Като дете на прехода и аз да изразя своето виждане. Книгата е страхотна, макар и доста дълга (на моменти се преповтарят нещата). Говорил съм доста по книгата с по-възрастни хора, живяли по „онова време“ и въпреки че не съм живял тогава, мисля, че е абсолютно достоверна.
Другото, което ми дава пълната увереност за истинноста и, е голямата прилика с настоящето. Четейки тази книга, човек може да установи колко малко са се променили нещата днес. Защото хората са същите. И да днес няма лагери, няма политически затворници, няма доносници, но хората са същите. Още четейки историята пред баничарницата за милиоционерът, идващ впоследствие с агент от ДС, аз виждах образът на мутрата години по-късно (то мутрите откъде произлязоха?). И проблемите надали толкова лесно ще изчезнат, защото проблемът не е само в режимът. Проблемът е в хората. Режимът със сигурност е възпитал редица негативни черти и характеристика в българина, но, за да вирее „пошлостта“, е нужна подходяща почва.
И това леко ме обезнадеждава. Но искренно се надявам цялостното положение да върви към по-добро. За мен основните негативи на днешния ден са пряко свързани със същността на т.н. „Социалистическо време“ и това все пак ми дава някаква надежда, че нашето поколение ще позволи в много по-малка степен това, което се случваше през последните около 65–70 години
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.