Рей Морган
Внимание: чаровник! (12)

Епилог

Кет сложи ръце върху огромния си корем и се ослуша, сякаш можеше да чуе гласове отвътре. Наистина ги чу!

„Излизаме независимо дали сте готови, или не“, казаха й те.

— Не, не още. Стойте си вътре — прошепна тя, макар да знаеше, че няма да я послушат. Щеше да ги роди и двамата точно днес. Погледна през прозореца на вилата. Снегът бе затрупал всичко и навън духаше силен вятър.

— Ш-ш-шт — прошепна тя на двете жизнени бебета в себе си. — На татко това никак няма да му хареса.

Бе минала около година и половина, откакто двамата с Рийд заживяха заедно. А преди около година се ожениха. Преди осем месеца пък бяха започнали с плановете за разрастване на семейството. А два месеца по-късно разбраха, че чакат близнаци! И преди три дълги дни бяха дошли в тази вила за малък зимен уикенд и оттогава валеше обилно и непрестанно.

Кет се облегна назад и простена. Не би могло да се случи отново! Дори и само беглото споменаване на приключението при последното раждане на Шели смразяваше кръвта във вените на Рийд. Обикновено казваше с ужас:

— Никога повече. Никога, никога повече!

А ето, че сега бяха притиснати от снежната буря във Върмонт, на мили разстояние от което и да е населено място, бяха само те двамата и готвачката, наета от Рийд, която да облекчава домакинските задължения.

— Телефоните все още не работят — обяви Рийд, влизайки безгрижно в стаята. — Трябва да се върнем в града. Чака ме сделката с Нюман и… — Изведнъж забеляза лицето й. Начаса коленичи и докосна корема й. — Какво има? — Потърси с поглед очите й. — Нещо не е наред ли?

— О, Рийд! — Кет поклати глава. — Съжалявам, че се налага да ти го съобщя, но…

— О, не! — Той видимо пребледня.

— Нищо не мога да направя!

— Твърде рано е. Чакаме ги чак след няколко седмици!

— Май подранилите раждания са типични за рода, а? — Усмихна му се насила.

— Не, Кет, не ми причинявай това!

— Поговори с тях. Все пак бащата е авторитет. — Прехапа устни. — Съжалявам…

Той въздъхна и затвори очи. Беше блед като платно.

— Съвсем сигурна ли си?

Тя кимна и отново изстена, защото болката от силна контракция прониза цялото й същество. Започна да диша както я бяха учили в курса.

— Не се тревожи, Рийд. Нали сме го правили и преди. Знаем как става. Нали?

Той не отговори, а тя не смееше да го погледне в очите. Опитвате се да го успокои, макар че самата тя беше на границата на паниката — този път нямаше шанс дори да доведат лекар, както в случая с Шели. Бяха съвсем сами! Съвсем сами сред снега…

Някакъв тропот я изтръгна от вцепенението. Вдигна глава и видя Рийд, облечен с дългото си палто, да обува ботуши. Тя се изправи стресната.

— Не бива да излизаш навън в това време!

— Отивам за лекар — отвърна той.

Завладя я страх. Побъркал ли се е? Това не бе приятен модерен град в Мексико. Тук нямаше болници.

— Рийд, недей…

Навън бушуваше ужасна буря. Той се приближи към нея и я целуна.

— Налага се, Кет — каза твърдо. — Спомняш ли си ловеца, на когото махнахме на стария път до мелницата?

Тя кимна объркана, като го държеше здраво за ревера на палтото, сякаш така би могла да го спре.

— Какво общо има той?

— Името му е доктор Карпентър, специалист е по усложненията при раждане. — Упъти се към вратата. — Наех го, за да ни е подръка при спешен случай. — Засмя се на смаяната й физиономия. — А сещаш ли се за онзи склад, който смяташе за изоставен, докато видя над комина да се издига дим? Там е доктор Алекс Бърнс. — Отвори вратата. — А, и между другото, готвачката Колинс е всъщност Джойс Колинс, шеф на педиатрията в Каунти Джънъръл. — Засмя се победоносно. — Наех всички тях за всеки случай. Този път няма да има никакъв риск. А ти смяташе, че не бива да се омъжваш за богаташ. Ха! — Намигна й и излезе.

Щом се посъвзе от шока, Кет избухна в смях. Да бъдеш богат не бе чак такъв порок. Особено ако като Рийд знаеш как да използваш парите си…

Снегът сияеше под утринното слънце чист и красив като двете бебета, които лежаха до нея. Кет въздъхна щастливо и се наведе над тях.

— Матю и Майкъл, на двамата ни бащи.

Рийд с благоговение се загледа в синовете си.

— Съвършени са! Не мога да повярвам…

— Крайно време е, господине — каза Кет гордо. — Създали сме ги ние, ти и аз.

— А сега имам и теб, и тези двама ревльовци. — Целуна я нежно. — Това е да си истински богат. В момента съм най-богатият мъж на света!

Тя се засмя. Откакто се бе омъжила за Рийд, се смееше почти непрекъснато. Ала нещо й подсказваше, че тепърва й предстои да се посмее истински. Майкъл се разплака.

— Трябва да му се сменят пеленките. — Тя го подаде на баща му.

Но той я гледаше с недоумение.

— Ъ-ъ-ъ… В съседната стая има педиатър — напомни й той. — Защо да не го повикаш и…?

— А, не! — Кет отново се засмя. — Когато станеш баща, няма значение колко си богат. Налага се да сменяш пелени.

Майкъл отвори очи и погледна баща си. Между тях мигновено се установи връзка.

— Само да сменям пелени ли? — Рийд донесе чистия памперс. — Ще променя света за този малък дявол! Някой ден той ще стане президент!

— Страхотно! — възкликна тя. — Когато приключиш с президента, ела да се погрижиш и за министър-председателя.

— Хей! — Рийд я погледна. — Аз върша цялата работа. А ти какво ще правиш?

— Ще ви обичам. Нали знаеш колко трудоемка е тази работа?

— Права сте, прекрасна госпожо — промълви той и продължи заниманието си.

Замечтана, Кет се облегна назад. Никога преди не се бе чувствала толкова щастлива. Това беше земният рай!

— Обичам те, Рийд! — прошепна и две сълзи се търколиха по страните й. — Обичам те, смахнат богаташо!