Бранислав Нушич
Госпожа министершата (4)

ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ

(Същата стая. По столовете множество вестници, сгънати като за продан. По столовете са нахвърлени и мъжки и женски дрехи, шапки и всякакви други неща. Тук има и един огромен куфар, в който Дара подрежда различни неща.)

АНКА, ДАРА

АНКА: (идва отвън носейки вързоп вестници) Ето купих още сто. Останах без крака… Обясних и, че не можем да изкупим всички броеве.

ДАРА: Какво ме засяга това?

АНКА: Исках само да ви кажа, че госпожата ми нареди да изкупувам всички вестници…

ДАРА: Прави, каквото ти е наредила и не ме питай!

РАКО, ДАРА, АНКА

РАКО: (идва отвън) Долу правителството! Долу компрометираните министри! (хвърля пред Дара вестник) Чети!

ДАРА: Благодаря, вестници не чета.

РАКО: Тогава аз ще ти прочета: „Вчера в дома на министър Попович е избухнал малък семеен скавдал. Един господин от дипломацията, бил изненадан гол в стаята на слугинята…“

АНКА: Дай вестника!

РАКО: Госпожица Анка… Госпожа министершата, която намира законния съпруг на своята дъщеря Дара за неперспективен, искала да го смени с едноличния търговец на дребен и едър рогат добитък, господин Тодорович.

ДАРА: Дай вестника!

РАКО: Междувременно научаваме, че министершата въртяла любов с небезизвестния Д-р Нинкович, който срещу горещи любовни писма и сватосване на дъщерята, получил повишение в службата.

ДАРА: Стига!

РАКО: Накрая искаме да попитаме читателя, възможно ли е да прочете подобно нещо в един английски вестник? И вместо в дома на Симо Попович, действието да се развива на „Даунинг Стрийт?“

ДАРА: (скъсва му вестника) А сега махай се!

РАКО: А кой ще ми плати за информацията?

ДАРА: Ти чети и разнасяй вестника и така ще ти платят…

РАКО: Търсете ме на площада. Долу правителството на Поповичите!… (излиза)

АНКА: Искате ли да ви помогна?

ДАРА: Не ми трябва твоята помощ!

АНКА: (излиза)

ЧЕДО, ДАРА

ЧЕДО: От снощи съм уволнен. Ама ти сериозно ли събираш багажа?

ДАРА: Кога ще заминем?

ЧЕДО: Наистина ли ще дойдеш с мен?

ДАРА: Не смея да изляза от къщи… Срам ме е да погледна хората в очите… Боже какъв скандал! Кой ли е написал тая гнусотия?

ЧЕДО: Аз.

ДАРА: Какво? (изпуска роклята, която е в ръцете и)

ЧЕДО: Аз съм авторът.

ДАРА: Значи ти ни опозори?

ЧЕДО: Аз ли? Кой подлуди къщата? Кой искаше да ме вкара гол в стаята на Анка? Кой те пращаше в леглото на Никарагуа? Кой си намери любовник?

ДАРА: Това не е истина.

ЧЕДО: Със собствените си очи четох любовните и писма.

ДАРА: Боже мой!

ЧЕДО: Крайно време беше да се озапти.

ДАРА: Горкият тате!

ЧЕДО: Сигурно ще подаде оставка.

ДАРА: Би било ужасно!

ЧЕДО: Напротив! Колкото по дълго е министерша, толкова по големи глупости ще върши. Направи тоя почтен човек — баща ти, за смях. Ще му съсипе кариерата…

ДАРА: Тате изобщо не трябваше да става министър.

ЧЕДО: Бедата не е, че татко стана министър, а че майка ти стана министерша.

ЖИВКА, ЧЕДО, ДАРА

ЖИВКА: (идва отвън) Даро, имам с теб сериозен разговор. Моля външните лица да напуснат.

ЧЕДО: Моля! (излиза, след него и Дара)

ЖИВКА, ВАСО

ВАСО: (донася голям куп вестници) Добър ден. Купих още щейсет. Всичко триста и шейсет.

ЖИВКА: Продават ли се?

ВАСО: Ами… продават се…

ЖИВКА: Естествено. Като няма закони. В комисията за печата ми говорят само за свобода на словото. Какви са тия закони в тази държава, та полицията не може да забрани вестника, който обижда една министерша. Идиоти! Градоначалникът ми казва: ако имало обида да съм съдела автора.

ВАСО: Виж му акъла!

ЖИВКА: Открихте ли го?

ВАСО: Питах, разпитвах, но не може и не може да се открие.

ЖИВКА: Некадърници! Нито вестника изкупихте, нито автора открихте. Земята ще преобърна, но ще го намеря. На тоя, дето го е писал ще му разбия носа!

ВАСО: Остави се холан от тия мераци. Не знам каква е тая мания във вашето семейство да разбивате носове.

ЖИВКА: Майчиното си мляко ще изплаче! Ще проклина часа, в който се е научил да пише… Доведете ми го! Жив или мъртъв!

АНКА, ПРЕДИШНИТЕ

АНКА: Писмо за госпожата! (излиза)

ЖИВКА: От кого ли е? Нашарил си подписа, като великденско яйце.

Васо, виж от кого е?

ВАСО: Ристо!

ЖИВКА: Кой?

ВАСО: Зетя.

ЖИВКА: Ще го убия! С тия две ръце го удуша!

ВАСО: Никарагуанеца, ма.

ЖИВКА: Само той ми липсваше. Какво иска?

ВАСО: „Госпожо, след онази неприятност, която се случи във вашия дом, отпада от само себе си, всяка по-нататъшна възможност да стана член на вашето уважавано семейство.“

ЖИВКА: Изстрябвал ми е в семейството!

ВАСО: „Тъй като поместената в днешните вестници статия излага моя търговски престиж, аз си направих труда да открия автора на този ужасен пасквил…“

ЖИВКА: Кой е?

ВАСО: Съчинителят е вуйчо Васо…

ЖИВКА: Васо, крадецо дърти! Васо, пияницо, неден… Васо…

ВАСО: Чакай бе!… Ох майка му стара…

ЖИВКА: Статии ще ми пишеш, пес мръсен? (грабва стола) Сега ще те пречукам свиня пияна!…

ВАСО: Живке! Усмири се ма! Чакай да ти прочета до края.

ЖИВКА: Прочете ми каквото трябваше… Чети.

ВАСО: Пусни тоя стол!

ЖИВКА: Чети!

ВАСО: „Съчинителят на тая статия е вуйчо Васо, съответно онзи господин, който се представи за вуйчо Васо — а това е вашият собствен зет.“

ЖИВКА: (изпуска стола) Какво?!

ВАСО: (чете отново) „А това е вашия собствен зет!“

ЖИВКА: Васо, дай ми пушка, пушка ми дай да убия тази гадина! Пушка… или недей… Върви купи мишеморка.

ВАСО: Защо мишеморка?! Живке, моля ти се!

ЖИВКА: Ще го отровя! Като плъх!…

ВАСО: Не говори такива работи! Дай да обмислим спокойно. Аз мисля, чисто и просто да го дадеш под съд!

ЖИВКА: И друг да го съди, така ли? Само това няма да стане! Аз ще го съдя! Аз! Разбираш ли? Каквото и да му се случи — от моята ръка ще бъде!… (взема телефона) Ало, ало… Симо Попович… Жена му, министершата… Симо, слушай! Симо, ако си на власт и ако си министър, веднага да направиш каквото ти кажа… Симо, защо псуваш? Нищо не разбирам! Защо псува? Симо, ти мен ли псуваш! (към Насо) Нещо пука, нещо бръмчи… Ела, моля те! (подава му слушалката) Той никога не ме е псувал… Той въобще не псува…

ВАСО: Аз съм Васо… Да! (слуша)

ЖИВКА: Какво каза? (Васо й махва с ръка да мълчи) Какво казва, бе?

ВАСО: (слага слушалката) Сърдит е. Много е сърдит!

ЖИВКА: А ти защо не му каза, че и аз съм сърдита?

ВАСО: Колегите му били зле настроени… И щял да подаде оставка.

ЖИВКА: Какво?! Само да посмее! Васо, вземи телефона и му кажи: Ако си даде оставката, повече в къщи да не е стъпил! Ако колегите му не го харесват, те да си дадат оставките! Всичките, ако щат, но той да не е посмял!…

АНКА: (идва отвън) Телеграма за г-жа министершата.

ЖИВКА: (отваря нервно, чете) Оставка! Свиня!

ВАСО: Симо ли ти пише? Той горкият не смее да се прибере.

ЖИВКА: Долна дипломатическа свиня!

ВАСО: Кой ма Живке, какво толкова ти написаха?

ЖИВКА: Тая свиня никога няма да си подаде оставката, ако не е сигурен, че министърът ще подаде своята.

ВАСО: Коя свиня ма, Живке? Чия оставка? Боже, тая жена се побърка!

ЖИВКА: Васо, оставката винаги идва, като гръм от ясно небе. Правиш планове… и изведнъж… гръм! Правителството пада и всички планове отиват на кино.

ВАСО: Ама какво приказваш? Как на кино? Ами родата? Ами фамилията? Ами обещанията? Я се стегни!

ЖИВКА: Не, няма да я бъде тая! Отивам и ако си е подал оставката…

ВАСО: Върви! Върви!

ЖИВКА: А на останалите министри ще разгоня фамилията.

ВАСО: На мад и маскара ги направи!

ЖИВКА: Не виждат, че са потънали в лайна, за чуждия авторитет се загрижили…

ЖИВКА, ВАСО, РАКО, ЧЕДО, ДАРА, СИМО, АНКА

ЖИВКА: Какво стана? Говори!

СИМО: Оставката ми е приета.

ЖИВКА: Убил те господ, защо я даде?

СИМО: Как защо? Заради тебе!

ЖИВКА: Как заради мене?! Некадърник ниеден! И сега… вече не сме ли министри?… Защо бе господи! (изревава)

СИМО: Не сме!

ДАРА: О, боже! Ще пометна!

ЖИВКА: И сега вече всичко пропада? Така ли? Всичко?!

(Симо излиза)

РАКО: Ура! Всичко пропада! Долу правителството!

ЖИВКА: Марш, да ти изсъхне езкът, дано!… (Рако излиза) Заради мене… Ах Анке, защо аз не бях министър, да видим дали щях да си подам оставката заради него.

АНКА: (плаче) Никога госпожо! Никога! (излиза)

ЧЕДО: Добре е все пак, че не сте министър!

ЖИВКА: Чедо, ще те гоня докато свят светува! До гроб ще те гоня!

ЧЕДО: Сега сме квит! (излиза)

ЖИВКА: Даро, като не можеш да отлепиш тоя кърлеж от себе си, стягай си багажа! Ама няма вече министерска кола! С влака ще се люшкате!

ДАРА: Ще се люшкаме, щом трябва!

ЖИВКА: Хайде Васо, тичай да съобщиш на роднините, че вече не съм министерша! Отивай! Отивай! Махай се от тука! (креши истерично)

ВАСО: Какво си се развикала, ма! Всъщност и аз съм ти роднина по женска линия! (излиза)

ЖИВКА: (към публиката) Много ли ви е весело? Ами ако си развържа езика? За всеки знам по нещо! Да не ви е криво после? Хайде, отивайте си, отивайте си, какво сте ме зяпнали! Махайте се! Вървете да ме одумвате, дяволите да ви вземат! Но помнете много скоро всичко ще се забрави и ние пак ще бъдем министри!

 

ЗАВЕСА