Бранислав Нушич
Госпожа министершата (2)

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

(Същата стая, но с богата мебилировка, наредена безвкусно)

ЧЕДО И АНКА

ЧЕДО: (седи зад бюрото на което има телефони) Госпожа министершата в момента не е в къщи… Не… Как?… А, викала ви е? Заповядайте тя скоро ще се върне. Моля вашето име? Доктор Нинкович секретар в министерството на външните работи… (затваря телефона)

АНКА: Донесоха визитките.

ЧЕДО: Колко са?

АНКА: Шестотин.

ЧЕДО: Шестотин!!!

АНКА: Толкова поръча госпожата.

ЧЕДО: Добре, добре, върви!

ЧЕДО И ДАРА

ЧЕДО: (отваря един от пакетите) Чети моля те! (подава и визитна картичка)

ДАРА: (чете) „Живана Попович — министерша“ (говори) Сменила си името — Живана.

ЧЕДО: Разбира се. Че кой пише на визитната си картичка — министерша? Като че ли е професия. ЖИВКА и се вижда просто.

ДАРА: Шестотин визитни картички!

ЧЕДО: Колко години мисли да стои министерша? Или може би ще го разпространява сред народа, като прокламации?

ДАРА: Ти говори ли с тате?

ЧЕДО: Говорих! Представи си, моля те, хем иска да бъде министър, хем иска да бъде чист. Казвам му издействувай ми един стопански заем. Тия заеми нито за стопанство се употребяват, нито се връщат на държавата.

ДАРА: Ще издейства ли?

ЧЕДО: Не щял да злоупотребява с поста си.

ДАРА: Измисли и поискай нещо друго.

ЧЕДО: Вече съм измислил.

ПРЕДИШНИТЕ И ГОСПОЖА ЖИВКА

ЖИВКА: (към АНКА, която носи новата и рокля) Сложи я тука. Или по добре, занеси я в гардероба. Даро, вземи и шапката!

(Дара и АНКА излизат)

ЧЕДО: (след като остават сами) Аз, майко, реших да уредя работата окончателно.

ЖИВКА: А, много хубаво. Тъкмо и аз съм решила да уредя работата окончателно.

ЧЕДО: Аз съм решил, значи, вие още днеска да говорите с татко…

ЖИВКА: Аз пък съм решила, да си взема дъщерята обратно.

ЧЕДО: Да я вземете обратно?!

ЖИВКА: Ти да си излезеш кротко и тихо от тая къща и да оставиш жена си.

ЧЕДО: Как?!

ЖИВКА: Просто да напуснеш жена си и тя да напусне теб.

ЧЕДО: А защо, моля?

ЖИВКА: Ще и намерим по добра партия.

ЧЕДО: Какво?

ЖИВКА: Кой си ти? Един обикновен нехранимайко…

ЧЕДО: (обиден) Госпожо министершо!

ЖИВКА: Ние сега говорим приятелски и аз приятелски ти казвам, че си нехранимайко. Нито имаш образование, нито знаеш езици…И от службата три пъти са те уволнявали.

ЧЕДО: Позволете…

ЖИВКА: Няма „позволете“ Каквото било, било. Ако нещо може да се поправи, трябва да се поправи.

ЧЕДО: Кого искате да поправяте?

ЖИВКА: Не тебе!… Положението… Затова ще те изгоним. Ако пък се споразумеем фамилиарно, ще получиш повишение.

ЧЕДО: Моля ви се, вие сериозно ли говорите?

ЖИВКА: Зъболекарят, при когото си правих зъба, (показва златния си зъб) вече е говорил с бъдещия зет.

ЧЕДО: Ама как може така, при здрав — прав мъж да се говори за бъдещ зет?

ЖИВКА: Не мога да изпусна такъв добър случай!

ЧЕДО: А смея ли да попитам, кой е тоя бъдещ зет?

ЖИВКА: Дипломат. Почетния консул на Ни… (вади бележник) Почетен консул на Никарагуа.

ЧЕДО: Как му е името?

ЖИВКА: Казва се Ристо Тодорович… Зъболекаря казва…

ЧЕДО: Кажете на този сватовник, зъболекаря, че и аз умея да вадя зъби. Предни вадя по няколко наведнъж, а задните един по един, но като извадя един разклащам всички останали (излиза бесен).

ЖИВКА: (гледа си зъбите) Дали не трябваше да си сложа и един от ляво за симетрия? (отива на телефона) Ало …Централата ли е? Дайте ми моля ви се 5872… Ало… Фотографът Пешич ли е?… Вие ли сте?… Тук е госпожа Живана Попович Министершата. Забравих да ви питам, кога ще бъдат готови снимките?… Така… А не може ли по рано? Защото от пресата напират… И няколко чужди вестници… Нали знаете как е за чужбина!…

ЖИВКА, УЧИТЕЛКАТА СОЯ, РАКО

УЧИТЕЛКАТА (облечена екстравагантно с очила. Излиза възбудена от стаята.)

РАКО: (върви след нея) Шокинг!

ЖИВКА: Какво има?

УЧИТЕЛКАТА Невъзможно, невъзможно е се работи с него. Не мога да го понасям повече.

ЖИВКА: Какво има?

УЧИТЕЛКАТА: оля, питайте го. Отвратително ми е дори да ви кажа.

ЖИВКА: Говори! Какво и каза?

РАКО: Нищо.

УЧИТЕЛКАТА: ! Това минава всякакви граници! Напсува ме на майка.

ЖИВКА: Нещастнико, как можеш да псуваш на майка учителката си по английски език?

РАКО: Тя защо ме кара да повтарям десет пъти: „рещонс лайзенигерс“.

ЖИВКА: Ще повтаряш.

РАКО: Нека тя да каже десет пъти „ау фъкъ тю флай“ пък после, ако ще и на баща и на майка да ме псува.

УЧИТЕЛКАТА: Но госпожо, той отново псува!

ЖИВКА: Марш говедо такова! И аз, нещастницата, искам да научи английски, за да общува с децата на английския консул. Той ще вземе да напсува и самия консул. Махай се от очите ми!

РАКО: (излизайки) Не ща да си троша ченето с тоя твой английски език! (излиза)

ЖИВКА: Извинявайте г-це Сойка. Моля ви се, елате пак утре.

УЧИТЕЛКАТА: Невъзможно е да се работи с този човек!

ЖИВКА: Вие само елате, а този човек ще си получи заслуженото.

УЧИТЕЛКАТА: А какво става с моята работа? Ще се уреди ли?

ЖИВКА: Ама разбира се. Само, че трябва време. Вие идвайте, идвайте!

УЧИТЕЛКАТА: Правя го само заради вас. (излиза)

ЖИВКА, ДАРА

ЖИВКА: (вика) Даро! Даро!

ДАРА: (идва) Какво?

ЖИВКА: Уредих работата с Чедо. Освободих го от длъжност.

ДАРА: От какво си го освободила?

ЖИВКА: От длъжността съпруг. От днес вече не е твой мъж. Разбираш ли?

ДАРА: И защо?

ЖИВКА: Защото се яви по добра партия.

ДАРА: О, боже, майко!

ЖИВКА: Човек с положение. Почетен консул на Ни…Не мога да се сетя чий консул беше… Казва се Ристо Тодорович — търговец.

ДАРА: Боже майко, аз съм женена!

ЖИВКА: Той не ти е прилика. Нищо и накакъв мухльо, на който единствената професия е зет.

ДАРА: Той е мой мъж!

ЖИВКА: О, боже! Ти наистина ли няма да го зарежеш?

ДАРА: Само ако разбера, че ме мами.

ЖИВКА: Мами те!

ДАРА: Кой ти каза?

ЖИВКА: Мъж е все трябва да мами жена си. От бога е дадено.

ДАРА: Докато не се уверя не вярвам!

ЖИВКА: Живот и здраве — ще се увериш.

ДАРА: (плаче) Не е истина…

ЖИВКА: Гледай я сега, и защо плачеш?

ДАРА: Да се смея ли? Плача, разбира се, че плача. (излиза)

ЖИВКА, АНКА, ПЕРО

АНКА: (на вратата) Господин Перо ви моли да го приемете.

ЖИВКА: Уф! Аман от тоя. Нека влезе!

(АНКА въвежда Перо)

ПЕРО: Добър ден! (ЖИВКА чете вестник) Извинете… Отбих се само да попитам… Не е ли нужна на госпожа Министершата някаква услуга?

ЖИВКА: (хладно) Благодаря. Засега не.

ПЕРО: Аз само исках да замоля госпожа Министершата, да не забравя, че аз занесох цилиндъра…. (Тя не го слуша. Перо отчаян си тръгва)

ЖИВКА: Я чакайте! Вие познавате ли моя зет?

ПЕРО: Познавам го много добре.

ЖИВКА: Знаете ли така — нещо по специално за него?

ПЕРО: Например?

ЖИВКА: Например… дали си има някоя жена, с която… как да кажа… така де?… Все нещичко трябва да сте чули!

ПЕРО: Нищичко не съм чул госпожо. Досега той беше само един беден чиновник, а вие знаете жените струват пари.

ЖИВКА: Значи според вас бедния чиновник, непременно е верен мъж.

ПЕРО: Не, не казвам това, знам че има някой, но аз никога… чувал съм за други…

ЖИВКА: Как се справят?

ПЕРО: Извинете, неудобно ми е да говоря пред вас такива работи.

ЖИВКА: Ама говорите, де!

ПЕРО: (стеснява се) Например, ако в къщата има млада слугиня, или нещо такова… Защото с малка заплата…

ЖИВКА: (удря се по челато) О, Боже! Разбира се! Разбира се!

ПЕРО: Щастлив съм да ви направя услуга. Каквато и да е. Вие няма да ме забравите нали?

ЖИВКА: Не се безпокойте!

ПЕРО: Запомнихте ми името, нали? Перо от административния отдел. (кланяйки се излиза)

ЖИВКА, АНКА

ЖИВКА: (звъни)

АНКА: (идва) Моля?

ЖИВКА: Ела по наблизо, Анке. (оглежда я) Анке, ти как си с мъжете?

АНКА: От къде да знам как съм!

ЖИВКА: Мъжете… така… лесно ли налитат на теб?

АНКА: Как да ви кажа, госпожо, мъжете въобще лесно налитат.

ЖИВКА: Анке, ако ми направиш една услуга, ще те възнаградя богато.

АНКА: Добре. А каква услуга?

ЖИВКА: Ами това… моят зет да налети на теб.

АНКА: Ауу!

ЖИВКА: Стига с това „ауу“!

АНКА: Но госпожо, аз не съм такава. Ауу, какво лошо мнение имате за мен.

ЖИВКА: Ако свършиш тая работа ще имам хубаво мнение за теб.

АНКА: Ау! Вашият зет е женен!

ЖИВКА: Ако не беше женен, хич нямаше да те търся за подобна услуга.

АНКА: Госпожо, не ме ли изпитвате?

ЖИВКА: Ако успееш, ще получиш по-висока заплата и мъжът ми ще ти даде държавен заем.

АНКА: Сериозно?

ЖИВКА: Само ако налети!

АНКА: Кажете ми какво да правя и докъде мога да стигна?

ЖИВКА: Стигай докъдето искаш. Главното е да примамиш моя зет в твоята стая и аз да го заваря там.

АНКА: И повече нищо? Само да дойде в моята стая?

ЖИВКА: И да си свали палтото. Да го заваря аз без палто.

АНКА: Само палтото ли?

ЖИВКА: Ами какво още?

АНКА: Ще напаля печката.

ЖИВКА: Сега през май?

АНКА: Госпожо, да не опера накрая аз пешкира?

ЖИВКА: Не се безпокой.

АНКА: Ами ако младата госпожа ми си разсърди?

ЖИВКА: В тая къща имам право да се сърдя само аз.

АНКА: Разчитайте на мен госпожо, ще направя каквото мога.

ЖИВКА: Е, хайде и ме дръж в течение…

АНКА: Добре, госпожо! (излиза)

ЖИВКА, ВАСО

ВУЙЧО ВАСО: (идва отвън) Добър ден, Живке!

ЖИВКА: О, Васо ти ли си? Как тъй се накани?

ВАСО: Как няма да се наканя. Вуйчо съм ти, близък съм ти. Покрай тебе и мен почитат.

ЖИВКА: Ти пък как разбра, че и тебе почитат ?

ВАСО: Ами ей така! Седя в кафенето, стана и кажа: „Отивам при моята племенница, министершата, да пия едно кафе!“ Всички свалят шапка: „Сбогом, господин Васо! Всичко хубаво, господин Васо! И мене ми става мило, като че ли някой ме гъделичка по корема.“

ЖИВКА: Сигурно, сигурно.

ВАСО: Откога чакам някой от нашия род да се прослави. Бях се отчаял, когато един прекрасен ден, най-неочаквано ти скочи направо при министершите.

ЖИВКА: Как така най-неочаквано?

ВАСО: Не, то беше неочаквано за нас, а за тебе си беше съвсем очаквано.

ЖИВКА: Добре де, какво печели родът от това?

ВАСО: Боже, Живке! Че защо стана министерша, ако за собствения си род не се погрижиш?

ЖИВКА: Да не сте един и двама…

ВАСО: Живке, никой на света не може така да те очерни, както собствената ти фамилия. За това всеки министър се грижи най напред за рода си, после за държавата. В края на краищата фамилията е по близка от държавата.

ЖИВКА: Да не искаш да обеся целия род на врата си?

ВАСО: (вади една бележка) Не сме чак толкова много. Ето аз съм направил списък — деветнайсет сме.

ЖИВКА: Деветнайсет! Васо, това е цяла рота!

ВАСО: Добре, бе ще задраскам някой друг.

ЖИВКА: И какво искаш сега?

ВАСО: Да ги приемеш. Всеки да си каже желанието и да видим какво може да се направи.

ЖИВКА: Аз нямам време да седна да обядвам, като хората а ти искаш…

ВАСО: Приеми го накуп.

ЖИВКА: Да не се обидят?

ВАСО: Ръцете ще ти целуват.

ЖИВКА: Нека дойдат утре след обяд.

ВАСО: Аз ще ги събера, а ти направи, каквото можеш. Ако не можеш — обещавай. И обещанието понякога стига. Е хайде, поздрави Дара и зетя. Довиждане! (отива си)

ЖИВКА, НИНКОВИЧ, АНКА

АНКА донася визитна картичка.

ЖИВКА: (чете) А, господин Нинкович? Нека заповяда.

(АНКА въвежда Нинкович и се оттегля)

ЖИВКА: (чете) Целувам ви ръка, милостива госпожо! Заповядайте седнете! Аз ви обезпокоих…

НИНКОВИЧ: Това е чест за мен! Бях свободен и на вашата покана…

ЖИВКА: Исках да ви помоля за една услуга.

НИНКОВИЧ: Разчитайте на мен. Же сюи ту та фе а вотр диспозисиьон!

ЖИВКА: Казват, че знаете правилата… Как да кажа…

НИНКОВИЧ: Правилата на изисканото общество. Льо бон тон, дьо гранд монд. Госпожо, изискаността за мен е атмосфера, без която не мога да дишам. Изискаността е моята втора природа.

ЖИВКА: Задължена съм да приемам. Да си създавам връзки… с дипломати… та бих искала… да въведа изискаността в моята къща.

НИНКОВИЧ: Много хубаво! Госпожа Драга, докато беше министерша, се съветваше само с мен. Аз и съставих менютата — меню дьо дине. По мой вкус мобилира будоара си. Аз и уреждах партитата. Аз и избирах тоалетите.

ЖИВКА: Тъкмо мислех да си направя една вечерна рокля…

НИНКОВИЧ: (разглежда я компетентно) „Гри нал“, сивобяло, което прелива във ведър небесен цвят, креп дьо шин с малко розово, вероятно само ръкав с бие и ревер или може би — джобове в същия тон… Не знам, ще видим… но ще бъде нужно за нюансировка…

ЖИВКА: Точно днеска си сложих златен зъб?

НИНКОВИЧ: О, това е шикозно и придава шарж на усмивката.

ЖИВКА: Какво друго ми препоръчвате?

НИНКОВИЧ: Играете ли карти?

ЖИВКА: Да, сантасе.

НИНКОВИЧ: Вие трябва да научите бридж.

ЖИВКА: Какво да науча?

НИНКОВИЧ: Бридж. Контакти с дипломатическото тяло са немислими без бридж. А играете ли тенис?

ЖИВКА: Тенис? Как ме виждате на корта?

НИНКОВИЧ: Изисканата жена е немислима без тенис. Трябва да се правят и някакви жертви.

ЖИВКА: Е, да, да.

НИНКОВИЧ: И още нещо. Само че, как да ви кажа… Въпросът е твърде деликатен. „Юн кестион ту та фе дискрет.“

ЖИВКА: Какво е то?

НИНКОВИЧ: Имате ли любовник?

ЖИВКА: А-у-у! Само това не! Аз съм почтена жена господине.

НИНКОВИЧ: Ако бяхте непочтена нямаше да бъде интересно Вие желаете ли репутация на дама от хайлайфа?

ЖИВКА: Ох, боже! Желая! Драга играеше ли тенис?

НИНКОВИЧ: Редовно!

ЖИВКА: По гащи?

НИНКОВИЧ: И лека туника.

ЖИВКА: И любовник ли?

НИНКОВИЧ: Да, госпожо имаше и любовник.

ЖИВКА: (заинтригувана) Кой беше?

НИНКОВИЧ: Аз.

ЖИВКА: Вие? И госпожа Ната ли беше изискана?

НИНКОВИЧ: Много.

ЖИВКА: А на нея кой беше?

НИНКОВИЧ: Пак аз.

ЖИВКА: Вие?! Значи със всяка подред?

НИНКОВИЧ: „Се са“ Но подаде ли кабинетът оставка и аз подавам своята.

ЖИВКА: А? Вие сте само докато тя е на власт?

НИНКОВИЧ: Да, госпожо. Докато госпожа министершата е на власт, тя трябва да бъде изискана. Щом падне от власт, може и да не бъде изискана.

ЖИВКА: О, боже! Умът ми не го побира. Сега и мой любовник ли ще бъдете?

НИНКОВИЧ: Това зависи от вашия вкус.

ЖИВКА: Ох, боже! Какво доживях? Да бях умряла вчера…

НИНКОВИЧ: Ако бяхте умряла вчера, днес нямаше да бъдете министерша.

ЖИВКА: И това е вярно. Трябва да размисля! Е, добре. Какво следва сега?

НИНКОВИЧ: Да започна да ви комрометирам.

ЖИВКА: Ама как си го представяте това?

НИНКОВИЧ: Нужно е да се шушука срещу вас.

ЖИВКА: Как да се шушука?

НИНКОВИЧ: Вие трябва да направите всичко пред моя министър, за да ми издействува повишение. И тогава всички ще започнат да шушукат наляво и надясно.

ЖИВКА: Ама само ще шушукат нали?

НИНКОВИЧ: „Се са“ Това е съвсем достатъчно. „Се сюфизан!“

ЖИВКА: Добре, това го запомних. А сега?

НИНКОВИЧ: Предлагам веднага да преминем към действие. И така първи урок по тенис. Внимание! (показва) Бетхен… Фортхенд… Контра воле… Запомнихте ли? Сега да повторим.

ЖИВКА: Нека от утре!

НИНКОВИЧ: Добре. Тогава да преминем към действие с любовника още сега!

ЖИВКА: Ау не! Не съм подготвена за действия! Нека и с любовника от утре… Нужно ми е да се наелектризирам…

НИНКОВИЧ: Ако имате някакви съмнения, аз не настоявам.

ЖИВКА: О, боже! Не! Смятайте, че вече сте назначен…

НИНКОВИЧ: (целува и ръка) Уверявам ви, че ще останете много доволна.

ЖИВКА: Бог да е с нас. Като е изискано — да бъде изискано!

НИНКОВИЧ: Желаете ле да ви пиша любовни писма?

ЖИВКА: (с учудена усмивка) Нужно ли е?

НИНКОВИЧ: На някой госпожи им доставя особено удоволствие да получават по едно розово писъмце пълно с нежни слова.

ЖИВКА: Добре. Напишете ми едно да видя как изглежда. Ако ми хареса ще си поръчам още.

НИНКОВИЧ: „Се ком ву воле“ Ще го имате след десет минути. А сега „оревоар ма шер ами“! (тръгва и праща въздушни целувки) Па па па!…

ЖИВКА, АНКА

АНКА: Госпожата сама ли е?

ЖИВКА: Да, сама…

АНКА: Госпожо, изглеждате уплашена?…

ЖИВКА: Анке, не е лесно да си министерша! Зави ми се свят! (тръгва) А вие с оня нашия михлюзин нищо ли още?

АНКА: Вижте преоблякох се.

ЖИВКА: А, да! Па, па, па! (излиза)

АНКА, ЧЕДО

АНКА гледа след нея учудено. После отива до огледалото и плюнчейки пръсти, си подрежда фризурата.

 

ЧЕДО: (идва отвън) Какво по дяволите правите тук?

АНКА: (кокетно) Правя се на хубава.

ЧЕДО: Правете се, ако обичате, на друго място.

АНКА: Защо сте толкова груб с мен?

ЧЕДО: Така ли мислите?

АНКА: Нали уж сте мъж?

ЧЕДО: И какво следва от това?

АНКА: Всички мъже са еднакви…

ЧЕДО: Ухажвате ли ме? Аз съм порядъчен мъж.

АНКА: Жалко.

ЧЕДО: Всъщност, не съм чак толкова порядъчен.

АНКА: Истина? Тогава ще ви кажа: Сънувах ви… Гол!

ЧЕДО: Сериозно.

АНКА: Искате ли да ви разкажа?

ЧЕДО: Първо да си уредим сметките с госпожа министершата.

АНКА: Елате в моята стая, де!

ЧЕДО: Ти върви. Аз идвам. (АНКА излиза) И сънищата ти и цялата игра ще ти разкажа.

ПЕРО, ЧЕДО

ПЕРО: Добър ден! Писмо за г-жа Попович, министершата.

ЧЕДО: Дайте го.

ПЕРО: Наредено ми и да предам писмото лично.

ЧЕДО: Сега ще я извикам. (излиза)

ЖИВКА, ПЕРО

ЖИВКА: Какво има?

ПЕРО: Писмо госпожо. От секретаря, господин Нинкович.

ЖИВКА: (приятно изненадана) Ах! (взима малкото розово писмо, помирисва го и на лицето и се изписва задоволство)

ПЕРО: Довиждане и не ме забравяйте. Перо, Писаря от административния отдел. (покланя се и излиза)

ЖИВКА: Па! Па! Па! (запалва цигара и чете с удоволствие)

 

ЗАТЪМНЕНИЕ