Бранислав Нушич
Госпожа министершата (3)

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

(Същата стая, както и преди.)

АНКА, ВУЙЧО ВАСО

ВАСО Зетят Чедо в къщи ли е?

АНКА: Да!

ВАСО: Викни го!

АНКА: Веднага! (отива)

ВАСО, ЧЕДО

ЧЕДО: Добро утро, Васо!

ВАСО: Вуйчо Васо.

ЧЕДО: Добър ден, вуйчо! Не знаех, че сме рода.

ВАСО: Сега вече знаеш.

ЧЕДО: Госпожа министершата ли те изпраща?

ВАСО: Чедо, умен човек си. Сам виждаш, Дара вече не е дете. Време е да я задомим.

ЧЕДО: Тя не е ли задомена?

ВАСО: Ние това задомяване не го слагаме в сметката.

ЧЕДО: Как не го слагате в сметката?

ВАСО: Ей така, брате. Играем да речем аз и ти табланет. Изиграем една партия и аз ти кажа: Чедо, хайде тази партия да не я смятаме.

ЧЕДО: Значи тази партия „табланет“ дето я играя вече толкова години, не значи нищо?

ВАСО: Вземи гъба, изтрий дъската и започваме отново. Ето това исках да говоря с теб. Ти си умен… разбран… Ще се споразумеем.

ЧЕДО: Надявам се.

ВАСО: Кажи ми за какво ти е жена? Дом — да! Балтон разбирам. Но жена… Не го разбирам…

ЧЕДО: Вуйчо Васо, за какво му е на Никарагуа жена?

ВАСО: На кой?

ЧЕДО: На оня, който трябва да вземе моята жена?

ВАСО: (малко смутен) На него ли? Как да ти кажа: има знаеш хора, които вземат и онова, дето не им трябва. Има такива хора.

ЧЕДО: Има!

ВАСО: Но ти не си от тях. Ти си умен… И най добре е да оставиш жена си. Ще я оставиш или не? Това исках да те питам от името на Живка.

ЧЕДО: Не!

ВАСО: Е, такова нещо не очаквах от теб. Значи –не! Ами ако получиш повишение? Какво предпочиташ: жена или повишение?

ЧЕДО: Предпочитам — жена с повишение.

ВАСО: Дрън-дрън ярина! Ти както я подкара да наддаваш, ще предпочетеш две жени и четири повишения.

ЧЕДО: Виж кво Вуйчо Васо! Не се бъркай там, където не ти е работа. Знаеш ли какво съм решил? На оня доктор Нинкович любовника, ще му натикам зъбите в гърлото. На Никарагуа ще отрежа ушите, а на теб драги ми вуйчо, ще разбия носа!

ВАСО: Не разбирам какво общо има моят нос с цялата тази работа?

ЧЕДО: Не го пъхай в неща, които не те засягат! Я повикай тук твоята племеница, госпожа министершата, да си разчистя веднъж за винаги сметките с нея!

ВАСО: Трябва да ти съобщя, че от този момент, Живка не те счита за свой зет! С теб тя повече не желае да разговаря и ако имаш да и казваш нещо, ще те приема по общия ред. Записваш се и чакаш.

ЧЕДО: А трябва ле да се сложа цилиндъра?

ВАСО: Разбира се.

ЧЕДО: И ръкавиците?

ВАСО: Естествено.

ЧЕДО: Тогава и предайте, че отивам да се преоблека.

ВАСО, ЖИВКА

ЖИВКА: Васо, отиде ли си?

ВАСО: Отиде си.

ЖИВКА: Каква казва?

ВАСО: Иска да ми реже носа.

ЖИВКА: Значи не ще с добро.

ВАСО: Не ще.

ЖИВКА: Е, като не ще с добро, ще обърнем дебелия край!

ВАСО: И това му казах.

ЖИВКА: Още днеска ще го преместим в провинцията!

ВАСО: Казва, че ще вземе и жена си.

ЖИВКА: Дрън-дрън-ярина!

ВАСО: И това му казах.

ЖИВКА: Кое?

ВАСО: Дрън-дрън-ярина!

ЖИВКА: Той ако знае какъв номер му готвя… Нека само Анка да напали печката… Ако е рекъл господ, Дара ще вдигне ръце от него и повече няма да го погледне. Каза ли му, че вече не го считам за зет?

ВАСО: И че ще го приемаш само официално.

ЖИВКА: Добре.

ВАСО: Сега отивам да доведа фамилията.

ЖИВКА: Пак ли с тази фамилия?

ВАСО: Не е хубаво да ги лъжем!

ЖИВКА: Добре, но съкрати ги още наполовина, защото днеска новият зет ще идва на сгледа.

ВАСО: Не се безпокой, ще бъдем кратки. (излиза)

ЖИВКА, АНКА

ЖИВКА: (звъни) Анка при мен!

АНКА: (идва) Моля!

ЖИВКА: Какво става, Анке? Толкова ли е трудно да примамиш един мъж в стаята?

АНКА: Няма условия. Къщата постоянно е пълна.

ЖИВКА: Слушай Анке, или ще свършиш тая работа още днес, или…

АНКА: Добре госпожо, ще карам направо. Аз, знаете почнах отдалеко.

ЖИВКА: Как отдалеко? Тия работи се вършат отблизо.

АНКА: Добре, госпожо.

ДАРА, РАКО, ПРЕДИШНИТЕ

ДАРА: (Води за ръка Рако, който се тегли) Ето…Доведоха го с полицай.

ЖИВКА: Нещастнико, какво си направил?

ДАРА: Разбил носа на сина на английския посланик и го псувал на баща.

ЖИВКА: Какво?

ДАРА: Ох, ах, ще умра!

ЖИВКА: Анке, Анке, вода! (Анка изтичва) Разбил носа, псувал го на баща… Сина на английския посланик!

ДАРА: Доживяхме полицията да ни го води. Тоя ще ни умори. Ще ни вкара в гроба. (плаче)

ЖИВКА: Даро, иди плачи в твоята стая. (Дара излиза. Към Рако) Нещастнико, какво си направил? Казвай какво си направил?

РАКО: Нищо.

ЖИВКА: Как нищо? Разбил си носа на сина… Хайде разбил, разбил, случва се. Но защо си го псувал на баща?

РАКО: Той ме напсува пръв.

ЖИВКА: Не е вярно, не може той да псува, той е възпитан.

РАКО: Напсува ме! Аз му казвам кротко: „Махай ми се от пътя или ще те напердаша!“ А той: „Олрайт“ А „олрайт“ на английски значи псувня на баща.

ЖИВКА: Не е вярно.

РАКО: Да бе, учил съм го.

ЖИВКА: Той като ти каза „олрайт“, защо не му каза и ти „олрайт“?

РАКО: Е, нямаше да ме разбере. И после, аз не съм такъв. Аз съвсем учтиво му казвам: „Марш от тука свиньо ниедна!“ А той пак: „Олрайт!“ Не издържах, шибнах му един в носа и го напсувах и аз на баща.

ЖИВКА: Нещастнико „ниеден“, знаеш ли ти, че това е английски баща? Това не ти е наш баща, та всеки да го псува кой как свари! Ох, ох! Ох, господи боже, какво да го правя! Анке, махай ми го от очите, че ще го оскубя като пиле. Веднага го махай! (Анка отвежда Рако)

ЖИВКА САМА

ЖИВКА: (на телефона) Ало…Моля господин Нинкович. Да!… Госпожа Живана Попович — министершата. (пауза) Па, па па, да! Па-па! Значи подписано е… Е, поздравявам ви. Удържах на думата си…. Вижте сега, обаждам ви се по един друг въпрос. Моят син Рако, гимназиста, набил децата на английския… Сериозно?! Знаете вече? О, боже! Международен скандал? Боят прощава, но псувнята не? Обяснете му моля ви се, че това е наш народен обичай…. Е, имах го за по умен. Предложете му той да напсува мен и ще сме наравно. На баща, на майка, на леля, на всички роднини. Хайде, моля ви се, бива ли заради една псувня две държави да се скарат. Хайде, моля ви се. Идете и след това елате, за да ми съобщите какво сте направил…. Как?… А… па-па! Е добре съгласна съм и на па-па, само оправете работата. Довиждане! (оставя слушалката)

АНКА, ЖИВКА

АНКА: (идва бързо) Госпожо, оня иска да излезе.

ЖИВКА: Кой?

АНКА: Рако.

ЖИВКА: Ще му пречукам краката! (изтичва)

АНКА, ЧЕДО

ЧЕДО: (на вратата) Анке, сама ли си?

АНКА: (кокетно) Сама съм! Боже колко сте хубав!

ЧЕДО: Това е венчалния ми костюм, Анке. Облякох го за теб.

АНКА: Много мило. Ще дойдете ли в моята стая?

ЧЕДО: С удоволствие.

АНКА: Наистина ли?

ЧЕДО: Да!

АНКА: Още сега?

ЧЕДО: Да! Но моля те преди това да съобщиш на госпожа министершата за мен.

АНКА: (изненадано) Да съобщя за вас на госпожата?

ЧЕДО: Да, и дай и моята визитна картичка (подава я). Аз ще чакам зад вратата.

АНКА: Но как така вие да чакате… и аз да съобщя за вас… Нищичко не разбирам.

ЧЕДО: Кажи и, че настоявам да ме приеме. Имам официален разговор с нея.

АНКА: Хубаво! А после, нали ще ви разкажа съня си?

ЧЕДО: После ще се разберем.

АНКА: Отивам веднага. (излиза)

ЧЕДО: Сега действителността е по важна от сънищата (излиза през задната врата).

ЖИВКА, АНКА

ЖИВКА: (идва от стаята си Държи визитната картичка на Чедо) Той ли ти я даде?

АНКА: Да. Чака зад вратата.

ЖИВКА: Кажи на господин зетя да ми се маха от очите! Няма да го приема!

АНКА: Но господинът каза, че има с вас официален разговор.

ЖИВКА: Днеска не съм разположена официално. Не мога да го приема.

АНКА: Госпожо, ако не го приемете, ще развалите всичко.

ЖИВКА: Какво ще разваля?

АНКА: (развълнувана) Обеща след официалния разговор да дойде в моята стая.

ЖИВКА: Така ли?

АНКА: Да.

ЖИВКА: Веднага го пусни да влезе!

АНКА: (към централната врата) Заповядайте!

ЧЕДО, ЖИВКА

ЧЕДО: Имам ли честта?

ЖИВКА: Заповядайте! Седнете!

ЧЕДО: Благодаря!

ЖИВКА: Какво обичате господине?

ЧЕДО: Идвам по една деликатна работа и ви моля да ме изслушате…

ЖИВКА: Моля говорете.

ЧЕДО: Госпожо, животът е необикновено комплицирано явление. Тази сложност произтича от факта…

ЖИВКА: Господине, вие лекция ли ще ми изнасяте?

ЧЕДО: Не. Само малък увод към един деликатен въпрос.

ЖИВКА: Веднага минете на въпроса.

ЧЕДО: Въпросът е следният: Аз имам приятел, който иска да се ожени. И ме помоли да му бъда посредник…

ЖИВКА: Не ме интересуват вашите приятели!

ЧЕДО: Той е лудо влюбен в една зряла жена.

ЖИВКА: Защо ми разправяте всичко това?

ЧЕДО: Госпожо, тази зряла жена сте вие.

ЖИВКА: Какво?!?

ЧЕДО: Той вярва, че сте зряла…

ЖИВКА: (скача) Чедо!!! Млъкни!!!

ЧЕДО: Аз му викам: „Но госпожата е женена!“ А той: „Това не пречи! Днес и женените се женят!“ Викам му: „Но тя е почтена!“

ЖИВКА: (крещи) Почтена съм, разбира се!

ЧЕДО: Като е почтена, плаче той с глас, тогава защо приема любовните ми писма?

ЖИВКА: Млък, куче краставо, или ще ти сцепя главата! (вади пистолет)

ЧЕДО: Казвам му „Вероятно, защото е луда по вас, господин Нинкович.“

ЖИВКА: Вън!

ЧЕДО: (става) Какво да кажа на младоженеца!

ЖИВКА: Да върви на майната си!

ЧЕДО: Ама той желае среща с вас.

ЖИВКА: Чедо, да не ми е името Живка, ако не те пратя в най дълбоката провинция!

ЧЕДО: Но преди това ще отида да поканя г-г министър Попович на сватбата.

ЖИВКА: Махай ми се от очите! Даро, Даро, Даро!

ДАРА, ЖИВКА

ДАРА: (изтичва) Какво има?

ЖИВКА: Даро, заклевам се, ще го убия.

ДАРА: Кого?

ЖИВКА: Оня, твоичкият!

ДАРА: Защо?

ЖИВКА: Той се осмелява да се подиграва с мен! Ще го убия и ще го излежа! После нека разправят за мене: „Отиде в затвора, защото уби зет си!

ДАРА: Какво е направил?

ЖИВКА: Дойде да ме иска.

ДАРА: Как така да те иска?

ЖИВКА: Така! За булчица!

ДАРА: Боже майко! При жив мъж? Как е възможно женена жена да се сватосва?

ЖИВКА: Подиграваш ли ми се? Натякваш ми! Тоя повече няма да ми е зет. Или го гониш, или си тегля куршума!

ДАРА: Моля ти се, бе мамо!

ВАСО, ЖИВКА, РОДНИНИТЕ

ВАСО: (отвън) Живке, идат.

ЖИВКА: Кой?

ВАСО: Родът. Фамилията.

ДАРА: Аз изчезвам! (излиза)

ВАСО: (отваря задната врата) Влизайте!

ЖИВКА: Неq сега не мога да ги приема! И нищо не мога да обещая!

ВАСО: Че кой те кара да обещаваш. Ти само ги изслушай!

 

(На сцената един през друг се втурва цялата фамилия)

САВКА: Ти Живке, съвсем ни забрави.

ДАЦА: Откога не сме се виждали. Пу да не ти е уруки! Много добре изглеждаш!

СОЙКА: Да знаеш, како Живке, никого от роднините не съм обичала толкова, колкото теб!

ЖИВКА: И аз ви обичам, ама много ви обичам!

ПАНТО: Живке, никой не се радвал така на късмета ти, както аз.

ЯКОВ: Аз идвах, ама ти беше заета.

ЖИВКА: Да, заета съм, много съм заета. Ти Йово, излежа ли си присъдата?

ЙОВО: Излежах я Живке, честно и почтено. Сега е време и държавата да ми се издължи.

ЖИВКА: Заповядайте седнете. Е, много се радвам че дойдохте… Ама не можете да си представите колко съм заета.

ВАСО: Добре, добре. Тогава по кратката процедура. (Изважда тефтерче и чете) Започваме с леля Савка.

ЖИВКА: Ти за какво молиш, лельо Савке?

САВКА: Ами ти кажи!

ЖИВКА: Их пък и ти лельо, до гуша ми дойде с твоите двеста динара. Васо, прескочи я!

САВКА: Как така ще ме прескочи? Искам си своето.

ЖИВКА: Добре де, ще ги получиш. Васо запиши да и се даде!

САВКА: Ако не можеш да ми ги върнеш, поне ми уреди от ония безлихвените заеми, дето никой не ги връща на държавата.

ЖИВКА: Васо, запиши я!

ВАСО: Даца!

ДАЦА (излиза напред) Живенце, моля те да наредиш на моята Христина да и се признае изпита. И да се приеме детето обратно в училище. Защото не е сгрешила така от бяс или от поквареност, а заради науката. (Соя започва да се кашля)

ЖИВКА: Как заради науката?

ДАЦА Ами така: Готвели се с един неин съученик за матура. Затворили се децата и учат, учат… съсипали се от учение. (Соя отново се кашля) Моля онази персона да не се кашля!

ВАСО: Сойо, не се кашляй!

ЖИВКА: Това кога беше?

ДАЦА Миналата година. Живенце за една година къде, къде по големи грехове се забравят, та камо ли такава дреболия.

ЖИВКА: Пиши, вуйчо Васо, да и се признае на Христинчето матурата.

(Соя отново се кашля)

ДАЦА: Моля въпросната персона да не се кашля! Много добре знаем каква е!

СОЯ: Може да съм всякаква, но такава матура (показва с ръце корема си) не съм държала!

ДАЦА: (избухва и скача) Всички изпити и всички матури на този свят си положила ти, усойнице!

СОЯ: Може, но точно такава матура не съм полагала!

ДАЦА: Их, их, их! Пуснете ме? (сграбчва я за косата)

ВАСО: Стига! Не ви ли е срам! Не можете пет минути да приказвате роднински. Пред министерша стоите. Като излезете на улицата оскубете се, ако щете.

ЖИВКА: Ти Панто?

ПАНТО: (той е дребен, но с голям корем) Стопих се от ядове, Живке.

ЖИВКА: Че от къде толкова ядове?

ПАНТО: Каквото и да почна, не върви! Но ето че и моят ден дойде, мама му да еба! Пардон. Значи, моля ти се Живке, издействувай ми да изсека някоя гора.

ВАСО: Какво и коства на държавата една гора! Нищо. А ние какви министерски роднини ще сме, ако поне една гора не изсечем.

ЖИВКА: Вуйчо Васо запиши: Панто да изсече една гора. Кой е наред?

ВАСО: Йово.

ЖИВКА: Ти нали си излежа присъдата. Какво искаш сега от държавата?

ЙОВО: Да получа държавна служба. Сега аз знам законите по добре от съдия. Ако си осъден напр. по член 235 във връзка със 117-А, можеш да ги заобиколиш по член 206, който ти признава смекчаващи вината обстоятелства.

ЖИВКА: Васо запиши за Йово служба, за да използува държавата неговите знания.

ЙОВО: И още нещо Живке. Издействувай ми една държавна пенсия.

ЖИВКА: Че ти нали цял живот беше по затворите. Кога си служил на държавата?

ЙОВО: Никога!

ВАСО: Йово, тия дето имат пенсия са служили на държавата.

ЙОВО: Аз ако бях служил на държавата, нямаше да търся пенсия от Живка. Щях да си я търся от държавата.

ЖИВКА: Следващия! (Напред излиза Перо от административния отдел) Вие какво правите тук?

ПЕРО: И аз съм от роднините.

ЖИВКА: Така ли? Че защо до сега не се обади!

ПЕРО: За да не копрометирам вуйчо Симо.

ЖИВКА: Това много хубаво, ама аз наистина не се сещам за теб.

ВАСО: И аз.

ЖИВКА: Може би ти, лелъо Савке, го познаваш?

САВКА: Аз не знам господинът да е от нашия род.

ДАЦА: И аз.

СОЯ: И аз.

ПЕРО: Аз съм ви роднина по женска линия. Преди двадесет години, когато мама умря, на смъртния си одър ми рече: Синко, не те оставям сам на този свят. Ако имаш нужда от нещо в живота, иди при вуйна си Живка, министершата. Тя ще ти помогне.

ВАСО: Как се казваше покойната ти майка?

ПЕРО: Мара.

ВАСО: А баща ти?

ПЕРО: Кръстьо.

ВАСО: Да ме убиеш, не помня нито Мара, нито Кръстьо.

ПЕРО: Това впрочем не променя нищо. Аз по скоро бих загинал, отколкото да се откажа от рода си.

ВАСО: Чакай, чакай, сега не сме се събрали да гинем. Хайде, казвай какво искаш от Живка?

ПЕРО: Преди няколко дни, вуйно, ме уволниха, защото изчезнали от бюрото ми някакви актове и следствени протоколи. Човек се изгубва, та камо ли документи. Обаче един ревизор, като се заяде, за малко не ме дадоха под съд. Та ви моля, вуйно, наредете да се забрави и да бъда върнат на работа. Вуйчо Васо, запиши да бъда върнат на работа, но с повишение и компенсации.

ЖИВКА: Соио, остана само ти?

СОЯ: Аз, ако може да ти кажа насаме.

ДАЦА: А не. Ние как си казахме. Тука, тука, пред всички! Открито.

СОЯ: Добре, де! Нямам какво да крия. Како Живке, ти знаеш, че се развеждам. Но моят мухльо се опъва. Защото, ако се разведем ще делим. Моля те да ме разведеш! (Даца се кашля) А това, че някои се кашлят, ми е напълно безразлично. Разведи ме, како Живке! Жива да си, разведи ме!

ВАСО: Абе, жената усеща необходимост, а и пречат разни формалности.

ЖИВКА: Васо, запиши — Сойчето да се разведе без формалности!

ВАСО: Сега, Живке, позволи ми да ти благодарим от името на целия род. Както виждаш нашите желания са скромни. Зарадвай ни и ние ще те споменаваме с благодарност.

ЖИВКА: Добре, добре, хайде тръгвайте! (всички си тръгват) Чакайте да ви раздам по една от моите визитки за спомен.

ПЕРО: Сега разбирам защо мама ми казваше: синко, не те оставям сам на този свят“

СОЯ: Ако нищо не излезе от моята молба, ще отида да държа матура!

ДАЦА: Ти си я издържала щом си проходила, усойнице!

СОЯ: Кучето си лае, керванът си върви!

ДАЦА, (отново се сбиват) Пуснете ме! Пуснете ме!

АНКА: Госпожо, бият се!

ЖИВКА: Да се избият! Аз отивам да си полегна.

ЧЕДО, АНКА

АНКА: Ах, каква приятна среща!

ЧЕДО: Мен ли чакаш, Анке?

АНКА: Теб.

ЧЕДО: Иди си в стаята, аз идвам след малко.

АНКА: Целуни ме, за капаро.

ЧЕДО: (целува я) Готово. Хайде върви, сладко мое захарно петле!

АНКА: Чакам! (отива)

ЧЕДО: Има да почакаш.

ЧЕДО, РИСТО

РИСТО: Моите почитания. Може ли?

ЧЕДО: Моля заповядайте!

РИСТО: Ристо Тодорович — едноличен търговец на кожи, дребен и едър рогат добитък. (подава букет и снимка)

ЧЕДО: И почетен консул на Никарагуа?

РИСТО: Същият. А с кого имам честта?

ЧЕДО: Вуйчо Васо.

РИСТО: Значи вие сте вуйчо Васо? Представях си ви по-възрастен.

ЧЕДО: И аз си те представях по друг… Гледай го моля ти се, какво шкембенце има мошеника-никарагуански. Значи харесва ти наша Дара, а?

РИСТО: Е, знаете как е. Нужни са ми връзки със…

ЧЕДО: Знам. И колкото повече те гледам, толкова повече се убеждавам, че и ти ще и се харесаш.

РИСТО: Мене жените изобщо ме харесват.

ЧЕДО: И хич не се смущаваш, че тя е чужда жена?

РИСТО: Като си купувате къща, смущава ли ви, че е била чужда?

ЧЕДО: Точно така. Старият собственик се изселва и се настанява новия.

РИСТО: Да.

ЧЕДО: Обаче какво ще правим с оня лудия?

РИСТО: Кой луд.

ЧЕДО: Мъжът на Дара, кой. Той се закле да те застреля като куче. Аз лично видях револвера му. В него няма повече от шест куршума. (Ристо скача) Успокой се, де! Поне четери ще отидат на вятъра.

РИСТО: А другите два?

ЧЕДО: Не можеш ли да преглътнеш поне два куршума за честта на Никарагуа?

РИСТО: Защо ми е да гълтам куршуми за честта на Никарагуа? Бива ли заради една жена да убива човек?

ЧЕДО: Не бива. Но хванат ли го лудите…

РИСТО: Вуйчо Васо, аз по добре да си отида, а?

ЧЕДО: Мисля, че е разумно, но боя се, че е вече късно.

РИСТО: (изплащен) Защо?

ЧЕДО: Тъкмо влиза в къщи.

РИСТО: Кой?

ЧЕДО: Твоят убиец — кой!

РИСТО: Вуйчо Васо, какво да правя?

ЧЕДО: Боже, какъв револвер извади!

РИСТО: Моля те скрий ме!

ЧЕДО: Къде? Не знам…Чакай. (звъни)

АНКА, ПРЕДИШНИТЕ

АНКА: Моля?

ЧЕДО: Анче, бързо води господина в твоята стая и заключи.

РИСТО: Бързо! Водете ме! Аз ще ви платя!

АНКА: (на Чедо) Ама нали вие, нали ние…

ЧЕДО: Ние, вие — после. Сега води господина.

РИСТО: Моля ви се! Хайде по бързо!

ЧЕДО, РАКО

ЧЕДО: Рако! Рако!

РАКО: (идва отвън) О, брато, защо сме се изтупали така?

ЧЕДО: Ако ти дам един динар ще мълчиш ли?

РАКО: Гроб съм!

ЧЕДО: Анка ме чака в нейната стая. Ти пази тук! (Дава му динар) Аз знам, че майка ти ще ти даде и два динара, за да и кажеш, но ти на никого нищо!

РАКО, ЖИВКА

РАКО: (на лявата врата) Мамо! Мамо!

ЖИВКА: (идва) Какво?…

РАКО: За един динар обещах на Чедо да мълча. Ако ти ми дадеш два, на теб ще говоря.

ЖИВКА: Говори!

РАКО: Два динара.

ЖИВКА: (дава му) Ето ти, говедо ниедно! Говори!

РАКО: (след като вземе парите) Чедо влезе в стаята на Анка!

ЖИВКА: Истина ли е?

РАКО: Сега отиде!

ЖИВКА: (възхитена) Ах сладкото на мама! На ти още два!

РАКО: Олрайт!

ЖИВКА: И не псувай, свиньо ниедна!

РАКО: Дай още пет динара, да викна полицията!

ЖИВКА: Марш от тука! (грабва телефона) Ало, участъка ли е? Свържете ме с началника. Госпожа Живана Попович министершата… (вика) Даро! Даро! Идвай веднага_(на телефона)_ Ала г-н Началник, моля ви веднага изпратете полицай и двама граждани за свидетели. Много е важно… Един кур-капан! Да, веднага ! Ама спешно, много спешно!

ДАРА, ЖИВКА, РАКО

ДАРА: Какво има пак?

ЖИВКА: Даро, бъди храбра, дете мое!

ДАРА: Мамо, ще ме побъркаш… Какъв е този увод?

ЖИВКА: Дойде най-после часът, щерко моя, да се увериш със собствените си очи как и с кого ти изневерява твоят законен съпруг.

ДАРА: Не е истина!

ЖИВКА: Кажи Рако, къде е Чедо?

РАКО: Ако ми даде три динара, ще и кажа.

ЖИВКА: Вън! Разбойник ненаситен!

РАКО: Нищо вече не върша безплатно! (излиза)

ЖИВКА: Ела да видиш!

ЖИВКА, ДАРА, РИСТО

(Отляво накъдето отидоха –женски писъци и глъчка. Малко след това Живка въвежда Ристо гол до кръста)

ЖИВКА: (бясна) Никарагуа, проклетнико, какво търсиш там?

РИСТО: Не знам… Така… Съдбата… Сигурно…

ЖИВКА: Съдбата ли те съблече, козел развратен?

РИСТО: Печката гореше чак до червено…

ДАРА: (на майка си) Значи с този господин трябва да сменя Чедо? Е, много ти благодаря, мамо!

ЖИВКА: Казвай, какво търсиш при слугинята? Убил те Господ!

РИСТО: Там ме набута вуйчо Васо.

ЖИВКА: Вуйчо Васо??? Той ли забърка тая каша?

РИСТО: Той! Той…

ЖИВКА: Е, Васо, хубаво подреди фамилията.

ЧЕДО, ПРЕДИШНИТЕ

ЧЕДО: Облечете си, ще настинете!

РИСТО: (като вижда Чедо) Вуйчо! Вуйчо Васо! Обяснете им, защо ми скрихте при прислужницата.

ЖИВКА: Какъв вуйчо е тоя?

РИСТО: Вашият… Нали това е вуйчо Васо!

ЖИВКА: Ох, дано се изваси дано! Чедо! Гюбре лайняно! Заклевам се във всичко на света, че още тази вечер ще ти се подпише заповедта за най-дивата провинция!

ЧЕДО: (гаври се) Най добре ме изпратете в Никарагуа?

ЖИВКА: (хвърля столове) Вън? Вън? Вън!

 

ЗАВЕСА