Към всички участници във форума.
Вярно е, че всеки има право на свое собствено мнение, но ме възмущава това, че въпреки предупреждението от страна на модераторите, няколко участници си позволяват да употребяват изрази като: малоумници, изроти(а не изроди), идиоти и пр. Израз на липса на взаимно уважение и не особено добро възпитание.
Някои са много агресивни в изказванията си (добих впечатление, че са доста млади — може би родени след издаването на книгата!?), което също не спомага за една разумна дискусия.
Не познавам никого от участниците във форума и не зная има ли сред участниците специалисти по български език и литература, хора с по продължителен политически опит или всички мнения са на основата на някакви спонтанни чувства които книгата е породила у тях след прочитането и или недочитането и?!
Аз не съм специалист нито по литература, нито политик — Боже пази ме. Аз съм горе долу връстник на покойният писател и от 35 години емигрант. Това значи, че имам известен житейси опит в условията на живот преди 9. септември 1944 година и в условията на емиграция.
В повечето от коментарите има най различни истини, но и неоснователни нападки към господин Марков.
Уважаеми Хари (19), доколкото разбирам Вашето изказване, Вие сте прочел само първият пасаж на „УВОД“ и там азбуката Ви се е свършила!? Ако прочетете статията докрай и се постараете да разберете какво точно писателят предава на читателя, то това е голата и не особено приятна истина за душевното състояние на емигранта, но за щастие или съжаление тази истина е само една и
писателят е успял да я представи със стопроцентов реалитет.
Уважаеми г-н П.Петров (2), забравихте ли, че г-н Марков не беше член на Партията? А Вие, като многопреживял, трябва много добре да знаете как се пробиваше път по онова време без партийна принадлежност. Господин Марков не притежаваше партиен билет, но притежаваше други специални качества които му помогнаха за едно известно време да успее да се движи сред най вишият партиен елит и да опозане и живота „от другата страна на тарабите“. Ако той не беше успял това нямаше да може да представи толкова реално хрониката на този период от най новата българска история.
Каква литературно художествена стойност има това произведение немога лично да класифицирам, но едно е истина — истината за живота който живяха три поколения българи и особено най старото поколение, е абсолютно вярна без всякакво преувеличаване или изкривяване. Колкото, дори и след смърта му, писателят да бъде шикалкавен от известни среди, то истината е винаги само една и тя винаги рано или късно побеждава — излиза на бял свят. Само поради тази стойност на „ЗАДОЧНИ РЕПОРТАЖИ ЗА БЪЛГАРИЯ“ за мен българсият гражданин инженерът писател Георги Марков, за всички честни българи, трябва да бъде Българинат (с главна буква)на двадесетото столетие.
И така, кой знае и кой незнае, да не приказваме много, а като резюме да приемеме коментара (32) на г-н Л. Стефанов (16 октомври 2009 в 14:03)с надеждата, че този народ все пак някакси и някога си ще се връзуми и заслужи по добро бъдеще.
А най перкрасният паметник за писателя ще издигне някой от бъдещите министри на просветата като въведе в учебните програми задължителното изучаването не само на литературното творчество, но и живота му!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.