Иван Жеглов
Хитър Петър и син (17)

Който не работи, няма да яде

Случило се Иван Хитров да работи в една фабрика заедно с още пет-шест души, които били големи мързеливци. По цял ден се разкарвали насам-натам пуфкали цигара след цигара и в работно време надигали плоските шишенца с ракия. Като не може да носи толкова хора на гърба си, той се оплакал на чорбаджията:

— От такива хора само вреда имаш. Не се ли приучат на труд, някой ден фабриката може и да фалира! Бих се опитал да направя нещо с тях, ако ли пък не успея, ще ги прогониш.

— И какво можеш да сториш? — попита чорбаджията.

— Мисля да ги пообуча малко. За десетина дни само…

— Но фабриката ще спре! Много ще загубим…

— Затова пък сетне всичко ще се навакса двойно и тройно.

Чорбаджията приел съвета на Иван Хитров, който отвел мързеливците в манастира, на двайсетина километра от града.

Игуменът, беловлас старец с дълго расо и дълга брада, приел любезно групата и попитал Иван какво ще обича.

— Малко почивка и малко работа, ако имате нужда я от потягане на стара къща или пък нещо друго.

Съгласил се игуменът и им дал две стаи с нарове за спане и още една за занималня — да играят там на карти, на табла, на дама — кой каквото иска.

— Три дни хората ми само ще почиват — казал Иван на игумена. — Но ще ги храним добре, та да добият сили за работа. Сетне каквото кажеш това ще работим.

— Добре, синко. Нека почиват момчетата. После ще им дадем един сандък с инструменти и пирони да приковат гредите, някои може да подменят, а свършат ли това, ще им дадем по една мотика да свършат и малко полска работа.

Лентяйството се харесало на всички, освен на един, който бил работен човек и попаднал сред тях по погрешка. На четвъртия ден, за да ги предразположи още повече за работа, игуменът донесъл куфарче с шоколадена томбола. Вземали едно след друго малките шоколадчета, разтваряли ги бързо, за да видят има ли вътре печалба и като нямало, тутакси ги лапвали като залци. Изпоцапали се по устата като деца. На петия ден бил донесен голям сандък.

— Сигур вътре има още по-големи шоколади! — възкликнал най-мързеливият.

Отворили го и що да видят: инструменти и пирони!

— Налага се да постегнем гнилите греди на манастира — казал им Иван. — Нека всеки си вземе какъвто иска инструмент — тесла, чук, клещи, напълнете си джобовете с пирони, а аз ще сляза долу да ви почакам. — Взел тесла и пирони и излязъл.

Иван Хитров не се учудил, когато след малко при него довтасал само работливият мъж.

— Къде са другите? — все пак го запитал той.

— Не се и помръднаха. Ако беше за работа, викнаха всички, да си бяхме стояли във фабриката, където и без зор си изкарвахме парите.

— Нищо. Нека почиват. Двамата ще работим колкото можем.

Мързеливците дълго чакали калугерите да им донесат закуска. Никой не дошъл при тях и на обяд. За тях нямало и вечеря. Едва издържали до другия ден, когато Иван Хитров отново им казал да си вземат от сандъка инструменти и пирони и да го последват. И пак никой не пожелал да работи, освен работливия мъж. Не можели да си идат и до града — двайсет километра са! Вечерта попитали Иван за какво е всичко това. Той спокойно им отговорил:

— Умни хора сте. И на вас ли да обяснявам, че който не работи, не трябва да яде. Вече няма да ви се полага храна не само тук, но и във фабриката, ако продължавате както досега.

На следващия ден сандъкът бил опразнен, пироните забити където трябва и вечерта сами попитали:

— А утре какво ще работим?

— Ще отидем в имението на манастира. Ще работим на полето. Нека видим как излиза хлябът, който досега сте яли, без да сте го заслужили.

Пет дни с мотики и прави лопати мързеливците копали, обръщали земята, засявали разни семена. И винаги имало вкусна храна, която на полето им се услаждала още повече. И тъй свикнали с работата, че когато се върнали в града, още от портата викнали на чорбаджията:

— Тъй ще ти работим, господарю, че и за теб да има, пък и за нас да остане.

— Вярно ли е това, Иване?

— Така е, чорбаджи. Сам ще видиш.

— Ако е тъй, съдружник ще те направя!

— По-добре е да обиколя още някоя фабрика, чорбаджи. Вярвам, че и другаде има мързеливци за оправяне.