Рей Морган
Внимание: чаровник! (6)

Шеста глава

Кафе-ресторантът бе приятен, но семпъл. Апартаментът беше обзаведен скромно. Кет за сетен път се изненада от несъответствието между изисканата елегантност на Шели и обикновената обстановка в жилището. Кет по-скоро си я представяше в някой скъп частен клуб с тенис ракета в ръка или да пие чай с елита на обществото. Вместо това обаче Шели живееше тук, в непретенциозния двустаен апартамент в Мексико, и бе в напреднала бременност.

Двамата с Рийд й помогнаха да се качи по стълбите и да се разположи удобно в леглото на скромната спалня. Шели беше бледа и изглеждаше изтощена. Кет непрекъснато мислеше, че се натрапва в един толкова личен момент. Не би следвало да е тук. Трябваше да си тръгне при първия удобен случай.

Хвърли поглед към Рийд. Присъщото му самообладание го бе напуснало. Докато го наблюдаваше, раменете му потръпнаха.

— Кога предполагаш, че ще се прибере Дейвид? — попита той сестра си.

Тя се размърда неспокойно, сякаш да се намести по-удобно. Така и не успя. Промърмори притеснено:

— Най-късно в шест. Тогава отваряме за вечеря…

Кет погледна часовника си. Бе малко преди пет.

— Удобно ли си настанена? — попита тя, като опитваше да скрие тревогата в гласа си.

Шели се усмихна.

— О, да! Чудесно! — Веждите й се смръщиха, като че ли изведнъж усети нещо неприятно. Вдигна поглед към тях. — Ако ми направите малко чай обаче…

— Разбира се.

Тъкмо щяха да се обърнат, когато Шели протегна ръка, за да хване Рийд и да ги спре. Кристалносините й очи се бяха взрели някъде в далечината.

— Шели — каза Рийд притеснено, дланта му покри нейната, а лицето посивя от напрежение, — какво има?

Тя го погледна, но този път, без да се усмихва.

— Рийд, би ли се обадил на Роза? — попита с немощен глас сестра му. — Мислех, че вече е дошла.

Той се приведе, като се вглеждаше напрегнато в нея, за да разбере дали действително всичко е наред.

— Скъпа — приглади падналите на челото й кичури коса, — ще направя всичко, което е по силите ми. Но коя, по дяволите, е Роза?

— О! Извинявай. — Тя ненадейно се засмя и напрежението, изписано върху лицето й изчезна. Сега изглеждаше сънлива. — Забравих, че не я познаваш. Роза е като леля на Дейвид. Тя работи тук като икономка, откакто той се помни. — Шели отпусна глава на възглавницата и постави ръце на закръгления си корем. — Телефонният й номер е записан в бележника на малката масичка.

— Ще я повикам веднага — бързо каза той и потупа сестра си окуражително по ръката. — А ти си почивай. Не мърдай и не се безпокой за нищо. — Погледна Кет и кимна по посока на вратата.

Двамата излязоха от стаята. Не пророниха и дума, докато не слязоха на долния етаж. Прекосиха кафенето и влязоха в кухнята.

— Не ми харесва тази работа — промърмори Рийд и се извърна към нея, сякаш тя имаше нещо общо със ситуацията и би могла да промени естествения ход на събитията.

— Какво мислиш, че става? — попита Кет нервно и посочи с ръка нагоре — там, където Шели лежеше в очакване.

— Смятам, че бебето ще се роди много скоро…

Тя отвори широко очи от изненада. Направо й прилоша!

— Днес ли?! — извика.

Той се поколеба, после сви рамене.

— Може би не точно през следващия час, но ще е съвсем скоро.

Кет притеснено стисна ръцете си в юмруци. Изобщо не бе допускала, че събитията ще се развият по този начин, и не бе подготвена за тях.

— Шели не ражда за първи път — поясни Рийд, като се мъчеше да успокои и Кет, и себе си. — Сигурно ще разбере… — Намръщи се и се поправи: — Може би… — След това сграбчи ръката й и в очите му проблесна надежда. — Виж какво, мисля, че често преди раждането бъдещите майки имат подготвителни контракции, които обаче са фалшиви. Знаеш ли нещо по въпроса? Но, всъщност, не… Никога не си раждала, нали?

— Разбира се, че не съм! — Изплашена, Кет се отдръпна към стената.

Погледна Рийд, който седеше на един стол до малка масичка, върху която бе поставен телефонния апарат, и набираше номера на Роза. Кет прехапа устни и започна да отваря шкафовете в търсене на чая. Грубо възклицание на Рийд я накара да подскочи и да се обърне рязко.

— Никой не вдига! — обясни той, докато преглеждаше останалите номера в списъка. — Тук има записан някакъв лекар. Ще се опитам да се свържа с него.

— Добре…

Лекар? Чудесно! Ако го извикат, той или тя ще поемат нещата в свои ръце. Кет изпита облекчение. Лекарят сигурно ще знае какво да предприеме в подобна ситуация. Продължи да приготвя чая, но вече й бе олекнало.

Рийд набра два-три телефонни номера, преди ядосано да затръшне слушалката. Обърна се към Кет.

— Нямаме късмет — промълви с дрезгав глас. Лицето му бе бяло като платно. — Включени са телефонни секретари. Ще се свържат с мен по-късно. Някога… Сигурно за първия ден на детето в детската градина. Или в училище. Или в колежа!

Кет се смрази. Нямаше лекар! Рийд й хвърли бегъл поглед, а после бързо го отмести. Вероятно бе изпълнен с неприятни спомени…

— Дай, аз ще го занеса на Шели — заяви той, поемайки подноса с чай. — Благодаря — добави разсеяно и се заизкачва по стълбите.

Тя го гледа, докато се изгуби от погледа й. Започна да прелиства указателя, за да се обади за такси. Крайно време бе да си тръгва. И без това се беше задържала прекалено дълго тук. Но преди да открие номера на някоя фирма за таксита, Рийд се върна с недокоснатия поднос.

— Шели е заспала — прошепна той. Лицето му най-сетне бе изгубило напрегнатия си израз.

— О, чудесно! — Въздъхна от облекчение. — Това означава ли, че…

— … Че няма да ражда сега? — довърши въпроса й той. — Кой знае? — Сви рамене и седна на високия стол до барплота. — Както е заспала, прилича на светица. Може би в крайна сметка ще се окаже, че няма нищо чак толкова спешно…

— Слава богу! — Усмихна се широко. После се сети за добрите си намерения и свъси вежди. — Май е време да си ходя. Ще повикам такси.

Рийд я загледа мълчаливо как отива до телефона и се опита да я спре, едва когато тя вдигна слушалката.

— Не си тръгвай още! — промълви нежно. — Трябва да поговорим.

Кет поклати глава и потърси портмонето си в джобовете. И понеже не го намери, започна да се оглежда из стаята.

— Не. Искам да обсъдя някои проблеми с майка ми веднага щом се върне от пътешествието с лодка…

— Защо?

— Мисля, че знаеш защо — отвърна и го изгледа многозначително. — Необходимо е да я предупредя, разбира се.

Той наблюдаваше внимателно как Кет търси портмонето. Странно колко точно държанието й отговаряше на нейната версия, която поддържаше от самото начало. Ако не бе прозорлив, сигурно щеше да се хване на въдицата и да помисли, че е невинна. За малко да го трогне с широко отворените си искрени очи!

— Още ли не си намерила портмонето? — попита я през зъби. — Изненадан съм, че още не си ме обвинила в кражба.

Тя отметна припряно коси.

— Ще стигнем и до това — изрече студено. — Сигурна съм, че знаеш къде е, а си мълчиш и тайно ми се присмиваш!

— Ти си убедена, че съм мошеник, нали? — Тонът му бе остър, а лицето — безизразно.

Кет се поколеба. Съзерцаваше чувствените му устни, линиите на упоритата брадичка, ядосания поглед. Не, той не приличаше на мошеник! Трябваше да се отнася към него добре, както и той се държеше с нея от мига, в който се запознаха.

Изостави търсенето и седна на стол до неговия.

— И аз смятам, че трябва да поговорим — призна тя. — Всъщност необходимо е да изясним всичко.

Той я изгледа подозрително, а по гръбнака му пробягваха странни тръпки.

— Ще бъдеш откровена с мен, така ли? Това необичайно преживяване ли е за теб?

Кет примигна и въздъхна:

— Хайде да не се обиждаме, преди да си ме изслушал.

— Дадено. — Шеговита искрица проблесна в очите му. — Ще запазя обидите за края…

— Много съм ти задължена. — Изгледа го строго и поклати глава. Какъв невъзможен мъж! — Ще открием картите си. И без увъртания! Съгласен ли си? — Изчака да й отговори, но понеже той не каза и дума, продължи бързо: — Ето истината. Цялата истина и нищо друго… Майка ми цял живот мечтаеше за почивка в Мексико. Двете с леля Мими си направиха резервации, но леля си счупи крака и майка реши да дойде сама, въпреки съветите ми да изчака, докато намери някой, който да я придружи. Но тя изгаряше от нетърпение! Накарах я да обещае, че ще ми се обажда по телефона всеки ден и че ще ходи само на организирани екскурзии с гид. Също и да пие само минерална вода. При тези условия се съгласих да тръгне сама, но й напомних да бъде внимателна и предпазлива.

Той въздъхна с нетърпение.

— Схванах това.

Кет замълча колебливо. Нима говореше общи приказки и се повтаряше?

— Добре. Така или иначе, Милдред пристигна тук сама. А следващото нещо, което разбрах, беше, че се е запознала с чичо ти и той бил толкова мил и чудесен човек, двамата се забавлявали така добре, че тя щяла да удължи престоя си тук, за да бъде по-дълго време с него… Е, сега разбираш защо се притесних. — Погледна го право в очите.

Рийд примигна. Нищо не му беше ясно.

— Ти си се притеснила?

— Разбира се! Трябва да ме разбереш. В момента мама е изключително уязвима. Не се е сприятелявала с мъже, откакто татко почина преди дванайсет години. И ненадейно на сцената се появи чичо ти и тя е поласкана от вниманието му.

— Естествено. Нали това е била целта му? — Той сви рамене и този жест събуди подозренията й.

— Може би. — Кет присви очи. — Но същността на въпроса е, защо е толкова мил с нея?

— Защо е толкова мил с нея ли? — Бе смаян. — Защото чичо Джон е мил човек. Какво странно има в това? Той се държи по този начин с всички хора. — Повдигна вежди. — Това може би е необичайно там, където живееш, но е общоприета проява на вежливост.

— Не се преструвай, че не разбираш! — Прехапа долната си устна. — Може да ти изглежда смешно, но не е така. От това, което видях, чичо ти е… — Намръщи се и едва се сдържа да не затвори очи, докато изстрелваше думата: — … Мошеник! Наистина, Рийд. Намерих доказателство, че преследва жени заради парите им. Сега е хвърлил око на парите на майка ми!

Ето! Каза го най-сетне. При това хладнокръвно. Ясно и точно. Пое дълбоко дъх и го погледна в очите, за да прочете в тях реакцията му. Той обаче изглеждаше съвсем объркан.

— Какви пари? — попита намръщено. Очевидно Кет казваше истината, но той нищо не разбираше! Да не би Милдред да е богата наследница? В такъв случай тази информация му се беше изплъзнала…

Кет продължаваше да го гледа в очакване.

— Много добре знаеш! Парите от лотарията.

— Парите от лотарията… — повтори той като ехо. Ха, тя имаше предвид печалбата от лотарията! Едва се въздържа да не се изсмее. — Искаш да кажеш… Имаш предвид онези стотици хиляди долари, които е спечелила?

— Да. — Лицето й бе чисто и искрено.

Той опита още веднъж, за да е напълно сигурен:

— В това ли се състои богатството й?

— Да. — Тя сбърчи чело.

Божичко, този мъж май бе по-тъп, отколкото предполагаше! Защо му беше толкова трудно да осмисли такъв прост факт?

— И ти смяташ, че чичо Джон преследва това богатство? — Обърна се с гръб към нея, за да скрие усмивката си.

Кет сигурно се шегуваше! Та самият Рийд харчеше за коледно тържество в службата повече, отколкото бе спечелила Милдред от лотарията! Нима Кет не го проумяваше? Явно — не. Тя изобщо не можеше да го допусне. За нея това бе огромна сума.

Рийд тръсна глава, обърна се и я погледна. За първи път видя истински Кет. Мигът на откровението бе настъпил.

Тя стискаше притеснено ръцете си в скута и се чудеше защо той я гледа толкова странно.

— Ами… Длъжна съм да защитавам майка си и нейното бъдеще. Парите от лотарията са единственото, което притежава… — Преглътна с усилие. — Няма да й позволя да рискува да ги загуби!

Господи, тя действително не се шегуваше! Беше напълно сериозна! Взря се в големите й честни очи и по някакъв начин разбра, че тя казва истината — такава, каквато бе за нея. Може би въобще не бе способна да лъже. Искаше му се да се изсмее с глас. Какво й ставаше, по дяволите? Не притежаваше ли някакъв инстинкт за оцеляване? Тя бе наивна и невинна! Без съмнение нямаше ни най-малка представа какви пари стоят зад името Бритман! Мислеше го за обикновен човек!

Обикновен човек… От години никой не се бе отнасял с него по този начин. Всъщност от годините, прекарани от него в армията. Напълно бе отвикнал хората да общуват с него не заради името, парите и властта му, а заради него самия.

— Тъй че — продължи тя, като се мъчеше да защити позицията си и да я обясни, — причината да поканя чичо ти на обяд и начинът, по който се държах, бяха продиктувани от мисълта за бъдещето на майка ми. Опитвах се да разбера дали наистина го е грижа за нея, или би я придумал да вложи всичките си средства в някой безумно скъп несъществуващ проект…

Рийд продължаваше да се взира в тъмните й очи и не можеше да повярва — в тях нямаше и следа от пресметливост!

— Ами ако беше обратното? — попита той меко, очаквайки реакцията й. — Ако чичо Джон беше богатият, а аз мислех, че вие с майка ти искате да го измамите?

Кет се усмихна. Рийд и преди бе пробвал същия сценарий. Дойде неин ред да се забавлява:

— Това май не е възможно, нали? — Махна небрежно с ръка. — Искам да кажа… Чух слуховете. Поговорих с камериерките…

Това го изненада.

— Какво си научила?

— Ами… Камериерките ми казаха, че чичо ти идва тук всяка година и омагьосва по някоя вдовица… Очевидно е плейбой.

— Очевидно… — Нямаше как да отрече. Но как бе стигнала до извода, че чичо Джон иска да отмъкне парите на Милдред? — Но това не означава задължително, че е измамник, нали?

— Разбира се! Жените обаче споменаха, че обикновено обект на вниманието му са заможни вдовици…

— Естествено. — Устните му се извиха в усмивка. — В този хотел отсядат само заможни хора. Ти не говориш добре испански, нали така?

— Да.

— И си събрала информация от хора, които не говорят добре английски.

— Вярно е. Но мисля, че схванах основната идея…

Той леко се засмя. Започваше да се забавлява истински! Кет бе истинско чудо — очарователната й наивност беше съчетана с цинична суровост!

— Колко си подозрителна!

— Не съм! Само съм предпазлива.

Да, тя беше предпазлива. Дори прекалено. Веждите му се сключиха и той се замисли. Изведнъж разбра, че откритият й поглед, твърдата решителност, смелостта, явната й уязвимост — всичко това сякаш докосваше душата му! Рийд посегна и пое ръката й в своята.

— Кой ти е причинил това, Кет? — попита нежно. — Какво те кара да се отбраняваш?

— Нищо — отвърна тя бързо и отдръпна ръката си. — Нищо и никой. Такава съм си по… рождение.

— Сигурно. — Видя как Кет нервно стиска ръце и кимна. Щом не й се говореше за това, добре. Вярваше й, но не бе съвсем убеден, че поведението на Милдред е безкористно. Може би Кет не участваше в плана, ала не бе задължително майка й да е вода ненапита…

— И каква е целта ти в такъв случай? Да охладиш ентусиазма на майка си и да я върнеш у дома?

Кет преглътна мъчително. Думите му прозвучаха студено и цинично.

— Нещо… подобно — отвърна тя.

Странно. Това напълно съвпадаше и с неговите планове. Значи би могъл да се отпусне за миг. Дори да се наслади на неочакваната почивка…

— Става. Всъщност даже ще ти помогна.

— Ще ми помогнеш ли?

— Разбира се. И на мен не ми харесва развоят на събитията… — Усмихна се съзаклятнически. — Ще работим заедно. Ще бъде забавно, а ще остане и време за нас самите.

— За нас ли? — Май бе пропуснала нещо съществено! — Няма никакво „ние“! — протестира тя.

— Естествено, че има. — Отново пое ръката й в своята. — И ти го съзнаваш не по-зле от мен. От мига, в който се видяхме тази сутрин, „ние“ съществува. Оттогава въпросът е какво ще направим за „нас“.

Кет го изгледа подозрително. Не бе очаквала такъв обрат на събитията, но сърцето й биеше учестено… Бе сигурна, че двамата щяха да се… забавляват добре… Но само ако си го позволеше…

— Нищо. — Тя енергично поклати глава. — Искам да кажа, нищо няма да правим.

Рийд бавно придърпа пръстите й към устните си и ги целуна.

— Убеден съм, че има какво да се направи по въпроса. Все ще измислим нещо…

— Ще измислим?! — Хрумването й се стори прекалено смело. Отново издърпа ръката си. Тонът й бе напълно безразличен, когато попита: — И защо смяташ, че ще измислям нещо с теб?

Рийд се усмихна, а очите му станаха по-сини от незабравки.

— Защото ти харесва как целувам…

Тя усети как страните й пламнаха. Обаче беше наложително да запази поне достойнството си!

— От къде на къде ти хрумна това?

— Имам си начини за познаване.

Кет сведе поглед и започна да си играе с лъжичката до чашата с чай.

— Ако искаш да знаеш, не ми харесва да приемам целувките като игра…

— Така ли? Как възприемаш целувките тогава?

Тя бързо навлажни устни с език, ала мигновено съжали за това, защото очите му бяха приковани в нея.

— Целувката е проява на чувствена близост между двама души — издекламира Кет и предизвикателно вдигна глава.

Рийд се протегна и хвана ревера на блузата й.

— Значи преди няколко часа сме осъществили чувствена близост. Така ли?

Очите й се разшириха.

— Не…

Той нежно подръпна материята.

— Но нали ти самата го каза?

Тя се опита да го изгледа яростно, ала не успя.

— Защо трябва да категоризираме случилото се? — възпротиви се Кет.

Той се навеждаше към нея, като й пречеше да се отдръпне, стискайки здраво блузата.

— Защото искам да разбера…

Тя се намръщи. Обърка се както винаги, когато той бе съвсем близо до нея.

— Да разбереш какво? — попита само.

Очите му бяха потъмнели от страст и я хипнотизираха.

— Какво означава целувката за теб…

Кет преглътна и извърна очи.

— Целувката с теб не значеше нищо! — Лъжата бе толкова явна, че той със сигурност нямаше да й повярва. — Щом толкова искаш да се целуваш, намери си някоя друга жена, която ще споделя въодушевлението ти!

Лицето му бе толкова близо, че Кет усещаше дъха му. Това й пречеше да го погледне ядосано. Тя млъкна и се закашля, но той се приближи още повече към нея.

— Не желая да целувам друга жена — каза нежно. — Искам да целувам теб!

— Няма да се целувам с теб като… Като на състезание — едва успя да промълви тя.

Рийд не отместваше очи от нея и сърцето й спря да бие. Той със сигурност не говореше сериозно! Убедена бе, че иска просто да довърши първоначалния си план. Но най-лошото беше, че очакваше целувката му с нетърпение и желание!

Но той изглежда не я искаше чак толкова силно, защото вместо да впие устни в нейните, разруши магията, като избухна в смях!

— Зная какво искаш, Кет. Романтика! — Пусна ризата й. — А аз мога да бъда и романтичен…

— Хората не стават романтици по принуда — възрази тя. — Ти отново си въобразяваш, че това е роля!

— А ти не си ли на същото мнение?

— Не! — Бе възвърнала самообладанието си.

За момент тя си представи, че е застанала на ръба над дълбока пропаст и е готова да направи фаталната крачка към бездната…

С усилие на волята прогони представата. Не можеше да отрече обаче, че Рийд е много привлекателен, и все още изпитва желание да се целунат. Отдавна никой не бе въздействал така на сетивата й. А усещането бе прекрасно! Възбуждащо! Ако се отдадеше на желанието си…

Не, нямаше да го направи! В никакъв случай! Остра болка прониза гърдите й. Веднъж вече се бе опарила! Какво й бе останало от брака? Болка. Само смразяваща болка…

Нямаше сили да погледне Рийд в очите — все едно да гледаш слънцето!

Понечи да стане, за да се отдалечи от изкушенията на фантазията си. Рийд се опита да я спре, ала тя го отблъсна и без да иска, бутна чашата с чай, която се обърна и заля цялата й блуза отпред.

— Ау! — изпищя Кет.

— Опари ли се? — попита той бързо и отлепи материята от тялото й.

— Не! — Усмихна се смутено, като се стараеше да се отдалечи от него. Започна да търси салфетка. — Всичко е наред. Аз само…

— Хайде, хайде! Нищо не се е случило. — Хвана я за ръка и я поведе към килера до кухнята. — Тук има мивка. Ще измием чая. Съблечи блузата.

Кет погледна мивката, а после него. Предполагаше се, че той трябва да излезе, нали? Но Рийд изглежда нямаше намерение да го направи. Стоеше до нея и не помръдваше. Нима си въобразяваше, че ще се съблече пред него?

— Не ми казвай, че си срамежлива. — В сините му очи пламна присмехулна искра. — Хайде, Кет, не се превземай. Все пак сме възрастни хора.

— Не! Аз съм възрастна, а ти си само поотраснал тийнейджър!

Рийд се засмя и докосна страните й с нежност.

— Хайде. Ако продължаваш да стоиш с тази мокра блуза, ще се разболееш.

Тя припряно отблъсна ръката му и го изгледа яростно.

— Рийд, тук е поне трийсет градуса! Не мисля, че бих могла да настина.

— Може би. Но ако не побързаш, на блузата ти ще остане петно. — Очите му блестяха. — Не се безпокой, ще ти помогна…

Кет едва потисна смеха си.

— А докато блузата ми съхне, аз какво ще правя? Ще се разхождам само по бельо ли?

— О-о! — престорено преувеличи разочарованието си той. — Ти носиш и бельо?!

Кет за малко щеше да се засмее и затова се обърна на другата страна.

— Край. Ще се примиря с петното от чай.

— Чакай! — Рийд сложи ръка на рамото й. — Печелиш. — Започна да съблича сакото си. — Заповядай, можеш да го използваш, докато блузата ти изсъхне…

Тя се поколеба. Не бе имала точно това предвид, но не искаше да изглежда като някоя превзета кокетка. В края на краищата, той бе прав. И двамата бяха възрастни, улегнали хора. Пък и сутиенът й бе по-затворен от повечето горнища на бански, които жените носеха по плажовете. Така че… Какъв бе проблемът? Отбягвайки очите му, тя разкопча блузата си и я съблече. Остави я на ръба на мивката. После се обърна и протегна ръка, за да поеме сакото му.

Но сакото не се приближи нито на сантиметър към нея. Висеше си там, където бе в началото — извън досега й.

Рийд не можеше да помръдне. Да помръдне ли? По дяволите — та той едва поемаше дъх! Не че преди не бе виждал жени по сутиен. Никога не бе смятал, че тази гледка е възбуждаща. И… Не беше виждал точно тази жена по сутиен. В това се състоеше и цялата разлика…

Светлината, която се процеждаше през горния прозорец в помещението, хвърляше златисти отблясъци по нежната й кожа и сякаш караше косата й да пламти. Кет приличаше на омагьосана принцеса…

Сутиенът бе ефирно парче дантела и не представляваше никаква преграда за погледа му. Гърдите й изглеждаха заоблени и твърди, зърната им бяха розови и втвърдени.

Погледът му обхванаха женствените извивки на тялото й и в него се надигна страст — гореща и силна като летен вятър. Желаеше тази жена!

— Рийд? — Кет чакаше да й подаде сакото и го гледаше с любопитство.

Нима тя не предусещаше какво щеше да се случи? Не прозираше ли неизбежното — че неминуемо щяха да се любят? Жаждата се отрази в сините му очи. Очакваше реакцията й. Дали Кет щеше да признае взаимното им привличане и да пристъпи към него за целувка?

— Рийд, моля те, подай ми сакото — напомни му тя с леко треперещ глас.

В този миг той осъзна, че и Кет е изпитала не по-слабо желание от него. Рийд пусна сакото на пода, приближи се към нея и пое гърдите. Прониза го тръпка, когато усети как зърната се втвърдяват при допира му. Това го подлуди.

— Кет! — изстена той и зарови лице в косата й.

— Рийд? — почти без дъх прошепна тя. Топлите й устни с плам посрещнаха неговите.

На Рийд му се искаше отново и отново да мълви името й. Ала устните му бяха впити в нейните и се опиваше от съблазнителната сладост. За нищо на света не би могъл да се отдръпне.

Изпитваше все по-голяма нужда от нея и бе щастлив, че тя отвръща на страстта му. Притисната в обятията му, Кет се предаде на завладяващата я възбуда. В момента всичко останало изглеждаше маловажно. Желаеше Рийд да я докосва отново и отново…

Когато той разкопча сутиена й, тя му помогна да го съблече, за да се наслади на допира на голата си кожа до неговите мускулести гърди.

Дланите му се плъзнаха надолу по бедрата й.

Изгаряща болка се зараждаше в тялото й. Тя го искаше точно в този миг, тук!

— Целуни ме по-силно — прошепна Кет настойчиво. — О, Рийд, моля те…

Той я целуна по-силно, притисна я по-здраво, като напълно съзнаваше, че съществува един-единствен начин да утоли жаждата й. Трябваше им място…

— Кет — промълви той, приглаждайки с пръсти разбърканите й коси. — Хайде, можем…

— Рийд! — стресна ги гласът на Шели.

Двамата се вцепениха. Телата им бяха плътно притиснати едно към друго, а сърцата биеха до пръсване.

— Шели… — Той пое дълбоко дъх и опита да възвърне самообладанието си. Погледна към Кет. Тя се взираше в него, а очите й бяха изпълнени с нега. — Кет, съжалявам…

Тя премигна недоумяващо. След това изведнъж проумя ситуацията и се отдръпна. Припряно започна да търси сутиена си.

— Отиди при нея. Побързай!

Налагаше се да отиде, макар че това му се струваше най-трудното нещо. За миг остана загледан в голите й гърди и втвърдените им връхчета.

— Върви — каза тя. Вече бе възвърнала здравия си разум и самообладанието. — Тя има нужда от теб.

Рийд се обърна и излезе. Продължаваше да диша тежко и се препъна на няколко пъти, докато изкачваше стълбите. Мъчеше се да се успокои и да пренасочи мислите си. Напразно! В съзнанието му неизменно изникваше Кет, премреженият й от копнеж поглед, извивките на тялото…

Рийд знаеше, че вече никога нямаше да бъде същият. Предчувстваше, че преди малко се бе случило нещо, което щеше да промени живота му.

А той само я бе целунал! Може би беше за добро, че Шели ги прекъсна… Незнайно защо той изпитваше твърдата увереност, че е избегнал опасна игра, застрашаваща свободата му, с която нямаше желание да се раздели…