Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Силует на желанието (807)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Caution: Charm at Work, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 51 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2011)
Разпознаване и корекция
Еми (2013)

Издание:

Рей Морган. Внимание: чаровник!

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954-11-0232-8

История

  1. — Добавяне

Първа глава

— Този ъгъл достатъчно усамотен ли е, сеньорита? — попита управителят на ресторанта и посочи едно тъмно сепаре в дъното.

Да, наистина бе усамотено, но освен това бе мрачно и потискащо. На Кет й се искаше изобщо да не се бе захващала с идеята на Тед. Неговото хрумване никак не й допадаше. Ала поканата вече бе отправена и нямаше връщане назад. След като така или иначе щеше да го прави, поне да го свърши като хората. Тя се усмихна и поклати глава, а русите й къдрици се разлюляха около миловидното лице.

— Съжалявам, но нямах предвид точно това.

Огледа празната зала, за да прецени възможностите. Слънцето на късната утрин нахлуваше косо през прозорците, златистите лъчи хвърляха отблясъци по белите ленени покривки и кристалните чаши искряха с цветовете на дъгата.

— Това като че ли изглежда по-добре. — Тя поведе управителя към едно сепаре, оградено с цветя. То имаше изглед към залива, неговите островчета и луксозни бунгала. — Да, мисля, че е идеално. — Усмихна се на управителя. Очите й бяха почти черни и контрастираха с русите коси. — Но ми трябват малко свежи цветя за саксиите.

Мъжът се поколеба:

— Но, сеньорита…

— Вземете. — Ръката й потъна в джоба на дългата бродирана пола и извади няколко нови банкноти — песос. Бе тук само от един ден и още не можеше да се оправи с чуждата валута. — Ще стигнат ли?

Лицето му моментално се преобрази от усмивка.

— Разбира се, сеньорита. Веднага ще се заема с това.

— Благодаря. — Интересно как парите винаги променят всичко. Но и създалото се положение също се дължеше на тях.

Парите — коренът на злото по света. Тя потрепери.

Управителят се върна бързо с ваза прекрасно аранжирани виолетови ириси и жълти нарциси за центъра на масата. Донесе и саксийки с яркочервени цветя, за да се поосвежат големите саксии.

Кет отстъпи назад, за да огледа резултата и се усмихна. Не се интересуваше особено от украсите, но откри, че е забавно.

— Жалко, че майка ви е болна и няма да се присъедини към вас — каза управителят, докато подреждаше цветята.

— Да, наистина. — Кет се почувства като лъжкиня. Ако не бе главоболието на майка й, тази среща нямаше да се състои.

— Но полковник Бритман ще хареса това, нали? — допълни управителят през рамо на път към кухнята.

Усмивката й помръкна. Усети как напрежението отново я завладява. „Спокойно“, заповяда си тя мислено. Бе твърдо решена да свърши всичко както трябва.

Решителност — ха! Само благодарение на това би имала сили да довърши започнатото. Затвори очи и с усилие пое дъх.

— Изглежда чудесно! Какво става тук?

Кет отвори очи. За миг си помисли, че мъжът със сините очи, облечен в поизмачкан костюм, флиртува. В погледа му се четеше ирония и явно бе доста самоуверен — като повечето привлекателни мъже бе убеден, че ще го приемат добре, където и да си напъха носа.

Очите й се присвиха и тъкмо да отвърне нещо рязко и да го постави на място, се сети, че той сигурно работи в ресторанта. Нали оставаха още няколко минути до началото на работния ден? Непознатият бе някой от работниците и се опитваше да бъде учтив и полезен.

— О! Това ли имате предвид? — посочи Кет изобилието от цветя по масата. — Много е важно да създам необходимата атмосфера тук — призна тя. — Искам гостът ми да се чувства удобно като у дома и да се отпусне. Просто дойдох малко по-рано, за да се уверя, че всичко е наред.

— Ясно. — Привлекателният мъж кимна с разбиране, а в очите му припламнаха искрици. — Предполагам, че става дума за прелъстяване…

Кет се изплаши от окачествяването на плановете й по този начин.

— Не, не е така. — За бога, надяваше се никой друг да не е стигнал до същия извод!

Погледна го отново и видя широките му рамене, гъстата коса, чувствените устни и блестящите сини очи. По тялото й пробяга вълна на възбуда, която с усилие потисна. Трябваше да се съсредоточи върху предстоящата задача.

— По-скоро е нещо като… прослушване — промърмори накрая тя и нервно прокара пръсти през русите си къдрици. — Точно така. Само опит. — Положи усилия да се съсредоточи върху обстановката, като се надяваше този удивително красив мъж да схване намека и да се оттегли. Предстоящата среща нямаше да бъде от леките.

За нещастие той явно не бе от схватливите. Вместо да се оттегли, непознатият се облегна на високите саксии и се вгледа в нея. Очите му се присвиха присмехулно.

— И за какво се отнася това… хм… прослушване? — попита небрежно.

— Става въпрос за нещо съвсем лично — отвърна Кет, като напразно се мъчеше думите й да звучат убедително.

— Ясно. — Мъжът бавно разтегна устните си в усмивка. — Значи наистина става дума за прелъстяване. Кажете ми така ли прослушвате всичките си потенциални кавалери?

Кет го изгледа ядосано и тръсна глава. Нямаше смисъл да спори! Единственото й желание бе той да изчезне незабавно!

— Приемате ли нови кандидати? — продължи да я дразни той.

— Моля? — В погледа й се четеше нескрито раздразнение.

Той обаче изобщо не се трогна и продължаваше да се забавлява.

— Става въпрос за длъжността на ваш придружител. Щом ще изпитвате този мъж, бих желал да узная как да се включа в класацията. Страхотен ухажор съм, имам доста голям опит в кавалерстването и поръчването на френски вина. — Обгърна тялото й с поглед, в който светеше одобрение. — Има ли списък?

Тя премигна в недоумение. Огледът я бе извадил от равновесие и тя бе разбрала само част от казаното. За какво, по дяволите, говореше той?

— Искате да станете мой придружител? — Бе смаяна. — Наистина ли тук предлагат подобни услуги? Но… Работата ви тук? — Погледна го и разбра, че отново я поднася. В объркването си тя огледа залата. — Не сте ли метрдотел?

— Не. Защо?

— Хората вече се редят на опашка. — Кет посочи входа. — Време е да се отвори ресторантът.

— О! — Той погледна часовника си. — Права сте. Най-добре да сядам на масата си.

— Вие… Не работите ли тук? — Все още объркана, тя се намръщи.

— Да работя тук? Не, разбира се. Пристигнах от летището преди час.

— Извинявайте… — Беше убедена, че мъжът умишлено я е подвел. Проследи отдалечаването му с облекчение.

Най-сетне напускаше живота й! Слава богу! Дори след този бегъл контакт бе сигурна, че той би могъл да предизвика усложнения. И все пак не можеше да го пренебрегне. У него имаше нещо толкова… Цялата потрепери. Дали от предчувствие? Надяваше се да не е така.

Непознатият седна в съседното сепаре точно срещу нея. Искаше да го помоли да избере по-отдалечена маса, но бе сигурна, че би изпитал удоволствие да направи точно обратното.

— Добър апетит — усмихна й се той и тя почувства, че чете мислите й. — И бон шанс!

— Последното трябва да е „буена суерте“, все пак сме в Мексико — поправи го тя.

Усмивката му сякаш я докосна и погали. Кет бързо отмести очи. Пръстите на ръцете й се вледениха. Искаше й се да не се бе вслушвала в съвета на Тед.

— Опитай да изкушиш добрия стар полковник — й бе казал той по телефона от Небраска. — Хвърли въдицата със стръв и виж дали ще клъвне. — Тед си падаше по риболова и метафорите.

Както казваше майка й, той бе солиден мъж — мъж, на когото можеше да се разчита. Беше началник на Кет — изпълнителен директор на „Сънфлауър Леджър“, за който тя пишеше статии. Обикновено следваше съветите на шефа си.

— Няма да направя нищо подобно — му бе отвърнала тя. — Няма да поставям капан на стария човек! Просто ще го опозная по-добре, за да разбера намеренията му.

— Това е единственият начин — беше настоял Тед. — Ако наистина е ловец на богатства, ще ти се изплъзне. Ако пък е честен човек, повече няма да се тревожиш за майка си…

Тя бе размишлявала надълго и нашироко за това, но не можа да се реши да съблазнява полковник Бритман. Щеше само да проникне в същността на характера му и да разгадае неговите намерения. Щеше да действа съвсем честно.

Откакто майка й спечели от лотарията стотици хиляди долари, нещата се бяха обърнали наопаки. Изведнъж започнаха да й досаждат ловци на богатства. А майката на Кет бе добродушна и беше готова да повярва на всеки появил се на прага й да проси пари. За щастие, Кет не бе толкова наивна. Някой трябваше да играе ролята на пазача-Цербер. И тази отговорност пое дъщерята…

Майката й бе работила дълги години в аптека, но фирмата-собственик фалира и тя остана без пенсия.

Спечелените от лотарията пари щяха да осигурят старините й и Кет нямаше да позволи богатството да попадне в ръцете на някой мошеник.

Когато майка й реши да дойде в Пуерто Валарта, Кет я предупреди, но тя бе непреклонна. Цял живот бе мечтала за подобно пътешествие. Кет с неохота я изпрати на летището, като се опасяваше от най-лошото. А когато по телефона все по-често започна да се споменава някакъв мил господин, Кет бе сигурна, че най-лошото се е случило…

Кет бе срещнала полковника скоро след пристигането си. Направи й впечатление на приятен старомоден чаровник и се надяваше да не излезе мошеник. Сега моментът да открие истината бе настъпил.

— Госпожице Клей, полковникът е тук.

Пръстите й още бяха студени като лед. Тя се стегна вътрешно и се обърна с усмивка. „Отпусни се!“, нареди си тя.

 

 

Рийд Бритман си каза същото и опъна дългите си крака под масата. Пътуването от Щатите бе доста дълго и изморително. След един душ и почивка щеше да се почувства по-добре, ала стаята му още не бе готова. Освен това изпитваше глад, затова реши първо да хапне. И, разбира се, трябваше да се срещне с чичо си. Тази мисъл го накара да се намръщи и един келнер моментално го попита какво желае.

— Донесете ми менюто, моля.

Наложително бе да се подкрепи преди срещата с чичо Джон. Телефонният разговор със сестра му бе доста обезпокоителен.

— Най-добре е веднага да дойдеш — предупреди Шели. — Този път избраницата му е някаква вдовица от Небраска. Той е влюбен като младо момче, а аз не съм в състояние да направя каквото и да било! Този път е твой ред да го спасяваш…

Спасяването на чичо им се бе превърнало в обичайно задължение. Проблемът бе в това, че чичо му харесваше жените, а и те него. Преди години Рийд му завиждаше за успеха сред нежния пол. „Да, преди години…“, рече си с усмивка.

Избра филе от бяла риба и вдигна очи от менюто, за да извика сервитьора. В този миг съзря чичо Джон да прекосява залата. Със съжаление установи, че обядът му ще бъде провален от безсмислен спор. Почти се бе изправил, за да го посрещне, когато разбра, че чичо му не го е забелязал. Той се усмихваше на някого.

Без особена изненада Рийд видя, че жената, която преди малко старателно бе подготвяла обстановката, отвръща на усмивката на Джон.

„Та нали аз самият определих старанията й като план за прелъстяване? А тя превзето го нарече прослушване!“, напомни си Рийд. Какво ли щеше да прослушва тя? Може би банковата сметка на чичо му…

— Господи! — прошепна Рийд. — Това ли е вдовицата от Небраска? — В усмивката му се долавяше съжаление. — Я го виж ти!

Очевидно Шели имаше право. Този път чичо Джон бе в истинска опасност! Щяха добре да го изръсят. Та нали и Рийд не бе останал равнодушен към чара на тази авантюристка? Въздъхна и отпи от чашата си. Дали да не се намеси още сега и да сложи край на плитките кроежи на тази користолюбива красавица? Не, по-разумно е да се подкрепи преди предстоящата борба. А тя нямаше да е лесна, защото чичо му винаги хлътваше здраво и не искаше да повярва, че съществуват хора с непочтени намерения, макар да го бяха мамили често.

Доста усилия щяха да са необходими, за да накара чичо си да проумее очевидната истина. А дотогава Рийд щеше да се наслади на уменията на изнудвачката. С образователна цел.