Даяна Палмър
Безценно момиче (10)

Глава 10

Кена се излегна в синята вана с въздишка и остави топлата вода да я обгърне с деликатния аромат на люляк, който бе добавила. Толкова беше хубаво да отпусне напрегнатите си мускули. Насапуниса се и се изплакна, като изви гръб, за да може водата да отмие пяната, когато усети, че в банята има някой.

Отвори очи и обърна глава към вратата. От изненада за миг замря. Рейгън се възползва от момента и тъмният му властен поглед се спусна надолу по меката й розова голота.

Очевидно той също бе напуснал партито, защото беше само по панталони, а бялата му риза беше разкопчана до кръста.

— Вземам си вана — обясни Кена с писклив, задъхан глас, докато се чудеше какво да предприеме. Кърпата едва ли щеше да бъде от някаква полза, а и мъжът стоеше до нея.

— Да, виждам — каза той нежно и й се усмихна. Това беше първата истинска усмивка, появила се на суровото му лице от доста дълго време насам. — Боже мой, ти си наслада за очите.

Тя се изчерви от комплимента и остана притихнала, объркана от вълнение.

— Стани — каза й тихо. — Ще те подсуша.

Взе хавлия от закачалката, а младата жена се подвоуми дали да се гмурне под водата или да си плюе на петите. Явно колебанието й пролича, тъй като мъжът тихо се засмя.

— Няма от какво да се притесняваш, скъпа — успокои я и се приближи с вдигната кърпа. — Ти си красива и аз обичам да те гледам. Сега се изправи. Не можеш да останеш там.

Той го направи да изглежда толкова естествено. Слиса я собствената й реакция, защото стана грациозно и стъпи на килимчето пред ваната, като потърси спокойното му лице с широко отворени, любопитни очи.

— Виждаш ли — рече тихо мъжът и я уви в хавлията, — няма от какво да се срамуваш. Голотата е красива. Извращенията на хората я превръщат в позор.

Тя се вгледа в лицето му, погледът й спря върху дълбоката драскотина на челюстта му. Младата жена се пресегна и докосна нежно мястото, където свършваше лейкопластът.

— Никога в живота си не съм била толкова уплашена, както когато Аби ми каза, че самолетът е изчезнал — призна му неволно. Очите й се напълниха със сълзи, спомнила си ужаса.

— Забелязах, Кена — промърмори той. Подсуши я бавно и внимателно, после захвърли настрана кърпата, за да залюлее жената в големите си ръце. — Не мога да ти опиша как се почувствах, когато на летището се затича към мен, а не към Дени. Боже мой, почти се разплаках…

Младата жена зарови лице в шията му, усети с голотата си топлината и силата на неговото тяло. Неволно разтвори ризата му, за да притисне плътта си до покритите с косъмчета мускулести гърди и се задъха от сладкия допир.

— Обичам те — въздъхна Кена и леко, с болезнен копнеж, плъзна гърдите си по голата му кожа. — Обичам те и не ме е грижа, дори целият свят да разбере!

— Предполагам, че повечето вече знаят, след като видяха как ме целуна на летището — промърмори Рейгън дрезгаво. — Не бъди толкова агресивна, скъпа, ще ме накараш да изгубя контрол.

— Искам да изгубиш контрол — прошепна тя в ухото му. — Люби ме, моля те. Нека бъда твоя. Не ме интересува, ако всичко, което някога мога да имам от теб, е само тази вечер — добави и се вкопчи в него, гласът й се прекърши. — Обичам те!

Устните му се плъзнаха по бузката й, спряха върху устата й, като заглушиха думите. Мъжът бе опитен, завладя я с бавна, чувствена интимност, която я накара да застене.

— Тихо — прошепна й нежно. После я отнесе в спалнята и я положи на леглото. Наблюдаваше я внимателно, докато сваляше ризата си, после я захвърли върху един стол. Панталоните му я последваха и Кена извърна очи, когато мъжът се присъедини към нея в леглото.

Той обърна лицето й към своето, с бавна усмивка.

— Съмнявам се, че можеш да видиш каквото и да е в този момент. Без очилата си — отбеляза нежно. — Не, че има значение. По-добре е да свикнеш да ме гледаш. Не мисля, че хората трябва да се крият в тъмнината, докато се любят, сякаш е мръсна тайна.

— Не е това — каза тя задъхано. — Просто всичко е ново за мен.

— За мен също — въздъхна и я огледа преценяващо, дълго и собственически. — Ще бъдеш първата ми девственица.

Изненадата от думите му се изписа по лицето й.

— Джесика е имала и друг брак — обясни й тихо. — И преди да продължим по-нататък, искам да разбереш нещо. Тя беше част от живота ми, която повече не съществува. Обичах я. Но тя е мъртва, а аз съм жив и животът продължава.

Той докосна лицето й, погали я нежно с върховете на пръстите си, а очите му блестяха с някакво дълбоко чувство.

— Ти не знаеш нищо за предпазните мерки, нали? — попита я изведнъж и се усмихна на пламналата червенина върху лицето й. — Няма значение. Ако забременееш, няма да настъпи краят на света.

Лицето й стана наситено червено, но тя не отмести поглед.

— Не трябва да се чувстваш виновен за това…

— Не ставай смешна — прекъсна я той. Прокара ръка по тялото й и я наблюдаваше как се разтрепери. — Ще ни бъде много добре заедно. Разбрах го още щом влязох за първи път в кабинета на Дени и между нас прехвърчаха искри. Борих се упорито, скъпа. Дори бях готов да те стоваря върху невинната глава на Дени, за да се спася. Но не сработи. — Лицето му помръкна. — Когато дойде тази сутрин при мен и ми каза, че ти е направил предложение, мисля, че полудях. Едва не се нахвърлих върху него, когато тръгнахме за летището. Проклинах го през целия ден, а той просто си седеше и ми се усмихваше. Когато на летището се хвърли в прегръдките ми, започнах да разбирам какво става.

Тя се изви близо до него, задъха се, когато усети кожата му да докосва всеки сантиметър от нейната и зарови лицето си в шията му, като му позволи да почувства трепета в тялото й.

— Тогава бях зарязала своята гордост — прошепна неуверено. — Бях безумно уплашена. И все още съм.

— Затова ли трепериш? — промърмори той дяволито. После плъзна ръце по гърба й, за да я притисне още по-близо. — Това е заразно — добави, когато собственото му тяло започна да отговаря с дива възбуда.

— Няма да те моля за нищо — прошепна тя. — Аз… трябва да бъда независима.

Мъжът я притисна плътно до себе си и покри зачервеното й лице с леки, нежни целувки, които противоречаха на все по-силния глад, който тя усещаше в огромното му, стегнато тяло.

— Може да бъдеш независима до определена степен — съгласи се той. — Но аз ще искам да идваш с мен, когато пътувам. Не желая да прекарвам нощите далеч от теб.

Беше й все по-трудно да мисли, докато ръцете му чертаеха странни, сладки форми по тялото й, проучвайки я с опит, който бе едновременно смущаващ и диво чувствен.

— Ти… ти искаш да сме заедно не само… през почивните дни? — попита го, развълнувана от мисълта да е с него всяка вечер. Дори това да продължи само няколко седмици, всичко ще е прекрасно.

— Мхм — съгласи се той, като наведе глава, за да плъзне устни върху гърдите й. Спря се на твърдите им връхчета и тя започна да стене страстно.

— За колко време, все пак? — едва успя да произнесе. Тялото й бе излязло извън контрол, по един доста безразсъден начин, което я стресна.

— О, петдесет години, или нещо такова — промърмори срещу топлия й плосък корем. — Може би и повече.

— Петдесет години? — избухна тя.

Погледна към нея и вдигна вежди.

— Е, това е доста скромно предположение, разбира се — каза той. — При всичките тези проклети чудотворни лекарства… не можеш ли да легнеш и да спреш да ме прекъсваш? Мислех, че искаш да правим любов.

— Да… но…?

— Това също е любов, Кена — каза той, смехът изчезна от лицето му и то стана смирено и нежно.

Отпусна се върху нея, пренасяйки тежестта си върху ръцете си и заизучава чертите й, докато топлите му космати гърди подразниха нейните. Мъжът се усмихна безсрамно на безпомощната й реакция.

— Това ще е най-сладкият и най-смел израз на любов, който някога си си представяла.

Почти не го чуваше, очите й бяха пълни с обич и страст. Почувства болка, която нямаше нищо общо с болките в мускулите.

— Обичам те, не знаеш ли? — попита той, като я гледаше в очите. — А когато мислех, че съм те изгубил заради Дени ме заболя толкова, че не знаех как ще продължа да живея. Ще се омъжиш за мен, нали?

Сълзи замъглиха очите й.

— Да. О, да! Ще те последвам и боса по снега — прошепна тя, — стига да пожелаеш.

— Знам — отвърна й грубо. — Бих направил същото за теб. Боже мой, обичам те!

Младата жена протегна ръце и го притегли към себе си.

— Покажи ми — прошепна тя през сълзи. — И ме научи как да ти отвръщам.

Той се наведе бавно и докосна отворените й устни.

— Каква сладка мисъл — прошепна страстно. — Отпусни се. Ще те докосвам, сякаш си най-фин порцелан.

Тя зарови треперещите си пръсти в гъстата му тъмна коса.

— Искам да ти доставя удоволствие — прошепна в нарастващата интимност на целувката му.

— Ще го направиш — прошепна той. — И аз ще ти доставя наслада, дори това да ми отнеме цялата нощ.

Ръцете му я докосваха нежно, сега вече по нов, приятно възбуждащ начин, докато в тялото й лумнаха буйни, ярки и красиви пламъци. Рейгън я наблюдаваше през цялото време, тъмните му очи бяха ласкави и пълни с любов, когато я понесе със себе си на вълната на екстаза. Всички книги, които бе чела, не бяха подготвили Кена за усещанията, които изпита, докато мъжът я издигаше, отново и отново, в съвършеното безумие на удоволствието и я довеждаше до края, преди да започне всичко отначало.

Времето се разми в калейдоскоп от движения, стонове и наслада, граничещи с агония, докато невероятният му контрол най-после не издържа. Тя научи тайната на съвместното притежание в такава буря от страст, че дори не усети болка.

Много по-късно, изтощена, с лице мокро от сълзи, младата жена се притисна до влажните му гърди, без да може да повярва къде се намира. Той се бе подпрял на възглавниците, загледан надолу към нея, и най-накрая тя успя да плъзне глава по ръката му достатъчно далеч, за да види лицето му.

— Лъжец — прошепна тя разтърсена. — Как ли си лудувал на младини! Къде си се научил на всичко това? Няма значение — добави бързо, като докосна устните му, за да спре отговора му. — Не искам да знам.

Рейгън повдигна вежда.

— Е, самата ти каза, че Бог ме е компенсирал за това, че съм грозен, нали?

Тя се засмя уморено и нежно отметна тъмните кичури от широкото му чело.

— О, скъпи, ти никога няма да бъдеш грозен. Не и за мен. Обичам счупения ти нос и големите ти стъпала, и намръщеното ти изражение, и характера ти…

— По-добре да спреш — промърмори той лениво — да изброяваш лошите ми черти.

— Дори не съм стигнала до най-добрата част. — Тя се ухили и се изчерви силно, като разбра как звучи.

Рейгън се засмя доволно и я гушна до себе си.

— Дяволче. Възхитително дяволче. Нараних ли те много?

— Това се опитвам да ти кажа — призна тя и зарови лицето си в него. — Не знам. Наистина не знам, бях толкова опиянена… Рейгън винаги ли ще бъде така, дори когато сме стари и сбръчкани?

— Говори само за себе си, аз не смятам да остарявам. Ще се разхубавявам с възрастта. — Той я целуна леко. — Също като теб. Ще ни бъде още по-добре заедно.

Тя се засмя тихо.

— Любовта ни е завинаги. Обожавам те.

— Обожавам те.

Тя въздъхна и се протегна.

— Толкова ми се спи… Мислиш ли, че ще шокираме семейството ти ако останеш цялата нощ?

— Татко ще ни погледне развеселен, Дени ще се ухили, а Аби ще попита кога се очаква да те направя почтена жена. Но никой няма да бъде изненадан. Те вече знаят какво има между нас. Мисля, че са знаели преди ние да разберем. — Той загаси цигарата в пепелника до леглото и изгаси лампата. — По-добре спи, докато можеш. Имам планове за теб на разсъмване.

Тя се изкиска доволно и се сгуши в него, когато той дръпна завивките над тях. Заспа, вдишвайки жадно аромата на огромното му тяло, опиянена от любовта и красотата, която бяха споделили. По някое време отвори очи и го потърси на слабата лунна светлина, проникваща през прозореца.

— Рейгън? — повика го тихо.

— Какво, скъпа? — промърмори той сънливо.

— Аз ще ти родя дете.

— Да. — Той я привлече по-близо като безценно съкровище.

Никой от тях не каза „да замени загубеното“, но то беше между тях. Кена се усмихна при мисълта какво ли би било едно малко момченце или момиченце да сподели любовта им. Сълзи напълниха очите й. „Аз ще се грижа за него и заради теб, Джесика“, обеща тя безмълвно.

И в хладния мрак навън една птичка започна да пее.