

— Иска ми се да можех да те излъжа и да кажа същото за теб. Трябваше да си починеш, вместо да мърсуваш.

Палецът му погали лениво брадичката й.

— Не съм бил с жена, откакто умря Джесика, Кена — призна Рийган тихо.

Тя усети как цвета се отдръпва от лицето й.

— Но жените, за които пише във вестниците, а и Дени каза…

— Дени ти е казал, че пред вратата ми има опашка от жени, така ли? — мъжът се засмя горчиво. — Брат ми знае за личния ми живот по-малко и от теб. Нямам никакви връзки, откакто срещнах Джесика. Дори и след смъртта й. Да правя секс заради самия секс ме привлича също толкова, колкото и да работя гол. — Той освободи брадичката й и тръгна обратно към офиса си. — Трябваше да помогна на клиент да събере достатъчно доказателства, за да обвини съпругата си в опит за убийство. Изглежда той не се е съгласил с нейните условия и тя решила да се отърве от него, като пропусне формалностите на развода. И то по много сигурен начин.

— Боже мой! — ахна тя. — Хората си причиняват най-откачените неща един на друг.

— Да, така е — отговори й остро. — Тази жена ще трябва да се изправи пред тежки криминални обвинения. Клиентът ми е стар приятел. Помоли ме за помощ и аз не можах да му откажа. Това — добави рязко той — е причината, поради която изглеждам изтощен, а не защото съм обикалял чуждите легла.

Тя вдиша бавно и дълбоко.

— Ревнувах — призна си тихо, като избягваше погледа му. — Съжалявам.

Кена отвори вратата, за да си тръгне, но Рейгън застана зад нея и дланта му покри нейната върху бравата. Тя не се обърна, въпреки че усещаше топлото му тяло до гърба си.

— Няма да позволя това да се случи — каза мъжът напрегнато. — В началото се договорихме да те променим заради Дени и го направихме. Няма да позволя това да се случи, Кена. Аз няма да…

Тя трепереше и той го усещаше. Знаеше, че го е почувствал, защото изведнъж я хвана за ръцете и я завъртя към себе си. Прегръдката му беше смазваща, но Кена не възрази. Беше щастлива отново да бъде в обятията му, да усеща топлината и силата, да се удави в аромата му. Ръцете му трепереха, докато я притискаше към себе си. Тя плъзна длани под сакото му и се наслади на топлите мускули, скрити под дрехите му. Гърдите й меко се притискаха в неговите. Харесваше й твърдото докосване на бедрата му до нейните. Обожаваше всичко в него, всяка една частица. Дъхът му несигурно погали шията й, но той не я целуна, нито направи опит да увеличи интимността на прегръдката. Просто я държеше близо до себе си и това като че ли му бе достатъчно.

— Не — каза той накрая, и охлаби малко захвата си. — Ще оставим бомбата да се обезвреди сама. Не мога да живея по този начин.

Тя знаеше за какво говори. Притисна бузата си до гърдите му.

— Защо просто не ме заведеш в леглото? — попита го. — Все някога трябва да има първи път и за…

— Твоят няма да бъде с мен — отсече той. Пусна я, въздишайки тежко, и я погледна с уморени очи. — Не мога да ти предложа нищо друго, освен временна връзка. Някой и друг уикенд. Това не е в моя стил, и освен това, мътните го взели, какво ще си помисли Дени?!

Младата жена се вгледа в тъмните му очи.

— Рейгън, заради Джесика ли го правиш? — попита нежно. — Затова ли ти… затова ли не спиш с други жени?

— Виж само кой ми задава този въпрос — отбеляза той рязко. — А ти защо не спиш с други мъже?

Тя се засмя на иронията в думите му.

— Аз съм жена. И както знаеш, мога да забременея.

— Това не е единствената причина, поради която си запазила целомъдрието си — прошепна с многозначителна усмивка.

Кена направи гримаса.

— Предполага се, че при мъжете е по-различно.

Рейгън й отвърна с усмивка.

— В младежките ми години изживях доста вълнуващи неща и имах много сексуални връзки, Кена. Знам за какво става въпрос, за мен тайни няма.

Младата жена потърси погледа му.

— Това не е за мен — каза тя. — Книгите и реалността са различни неща.

Гърдите му се надигнаха и спаднаха тежко, докато изучаваше лицето й.

— Това ще ти даде нещо, което да очакваш с нетърпение, когато се ожениш — каза й накрая. Очите му станаха мрачни. — За Дени, може би.

Тя вдигна гордо брадичка.

— Може би — съгласи се студено. — Трябва да тръгвам.

За миг пръстите му стиснаха здраво раменете й, а в очите му проблесна нещо опасно.

— Не мога да поема риска отново — каза той загадъчно.

— О, пази се от всичко възможно — съгласи се тя. — Никога не ходи в дъжда, може да хванеш пневмония. Никога не ходи на екскурзия, самолетът може да падне. Никога не обичай, тя може да умре!

Лицето му се изкриви.

— Какво, по дяволите, знаеш ти за любовта? — попита я остро.

Младата жена сведе поглед и се отдръпна от него.

— Знам повече, отколкото си мислиш — каза тя с достойнство. — Знам колко боли. — Обърна се и излезе от офиса, оставяйки го сам.