Даяна Палмър
Безценно момиче (4)

Глава 4

Кена прекара безсънна нощ, изпълнена с мечти — как отнема Дени от Марго и той я отвежда в замък, където живеят щастливо до края на дните си. Но се събуди в самотния си апартамент в зората на деня, който я плашеше. Достатъчно трудно понасяше Рейгън Коул в офиса. Как, по дяволите, щеше да общува часове наред с този мъж, без да го убие?

Облече се час преди той да дойде да я вземе. Нарочно избра чифт модерни дънки и бяло поло. Усмихна се на отражението си в огледалото и си помисли, че това би трябвало да го възпламени. Гримира се, както й бе показала гримьорката, и дори с очилата разликата във вида й беше впечатляваща. Нямаше търпение Дени да я види утре.

На вратата се позвъни точно в два и половина и тя отвори неохотно. Рейгън, облечен в светлокафяви панталони и риза в черно и светлокафяво, се взираше в нея.

— Защо не си облякла чувала, с който обикновено ходиш вкъщи? — попита той.

Тя погледна нагоре към него. Погледът й измина дълъг път, защото днес бе обула балерини с ниска подметка. Никога не беше усещала по-осезаемо впечатляващия му ръст.

— Ще прекарам следобеда с теб — отвърна тя. — Не виждам никаква причина да се опитвам да изглеждам съблазнително.

Той повдигна вежди.

— Мислех, че идеята на цялото това упражнение, е да те науча да бъдеш точно такава — съблазнителна. Не — добави той студено, — не е нужно да се притесняваш от мен. Вече сме се разбрали, че не си мой тип.

— Слава богу — въздъхна тя със саркастична усмивка и се обърна. — В такъв случай, ще сложа нещо с цепка до пъпа от нещата, които ме накара да купя.

— Не обувай клин отдолу — извика той след нея. — И си сложи сутиен!

Тя затръшна вратата на спалнята колкото може по-силно. Десет минути по-късно се промъкна обратно в хола. Чувстваше се неловко и също толкова съблазнителна, колкото и парче сирене. Той отмести поглед от снимките на масичката за кафе, които съзерцаваше мрачно, и се втренчи в нея. Новата й блуза беше бледозелена, с къси ръкави и деколте, което откриваше цепката между гърдите й и загатваше нежните им хълмчета. Сутиенът, който беше купила, правеше гърдите й да изглеждат по-големи, а цветът на дрехата подчертаваше дълбочината на зелените й очи.

— Изправи се, за бога! — изръмжа той и се надигна от дивана. Тя го стори, но очите й му казаха какво мисли за забележката. — Ходиш като собственик на погребално бюро — отбеляза Рейгън, като се насочи към вратата.

— Поне не изглеждам като такъв — каза Кена, многозначително загледана в мрачното му лице.

— Можем да поспорим за това — отвърна невъзмутимо той. — Хайде да тръгваме.

— Защо да не останем тук? — попита тя рязко.

— Страхуваш ли се да останеш с мен в апартамента? — попита той с ехидна усмивка.

— Едва ли трябва да се притеснявам за честта си — напомни му сладко, като тръгнаха към асансьора, — щом ще се уча как да съблазнявам мъж. — Вдигна поглед, когато асансьорът спря и вратата започна да се отваря. — Не сме ли късметлии, че не трябва да те примамвам в леглото?

Същата възрастна жена, която бе чула мнението й за сутиена предишния ден, стоеше безмълвна в кабината на асансьора, зяпнала изчервеното момиче и високия мъж. Изглеждаше така, сякаш обмисля дали да остане или да се измъкне.

— Боже мой, какъв прекрасен ден… нали? — Сладката малка дама се поколеба, промърмори едно извинение и се втурна надолу по коридора. Рейгън се опита да не се засмее, докато държеше вратата на асансьора, за да влезе Кена. Той натисна бутона за приземния етаж и погледна към нея.

— Дали не те преследва? — попита той.

Кена въздъхна.

— До този уикенд тя ме мислеше за симпатична, скромна млада дама с възхитителни морални принципи.

— Има ли значение какво мислят хората за теб? — изведнъж попита той.

Младата жена погледна към него и се учуди на внезапната, разтърсваща вълна, която премина през тялото й, когато срещна вторачения му поглед.

— Не, няма — отговори.

— Тогава защо се заключваш в апартамента си като отшелник и умишлено се обличаш като дърводелец? — попита той. Тя се загледа в пода на асансьора.

— Защото не пия и не вземам наркотици — отговори тихо. — Не вярвам в свободния секс и предпочитам да се разхождам в гората, вместо да танцувам в дискотека.

Мъжът не каза нищо, но погледът му не се отмести от наведената й глава, докато асансьорът не спря.

— Хайде, безценно момиче — промърмори той, като й направи път да излезе първа от асансьора.

— Какво? — попита тя, като изненадано вдигна поглед.

— Ти си необработен диамант, който се нуждае само от малко шлифоване — прошепна Рейгън.

— Това може да е болезнено — опита се да му обясни.

— Пепеляшка не е получила принца без болка, сладурче — припомни й той. Кена въздъхна.

— Точно сега се чувствам по-скоро като тиква, отколкото като Пепеляшка, благодаря.

— Точно върху това започваме да работим.

Тя го последва до колата неспокойна и доста нервна. Рейгън я притесняваше. Когато беше с него се чувстваше неуверена. Не трябваше да се съгласява! Но ако имаше шанс Дени да я забележи, пък било и едно на милион, то тя щеше го приеме с удоволствие. За да привлече погледа на шефа си, жертвата не би била твърде голяма — дори и да прекара известно време с някой, когото изобщо не харесва.

Рейгън живееше в луксозен апартамент в центъра на Атланта, с изглед към забележителната архитектура на регентство Хаят и нощните светлини, които караха града да изглежда като многоцветно бижу. Подът в целия апартамент бе застлан с дебел сив мокет. Обзавеждането беше с мебели средиземноморски тип, а завесите на прозорците бяха на дръзки сиво-бежови райета. Имаше много дървени скулптури на животни в характерен африкански стил, включително маски на стената. На старинна маса стоеше снимка в малка, богато украсена рамка. Кена знаеше, без той да й казва, коя е красивата блондинка с дълга, развяна коса. Това беше Джесика.

— Не се притеснявай — изръмжа той зад нея. — Можеш да ме питаш.

Младата жена се изчерви, смутена, че любопитният й поглед е бил забелязан. Обърна се и го погледна извинително.

— Съжалявам — рече тихо. — Тя е била много красива.

Очите му помръкнаха и мъжът се извърна, мушнал ръце дълбоко в джобовете си.

— Седни. — Кена отиде до дивана и се тръшна на него.

— Ето от къде ще започнем — обяви той, като я гледаше внимателно. — Ти дори не сядаш като жена, а атакуваш столовете, сякаш се страхуваш, че могат да скочат и да те ухапят.

Тя стисна зъби. Щеше да бъде дълъг сеанс, и тя усещаше, че ако не овладее нервите си, ще възникнат проблеми.

Някак си успя да се справи през дългия следобед. Беше й казано всичко, което прави погрешно и как трябва да го оправи — чак до това как да вземе чаша и да я държи грациозно в ръка.

— Не мога да си представя, как съм живяла досега съвсем сама — каза тя сладко, когато Рейгън сложи край за обучението за деня.

— Нито пък аз — съгласи се той вбесяващо. — И още нещо, представяй си, че си котка. Почувствай тялото си така, сякаш изразява щастие от движението. Ходи съблазнително.

— Може би ще ме заведеш на улицата, да погледам експертите?

Той я изгледа сърдито.

— Има разлика между съблазнителност и крещяща сексуалност. Нима никога не си забелязвала как се движат моделите по подиума на модните ревюта?

— Никога не съм им обръщала толкова много внимание — призна тя.

— По кабелната телевизия има предавания с модни ревюта — обясни й той. — Започни да ги гледаш. Няма да ти навреди да се запишеш и на курс по балет.

— Тук ще тегля чертата — каза тя бързо. — Нямам време да подскачам около десетгодишни хлапета, облечена в пачка.

Погледът му се спусна бавно по тялото й, като я преценяваше.

— Хайде, да видим как ходиш, Пепеляшке — рече той.

Кена пое дълбоко дъх и се опита да си спомни всичко, което беше набивал в главата й. Тя тръгна с обмислена грация, тялото й леко се поклащаше, като развяна от вятъра тръстика, главата й бе вдигната гордо; пристъпваше леко, с изправена стойка. Тъмните му очи проблеснаха и се присвиха, когато приближи до него. Погледът му се спусна многозначително към малките й гърди. Младата жена се изчерви от тази интимност и челюстта й се стегна.

— Не е зле — промърмори той. — Като за начинаеща — добави и я погледна в очите. — Но пред себе си имаш адски дълъг път и малко време. Марго те превъзхожда, скъпа.

— Знам — промърмори нещастно. — И тялото й е страхотно!

— По дяволите, и твоето не е за изхвърляне! — изразът в очите му не оставяше съмнение, че наистина го мисли — Всичко, от което се нуждаеш, е да се научиш как да го използваш.

Краката й се подкосиха.

— Ако искаш да кажеш това, което си мисля, можеш просто да забравиш! Нямам намерение да вкарам Дени в леглото си!

Устата му се изви в крива усмивка.

— Нима не го желаеш?

— Разбира се, но не… Ами, не така… Искам да кажа… — Тя се поколеба, избягвайки изучаващия му поглед. Какво имаше предвид? Тя обичаше Дени, разбира се, че го искаше… така поне предполагаше. Как би могла да знае обаче? Той никога не я беше докосвал по този начин през двете години, откакто го познаваше.

— Знаеш ли какво искаш да кажеш? — попита той.

Мъжът се приближи. Височината му бе смущаваща. Миришеше на подправки и тютюн. И беше топъл.

— Погледни ме. Флиртувай с очи — промърмори той, като я гледаше. — Да видим какво си научила.

Кена успя да посрещне тъмния му поглед. Усмихна се срамежливо, спусна собствения си поглед надолу, после го вдигна отново и му позволи да се срещне с неговия, като го подложи на въздействието на лекото трептене на дългите си мигли.

— По-добре ли е? — промърмори и повдигна лице.

Очите на Рейгън бяха станали необичайно тъмни и той не отговори цяла минута.

— Имаш потенциал — каза накрая. — Миглите ти истински ли са?

— Разбира се — отвърна и примига, изненадана от въпроса.

После забеляза, неговите гъсти, черни мигли, които очертаваха тъмните му очи в съвършена рамка. Те бяха почти черни, а матовия тен на лицето му бе по-тъмен, отколкото беше забелязала преди. Погледът му улови нейния и го задържа. Размяната създаде напрежение, от което коленете й се разтрепериха. Беше като докосване до гол проводник и тя трябваше да откъсне поглед от неговия. Устните й се разтвориха и тя нервно пое въздух. Отдръпна се от мъжа, далеч от внезапния магнетизъм на едрото му тяло.

— Предполагам, че е по-добре да се прибирам — каза Кена със странен глас.

— Може би трябва — съгласи се той. — Между другото, уредих Дени да бъде извън града следващата седмица. За първи път ще те види в новия ти облик на бала в събота вечер.

— Къде е той? — попита тя нещастно. Очакваше утре да види Дени, а сега нямаше да е там.

— Не гледай толкова трагично — смъмри я той. Запали цигара и се обърна. — Изпратих го в Ню Йорк да ми свърши някои работи. Или поне така си мисли. Той също ръмжа, нали Марго е още тук — добави с лукава усмивка.

Сърцето й подскочи.

— Отдалечаваш ги един от друг, така ли фейо кръстнице? — прошепна тя с усмивка.

Рейгън се обърна и улови веселата искра в очите й. Спря се и просто я наблюдаваше, докато тя се изчерви и сведе поглед към широките му гърди. Това се оказа още по-лошо. Виждаше гъстите, тъмни косъмчета, които очевидно покриваха мускулестото му тяло и това имаше странен ефект върху нея.

— Такава беше идеята, нали — каза й напрегнато. — Не че очаквам да свърши много работа. Ще трябва да изчакаме, за да видим как ще реагира на новия ти образ.

— Ще стискам палци — прошепна тя.

— И аз. Ще имаш нужда от всяка помощ, която можеш да получиш — каза й категорично. — Нека да тръгваме. Искам да те откарам у вас и да се върна на работа.

— Нужно ли е да работиш през цялото време? — попита Кена неволно, докато излизаха през вратата.

Челюстта му се стегна, погледът му стана отнесен.

— Ако искам да остана нормален, трябва да го правя — отговори рязко.

Кена спря пред асансьора и се загледа в него. Беше любопитна само защото е доведен брат на Дени, оправда се пред себе си тя.

— Защото ти липсва ли? — попита тихо, като кимна към апартамента.

Рейгън веднага разбра какво има предвид и лицето му се стегна опасно.

— Не обсъждам Джесика — каза рязко. — Дори със семейството си. Дяволски сигурно е, че няма да го направя и с теб. Все още не.

Лицето й пламна от грубия отказ. Не очакваше тази истинска ярост и това почти я разплака. Влезе в асансьора и повече не размениха и дума помежду си, през целия път обратно до апартамента й.

 

 

Следващата седмица отлетя с милостива бързина. Кена я прекара в опити да избягва Рейгън, но това беше невъзможно. Той прекарваше свободното си време да я обучава, като й преподаваше уроците със студен глас, който тя намрази. Показваше му яростното си негодувание с всеки свой поглед и с всяка дума. Напрежението между тях бе почти осезаемо, и без да й го казва, тя знаеше, че той изпитва към нея същата враждебност. Тяхната неприязън се подхранваше от само себе си и Кена живееше с мисълта за завръщането на Дени, който й липсваше ужасно много.

Най-накрая петъкът дойде и младата жена въздъхна с облекчение, когато взе чантата и палтото си, за да си тръгне от офиса. Преди да успее да избяга, вратата на офиса на Рейгън се отвори. Той застана там — без сако, с риза, небрежно разкопчана на врата и с навити ръкави, с разхлабена вратовръзка — и се вторачи в нея. Тя не каза нищо. Беше попаднала в капана на този всеобхващащ поглед, който пое от дълбокото деколте на бежовата й блуза и яркия шал на точки, и стигна до богато набраната пола с телесен цвят. Гримът й бе съвършен и дори с очилата, беше достатъчно красива, за да привлече внимание.

— Ела тук — прошепна той, докато я наблюдаваше.

Кена тръгна неволно към него, тялото й се полюшваше съблазнително, очите й владееха неговите, а стъпките й бяха уверени и грациозни. Тя спря точно пред мъжа, загледана в бавната, сластна усмивка, която разтегли изсечената му, чувствена уста.

— Хубаво — промърмори той под носа си. — Много хубаво. Мисля, че номерът ще мине, мис Дийн. Коя рокля смяташ да облечеш утре вечер, онази морскосиня магия ли?

— Да — потвърди тя, като звучеше задъхана. Чудеше се защо той има такъв ефект върху нея.

Рейгън кимна.

— Ще те взема в шест и тридесет. Ще бъде изненада и половина за Дени, нали?

— Вероятно няма да ме познае — съгласи се тя, усмихвайки се.

— Само не забравяй, че си с мен — припомни й строго. — И не се хвърляй на врата му при първата възможност или ще развалиш всичко.

Тя го изгледа яростно.

— Спомням си плана на играта, адвокате, не се нуждая от непрекъснато напомняне.

— Все пак съм длъжен да го кажа. Искам това да проработи толкова, колкото и ти — припомни й той. — Идеята е да накараме Дени да ревнува. Ще го постигнеш, само ако си мисли, че има нещо между нас.

— Това означава ли, че трябва да те гледам с обожание и да пърхам с мигли на публични места? — попита тя с отвращение.

— Точно това означава — съгласи се той. — Ще трябва да правим шоу и в офиса, ако искаме да повярва.

— Няма да седя в скута ти, докато ми диктуваш — отвърна бързо.

— Какво, по дяволите, те кара да мислиш, че ще ти позволя да го сториш? — попита той със суров поглед.

Кена се обърна, стисна чантата си в ръка и се запъти към вратата, точно когато тя се отвори и Дени влезе ухилен. Той спря при вида на секретарката си и веждите му се повдигнаха.

— Добре, добре — промърмори замислено.

Рейгън застана зад нея, плъзна ръка около раменете й с привидна привързаност и Кена почти потръпна от непознатото докосване на топлите му твърди пръсти.

— Очаквах те утре — каза весело Рейгън на по-младия мъж. — Предполагам ще вземеш и Марго на бала?

— Ъъъ, да — заекна Дени, докато се взираше в доведения си брат, който очевидно изпитваше привързаност към секретарката му.

— Кена тъкмо си тръгваше вкъщи — продължи Рейгън. — Нали не планираш да работиш след обяда?

— Не — тактично отговори Дени.

— Ще изпратя Кена и после ще ти разкажа какво се случи, докато те нямаше. А ти ще ми кажеш какво откри в Ню Йорк. — Той затегна прегръдката си, сякаш се страхуваше, че младата жена ще посегне към Дени. — Ще те изпратя, любима — каза той.

Тя едва успя да отправи лека усмивка към Дени.

— Добре дошъл у дома, шефе — извика му през рамо.

— Да — каза той със странен глас. — Добре дошъл у дома.

Рейгън нарочно остави вратата притворена, защото беше наясно, че Дени ги следи с поглед и хвана Кена за раменете.

— Ще се видим утре в шест и половина — каза й с дълбок, чувствен глас, мек като кадифе. — Облечи си онази секси рокля за мен, скъпа — добави той, очите му я предупреждаваха да продължи играта. След това се наведе към устните й и Кена затвори очи, мразейки това, което ще се случи, но безсилна да се отдръпне. В крайна сметка целта на тази постановка бе да се привлече вниманието на Дени, за да го накарат да ревнува. Устните на Рейгън бяха твърди и топли и тя едва усети грубия им натиск, преди той да се отдръпне и да я пусне. — Ще ти се обадя по-късно — каза мъжът, а очите му бяха студени като камък, въпреки преднамерената топлина в гласа му.

— Недей да работиш много — каза тя, опитвайки се да вдъхне същата топлина в собствения си глас.

Кена се усмихна вяло, обърна се и тръгна бързо към асансьора. След като влезе, почти се срина върху перилата. Усещаше странна слабост. Беше видяла Дени отново, помисли си тя, и бе изпитала внезапен шок от неочакваната среща. Пръстите й докоснаха устните. Все още чувстваше краткия, твърд натиск на устните на Рейгън като рана. Ами, ако грешат? Какво ще стане, ако Дени не ревнува, какво ще стане, ако е твърде влюбен в неговата скъпоценна Марго, за да го е грижа, че Кена се е обвързала с Рейгън? Тя въздъхна. Би било просто късмет, ако всичко това няма обратен ефект. И ако стане така, тя никога нямаше да прости на Рейгън.

 

 

В събота вечер Кена се облече с особено старание, като отдели на грима си малко повече време от обичайното и махна очилата си. Кой го е грижа, че ще е наполовина сляпа — Рейгън можеше да я води под ръка навсякъде със себе си. Така щеше да бъде по-убедително, а и той можеше да й опише изражението на Дени.

Както обикновено, Рейгън дойде навреме. Когато отвори вратата, Кена видя мъж облечен в консервативен черен костюм, с бяла копринена риза, подчертаваща тъмния му тен. Тя присви очи.

— Мистър Коул, предполагам? — попита младата жена.

— Не би ли могла ти да отговориш? — рече той и тя усети въздействието на очите му върху крехкото си тяло. Роклята й оставяше много малко на въображението.

— Нямам нужда от очила, когато съм с някого — отвърна тя, оставяйки го да стои там, докато отиде да намери дамската си чантичка и черния шал, с който имаше намерение да носи роклята. — Само трябва да ме пазиш далеч от отворени шахти.

— Очилата ти стоят прекрасно — изръмжа мъжа.

— Жалко, адвокате, защото тази вечер не съм си ги сложила — каза враждебно, завъртя се, полата й се развя и Кена застана срещу него. Лицето му само пребледня, но тя усети гнева му.

— Да тръгваме — каза той след малко.

Последва го, без да каже дума. Чувстваше се странно уязвима и незащитена без очилата си. Но огромното му тяло й действаше и тя инстинктивно знаеше, че ще е защитена в компанията му. Може и да не я харесва, но щеше се грижи за нея.

Рейгън мълча през целия път до хотела, Кена също не проговори. Колкото и да бе странно, мислите й непрекъснато се връщаха към бързата, груба целувка, с която я бе изненадал в офиса. Това не беше първият път, когато я целува мъж, но той я караше да се чувства странно. За бога, та тя дори не харесваше Рейгън и беше влюбена в Дени! Защо тогава тази целувка й въздействаше така? Насили се, да не мисли повече за това.

 

 

В балната зала свиреше оркестър на живо и разноцветните рокли на жените образуваха ярък калейдоскоп. Всичко, което виждаше Кена, бяха форми и водовъртежи от цветове, а не отделни лица, и това беше прекрасно. Но когато присвиеше очи можеше да разпознае хората. Веднага съзря Дени и Марго. Те стояха до купата с пунш, усмихвайки се един на друг, и младата жена усети как цветът се отдръпна от лицето й.

— Спри да правиш така — каза рязко Рейгън. — Изглеждаш като някаква късогледа баба.

— Благодаря ти, фейо кръстнице, за подготовката и стъклените пантофки — обърна се тя ядосано в неговата посока, — но сега може ли да размахаш вълшебната си пръчка и да изчезнеш?

— Съжалявам, скъпа — прошепна той. — Няма нищо, което да желая повече, но обстоятелствата налагат друго развитие. Прави се на влюбена, сладка малка срамежливке, и се усмихни!

Тя го направи отвратена и се вкопчи в силната му ръка, тъй като видя, че Дени и Марго идват към тях.

— Боже мой, ами сега — каза тя провлачено. — И как ми се иска ти да… да става, каквото ще.

— Млъкни, те приближават. — Той плъзна ръката си около кръста й. — Здравей, Дени.

— Здравей, големи братко — дойде любезният отговор. Тръпка на удоволствие премина през Кена при звука на гласа му. — Кое е това съблазнително същество с теб?

— Нима не знаете — засмя се Рейгън, като я притегли до себе си. — Кена и аз току-що дойдохме.

Сега Дени беше достатъчно близо, за да може Кена да види шокираната му физиономия, докато я изучаваше.

— Какво се е случило с теб? — промърмори той — Изглеждаш… по-различно.

— Аз й се случих — каза Рейгън и тонът му бе достатъчно заплашителен, за да привлече вниманието на брат му.

— Е, добре — рече Дени, — а аз си мислех, че вие двамата ще се избиете един друг, ако ви оставя сами за една седмица.

— Може ли да бъда представена? — попита внимателно тъмнооката жена с гарвановочерни коси, застанала до Дени.

— О, извинете ме, разбира се! Марго де ла Вера, това са моят доведен брат Рейгън Коул и секретарката ми — Кена Дийн.

Рейгън хвана ръката на жената и я повдигна към устните си с опустошителен финес.

— Senorita, Mucho Gusto En conocerla^[1] — каза той на перфектен испански.

Изненадана, жената се усмихна широко с пълните си устни.

— Con mucho gusto, senor. Habla usted espahol?^[2]

— Un Poco^[3] — съгласи се той, също усмихвайки се. — Дени има добър вкус.

— Не сеньор, аз съм тази, която го има — каза Марго тихо, а очите й гледаха в Дени с открито обожание. Тя беше неочаквано изискана и дори се усмихна на Кена, с нежен, доброжелателен поглед. Кена беше виждала Марго в офиса няколко пъти, но никога не беше говорила с нея и очакваше студена, ледена обвивка с гладно за пари сърце под нея. Тази жена беше напълно непредсказуема.

— Много ми е приятно да се запознаем — успя да каже Кена с едва доловима усмивка. Марго бе само около година по-голяма от нея, но притежаваше много повече зрялост и спокойствие.

— И на мен — кимна й Марго. — Дени все казва, че офисът ще пропадне без теб.

— Колко мило от негова страна — промърмори Кена.

— И много вярно — засмя се Рейгън, придърпвайки я по-близо. — Тя не ни дава да си поемем дъх, нали, скъпа?

Дени се намръщи озадачено.

— Искаш ли да танцуваме, Кена? — неочаквано попита той.

Сърцето й подскочи и тя отвари уста да приеме, когато Рейгън поклати глава и пръстите му се забиха в кръста й.

— Съжалявам — каза на доведения си брат с опасен блясък в очите. — Страхувам се, че тя е резервирана за цялата вечер.

Дени погледна неловко, но бързо смени израза на лицето си и хвана Марго за ръката.

— Не те виня, така както изглежда тя… — каза на Рейгън. — Е, ние ще отидем да потанцуваме малко. Ще се видим по-късно.

— Елате у дома към полунощ да пием по едно питие — предложи Рейгън.

— С удоволствие — отвърна Дени и дръпна Марго.

 

 

— О, проклет да си — скара му се Кена при първа възможност, докато танцуваха валс.

— Твоят единствен шанс да бъдеш в ръцете на Дени — засмя се той подигравателно — и аз ти го отнех, това ли си мислиш? Е, сладурче, никой не иска това, което открито му се предлага. Колкото по-трудно го получава, толкова по-силно го иска.

Лицето й помръкна и тя спусна поглед към ризата му, като неволно фиксира Дени и Марго, които танцуваха валс. Марго, в роклята с цвят на праскова и с тъмния си тен, беше поразително красива. Не беше трудно да се разбере защо Дени я харесва толкова. В сравнение с нея, дори и в новите си дрехи, Кена се чувстваше посредствена.

— Красива е, нали? — попита тя Рейгън. — И не е студена, користолюбива жена, както предполагаше.

— Външността може да бъде измамна, скъпа — припомни й той. — Виждал съм невинни създания, които са били студени като касови апарати в леглото.

— Налага ли ти се да си купуваш жените, адвокате? — попита тя със сладка усмивка.

Погледна я с блеснали очи:

— Ще си платиш за това — заплаши я тихо.

— Умирам от страх — увери го тя. — Нима не е късмет, че сме в тази тълпа?

— Наслаждавай се, докато можеш.

— Щях, ако ме беше оставил да танцувам с Дени — измърмори Кена.

— За разлика от теб, аз знам какво правя — отвърна той, като я въртеше около себе си.

Ръката му внезапно я привлече по-плътно и тя трепна при близкия контакт с дългите му, силни крака. Не можа да предотврати неволното си ахване. Усещането беше като жигосване и тя се опита да се дръпне назад. Ръката му само се затегна, докато гърдите й се притиснаха нежно в сакото му.

— Ще се отпуснеш ли? — изръмжа Рейгън. — Дени гледа насам и бих искал да му дам нещо, върху което да помисли.

— О! — възкликна тя и му позволи да я притисне още повече. Усещането за голямото му, твърдо тяло толкова близо до нейното действаше странно на равновесието й. Тя се чувстваше прималяла и неуверена. Трябва да е от умората, каза си.

— Точно така — промърмори той над главата й. — Отпусни се, нека тялото ти се опира на моето. Танцуването е като правенето на любов, трябва да се оставиш на мъжа да те води.

Тя се изчерви до корените на косите си и настръхна, докато галещите движения на ръката му я накараха отново да се отпусне.

— Не си танцувала много, нали? — попита я тихо. — Трепваш всеки път, когато бедрата ти докоснат моите, сякаш този вид интимност е нова за теб.

Това беше вярно, но тя нямаше да го признае пред най-големия си враг. Пръстите й се вкопчиха в реверите му, чувстваше ги като лед, вцепенени от нерви, и не смееше да погледне нагоре. Беше достатъчно лошо, че одеколонът му нахлуваше в сетивата й, че неговата топла мъжественост се обвиваше около нея и изтощаваше силите й. Не можеше да рискува да го погледне право в очите. Мъжът я плашеше прекалено много.

— Не се напрягай, скъпа — прошепна той и пръстите му се вплетоха съблазнително в нейните. — Отпусни се. Позволи ми да те почувствам.

Рейгън я потапяше в нови усещания. Тя знаеше какво прави той — използваше опита си, за да я съблазни, така че Дени да си мисли, че има нещо между тях. Но тялото й беше подмамено от неговото и разумът й не можеше да я предпазва повече. Бедрата й трепереха диво, когато срещнеха неговите. Затаи дъх, когато ръката му се плъзна надолу по гърба й, за да привлече ханша й плътно към неговия.

— О, не, недей! — прошепна тя разтреперана, дърпайки се назад от ръката му.

Той наведе глава така, че дъхът му опари ухото й. Захапа меката му част със зъби. Собственото му дишане беше странно затруднено и бързо.

— Нима не разбираш какво правя? — попита той.

— Да — съгласи се тя със странен глас. — Но…

— Не мисли, че е нещо лично — прошепна й сърдито. — Правим шоу. Това е всичко. Уязвима си за подобна интимност, защото си девствена. Същото ще е и с всеки опитен мъж.

Дали? — едва не изрече на глас и собствените й мисли я потресоха. Начинът, по който реагираше, беше опасен, но тя не можеше да се сдържи. Сетивата й крещяха за нещо, което никога не бе опитвала — за по-близък контакт от този, за нещо… повече.

— Рейгън? — прошепна несигурно.

Дъхът му сякаш улови непознатото звучене на неговото име от устните й.

— Какво?

— Моля те… не ме дръж така — помоли го тя. Пръстите й мачкаха ревера на сакото му. — Това ме плаши.

Мъжът пое дъх бавно и дълбоко и разхлаби здравата си прегръдка.

— Защо? — попита.

Не можеше да му отговори, защото сама не знаеше. Но въздъхна с облекчение, когато й позволи да се отдръпне. Нещо се случваше и с него, нещо, което й бе непознато, една твърдост, която не можеше да се сбърка.

— Музиката не е ли прекрасна? — попита го тя нервно.

Пръстите му се преместиха гальовно върху нейните.

— Тялото на мъжа може да му играе номера — прошепна в ухото й. — Не е задължително да има чувства към жената срещу него, за да го предизвика.

Кена се изчерви силно и се почуди, дали не може да се изплъзне и да избяга, без да привлече твърде много внимание.

— Не беше това — задави се тя.

— Не беше ли? — Той се отдръпна и погледна в изумените й очи. — Ако можеше да видиш лицето си — прошепна със странна усмивка. — Нима това те шокира?

Тя откъсна поглед от него с тих вик.

— Не — прошепна.

— Девственица — промълви той тихо. За миг пръстите му се свиха яростно около нейните и тя си помисли, че е почувствала как бузата му се потърка нежно в косата й.

Потисна нервността си и несигурно се усмихна.

— Нямаш предвид да ме предлагаш като жертва, нали?

Рейгън се засмя тихо до челото й.

— Тези култури са изчезнали преди години. Виждала ли си пирамидите в Мексико и Централна Америка?

Това я накара да вдигне бързо поглед.

— И в Перу? О, бих дала всичко, за да ги посетя — каза тя откровено. — Исках да уча археология, но нямах пари да продължа и завърша образованието си…

Някаква сянка премина за миг през очите му, докато се взираше в нея.

— В някой от следващите дни ще трябва да ти покажа моята колекция от снимки — промърмори той. — Взех участие в една археологическа обиколка преди няколко години.

Лицето й светна със смесица от удоволствие и изненада.

— Е, добре, кой би предположил това — прошепна тя. — Не мислех, че старомодното изкопаемо би харесало други вкаменелости.

Веждите му се повдигнаха.

— Флиртувате ли с мен, госпожице Дийн? — попита я със странен тон.

За миг беше забравила, че той е враг. Кена обърна поглед към Дени и съжали, когато го видя навел русата си глава да слуша бърборенето на Марго. Тъгата се изписа на лицето й и Рейгън реагира на това рязко, ръката му моментално я притисна към него.

— Престани — изръмжа той. — Не можеш ли да криеш чувствата си?

— Не се получава — промърмори тя нещастно, взирайки се в ризата му, после бързо вдигна поглед и отново го сведе. — Той не би ме забелязал, дори да танцувам фламенко гола.

— Дай му малко време, сладурче — каза той. — Не може да очакваш всичко наведнъж.

— Така казват.

Зарадва се, когато музиката свърши. Танцът с Рейгън я притесняваше, затова с радост прекъсна контакта с твърдото му тяло. Както се оказа, не успя да изтанцува дори един танц с Дени, въпреки надеждата за това да я караше да сияе през цялата вечер.

В единадесет и половина, когато Рейгън й направи знак да се присъедини към него, тя беше принудена да се откаже. Очевидно, това, което Рейгън му бе казал в началото на бала, възпираше Дени да я покани на танц. С наведена глава, стиснала вечерната си чантичка в ръка, тя отиде до вратата и позволи на Рейгън да я изведе навън в нощта.