Рей Морган
Внимание: чаровник! (7)

Седма глава

— Рийд? — Шели се беше поизправила в леглото, а очите й се бяха разширили от вълнение. — Рийд, време е… — Потупа корема си. — Бебето е на път…

Той се смрази и я изгледа ужасено. Почувства се като боксьор, току-що получил кроше.

— Моля?! — попита той с напразна надежда, че не е чул както трябва.

— Бебето, глупчо! Водата ми изтече, а контракциите са силни и чести. Не смятам, че мъничето ще чака повече.

— Но ти каза, че има още време! — възкликна Рийд.

— Да, обаче може нещо да сме объркали. Терминът на раждане невинаги се изчислява съвсем точно.

Брат й премигна, без да разбира какво точно става. Поклати глава.

— Но… Лекарят го няма! — Господи, нима бебето можеше да се роди без лекар-специалист? Рийд тръгна към стълбите. — Само… Задръж малко. Ще опитам да се свържа отново…

Срещна Кет по стълбите. Спомни си как изглеждаше тя преди малко, ала прогони представата, изникнала в съзнанието му. Сега трябваше да свърши нещо изключително важно! А то изискваше цялото му внимание.

— Шели май ще ражда — извика той и я подмина. — Отивам да повикам лекар по телефона. Виж дали не можеш да направиш нещо, за да задържи раждането!

— Да задържи ли? — Кет го изгледа смаяно.

Рийд обаче изчезна надолу по стълбите. Тя се обърна, като клатеше глава. Да задържи ли? И как стават тези работи?

Предполагаше, че не би следвало да се изненадва. Този ден бе изпълнен с драматични и странни обрати. А най-невероятното се случи в килера преди малко… Щяха да се любят, ако Шели не ги бе прекъснала. Самата мисъл накара кръвта й да кипне. Та Кет не се отдаваше на мъже, с които се е запознала преди няколко часа! Какво й ставаше? Да не би причината да бе в тропическия климат? Или в недоспиването й? А може би Рийд притежаваше чар, на който никоя жена не би могла да устои? „Господи, напълно съм откачила!“, помисли тревожно.

Все пак си даваше сметка, че причината е по-дълбока. Вероятно дори имаше цяла редица причини.

Рийд Бритман бе особен. Досега не се беше сблъсквала с мъже като него. Никога не бе одобрявала подобна натрапчива мъжественост. И въпреки предубежденията се бе увлякла по него!

„Това се дължи единствено на някакво неразположение, може би — на настинка. В такъв случай ще се излекувам бързо“, опитваше да убеди себе си тя.

Изкачи стълбите и надникна в спалнята на Шели. Чувстваше се много неудобно, задето нахълтва в личния живот на семейство Бритман. Всъщност бяха непознати! Добре че поне си бе намерила прилична дреха. Остави сакото на Рийд, когато откри светъл лек пуловер на закачалката.

Само след миг обаче забрави за собственото си неудобство от обстановката и облеклото си. Цялото й внимание се съсредоточи върху сестрата на Рийд. Шели изглеждаше доста различно от жената, с която се бе запознала в кафето преди няколко часа. Лицето й бе бледо и изпито, очите бяха хлътнали.

— Тръгва… — задъхано съобщи тя. — Ох, това върви доста бързо. Никога не съм предполагала… — Очите й се насълзиха и тя задиша тежко, като леко масажираше корема си.

Кет потрепери. Най-сетне осъзна сериозността на положението.

— Ти… Искаш да кажеш, че бебето се ражда сега, в този момент?!

Шели кимна.

— Ще се появи на бял свят съвсем скоро — успя да изрече между контракциите.

Кет пое дълбоко дъх и опита да запази самообладание.

— Чести ли са контракциите? — попита тя, въпреки че отговорът нямаше да й говори нищо.

Ръцете й затрепериха. Разбра какво щеше да се случи пред очите й всеки момент. Шели раждаше, а в къщата бяха само двамата с Рийд — най-неподготвените за подобно събитие хора на света!

Шели поклати глава, неспособна да отговори. Бе изцяло погълната от болката. В този момент в спалнята влетя Рийд.

— Дейвид! — простена Рийд. — Какво общо има Дейвид с всичко това?

Усмивката на Шели бе съвсем искрена.

— Много. — Каза тя нежно. — Много. — Очите й отново добиха отнесено изражение и контракциите пак зачестиха.

Той тръсна глава. Все още не искаше да се предаде.

— Трябва да има някакъв изход — промълви той. — Какво да правим? Да потърся ли по-голяма кола? — Закрачи из стаята като тигър в клетка. От време на време прокарваше нервно пръсти през косата си. — Виж, бих могъл да изпратя някой от съседите…

Кет спря да обръща внимание на несвързаните му брътвежи и пристъпи към Шели. Седна на леглото и се наведе напред.

— Как бих могла да ти помогна? — попита меко. — Как да се подготвим?

Нова контракция скова тялото на Шели. Задъхана, стисна ръката на Кет до болка. След малко с огромно усилие възвърна нормалното си дишане и поклати глава.

— Не се тревожи. Два пъти съм преживявала същото. А веднъж помагах и на една приятелка, която роди по време на уикенда. Тогава бяхме с палатки в планината. Мисля, че ще се справя.

— Добре. Ще се опитам да направя всичко, което ти кажеш. — Кет хвърли поглед на Рийд, който продължаваше да крачи и мърмореше нещо по адрес на правителството, което не осигурявало добри условия за раждане. — А какво ще правим с него? — кимна към него.

— Накарай го да излезе оттук — простена Шели. — Кажи му да стопли вода.

Кет кимна, после се намръщи и прошепна заговорнически:

— За какво ни е вода?

— За да го залисаме с нещо. Такава е традицията. Мъжете трябва да изпълняват малки задачи, които дават бърз резултат. Това създава у тях усещането, че те командват парада… — Усмивката й бе измъчена.

— О, разбирам! — Обърна се към Рийд, който продължаваше да мърмори и да измисля планове за отмъщение на телефонната компания или за отвличане на камион с легло, ако се наложи. — Слез долу, Рийд. Стопли вода.

Той рязко спря и я изгледа с невиждащи очи.

— Да стопля вода ли?

— Да. Много вода. В три отделни съда различни размери. Ще ни трябва.

— Добре. — Той се стегна и паниката в погледа му се стопи. Сега, когато имаше цел, приличаше на себе си. — Отивам. Значи… Много топла вода. В три отделни съда… Различни размери…

— Да, направи го.

Рийд побягна по стълбите, а Кет се извърна към Шели.

— Странно как един мъж, който би могъл да управлява цяла страна, се размеква в най-обикновена житейска ситуация — отбеляза Шели.

— Да… — отвърна Кет и намокри хавлиена кърпа, за да освежи лицето на родилката. — Мъжете са странни същества. Какво искат всъщност?

— О, те имат доста ясна представа какво искат, щом опре до това. И най-вече, когато става дума за някоя привлекателна робиня, която да ги обожава и да посвещава живота си единствено на тях!

— Е, всекиму е позволено да мечтае — засмя се Кет.

Шели обаче вече не я слушаше. Дишаше тежко, а красивите черти на лицето й се изкривиха от болка. Кет се отдръпна, за да не й пречи, и я загледа с възхищение. Ето какво означаваше да родиш бебе! Явно бе мъчително, но едновременно с това — и вдъхновяващо! Скоро на бял свят щеше да се появи още един човек! А това означаваше не само нова радост, но и голяма отговорност!

Притеснена, Кет се молеше всичко да мине, както трябва. Надяваше се с напътствията на Шели и с Божията помощ да се справи…

— Водата е на котлона — заяви появилият се отново Рийд, който бе възвърнал самообладанието си. — Но ти, Кет, трябва да се погрижиш за нея. Аз отивам за лекар.

Кет го изгледа, като едва потисна усмивката си. Дори недодяланото му притеснение бе очарователно.

— И как ще стане това?

— Ще отскоча до болницата с колата и ще докарам първия попаднал пред очите ми лекар, ето как! — Той я хвана здраво за раменете. Приличаше на генерал, който дава последни заповеди преди решителна битката. — Ще се справиш ли без мен?

— Ще се справя — кимна тя. Чак след като го каза, осъзна какво означават думите й. Щеше да остане сама с жена, която раждаше! Кет сграбчи ризата му и го замоли настойчиво: — Но побързай, моля те. И доведи специалист!

— Няма проблем. — След кратко колебание той я целуна по устните. След това се обърна решително и изчезна.

Двете жени останаха съвсем сами. Сърцето на Кет се сви, когато Шели простена:

— Но къде, за бога, са Роза и Дейвид? Досега трябваше да са се върнали! Никога не са закъснявали за отварянето на ресторанта. — Промени положението на тялото си, за да намери по-удобна поза, но без резултат. — Дейвид трябва да се появи, за да присъства на раждането на детето си. Откога чакаме този миг!

Кет усети как очите й се насълзяват.

— Сигурна съм, че вече е на път, и ще дойде навреме.

Шели обаче изобщо не изглеждаше убедена. Усмихна се окуражаващо на по-младата жена, макар че очите й бяха изпълнени с тревога.

— Наистина искам Дейвид да присъства. Това ще бъде първото му дете. Аз имам вече две и Дейвид ги обича и се грижи за тях. Не бих могла да си мечтая за по-добър баща. Но… — Гласът й изневери. — Това е първото му дете, а той се нуждае от истинско семейство, от кръвна връзка, нали ме разбираш? Толкова исках да присъства на раждането!

Кет кимна. Бе й пределно ясно, че не разбира и половината от казаното. Но поне схващаше, че Шели обича съпруга си. Да обичаш и да ти отвръщат с взаимност бе най-големият дар на съдбата. Започна мислено да се моли за скорошното появяване на Дейвид.

— Необходимо ли е да приготвя нещо за бебето? — след малко попита тя.

— Да… — въздъхна Шели. — По дяволите, не мога да мръдна оттук. Виждаш ли чантата в ъгъла? Опаковала съм няколко одеялца. Да се опитаме да направим детско легълце… Знаеш ли, най-добре измъкни едно от чекмеджетата на скрина. Става, нали?

Кет я послуша и се получи уютно гнезденце за бъдещия член на семейството.

— Ще изтичам до долу да погледна водата — каза тя и видя, че Шели се е облегнала изтощена на таблата на леглото.

— Стерилизирай някои неща, докато си там. Вземи остър нож и ножица.

— Н-н-нож ли? — Кет почувства как кръвта се отдръпва от лицето й.

Шели направи неуспешен опит да се усмихне.

— Да. За всеки случай. Нали не смяташ, че ще използвам зъбите си като лъвица? Трябва ни нещо да прережем пъпната връв.

Кет забърза по стълбите. Дали щеше да се справи?

Когато десетина минути по-късно се върна при Шели, разбра, че събитията следват естествения си ход. Бъдещата майка пак дишаше тежко и накъсано. Контракциите очевидно бяха зачестили. Тя се обливаше в пот.

— Ужасно ми е зле — едва изрече. — Гади ми се.

Кет се затича за леген, но докато се върне, гаденето бе преминало. Шели се бе навела напред, а чертите й бяха изопнати.

— Знаеш какво означава това, нали? — попита тя, като че ли Кет бе виновна за всичко. — Напъните започват. От сега нататък ще ругая здравата.

— Не се притеснявай.

Шели не се усмихна.

— Да те вземат мътните, Дейвид! — извика със сълзи в очите. — Защо не си тук? — Сълзите рукнаха по бледите й страни.

Положението ставаше все по-напрегнато.

Внезапно Кет чу как входната врата хлопна. Скочи, изтича до площадката и се надвеси през парапета. Симпатична жена на средна възраст прекосяваше ресторанта.

— Ехо! Къде сте всички? Съжалявам, че закъснях. Внук ми, Жорж, падна от люлката в парка и се наложи да го заведем в „Бърза помощ“.

Кет въздъхна от облекчение и извика:

— Роза?

Жената погледна стреснато нагоре.

— Да?

— Бързо, качвайте се! Шели ражда!

Последва тирада от думи на испански, от които Кет не разбра нищо. Всъщност това нямаше значение, защото само след секунди Роза бе до леглото на Шели и вече навиваше ръкавите на блузата си.

— Ще ти помогна, скъпа. Остави на мен.

Краката на Кет се подкосиха и тя се отпусна на един стол. До този момент не бе осъзнала колко много нерви й коства поетата отговорност.

Роза действаше бързо. Пое нещата в свои ръце и започна да приготвя Шели. Същевременно прецени и в коя фаза е раждането. Бъдещата майка дишаше на пресекулки и изобщо не обърна внимание на Роза. Дори може би не я забеляза. Беше втренчила поглед някъде в тавана.

— Къде е лекарят? — попита Роза припряно.

— Не успяхме да се свържем с него по телефона. Рийд отиде до болницата — обясни Кет.

Жената кимна и отново се обърна към Шели.

— Няма значение. Ще се справим и сами. И преди съм акуширала. Освен това майка ми беше акушерка. Като малка често й помагах. Колко бебета сме изродили! Снимките им са окачени на стената…

Шели затрепери цялата и вниманието на Роза се насочи отново към нея.

— Как се чувстваш, миличка?

Шели сграбчи блузата на възрастната жена и извика:

— Роза! Трябва да се напъвам!

— Не още! Издишвай въздуха! Още! Нека ти…

Тази контракция сякаш нямаше край. Кет откри, че сдържа дъха си. Чувстваше се напрегната почти колкото бъдещата майка.

— Следващият път ще напъвам! Не издържам вече!

Преди Роза да успее да отговори, вратата долу се хлопна и мъжки глас извика:

— Шели!

Кет се обърна. След миг се появи непознат мъж. Лицето му бе напрегнато. Без да забележи когото и да било в стаята, той се втурна към леглото.

— Шели, господи! Шели…

— Дейвид… — Тя разтвори обятия, за да го прегърне. Чертите на лицето й се изкривиха и тя зарида. — О, Дейвид! Слава богу! Ти дойде!

Той се отпусна до нея и я притисна до гърдите си. Галеше я и се опитваше да я успокои. Докато ги наблюдаваше, в гърлото на Кет заседна буца. Любовта между двамата я трогна неимоверно. Никога досега не бе срещала толкова чисти и силни чувства. Как й се прииска и тя да ги изпита някой ден, с някого! Дали?

— Имаше катастрофа — обясняваше Дейвид. — Един камион се обърнал на магистралата. Движението бе спряно. Ако знаех, че родилните мъки са започнали… И без това едва не полудях.

— Аз също… — прошепна тя и го целуна. — Прегърни ме, Дейвид. Силно!

Той я задържа в обятията си, но не за дълго. Напъните зачестиха. Шели стенеше.

— Хайде, миличка, напъвай с всичка сила — каза Роза. — Аз не мога да направя нищо повече.

Лицето на родилката бе сковано като маска. Всеки мускул на тялото й бе напрегнат до крайност от усилието.

— Главичката се показа! — възкликна Роза. — Охо! Черна косичка, също като на таткото!

Шели се опита да се засмее, но подтикът да напъва се появи отново и този път бебето тържествено се озова в прегръдките на Роза.

— Момиченце! — извика тя и всички започнаха да се смеят, а Шели заплака. Кет също бършеше очите си. Нов живот! Истинско чудо!

Ненадейно усети как две ръце я прегърнаха отзад. Рийд се беше върнал… Лекарят, който бе довел със себе си, избърза напред, за да поеме нещата в свои ръце. Но Роза не му позволи и за момент той бе принуден да играе ролята на акушерка.

Междувременно Рийд здраво прегръщаше Кет, сякаш топлината на тялото й му даваше сила. Тя не се отдръпна. Само се извърна и го погледна, ала не успя да разчете изражението на лицето му.

Той сведе поглед към нея и й се усмихна.

— Справи се страхотно, Кет! — каза с прегракнал глас. — Ти наистина й помогна. Ако не беше тук… — Рийд преглътна с усилие и поклати глава. — Благодаря ти… — добави бързо и премигна, за да възпре бликналите в очите му сълзи.

Кет изпита ненадеен прилив на нежност към този мъж с противоречив характер.

— Иди да поздравиш сестра си — побутна го тя.

Изведнъж той се стегна. Налагаше се да внимава много, ако не желаеше да се забърква с обещания и трайни връзки. Мисълта го накара да се намръщи. Доставяше му невероятно удоволствие да усеща тялото й притиснато към своето. Господи, бе прекалено опасно!

Това би могло да възроди старите му идеали и илюзии. Би могъл да се заблуди, че връзката между него и Кет би била същата като тази на Шели с Дейвид. А веднъж паднеше ли в капана, нямаше измъкване… И по-късно щеше да съжалява…

Рийд рязко се отдръпна от Кет и без да се обръща, отиде да види бебето.

— Прилича на баба Вандерберг — каза той на сестра си.

— Нищо подобно! — възмути се Шели. — Има очите на Дейвид и е изключително красива! Погледни я!

Рийд се взря в двамата родители. Лицата им сияеха от щастие. Защо той бе прокълнат само да наблюдава чуждата радост, без да изпитва подобна любов?

Изправи рамене и се упъти към стълбището, като отбягваше погледа на Кет.

— С линейка сме — извика той през рамо. — Ще ви закараме до болницата, за да си починете. Отивам да приготвя колата.

— Ще ви последвам с колата на Шели — каза Кет.

Рийд я погледна само за миг, без да се потруди да отговори. Тя се взираше в него, а в очите й се четяха куп въпроси. Искаше да разбере защо в един миг той бе толкова открит и близък с нея, а в следващия се отдръпна и се затвори в себе си.

Рийд не я винеше за нищо. Но как би могъл да й обясни каквото и да е, след като самият той не бе наясно с бурята от чувства в душата си?